Джоан Рос
Завръщането (40)

40.

Сакс вече чакаше на дока, когато синята риболовна лодка с весело пърпорещ двигател навлезе в осветеното пристанище. Отдалеч видя Трей, облечен в яркооранжева спасителна жилетка, застанал до носа на „Кели“, Велкро плътно до него. Дядото на Сакс стоеше зад момчето с ръка върху рамото му — един жест на привързаност, който Сакс много добре си спомняше. Коул беше на руля, докато баща му хвърляше въжето към пристана.

Лодката беше много гиздава. Коул цял живот беше обичал морето. А сега обичаше и жената, на която беше кръстил лодката. Същата жена, на която смяташе да се обрече във вечна вярност. Интересно, че днес на Сакс това не му изглеждаше толкова странно и далечно, колкото преди няколко дни.

Усмивката на момчето веднага изчезна, когато забеляза, че Сакс е сам на пристана.

— Къде е мама? — Бяха първите му думи, след като скочи от лодката върху плаващия дървен док, преди останалите да успеят да го задържат. Велкро го следваше по петите.

— Имаше малък инцидент — каза той, докато кучето радостно лаеше и се въртеше около него. Сакс реши, че задължително ще трябва да включи няколко урока по основно послушание с кучката в и без това препълнената си програма. — Малко е пострадала, но ще й мине. Сега е у нас и те чака.

— У вас? — Бръчиците по малкото луничаво челце бяха абсолютно копие на начина, по който и Кара се мръщеше. — Защо не у баба?

— Защото мама е с наранени ребра и ходенето нагоре и надолу по стълбите, докато баба ти е в Портланд, ще е малко трудно. — Дотук всичко беше абсолютната истина. — Освен това няма по-хубаво място за възстановяване от брега заради свежия солен въздух.

— И у баба въздухът е солен — каза Трей.

— Напълно вярно — отбеляза Сакс, докато махаше за довиждане на дядо си, баща си и брат си, и тръгна с момчето и кучето към колата. — Ако наистина много държиш, можем да минем да вземем мама и да ви върна у баба ти…

— А, не. — Този път блъфирането свърши работа, както Сакс се надяваше. Защото не беше подготвил резервен план, ако Трей се беше заинатил. — Нямам нищо против. В твоята къща ми харесва! — След това дойде въпросът, с който Сакс се надяваше да се размине. — Какъв инцидент?

— Паднала е. — Отново вярно. Е, поне донякъде.

— Мама никога не пада. — Чу подозрението в гласа на детето. Трей явно се досещаше, че нещо се е случило. Но Сакс смяташе, че дължи на Кара поне това — тя сама да му разкаже какво се е случило, по своя си начин.

— На всеки му се случва да падне. Спънала се в един стол в кухнята. — Сакс се съсредоточи върху отговорите. Наистина беше видял преобърнат стол на дюшемето в кухнята, когато влетя в къщата след инцидента, така че и това твърдение беше вярно. — И така, след като я пуснаха от болницата…

— Мама е била в болница?

Сега вече в детското гласче имаше паника.

— Само за да я прегледат — добави той. — За да са сигурни, че няма спукани ребра. Но макар че майка ти по принцип се мисли за Супермен, ама в женски вариант, този път ми се довери, че има малко нужда от грижи. И понеже баба ти е още в Портланд, аз прецених като неин приятел да я поканя да остане у нас, да те взема от пристанището, а по пътя за вкъщи да вземем пица и някой и друг филм.

— Тя обича сълзливи любовни истории.

Бяха стигнали до колата. Велкро скочи на задната седалка, а Трей се качи отпред.

— По мое мнение повечето жени обичат точно такива.

— Аз пък обичам супергерои от комиксите — обяви Трей, докато си слагаше колана. — Обаче мама казва, че филмите за такива герои имат повече насилие, отколкото е добре да гледам на моята възраст.

Сакс ясно си представи гласът на Кара, която обявява майчините правила.

— И какво ти позволява да гледаш?

— Филми за животни. Аз нямам нищо против, понеже много ги харесвам.

— Предполагам, че във видеотеката „Сърфсайд“ няма как да нямат. И така — каза той, като се настани зад волана и завъртя ключа, при което мощният двигател изрева, — каква пица ще вземем?

— Аз ги обичам с всичко. Даже и с аншоа. Мама казва, че с аншоа е гадно и винаги си я маха от нейните парчета.

Сакс се засмя за първи път, откакто беше получил стряскащото телефонно обаждане от Джон О’Роарк.

— Крушката определено не пада по-далеч от дървото. Татко ти беше абсолютно същият.

— Наистина ли?

— Наистина. Всички страшно мрънкаха, когато хвърляхме ези-тура кой ще избира пицата. Коул примерно казваше, че аншоата е като да дъвчеш стръв.

Малкото личице, досега набръчкано от тревога, сега светна от радост.

— Супер е, че и татко, и аз ги харесваме — каза момчето.

— Наистина супер — съгласи се Сакс.

Въздухът в колата изведнъж стана студен. Мамка му. Точно това му трябваше накрая на един толкова тежък ден.

Сакс погледна в огледалото за обратно виждане. И наистина момчетата се бяха настанили на задната седалка до Велкро. Не можеше да им покаже среден пръст нито даже да ги изгледа свирепо да ме би момчето в този момент да погледне към него.

Но както се оказа, нямаше нужда да се притеснява. Понеже Каубоя просто се ухили и вдигна одобрително палец, а след това всички изчезнаха, както винаги ставаше, превръщайки се в тънка мъгла.