Джоан Рос
Завръщането (27)

27.

Понеже искаше да има военна кариера, а не искаше да подлага семейството си на постоянен тормоз, като потегля на мисия без всякакво предупреждение — което се очакваше от „тюлените“ — Сакс никога не беше мислил сериозно за деца.

Но докато буташе плоската количка през склада за дървен материал на Ломбард, той искрено се наслаждаваше на сина на Кара, който направо пърхаше от удоволствие.

— Какъв цвят ще боядисаш стените? — попита Трей, докато двамата стояха пред щанда с боите. Вече бяха избрали гипсокартона за стените, новите керемиди, електрически и водопроводни материали, както и няколко кофи и мопове, които щяха да доставят на място. Сега беше време за по-забавната част.

— Да ти кажа, не бях мислил още по въпроса — призна Сакс. — На теб как ти се струва?

— Аз исках да си боядисам стаята у баба червена. Обаче тя каза, че този цвят бил прекалено възбуждащ и няма да мога да заспивам.

— Е, ние не искаме хората да заспиват в „Бон тан“. Обаче пък и ако се възбудят прекалено много, може да започнат да налитат на бой.

— Мама и татко много мразеха, като ги извикат да усмиряват такива, дето са се сбили в кръчмата.

Тъй като силно се съмняваше родителите му да са споделили наистина тази информация със сина си, Сакс реши, че момчето и това е подслушало от някой разговор между възрастните. Което, макар и с малко закъснение, го накара да се зачуди дали Трей все пак не е успял да чуе и част от разговора му с Кара миналата вечер, когато уж спеше.

— Значи друг някакъв цвят ще е. — Той погледна дългите редици различни нюанси на зеленото. — Керевиз. Градински чай. Босилек. Копър. Зелен лимон. Мента. Абе кой ги измисля тези цветове?

— Всичките са кръстени на разни подправки — посочи Трей. — Може би това е добре, ако ще сервираш храна.

— Човек не може да си прекара приятно без хапване. Проблемът е обаче, че зеленото ми напомня за армията, където май всичко, което може да се боядиса, е зелено.

— Баба казва, че синьото те кара да релаксираш. Затова тя си боядиса стаята синя. Ей такъв цвят приблизително. — И той посочи една от по-тъмните мостри на следващия ред.

Сакс поклати глава.

— Ще ме побъркат от подигравки, ако някой чуе, че съм купил боя, наречена „Тийни бикини“.

— Вярно. — Трей направи физиономия. — Това е момичешко име.

— Момичешко и още как. Освен това, макар че не искаме хората да се превъзбуждат, същевременно и не щем да заспиват по време fais do-do, защото са прекалено релаксирали.

— Какво е „фей до до“? — Трей много старателно се опита да произнесе думата и почти успя.

— Като го преведеш буквално, означава „хайде, заспивай“. От времената, когато майките слагали децата си да спят в една малка стаичка до танцовата зала, докато големите се забавляват. С годините обаче думата почнала да означава просто танцова забава.

Двамата се върнаха към цветовите мостри, започвайки пак от началото.

— Каджунска храна ли ще предлагаш в ресторанта?

— Разбира се. Каджунска, както и морски деликатеси, вероятно. — Сакс постепенно започваше да разбира, че отварянето на ресторант не е само да разгониш паяците и да подмениш някоя и друга гипсокартонена стена.

— В каджунската кухня готвят много с пиперен сос, нали? — попита Трей, след като отхвърлиха още няколко нюанса.

— Да, храната определено трябва да е пикантна.

Както и жените. А Кара определено е пикантна, помисли си той, припомняйки си целувката от снощи.

— Тогава може би трябва да избереш ето този.

Сакс свали мострата, която синът на Кара сочеше в редицата.

— Каджунско червено — прочете той. — Много добър избор и почти същият цвят като варени рачешки черупки.

— И аз това си помислих. Освен това прилича на сос табаско.

Сакс наклони глава и внимателно изгледа малкото сериозно личице.

— Умна глава и точно око. Страхотна комбинация!

— Просто забелязвам разни неща — каза Трей и сви рамене.

Кара беше права. На това дете му трябваше малко мъжко влияние в живота. Човек просто естествено очаква да чуе похвали от майка си и от баба си. Това им е работата. Неговата собствена майка със сигурност никога не се беше скъпила с комплиментите. Но само една добра дума от татко им държеше влага дни наред за Сакс, Коул и ДжейТи.

— Мислех си нещо друго — каза Трей. Ентусиазмът в гласчето му потвърди разсъжденията на Сакс колко много означава похвала, получена от мъж. — В „Бон тан“ основната идея е да се забавляваш, нали?

— Да, даже името означава „приятно прекарване“. Няма смисъл изобщо да го ремонтирам, ако хората няма да могат да се забавляват там.

— Когато живеехме във военната база в Калифорния, там имаше карнавал Марди Гра всяка година, както и в Ню Орлийнс, и беше много забавно. Може би е хубаво да закачиш от тези мъниста, дето ги хвърлят от карнавалните платформи, и разни маски и такива неща.

Сакс потърка брада, опитвайки се да си представи „Бон тан“ със златни, пурпурни и зелени маски от Марди Гра по стените с цвят на табаско и мъниста, увиснали от леки конструкции на тавана.

— Майка и татко бяха направили интериора като в стара каджунска хижа — каза той. — Маси от необработено дърво, пейки, амбалажна хартия на масите, където да оставяш черупките, такива неща. Обаче знаеш ли, твоята идея звучи наистина хубаво.

— Освен това ярките цветове ще са възбуждащи. Ама по хубав начин. Така че хората да искат да останат още и да похарчат още пари — предположи Трей.

— Ето това е приказка. — Сакс сложи ръка на рамото на момчето. — Дай сега да идем да си купим четки и найлон за покриване и разни такива работи, докато господин Ломбард ни забърка каджунско червено.

— Супер! — Трей издиша победоносно юмруче.

Отначало му се струваше малко странно да поеме бащинската роля на Джаред Конуей. Но докато двамата обсъждаха дали ще е по-хубаво да се боядисва с валяк, или да се пръска, Сакс осъзна, че в някакъв момент от днешното пазаруване, който не беше забелязал специално, всичко някак беше дошло на мястото си.