Лиза Марклунд
Червения вълк (38)

37

Събужда го крайчецът на розовата пухена завивка, който го гъделичка по носа. Изпръхтява и простенва, когато болката в стомаха стига до мозъка му. Дървените панели от тавана се люлеят бавно насам-натам и той отмества поглед към облицованите с дъски стени, ужасен от противния си дъх. Миризмата го обсебва изцяло.

La mort est dans cette ville^[1], казва си той, докато се бори за въздух.

Не съзира лицето на доктора над себе си, както в деня на пробуждане от упойката, няма ги стиснатите челюсти и неуловимия поглед на приятеля. Предупредили са го за последиците и алтернативите, така че разбира начаса.

Не подлежи на операция, нито на лечение. Три до шест месеца след деня на диагнозата. Оставащото му време ще бъде изпълнено от силни болки, гадене и проблеми с храносмилането, загуба на тегло и мъчителни пристъпи на повръщане, резки понижения на кръвното, силна умора. Срещу всичко това: лекарства против гадене, болкоуспокояващи и хранителни добавки.

Ясно му е, че ще повехне постепенно, почти ще изгние. Миризмата ще става все по-натрапчива, а неговият приятел, докторът, му казва да не прави опити за туширането й с козметични средства — няма да помогнат.

Оглежда стаята, кухненския бокс в единия ъгъл, облицованите в дърво стени, многоцветните черги върху балатума, опитва се да открие нещо, което не е в движение. Спира поглед върху прозореца. През процепа между дебелите завеси съзира синевата на деня. Студена и свежа. Постепенно светът престава да се люлее, а той започва да диша по-леко, плъзва се в подобната на сън своя действителност, в която всякакви ограничения постепенно се размиват.

„Аз съм от Ветроходния клуб Бойен. Бих желал да запазя зала за седем вечерта във вторник“, чува той собствения си глас, ведно с някакво особено ехо. Застанал е пред библиотекарката на Намнльосагатан, разтворил огромни томове върху бюрото пред себе си. Ясно е, че вече не му вярва, понеже е невъзможно той да бъде едновременно ветроходец и състезател по спортен риболов, колекционер на пеперуди и генеалог.

Всички пристигнали за събранието имат кодови наименования, обичайни имена от рода на Трегер, Торстен или Матс. Неговият избор, Рагнвалд, предизвиква неодобрителни гримаси. Няма защо да се надува, но той е по-добър от всички тях и те прекрасно го знаят.

Засмива се тихичко в своя междинен свят, връща се назад, в старата фабрика през оная трескава гореща нощ от ранното лято на 1969-а, когато светът е застанал на ръба на великата революция, а те са готови. Подготвили са се за въоръжена борба, патрули обхождат лагера ден и нощ. Край лагерния огън членовете на групата дялкат дървени тояги с ножчета, обсъждат проблемите на партизанската война и се упражняват в самоотбрана.

В Норвегия враждата между левичарите и всички останали бе много по-силна в сравнение с Швеция. Там взривиха една книжарница на радикали. Но те бяха убедени, че е дошъл техният ред, и няма да се оставят да бъдат заведени на заколение като овце. Фактът, че се подготвяха в Мелдерщейн, бе особено забавен, понеже управата на старата фабрика беше силно религиозна. Но след като нае мястото в качеството си на църковен секретар от Люлео, никой не прояви любопитство относно целите му и те провеждат гръмовити маоистки събрания в малката църква на фабриката.

Изпълва го онова усещане за пълна хармония, изпитано през няколкото дни в лагера, спомня си как способността му да наизустява всички необходими цитати му отрежда централно място в ръководството, макар да са се събрали делегати от цялата страна. Тренират бойни изкуства, овладяват способи за оцеляване при сурови условия. Именно там се запознава с Червения вълк.

Усмихва се към тавана, понесен от вълните на спомена за меките черти на онова лице и слабичкото тяло. Тя е толкова млада, с толкова широко отворени очи, гледа на него като на Учител. Никой не разполага с неговия революционен опит, нито с позициите му в Студентския съюз. Мястото му на трона е без конкуренция и макар малката Червен вълк да е пристигнала в лагера само за да прави компания на приятелката си, без да има ясна представа за какво иде реч, тя се увлича много бързо. Превръща се в слуга на Революцията много по-лесно, отколкото той се е надявал, и го прави само заради него.

Заради него.

Карина, която го целува зад църквата на Мелдерщейн. Още усеща вкуса на нейната дъвка.

Обръща се в леглото.

Във Ветроходния клуб Бойен създават звената, решават кой къде ще живее и работи: апартамент в Йорннесет и нощна смяна в стоманолеярните; къщичка в Свартьостаден и работа в местната община. Провеждат стачки, внедряват се в организации на наематели и профсъюзи, както учи Мао с политическата си теория за народния фронт, това е всенародно движение, само че всичко напредва страшно бавно. Прекалено много време губят в дискусии. Клубът по спортен риболов е пълен с въздухари, с мними авторитети, влюбени в собствения си глас. Нарастващата популярност на движението привлича куп фалшиви революционери, довлекли се тук само заради момичетата и бирата. След Мелдерщейн атмосферата се нажежава. Двама другари оспорват лидерството му, подкрепят ги други, което го принуждава да вземе семейството си и да напусне. Оставя буржоазния комунизъм от селски тип да отмре бавно от собствена, естествена смърт, създава своя група, с която ще се добере до истинска власт.

Острието във вътрешностите се завърта отново. Рак на стомаха, привидно рядък в условията на съвременна Европа, удря без предупреждение. Възможностите за лечение или тяхната липса се установяват по оперативен път. Симптомите са сходни с тези на стомашна язва, а гастроскопията установява гадна открита рана и съмнение за тумор, доказан впоследствие посредством микроскопски анализ. И пациентът е отворен, околните органи се оказват целите в метастази и го зашиват отново. Разсейки в белите дробове, костите и мозъка — бавна смърт, причинена от обща органна недостатъчност под прекомерния натиск на туморите.

Три до шест месеца.

Внезапно край леглото изниква задъхан баща му, отскача от стена към стена. Обвинявам те. Държа те отговорен за грехопадението на Адам и Ева.

Бичът се издига и врязва в диафрагмата, предизвиква рязка конвулсия, което го кара да повърне храната на прах върху възглавницата. Гласът на баща му става по-силен, изпълва стаята като някаква симфония на дисонанса.

— Трябва да започнеш живота си отначало, изчадие адово. Творение на злото, радост за Сатаната.

Опитва се да възрази, да помоли за милост, да запее старата песен от детството: Татко, моля ти се, татко, имай милост — но бичът се спуска и разцепва устната. Дъхът му секва от болка.

— Дяволът ще бъде прогонен от сърцето ти, за да се спаси безсмъртната ти душа за Царството Божие. — Бичът се издига отново, а той поглежда към мъжа, който се рее под тавана в дрипава проповедническа одежда, и разбира, че спасението му е близко.

— Татко — шепне той, усетил бълвоч и кръв да изтичат през носа. — Мама така и не роди друго дете. Знаеш ли защо?

Стаята притихва. Баща му замълчава, трескавият пламък в погледа угасва, а бичът увисва надолу.

— Останах сам — шепне на баща си той, — а ти не знаеш защо. Бог видя, че си изпълнил дълга си в опити да населиш земята, само че други деца така и не дойдоха. А ти не разбра защо.

Баща му се полюлява колебливо под тавана с обезкървени устни.

— Абортира ги до едно при лапландката от Витанги — задъхва се той, — моите братя и сестри. Накара вещицата да ги изтръгне от корема й, за да не попаднат в ръцете ти, за да не им избиваш злото от главите и душите.

И бичът се спуска отново, и го удря в главата, и за миг светът опустява.