Лиза Марклунд
Червения вълк (41)

40

Кале застава до Аника при входната врата, обут в новите зелени ботуши със светлоотражатели. Бузите му аленеят от жегата в подплатената грейка. Огромните очи блестят.

— Тати защо ни се сърди?

Аника коленичи до детето и го гали по бузата.

— Тати е уморен. Много работи. Скоро ще се оправи. — Усмихва му се. Опитва се да влее в душата му усещане за сигурност и спокойствие, каквито сама не изпитва.

— Искам да си остана у дома с теб — заявява Елен.

Аника се обръща към дъщеря си, която се е изпотила от чакане.

— Ане ще ми идва на гости. Малко е тъжна и ще трябва да й помогна някак.

— И големите могат да са тъжни — отбелязва Кале.

Обръща глава, за да се овладее, а мъката в гърдите й е такава, че ще ги пръсне. Моите великолепни дечица, скъпите ми.

— Скоро ще сме пак заедно — успокоява ги тя, като се изправя и пристяга колана на халата.

Томас влиза забързан в антрето, мрачен като облак, с разчорлена коса.

— Какво търсиш? — пита го Аника.

— Мобилния. Виждала ли си го?

— Трябва ли да го вземаш?

Поглежда я, сякаш е малоумна.

— Пробва ли да го набереш? — пита Аника.

Изражението му преминава от присмехулно към изненада. Тя замълчава и отива при телефона, за да набере номера на Томас. Страничният джоб на палтото му започва да звъни.

— Карай внимателно — заръчва му, докато изкарва децата през вратата.

Мрачен, обиден поглед, хвърлен през рамо.

Вратата хлопва и тя остава сама с вледенени крака на течението откъм стълбите. Подът изчезва, тя пада свободно, небето се завърта наоколо, ангелският хор гърми. Знае, че посетите в главите на началниците от Федерацията семенца вече покълват.

София Гренборг, казва си тя. София Гренборг, мръсна кучка такава! И ангелите запищяват с нечувана до момента мощ, дават израз на негодуванието си по един съвършено неприличен начин.

Запушва уши с длани, стисва зъби и бяга надалеч от тази врата, надалеч от течението, обратно в леглото. Завива се презглава, диша дълбоко, като внимава да не я заболи от това.

Рагнвалд, казва си Аника. Властелинът с божествена сила. Самолетът от F 21. Експлозията. Един млад мъж гори. Любовта към красивата атлетка, активистка от клуба за служебни кучета. Теология в Упсала, пробудилата се любов към Председателя Мао. Смъртта като професия. Бени Екланд, съмнителна репортерска звезда. Линус Густафсон, наблюдателно момче с гелосана коса. Курт Сандстрьом, фермер политик с ясни житейски позиции.

Отмята юргана, протяга ръка към телефона и набира прекия номер на Q.

Ако отговори, това е знак, казва си тя и мигом пропъжда тази мисъл, понеже какво става, ако не се обади, що за демон ще излезе от бутилката?

Но той вдига слушалката. Гласът му издава умора. Аника сяда в леглото и ангелите се оттеглят начаса.

— Има ли нещо? — пита тя нервно.

— Нещо конкретно ли си мислиш?

Затваря очи, успокоена от този глас.

— Не те питам дали си се изчукал.

— Ти пък какво разбираш от тия работи?

Тя се мъчи да пусне една усмивка в слушалката.

— Откриха ли нашия приятел Рагнвалд?

Той симулира прозявка.

— Не, сериозно — настоява Аника и подръпва телефонния кабел. — Все трябва да има някакъв напредък. Какво става с Курт Сандстрьом?

— Мъртъв е. Това е сигурно.

Обляга се назад, върху възглавниците, а болката се утаява, почти изчезва.

— Йоран Нилсон от Саттаярви — казва Аника. — Как е възможно някой да потъне вдън земя за цели трийсет години, без вие или Интерпол, или ЦРУ, или Мосад, или дявол знае кой друг да го открие? Как е възможно това да се случи?

Q замълчава в продължение на няколко дълги секунди.

— Не сме си клатили краката, ако това имаш предвид.

— Сериозно? — Вдига поглед към тавана. — Знаели сте, че живее във Франция. Какво му е толкова трудното? Трябвало е просто да вземете голяма прахосмукачка и да натиснете бутона.

— Френската полиция разполага с огромна прахосмукачка, която събира всякакви боклуци. Този специално успява всеки път да мине през филтъра.

Действителността застава на фокус и свободното падане спира. Рее се на едно място, сигурна и спокойна.

— Как успява? Ако е толкова опасен, колкото си мислите, ако наистина е международен убиец, който приема поръчки срещу крупни суми, как се измъква? Защо никой не го е заловил?

— Не знаем колко пари взема и дали изобщо взема. Може да убива, мотивиран от най-чиста проба убеждения.

— Но откъде знаете, че е именно той?

— Налице са голям брой случаи, за които сме напълно убедени, както и други, за които сме почти сигурни, а има и една камара трупове, във връзка с които нямаме нищо друго освен подозрения.

Сега е в безопасни води.

— Но защо именно Рагнвалд? Пръстови отпечатъци ли оставя? Или елегантни носни кърпички с целувка от червило?

— От сведения на агенти под прикритие, от целия апарат за сигурност.

— Аха — казва Аника. — Имаш предвид слухове и догадки.

— Е, сега вече започна да говориш глупости.

И двамата замълчават, камъкът в гърдите я прогаря отвътре.

— Има все пак нещо, което не ми е ясно — проговаря Аника, когато паузата продължава толкова дълго, че се уплашва да не е останала сама на линията. — Някой трябва да поддържа връзка с него. Как иначе би комуникирал с работодателите си?

— Какво имаш предвид?

— Все някой го наема за всичките му мръсни задачи. Как става?

Комисарят замълчава за малко.

— Извън протокола — казва той и Аника завърта глава. — Чрез ЕТА. Години наред испанската полиция подозира един лекар от Билбао в посредничество, само че така и не съумели да съберат достатъчно доказателства срещу него, за да му отправят обвинение. Тия работи не стават лесно в страната на баските. Ако някой започне да отправя обвинения срещу уважавани членове на обществото, целият регион може да пламне. А въпросният доктор е безупречен, глава на семейство и признат специалист с частна практика в областта на вътрешните болести.

— А не можехте ли вие сами да възложите поръчка на Рагнвалд? Да го подмамите в капан един вид?

Известно колебание.

— Може и да е опитвано, само че аз не знам нищо по въпроса.

Значи дотук се простира неговата откровеност. Решава да не настоява повече. Търка крака един о друг, за да възстанови кръвообращението.

— Ако не е бил във Франция, къде тогава?

— Най-вероятно прекарва дълго време във Франция — отвръща Q, стъпил отново върху сигурна почва, — само че не живее там постоянно. Изобщо не мислим, че се е установявал някъде за постоянно.

— Значи е живял три десетилетия на палатка?

Къса въздишка на изтощение.

— Смятаме, че се представя за бежанец от Северна Африка — казва Q, — член на група нелегални имигранти, които търсят сезонна работа из провинцията.

— Селскостопански работник?

— Те се местят от един район в друг, от област в област, там, където реколтата е готова за събиране.

Аника кимва несъзнателно.

— И никой нищо не казва за останалите — допълва тя.

— Абсолютна лоялност. Не ги интересува, ако някой изчезне за седмици, месеци или завинаги.

— И никой не се изненадва, когато въпросният цъфне отново?

— Не задават въпроси.

— Плащане в брой в края на деня.

— И без банкови сметки — допълва Q.

— Няма наеми, нито семейство.

— Много от сезонните работници имат семейства — поправя я Q. — Някои се грижат и за по-далечни роднини, но не и Рагнвалд.

— Той само бере грозде и ябълки, а в свободното си време отстрелва по някой политик.

— По-скоро когато не работи по докове, мини или някъде другаде, където може да остане незабелязан и на практика неплатен.

Мълчат известно време.

— А защо не сте го задържали, след като сега е в Швеция?

Q въздъхва дълбоко.

— Нещата не са толкова прости, колкото май ти се струва. Убийците, които вършат делата си без видим мотив, са най-трудни за хващане. Вземи например Лазера, който в рамките на година и половина уби един и рани десет случайно подбрани хора в района на Стокхолм, преди да бъде заловен, а живеел на пъпа на града, имал си кола и всеки ден поздравявал съседите си. Иначе казано, той е типичен аматьор. Този, с когото си имаме работа в нашия случай, е убил четирима, за които сме сигурни. Помежду им не може да се установи никаква връзка, ако изключим момчето, което става свидетел на първото убийство. Методите са също съвършено различни. Екланд е прегазен, момчето — заклано, Сандстрьом е застрелян. Няма отпечатъци от пръсти, а откритите влакна са различни при всяко от местопрестъпленията.

— Това може би означава просто, че сменя облеклото и ръкавиците си.

— Именно — съгласен е Q.

— И няма свидетели?

— Най-добрият, момчето, е мъртъв. Не разполагаме с никакви други по-сериозни улики.

Аника прехвърля през ума си чутото.

— Четирима — повтаря тя. — Каза четирима.

Q не реагира.

— Има още едно убийство — извиква тя и се изправя в леглото, без да се усети. — Значи отново го е направил. Кого е убил?

— Не си чула правилно. Казах трима.

— Не ме занасяй. Някой е убит през последните два дни, а роднините му са получили поредния цитат от Мао. Или ми кажи какво точно е станало, или започвам да въртя телефоните.

Той се засмива.

— Празни приказки. Ако има убит, медиите щяха да налетят като лешояди.

Отговаря на смеха му със сумтене.

— Дрън-дрън. Не и ако е убита жена. Съпругът вероятно е задържан и ще се изненадам много, ако дори местният вестник пусне стандартните при подобни случаи няколко реда.

— Стандартни ли?

— Семейна свада приключва трагично. Не нещо, което да разпали въображението, не е интересно и едва ли някой ще тръгне да пише за това. Кажи ми каквото знаеш и можем да измислим нещо.

Следва няколкосекундно мълчание, гъсто като сметана.

— Както съм казвал и преди, понякога тръпки ме побиват от теб — проговаря най-накрая Q. — Откъде разбра?

Аника се обляга пак върху възглавниците, а през лицето й пробягва мимолетна усмивка.

— И няма връзка с останалите трима, нали?

— Поне засега не сме установили такава. Маргит Акселсон, учителка от детска градина в Питео, омъжена, с две пълнолетни дъщери, удушена върху стълбищната площадка в собствената си къща. Съпругът работи на смени и я открил, щом се прибрал.

— За да бъде моментално заподозрян в убийство?

— Нищо подобно. Смъртта е настъпила преди полунощ, а той е бил с колеги в базата F 21 чак до края на смяната в един и половина.

Аника усеща прилив на адреналин в мозъка и опъва несъзнателно нозе, като се мъчи да остане изправена.

— F 21 ли? Той работи в базата? Значи има връзка: взривяването на дракена.

— Вече проверихме тази следа. Той е отбил военната си служба в I 19 в Буден и няма никакво отношение към базата чак до седемдесет и четвърта. Обстоятелството, че съпругът на жертвата случайно работи на място, където е извършено престъпление, свързано с Рагнвалд, изобщо не е в състояние да ме развълнува, за разлика от теб очевидно.

— А цитатът? Какво се казва в него?

— Изчакай един момент…

Оставя телефона, отваря чекмедже, рови из някакви хартии, прокашля се и отново заговаря:

Народи от цял свят, обединете се и сразете американските агресори и техните лакеи. Народи от цял свят, бъдете храбри и решителни в борбата, преодолявайте трудностите и настъпвайте вълна след вълна. И тогава целият свят ще принадлежи на народа. Чудовищата с всякакъв облик ще бъдат унищожени.

Настава мълчание, а стаята престава да се люлее.

— „Чудовищата с всякакъв облик ще бъдат унищожени“ — повтаря Аника. — Чудовища. С всякакъв облик. Включително учителки от детски градини.

— Преподавала е и в Образователната асоциация на работниците. Води курсове по сгъване на салфетки и грънчарство. Не отдаваме особено голямо значение на цитата. Не мисля, че и ти трябва да го направиш. Профайлърът ни е на мнение, че използва цитатите като визитна картичка, нещо като твоите целувки с червило.

— Да не сте поканили някого от ФБР? — пита Аника, докато прехвърля крака през ръба на леглото и отпуска стоплените си ходила върху студения дървен под.

— Това беше през седемдесетте — отвръща Q. — Вече десет години сами си правим профилите.

— Извинявай. И какъв е настоящият профил?

— Можеш да се досетиш и сама. Мъж, по-скоро на възраст, мотивиран от силна омраза към едно общество, за което си е изработил своя, отчасти порочна представа, който си отмъщава за понесените в миналото житейски неправди и унижения. Неженен, ограничен кръг приятели, дълбоко наранено самочувствие, силна нужда от себедоказване, не го свърта на едно място и трудно се задържа на работа. Доста интелигентен и физически силен. Това е горе-долу.

Аника затваря очи и се мъчи да запамети подробностите, убедена, че не й казва всичко.

— Но за какво са му тия цитати? Защо се идентифицира по такъв начин?

— На някакво равнище вътре в съзнанието си той иска да го познаваме. До такава степен е убеден в превъзходството си над нас, че може да си позволи да оставя тези знаци, които да напомнят за него.

— Нашият Рагнвалд — казва Аника. — Имам чувството, че го познавам добре. Представи си само: ако я нямаше онази експлозия, би могъл да присъства на вечерята с Нобеловите лауреати след три седмици.

Изненаданото мълчание отсреща показва, че Q не схваща мисълта й.

— Карина Бьорнлунд — помага му тя. — Министърът на културата. Тази година ще ходи на официалната вечеря или поне има покана за нея, а пък ако на Рагнвалд не му се бе наложило да изчезне, днес щяха да са женени.

— Какви ги дрънкаш?

— Разбира се, няма начин да разберем дали този брак би изтраял толкова време, но ако бе…

— Я чакай — прекъсва я Q, — откъде знаеш тези неща?

Аника върти телефонния кабел между пръстите си.

— От регистрите — отвръща тя. — Насрочили са час за сключване на граждански брак в общината на Люлео. Два следобед в петъка след атентата.

— Изключено. Щяхме да го знаем.

— По онова време браковете са се оповестявали предварително. Има съобщение във вестника.

— В кой?

— Норландски новини. Разполагам с няколко изрезки от него, все свързани с Карина Бьорнлунд. Наистина ли се опитваш да ме убедиш, че не знаете за тяхната връзка?

— Детинска забежка — отвръща Q. — Пък и тя й слага край.

— Това е закъсняла реакция. Карина Бьорнлунд би дала мило и драго, за да отърве кожата.

— Ясно. Имам си работа с новоизпечен профайлър аматьор.

Аника си мисли за имейла на Херман Венергрен, молба за спешна среща по неотложен въпрос, последван от внезапно изменение в правителствения законопроект, внесено в последния момент от министъра на културата, което позволява на евентуално приетия по-късно закон да изключи ТВ Скандинавия от достъп до цифрово излъчване, точно както желае Херман Венергрен. Остава открит единствено въпросът с какви аргументи са обосновали своето искане собствениците на нейния вестник, та да склонят министъра към промяна в становището.

В главата си чува своя собствен глас: моли прессекретаря на търговския министър да му предаде нейна молба за коментар и съобщава на Карина Бьорнлунд най-строго пазената тайна на социалдемократите. И няколко седмици след това, най-неочаквано за всички, Бьорнлунд става министър.

— Повярвай ми — казва Аника. — Знам за нея повече от теб.

— Трябва да затварям — отвръща Q и тя няма какво да добави, защото ангелите са си отишли, сврели са се в своето скривалище.

Оставя телефона и забързва към лаптопа, включва го и нахлузва чифт чорапи, докато се зареждат програмите. Започва да въвежда новите данни, свивките на коленете й се изпотяват, а глезените замръзват.