Лиза Марклунд
Червения вълк (17)

16

Аника върви задъхана през парка Крунуберг, а стъпките й проскърцват в мразовития въздух. Много е студено, а високото налягане вещае арктическо време. Асфалтът е станал хлъзгав от леда. Дърветата се гушат под заскрежени одеяла. Тревата, зелена и свежа до вчера, сега е щръкнала и замръзнала в сребро.

По-светло от това няма да стане. Денят е сумрачен и лишен от сенки. Вдига глава и примижава към подобното на порцеланов похлупак небе — синкави облаци преливат в сиво и розово високо горе, гонени от северния вятър.

Аника бърза напред, а тревните остриета пукат, прекършени под подметките й. Приближава еврейското гробище откъм задната страна, близо до мястото, където бе намерена Юсефин. Спира пред черна чугунена ограда, ръкавиците й милват замръзнали извивки и звезди, сняг посипва обувките й като ледена захар.

Гробището е обновявано преди няколко години. Повалените, разядени блокове пясъчник са заменени, дивите шубраци са окастрени, дърветата — приведени в благоприличен вид. С всичко това магията някак си изчезва, няма го усещането за време, което винаги обхваща Аника на това място, градските шумове нахлуват, както никога по-рано, духовете — отколешни стопани тук — вече ги няма.

Останала е само Юсефин.

Аника се отпуска на колене и наднича между железата, също както го бе направила преди толкова лета, в онзи горещ сезон, когато рояците оси счупиха всички рекорди, а предизборната кампания просто нямаше край. Юсефин лежи тук, отворила уста в безмълвен писък, очите й са помътнели и изгубили блясък — едно младо момиче и нейните погубени мечти. Замръзнал клон прошумолява, вой от сирена отеква между фасадите по Хантверкаргатан.

Той най-накрая си получи заслуженото, казва си Аника. Не за онова, което ти стори, но поне не успя да се измъкне невредим.

А Карина Бьорнлунд събра достатъчно дивиденти, за да се устреми към министерския пост.

Аника се изправя, поглежда часовника и с нежно докосване до оградата се сбогува с Юсефин. Забърза през Фридхемсплан, а вятърът в парка Роламбсхув така брули страните й, че пристига пред входа на Вечерна поща ярко поруменяла.

Успява да се добере незабелязана до своя аквариум, промъквайки се като през минно поле, и хвърля горната дреха на купчина върху дивана.

Рагнвалд, казва си наум, докато компютърът зажужава, а тя прави опит да се съсредоточи върху настоящето. Какво означава това? Кой си ти?

След като програмите се зареждат, Аника въвежда името в Гугъл, за да получи оскъден брой резултати. Данни за някой си Фолке Рагнвалд, починал през 1963 г.; генеалогичен сайт базиран в Малта; кандидат на християндемократите неясно от кой избирателен район. Чете бързо, търси нови резултати. Следват френски генеалогичен сайт, сайт за немската аристокрация, вестникарска изрезка за някаква датска попзвезда. Отказва се от търсачката и звъни на Сууп в Люлео.

— Малко сме на зор в момента — казва инспекторът. Гласът му издава безпокойство.

— Какво е станало?

Аника инстинктивно взема химикалка и мигом се изпълва с чувство за вина, без още да знае какво се е случило.

— В момента не сме много наясно — казва полицаят. — Бихте ли звъннали следобед, тогава ще знаем повече.

Нещо в тона му уцелва струна вътре в Аника, кара я да напрегне всички мускули на лицето си.

— Рагнвалд — заявява тя. — Нещо свързано с терориста.

— Съвсем не. Обадете се след два. В момента не мога да ви кажа нищо повече. — Изглежда силно изненадан от нейната сговорчивост.

Аника поглежда часовника си; няма смисъл да го притиска повече, остават осемнайсет часа до пускането на броя за печат. Благодари му и оставя слушалката. Изважда пред себе си записките от последната среща. Трябва й още едно кафе, преди да се захване за работа.

Упътва се по коридора със сведена глава, избягва хорски погледи, и взема две кафета от машината зад спортния отдел. Обратно пред клавиатурата, подрежда материалите, опитва се да сглоби образа на своя терорист.

Млад мъж от долината на Турне, който се мести на юг, но след това се връща в Люлео.

Отпуска ръце, отпива от кафето.

За какво му е на един млад мъж да ходи на юг през шейсетте?

Работа или учение?

И защо се е върнал?

Защото е приключил с онова, което е правил.

Но защо Люлео?

Ако поради някаква причина стените на родния дом са ти тесни, но въпреки всичко ти се иска да се прибереш, избираш някой по-голям град в същия район.

Но защо най-големия?

Трябва да е живял в голям град. Вероятно в университет. Стокхолм, Упсала, Гьотеборг или Лунд.

Когато въвежда имената на градовете в компютъра, осъзнава грешката си.

Не е нужно младият мъж да е бил в Швеция — той може да работи или учи където и да било.

Макар че това е било доста преди създаването на Европейския съюз, напомня си тя.

Зарязва тази нишка и подхваща друга.

Къде отива после?

ЕТА? Испания? Защо?

Политически убеждения, допуска Аника, но между нея и екрана застава филтър на съмнение.

Баските сепаратисти несъмнено са сред малкото терористически организации, които успяват да реализират част от своите цели, включително демокрация и широки автономни права за Страната на баските. Ако бойците на ЕТА не бяха хвърлили във въздуха приемника на Франко през 1973 г., преходът на Испания към демокрация щеше да бъде много по-мъчителен и доколкото й е известно, Страната на баските днес разполага със своя полиция и собствена система на облагане, която много скоро ще осигури данъчен рай за международния бизнес.

Но ЕТА може би дори в по-голяма степен от останалите групировки е заразена от самовъзпроизвеждащия се бацил на тероризма. След свободните избори от 1977 г. се оказва, че има цяло едно поколение баски на средна възраст, чийто живот е бил посветен единствено на активната терористична дейност срещу испанската държава. Мирното ежедневие започва да им доскучава и те решават, че демократичната държава е не по-малко зло от диктатурата, и убийствата започват наново. Тогава испанските власти си отмъщават, като основават Антитерористичната група за освобождение…

Трябва да прочете повече за ЕТА, но и е известно, че групировката е сред най-труднодостъпните в света, убийци в името на убийството. Самозвани представители на едно отечество, което никога не е съществувало, те се борят за възмездие на така и неизвършени несправедливости.

Записва си „да прочета още за Бьорн Кум“, за да не забрави, и продължава нататък.

Защо Рагнвалд? Крие ли някакво по-дълбоко значение това кодово име?

Дали символизира нещо, което би следвало да знае?

Търси името в Националната енциклопедия и открива, че е комбинация между староисландското ragn, божествена власт и vald, владетел — не е лошо като псевдоним. Дали е нещо повече от мания за величие?

А какво друго е тероризмът, ако не точно това?

Тя въздиша в опит да отпъди вълната от умора, която премрежва очите й. Кафето е изстинало и гадно на вкус. Отива да излее съдържанието на почти пълната чаша в тоалетната, протяга се, заслепена от неоновите светлини.

Хвърля поглед към бюрото на Берит, но тя още не е дошла.

Затваря внимателно вратата на своя аквариум зад гърба си и се залавя отново за работа.

Сега обувките. От години се знае за отпечатъци от подметки, оставени от извършителите, но размерът им никога по-рано не е бил огласяван. Трийсет и шест. Значи дребна жена или много млад мъж, момче на практика. Коя е най-голямата вероятност? Дванайсетгодишно момче ли гръмва цял самолет, или го прави зряла жена?

Значи най-вероятно с него е имало жена, отбелязва си тя.

Но на кого би хрумнало да стори нещо подобно? Сууп не спомена нищо за жена. Записва въпроса в бележките си, но ако трябва да си играе на догадки? Какви жени стават терористи в исторически план? Гудрун Енслин е партньорка на Андреас Баадер. Улрике Майнхоф се увенчава със световна известност, след като освобождава Баадер. Франческа Мамбро е осъдена заради атентата в станция на подземната железница в Болоня заедно с приятеля си Валерио Фиораванти.

„Приятелка на Рагнвалд“, записва си тя и обобщава: „Младежът от долината на Турне заминава на работа или да учи в голям град на юг, а после се завръща в Норботен, за да се присъедини към терористична групировка под името Рагнвалд, властелин с божествена сила, което говори за известна мегаломания. След това напуска страната, за да продължи кариерата си като убиец на ЕТА“.

Прочита бележките и въздъхва.

Ако храни надежда нещо от това да бъде отпечатано, ще трябва да го направи значително по-ясно и аргументирано. Поглежда часовника си. Скоро ще стане време да се обади на Сууп.

* * *

Миранда звъни на вратата с обичайната си настойчивост. Ане Снапхане се втурва надолу по стълбите, преди дъртият копелдак от долния етаж да е побеснял. Придържа с една ръка кърпата около тялото си, а с другата тази около главата.

Вратата е заяла — винаги става така, когато температурите паднат под нулата.

Дъщеря й притичва покрай нея, без да поздрави, обаче Ане протяга ръка и я спира. С ъгълчето на окото зърва Мехмет да приближава откъм колата с чантата на момиченцето, безразличен и сдържан.

— В кухнята има курабийки — шепне тя в ухото на детето и то хуква с щастлив писък нагоре.

Обзета от гордост, в опит да го предизвика, тя пуска кърпата на пода, без да й пука дали я вижда някой съсед. Абсолютно гола, ако не смятаме кърпата около главата, тя поема чантата от Мехмет и го поглежда. Той свежда очи.

— Виж какво, Ане — започва бащата на дъщеря й, няма защо да…

— Нали искаше да поговорим — отвръща тя с усилие да остане спокойна. — Допускам, че е свързано с Миранда.

Обръща му гръб и задникът й започва да подскача под носа му, докато се изкачват по стълбите. Отива в банята и навлича домашна роба, като хвърля поглед в огледалото и опитва да се види през неговите очи.

— Искаш ли кафе? — пита тя, докато се взира в своите.

— Благодаря, не. Бързам за работа.

Преглъща с предчувствието, че не предстои нищо приятно. Той иска да си тръгне час по-скоро, а не да пари пръсти с гореща чаша кафе, докато го глътва с припряно притеснение.

— Какво има? — пита тя и сяда на дивана.

Мехмет се обръща към нея.

— Ще се женим.

Стрелата се забива в нея, без да може да й попречи.

— Не виждам каква връзка има това с мен или Миранда — заявява Ане и духа връз кафето.

Той сяда насреща й с раздалечени колене и се надвесва напред, опрял лакти върху тях.

— Чакаме дете. Миранда ще си има братче или сестриче.

Ръката започва да потръпва, а погледът се насочва надолу против волята й.

— Ясно. Поздравления.

Мехмет въздъхва.

— Ане, разбирам колко ти е тежко…

Тя го поглежда и поема дълбоко дъх.

— Не, не ми трябва съчувствието ти. Какво ще означава това за Миранда в чисто практически план?

Мехмет присвива устни по до болка познатия начин и гореща вълна на необуздано желание я залива; сърце и слабини започват да парят. Изхлипва тихичко против волята си.

Той протяга ръка към бузата й; тя затваря очи и го оставя да я погали.

— Бих искал да остане с нас за постоянно — казва Мехмет, — но няма да се боря с теб, ако не си съгласна.

Надава принуден смях.

— Можеш да ми вземеш много неща, но не и детето. Вън.

— Ане…

— Вън! — Гласът и скърца от ярост.

Дъщеря им се появява на прага и гледа ту единия, ту другия с изненада.

— Карате ли се? — пита тя с преполовена курабия в ръка.

Мехмет се изправя, силен и гъвкав като ловец. Приближава детето и го целува по косата.

— Ще се видим другия петък, миличка.

— Мами защо е тъжна? Да не си бил лош с нея?

Ане затваря очи и слуша стъпките му надолу по стълбата. Изчаква хлопването на входната врата, преди да изтича до прозореца, за да го види как си отива. Приближава колата, без да поглежда нагоре, измъква мобифона от вътрешния джоб и набира номер. Звъни на оная, казва си Ане. Обажда се на годеницата, за да й разкаже за станалото: всичко е свършено, неприятно наистина, тя бе ядосана и агресивна. Не, надали ще даде Миранда без бой.