Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (85)

83.

Туристическата пътека „Маунт Върнън“, която свързваше Рослин, Северна Вирджиния, и плантацията Маунт Върнън, дома на Джордж Вашингтон, бе истински оазис на спокойствието, разположен в непосредствена близост до градчето Александрия и столицата Вашингтон. Единствено лекият шум, долитащ от близката магистрала — чийто трафик, между другото, бе доста рехав в момента — нарушаваше тишината, която цареше тук. Покрай брега на река Потомак се виждаха само неколцина подранили бегачи и колоездачи, излезли да навъртят няколко обиколки преди началото на работния ден.

Дан Фаулър събра сили, спринтира последните метри от обичайния си петкилометров маршрут и забави темпо чак когато прекоси въображаемата финална линия. Запъти се бавно и спокойно към близката чешмичка и жадно отпи няколко глътки вода.

— Добро утро, Дан. Как беше кросът?

Фаулър се задави. Обърна се, по брадичката му се стичаше вода. Изненадата му да чуе този толкова познат глас бе очевидна. Пред него стоеше Ан Бенет, облечена в обичайното си делово облекло.

— Ан… как си… — заекна той.

— Добре.

— Къде беше? Толкова се тревожихме за теб!

— Наложи се да замина за известно време.

— Но не уведоми никого. Полицията те издирваше. Всичко наред ли е?

— Да. Беше личен проблем, който не търпеше отлагане.

Фаулър се огледа нервно. Забеляза неколцина бегачи и един мъж, който помпаше спадналата гума на велосипеда си.

— Сама ли си? Страхувах се да не ти се е случило нещо.

— Добре съм. Просто исках да поговорим насаме.

— Разбира се. — Фаулър погледна към една горичка на брега на Потомак, която предлагаше известно уединение. — Защо не се разходим? — каза и я поведе натам.

— Докато отсъствах, разполагах с доста време и размишлявах върху случая — започна Ан.

— Вероятно не знаеш какво стана в крайна сметка — каза Фаулър явно за да я изпита. — Някой открадна един от двигателите на „Морска звезда“ на път за Гротън.

— Да, разбрах за това. Имаме ли заподозрени?

— Не. ФБР се озова в задънена улица.

— Не съм изненадана. Кажи ми, Дан, какво знаеш за микровълновите системи за борба с масовите безредици?

— За тях ли? Не бяха ли разработени от армията? Облъчват те и ти става горещо, направо да се свариш. Май не знам почти нищичко за тях.

— „Да се свариш“ е много уместен израз — каза Ан, припомняйки си първата си среща с това оръжие в Ню Орлиънс. — Ти не беше ли работил в една от армейските научноизследователски лаборатории?

— Да, прекарах там известно време. Защо?

— Според началника на отдел „Кадри“ ти си отговарял за сигурността на проекта. На тази позиция си имал достъп до всички планове. Вероятно ще ти се стори интересно, но американската армия не е единствената, която разполага с тази технология. Едуард Болке имаше подобно устройство, инсталирано на един от корабите му.

— Какво се опитваш да кажеш, Ан?

— Дан, откога работиш за Болке?

Вече се намираха в покрайнините на горичката. Фаулър се усмихна.

— Това е абсурдно! И двамата знаем, че най-вероятният заподозрян за изтичането на информация е Том Серни от Белия дом. Ан, не бива да скачаш във водата, ако не знаеш да плуваш!

Ан не обърна внимание на обидата.

— Ти ми подхвърли Серни за отвличане на вниманието. Вярно, тръгнах по тази фалшива следа, но се отказах, след като проучих програмите, до които е имал достъп. Въпреки твоите внушения той не е имал нищо общо с нито една технология, попаднала във вражески ръце. Освен това не е стъпвал в Централна Америка през последните двайсет години. Том Серни е чист.

Фаулър не каза нищо. Навлязоха сред дърветата.

— От друга страна — продължи Ан, — открих, че ти си бил съдружник и основател на компанията „Секюър Тек“, която впоследствие е купена от Едуард Болке.

— Това вече е прекалено!

— Така ли? Проследих плащанията, извършени от компанията на Болке към банкова сметка на твое име тук, във Вашингтон.

Този път Ан блъфираше, но не се съмняваше, че следствието ще открие подобни парични преводи.

Фаулър продължи да върви. Навлизаха все по-навътре сред дърветата. След продължително мълчание той най-сетне проговори:

— Да допуснем, че си права. И сега какво?

— Ще бъдеш съден за шпионаж и ще прекараш остатъка от живота си в затвора.

Уверен, че дърветата ги скриват и че никой не може да ги види откъм пътеката, Фаулър се хвърли върху Ан, стисна я за гърлото и я запрати към един голям дъб.

— Не — каза той. — Всичко ще приключи тук и сега.

Ан стоеше вцепенена, Фаулър извади от джоба си кърпа и я усука на тънка ивица. Метна я около врата на Ан и задърпа, за да я удуши.

Тя се съпротивляваше, но той бе прекалено силен и я притисна с крака към дървото. Причерня й.

И тогава зад гърба на Фаулър прозвуча рязък глас:

— Пусни я!

Фаулър се обърна и видя двама мъже, облечени като за джогинг, с автоматични пистолети „Глок“ в ръце.

След миг дотича и мъжът, когото бе видял да помпа гумата на велосипеда си. Той пък държеше автомат „Хеклер & Кох“.

— ФБР! — извика мъжът. — Вие сте арестуван!

Фаулър бавно пусна Ан, пусна и кърпата на земята. Единият от агентите на ФБР го дръпна от нея, а другият изви ръцете му зад гърба и ги закопча с белезници.

Преди федералните агенти да го поведат към очакващия ги автомобил, Ан пристъпи към Фаулър и го погледна в очите.

— Повярвай ми, Дан, знам да плувам.