Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (50)

48.

Вместо да лежи и да се самосъжалява заради парализирания си крак, Самър реши да насочи вниманието си другаде. Загледа се в костенурката, която се тътреше лениво по брега, после впери изпълнен с копнеж поглед в безкрайното пусто море. Накрая реши да провери какво ли се крие в пясъчната дюна, която с Дърк бяха използвали като заслон през нощта.

Участъкът, който Дърк бе разкрил, изглеждаше гумиран. Сега, на дневна светлина, Самър забеляза, че дюната има продълговата форма, която определено се дължеше на заровения под нея обект. Тя огледа гумираната материя и погали с длан избелелите с времето черни букви.

„Барбариго“. Името приличаше на италианско. Тя взе един плавей, изхвърлен от вълните, почисти пясъка над думата и разкри нов участък от гумирана материя. Веднага разбра, че някога тази материя е била надута. Продължи да стърже и скоро установи, че става въпрос за надуваем спасителен сал. Беше много стар, но добре запазен благодарение на пластовете пясък, които го покриваха.

Продължи да рови и се натъкна на твърд предмет с равна повърхност. Беше дървена пейка, вероятно една от няколкото, монтирани върху големия сал. Още една улика, която да подскаже възрастта на сала. Продължи да копае и скоро разкри друг участък от сала — отново гумиран, явно част от пода. Тънка ивица или лентичка от син плат върху пясъка привлече погледа й. Самър продължи да рови и видя, че предметът има кръгла форма. Беше моряшка шапка. Задърпа я внимателно и я освободи от пясъка, но изведнъж ахна и я изпусна.

Под шапката се бе показал ухилен череп.

 

 

В склада имаше шлосерска работилница — няколко работни маси, по които бяха разхвърляни инструменти. Покрай едната стена бяха наредени туби със смазочно масло и дизелово гориво, а в съседство с тях боботеше генератор. Близо до вратата бяха паркирани малък мотокар и два четириколесни всъдехода АТВ. На пода край тях бе оставено отворено сандъче с инструменти. Помещението бе слабо осветено, но затова пък кънтеше от ритмите на африкански перкусионисти, които звучаха от аудиоуредбата.

Дърк видя всичко това, докато влизаше в склада под дулото на автомата. Посочиха му да застане до стената от гофрирана ламарина. Механикът и въоръженият тип размениха няколко думи на език, за който Дърк предположи, че е малгашки, после механикът хукна навън, вероятно за да съобщи за появата на неканения гост.

Въоръженият пазач застана срещу него. Полюшваше се на пети и държеше оръжието си насочено към Дърк. Беше млад, едва ли на повече от седемнайсет. Косата му бе дълга, а стойката — изгърбена. Ясно се виждаше, че не е преминал същинско военно обучение. Ръцете му и камуфлажните му дрехи бяха покрити с петна от машинно масло. Дърк предположи, че основното му задължение е да помага на механика и че между другото изпълнява и задълженията на охрана.

Дърк бавно вдигна ръка към устата си и наклони глава назад все едно пие.

— Вода? — прошепна с дрезгав глас. — L’eau?

Пазачът го огледа внимателно. Морският инженер от кораба на НАМПД не бе въоръжен, косата му бе пълна с пясък, а гащеризонът му бе покрит с прах. Нямаше обувки, а само мръсни прокъсани чорапи. Човек, дошъл от пустинята в подобно състояние, едва ли представляваше сериозна заплаха.

Пазачът бавно се обърна към работната маса. На стола до нея бе сложена раница в цвят каки. Той измъкна манерка от един от страничните джобове и я подхвърли на Дърк.

Дърк я улови, развъртя капачката и отпи няколко глътки. Водата беше топла и блудкава, но той бе толкова жаден, че би изпил цяла туба. Усмихна се на пазача, после отпи още няколко глътки.

— Благодаря — каза и завинти капачката.

Пристъпи предпазливо напред и посегна да върне манерката. Пазачът се поколеба, но също направи крачка напред и протегна ръка. Дърк изчака пръстите му да се озоват на милиметри от неговите — и пусна манерката.

Младежът посегна да я хване, но манерката се плъзна покрай протегнатите му пръсти и падна на земята. Той се усети, че не бива да се навежда, и понечи да се изправи, но Дърк му нанесе силен кос удар с лявата си ръка. Пазачът се олюля, залитна към работната маса и вдигна автомата.

Дърк обаче не му даде възможност да стреля. Хвърли се върху него и оръжието се оказа притиснато между телата им. Пазачът се извъртя и удари Дърк, но ударът му бе слаб.

Дърк не обърна внимание на оръжието, насочено на сантиметри от лицето му, и се вкопчи с една ръка в камуфлажните дрехи на пазача, за да го притисне още по-силно към себе си и така да не му даде възможност да стреля, а другата му ръка зашари по масата. Най-сетне напипа някакъв метален инструмент, сграбчи го и го стовари върху черепа на пазача. След третия удар тялото на противника му омекна и той се строполи на земята.

Дърк погледна ръката си и видя, че държи бутало с мотовилка от разглобения двигател. Хвърли го на земята и скочи към по-близкия от двата четириколесни мотора до вратата. Към всеки от тях бе закачено малко ремарке с мрежа, което играеше ролята на багажник и побираше различни инструменти и оборудване и — което бе по-важно — ключовете бяха в контактите. Дърк яхна мотора и завъртя ключа. Двигателят изрева в мига, в който на прага се появиха трима мъже.

Дърк се пресегна, отскубна кабела за захранването на другото АТВ и даде газ до дупка. Моторът му се втурна напред към отворената врата. Дърк видя, че се е върнал механикът, придружен от двама мъже — единият бе облечен като докер, другият беше с камуфлажна униформа и пистолет в ръка. Дърк продължи да дава газ и насочи мотора право към тях.

Механикът отскочи вдясно, а другите двамата наляво. Дърк изфуча с бясна скорост от склада. Ремаркето подскачаше бясно отзад. Той зави наляво, при което моторът се наклони на едната страна и се понесе след двамата мъже. Онзи с докерските дрехи отскочи в последната секунда, но другият, с камуфлажната униформа, се поколеба. Предната броня на мотора закачи единия му крак и го събори на земята. Дърк изви рязко надясно, за да избегне натрупаните един върху друг варели за гориво, при което празното ремарке занесе към падналия на земята мъж. Той изкрещя от болка, когато колелата на ремаркето минаха върху него и го оставиха превит в прахоляка.

Първоначалните планове на Дърк бяха да направи обратен завой, да мине покрай склада и да се насочи към плажа. Наложи се да ги промени в движение, тъй като видя, че мъжът с докерските дрехи изскача от склада с автомат в ръце.

Дърк се прокле, че бе забравил да вземе оръжието, зави рязко наляво и се понесе по кея. Очакваше дъжд от олово, но той така и не последва. Дърк веднага разбра причината.

Право пред него се намираха работниците, които обслужваха конвейера. Докерът не искаше да рани някой от колегите си. Дърк продължи напред в опит да увеличи разстоянието спрямо мъжа с автомата, но в крайна сметка трябваше да завие. Конвейерът и бездруго препречваше пътя му, а отляво на него се издигаха купчините сивкава руда.

Работниците на конвейера започнаха да го сочат и да крещят. Той летеше право към конвейера и сигурно приличаше на самоубиец, който е изгубил разсъдъка си. Дърк сам се чудеше дали е с всичкия си, но нямаше друг избор. Ускори по кея и не промени курса си, докато не се озова на няколко метра от конвейера. Работниците се разбягаха и се скриха зад рампата, а Дърк зави рязко наляво.

Грайферите на гумите, предназначени за шофиране по неравен терен, поднесоха по пясъка, но после зацепиха и моторът се понесе към купчина руда, която докерите товареха на кораба. Дърк едва не изхвърча от седалката, когато предните колела започнаха да изкачват купчината, но всъдеходът се прояви отлично — продължи нагоре, прелетя покрай фадромата и мина покрай долния край на конвейера.

На шест метра височина по стръмната купчина руда Дърк усети, че моторът губи инерция, така че зави надясно. Едва не се преобърна, но ремаркето изигра ролята на котва и му помогна да се измъкне от ситуацията.

Един от работниците хукна подире му, но когато Дърк ускори надолу по склона към другия край на конвейера, изпод колелата изхвърча градушка от късчета руда и работниците побягнаха да търсят прикритие. Дърк се спусна с максимална скорост, моторът подскочи високо във въздуха, преди да се приземи отново на четирите колела. Ремаркето не прояви подобна грациозност, а просто се отскубна от теглича, удари се в товарния кораб и падна във водата.

Дърк изви кормилото силно наляво, за да не последва съдбата на ремаркето, натисна спирачки и стисна здраво кормилото. Моторът занесе и заподскача по кея. Едно от задните колела удари вкопан в кея кнехт и цялото АТВ отскочи назад. Това помогна на Дърк да го овладее и да продължи по кея.

Точно пред него — между кея и общежитието — започваше пустинята. Той се понесе към нея — и видя иззад сградата да се показва друго АТВ. Дърк намали скоростта и когато се размина с другия моторист, му махна с ръка. След миг осъзна, че това е мъжът със зелената камуфлажна униформа, когото бе видял на борда на патрулния катер. Онзи го изгледа с безразличие, но миг по-късно го разпозна. Дърк обаче вече бе дал пълна газ и летеше покрай сградата.

От другия край на кея към тях тичаха мъже, крещяха и ръкомахаха. Другият моторист зави рязко и се понесе след Дърк.

Заливът бе заобиколен от стръмни скали, което принуди Дърк да заобиколи и да се насочи към един от по-ниските хълмове, вместо да продължи направо. Затрещяха изстрели и в пръстта около него се забиха куршуми. Дърк се понесе на зигзаг нагоре по хълма, като вдигаше облаци прах, които затрудниха стрелеца. Приведе се ниско и когато най-сетне стигна билото, се спусна по другия склон и се скри от полезрението на стрелеца.

Когато зави и се понесе към плажа, си позволи лукса да погледне през рамо. Видя, че преследвачът му изостава на петдесетина метра.

Дърк увеличи скоростта и моторът заподскача по сухата земя. При разминаването си с другото АТВ Дърк бе забелязал кобур на колана на шофьора му. За пореден път се оказваше с голи ръце срещу въоръжен противник. Все пак разполагаше с мотор и знаеше какво прави.

Преследвачът му наистина имаше кобур на кръста и зареден пистолет в него. Сега, докато моторът му се носеше по песъчливата равнина, го извади. Завиваше и ускоряваше с дясната си ръка, а с лявата започна да стреля, но всичките му куршуми прелетяха далеч от Дърк.

Дърк започна да описва широки завои. Моторът му, който бездруго вдигаше облаци прах, сега образува широка завеса от кафеникави песъчинки, която му осигуряваше известно прикритие.

Тези маневри обаче позволиха на преследвача да скъси разстоянието и сега той дишаше прахоляка на двайсетина метра зад Дърк. Дърк зави наляво и се понесе по един равен участък над брега. Когато излезе от облака прах, стрелецът видя мишената си съвсем ясно и стреля в нея два пъти. Единият куршум удари целта.

Дърк чу силен гърмеж, резултат от пръсването на една от задните гуми. Парчетата й запляскаха по земята, а Дърк стисна здраво кормилото, за да овладее мотора.

Вече нямаше шанс. Преследвачът му можеше да го настигне, да се изравни с него и да го довърши с един-единствен изстрел. Дърк прецени вариантите и стигна до извода, че е най-добре да обърне рязко и да предизвика сблъсък. Пред себе си обаче видя следи, които водеха към вътрешността на острова. Това бяха неговите собствени стъпки, които му подсказаха, че може би все пак има начин да се измъкне… и че това е последният му шанс.