Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (22)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Poseidon’s Arrow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2017)

Издание:

Автор: Клайв Къслър; Дърк Къслър

Заглавие: Стрелата на Посейдон

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2013

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфюг АД, Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-398-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/748

История

  1. —Добавяне

31.

Ан се втурна в кабинета си още в седем сутринта, нетърпелива да провери теорията на Дърк Пит за връзка между случая „Хейланд“ и отвличането на товарния кораб.

Първата й среща бе с д-р Роал Осуалд, заменил Джо Еберсън начело на проекта за създаване на нови бойни кораби. Бяха се запознали преди няколко дни и тя не се изненада, когато го откри на бюрото му да работи върху някакъв доклад.

Отвори вратата и попита:

— Мога ли да наруша сутрешната тишина?

— Разбира се, госпожице Бенет. Тъкмо ще ме измъкнете от депресията, в която изпаднах, докато преработвах графика за завършване на новата подводница.

— Моля, наричай ме Ан. Ще можем ли да я пуснем на вода без системата за свръхкавитация?

— Това е въпросът! Едновременната загуба на Еберсън и Хейланд ни връща назад с месеци, ако не и с години. Без въпросната система подводницата ще загуби основните си преимущества. Все пак предполагам, че ще успеем да проведем изпитанията на задвижващата система, ако изобщо успеем да я сглобим, разбира се.

— И какво ви пречи?

— Закъснения в доставките на ключови компоненти, доколкото зная.

— Въпросните доставки включват ли редкоземни елементи?

Осуалд отпи от кафето си и изгледа Ан с бледосините си очи.

— Не разполагам с достатъчно информация, за да отговоря на въпроса. Но, да, определени редкоземни елементи играят ключова роля при конструирането на „Морска стрела“, особено по отношение на задвижващата система, сонара и някои електронни системи. Защо питаш?

— Проучвам евентуална връзка между смъртта на доктор Хейланд и отвличането на кораб, натоварен с монацит, руда с високо съдържание на неодим и лантан. От какво значение са тези елементи за „Морска стрела“?

— От голямо! Задвижващата система разчита на два високотехнологични електромотора, които на свой ред захранват две външни хидрореактивни помпи, както и всички останали системи на подводницата. За изграждането и на двата компонента са ни необходими редкоземни елементи, и особено за двигателите. — Осуалд пак отпи от кафето си. — Те се използват при производството на постоянни магнити с висок интензитет, благодарение на които осъществяваме невероятен скок по отношение на ефективността и мощността. Тези магнити се произвеждат в Националната лаборатория в Еймс, Айова. При изработването им трябва да се спазват изключително високи стандарти и, да, за целта са необходими няколко редкоземни елемента, сред които и неодим. — Той се поколеба за миг. — Смятаме, че системата за свръхкавитация, разработена от Хейланд, също разчита на редкоземни компоненти. Предполагам, че може би си напипала някаква следа.

— Какво искаш да кажеш?

— Електродвигателите на „Морска стрела“ все още не са инсталирани. Сглобяването на първия в научноизследователската лаборатория на военноморските сили в Чесапийк Бей е приключило току-що и той всеки момент ще отпътува за Гротън. Вторият ще се забави поради проблеми с доставките на материали. Все още не разполагам с цялата информация относно проблема, но доколкото разбирам, именно липсата на редкоземни елементи не ни позволява да сглобим и втория електродвигател.

— Имаш ли представа за какви точно материали става въпрос?

— Ще ти отговоря, след като проведа няколко телефонни разговора. — Той се облегна на стола си и зарея поглед. — Джо Еберсън ми беше приятел. Всяко лято ходехме на риболов в Канада. Той беше добър човек. Погрижи се да откриеш убийците.

— Точно това възнамерявам да направя — отговори Ан сериозно.

Върна се в кабинета си и само след няколко минути Осуалд й позвъни, за да й съобщи забавените доставки на кои елементи възпрепятстват реализирането на проект „Морска стрела“: гадолиний, празеодим, самарий и диспросий. Челното място в списъка обаче се заемаше от неодим, същия елемент, който се съдържаше в парчето монацит, което Пит бе донесъл от Чили.

Бърза справка в интернет показа, че пазарните цени на тези елементи са скочили до небето. Анализаторите на стоковите борси обясняваха това с два фактора. Единият бе пожарът, опустошил съоръженията в Калифорния, където се намираше „Маунтън Пас“, единствената мина за добив на редкоземни елементи на територията на Съединените щати. Другият бе съобщението на собствениците на австралийската мина „Маунт Уелд“, че временно преустановяват производството, за да я модернизират и разширят.

След като осмисли тази информация, Ан взе папката, която Фаулър бе оставил на бюрото й. Тя съдържаше биографиите на всички цивилни, взели участие в посещението на президента в корабостроителницата в Гротън. Пропусна служителите на Агенцията за съвременни отбранителни технологии и Научноизследователското управление на военноморските сили. Очите й се разшириха, когато прочете биографичната справка за Том Серни от Белия дом. Прочете я втори път, нахвърли някои бележки и разпечата целия файл.

На вратата се появи Фаулър с кафе и поничка.

— Днес си подранила. Успя ли да откриеш нещо?

— Всъщност да — отвърна тя и сподели с Фаулър подозренията на Пит относно товарния кораб в Чили и плановете му да осигури охрана на друг кораб, потеглил вече от Австралия.

— И той превозва редкоземни елементи?

— Да. Доколкото си спомням, се казва „Аделейд“ и е отплавал от Пърт.

— Няма да заминеш с него, нали?

— Обмислих възможността, но той заминава утре. Най-вероятно няма да постигне нищо, така че предпочитам да остана тук и да работя по случая.

Плъзна биографичната справка за Том Серни по бюрото и добави:

— Не мога да заявя със сигурност, че информацията изтича точно от Белия дом, но хвърли един поглед на миналото на Серни.

Фаулър прочете на глас най-важните биографични данни за Серни.

— Бивш офицер от Зелените барети, служил като военен съветник в Тайван, а впоследствие в Панама и Колумбия. Напуснал армията и постъпил в „Рейтеон“ като ръководител на проект, свързан с разработването на оръжия с насочена енергия. По-късно започнал работа в Конгреса като специалист по въпросите на отбраната. Член на съвета на директорите на три компании от военнопромишления комплекс… Приел пост в Белия дом… Женен за Юн Лу И, тайванска гражданка, която ръководи благотворителна образователна фондация в Богота… — Остави справката и каза: — Интересна кариера.

— По всичко изглежда, че Серни е бил в непосредствена близост с няколко военни технологии, които китайците са успели да копират — каза Ан. — Връзката с Колумбия също привлече вниманието ми.

— Заслужава си да се поровим в тази насока. Предполагам, че проучването ти ще е достатъчно дискретно, така че да не предизвикаш подозрения и да не подплашиш Серни.

— Разбира се. Не съм готова да рискувам кариерата си, като отправям недоказани обвинения към Белия дом, но ще направя всичко възможно да проуча Серни. Как върви разследването ти относно служителите в агенцията?

Той поклати глава.

— Проверих два пъти всички данни за всеки служител, работил по тази програма. Честно казано, не открих дори намек за подозрително поведение. Ще ти дам резултатите веднага щом приключа.

— Благодаря. Вярвам на преценката ти. Каква е следващата ти стъпка?

— Предлагам да посетим на място тримата най-големи подизпълнители. Искаш ли да дойдеш с мен? Убеден съм, че двамата ще се справим по-бързо.

— Предпочитам да проверя трима от по-малките подизпълнители. Избрах трима, които привлякоха вниманието ми.

— Заемат прекалено ниска позиция в хранителната верига — отбеляза Фаулър. — Вероятно разполагат със съвсем ограничен достъп до класифицирана информация.

— Няма да навреди, ако опитам — каза Ан. — От много глава не боли.

Фаулър се усмихна.

— Както кажеш. Ще съм в кабинета си до довечера, ако ти потрябвам.

 

 

По-късно през деня Ан успя да направи още един пробив. След като проведе цял куп разговори с ФБР, отново насочи вниманието си към списъка с подизпълнителите. Първите две компании бяха публични и акциите им се търгуваха на борсата, затова Ан лесно се сдоби с информация за дейността и финансовото им състояние. Третата компания обаче бе частна, не бе листвана на борсата и информацията за нея се оказа по-трудно достъпна. Ан откри статия, посветена на нея, в едно научно списание, след което се втурна в кабинета на Фаулър.

— Дан, виж това! Един от подизпълнителите, компанията „Секюър Тек“, е инсталирала в отдалечени локации компютърни мрежи, с чиято помощ учени и изследователи да обменят информация. Така може да получи достъп до техните разработки, без да разполага с допуск до класифицирана информация.

— Да се направи това май е по-трудно, отколкото изглежда.

— Има още нещо интересно. „Секюър Тек“ е част от малък конгломерат, базиран в Панама, който освен това притежава транспортна фирма в Щатите и златна мина в Панама.

— Добре, но къде ни води това?

— Компанията притежава миноритарен дял от „Хобарт Майнинг“. На свой ред „Хобарт“ притежава в Австралия мината „Маунт Уелд“.

— И какво? Значи разширяват рудодобивния си бизнес.

— „Маунт Уелд“ е сред най-големите производители на редкоземни елементи извън Китай. Тази сутрин доктор Осуалд ми обясни колко важни са редкоземните елементи за успеха на проект „Морска стрела“ и как нарушените доставки възпрепятстват завършването му. Не може да няма някаква връзка.

— Теорията ти ми се струва изсмукана от пръстите — каза Фаулър и поклати глава. — Какъв е мотивът им? Собственикът на мината би трябвало да се радва, че купуваме продукцията му, а не да реже един от най-добрите си клиенти. Мисля, че Дърк Пит те е подвел да тръгнеш по грешна следа.

— Може и да си прав — каза тя. — Хващаме се като удавници за сламки.

— Случва се. На сутринта може да ти хрумне нещо друго. Аз например намирам физическите упражнения за доста полезни при решаването на проблеми. Всяка сутрин тичам покрай Потомак и това ми позволява да освободя ума си и да му дам възможност да си почине. Защо не опиташ и ти?

— Може и да опитам. Ще ми направиш ли една услуга? — попита тя. — Добави „Секюър Тек“ към списъка с компании, които ще посетиш.

— Разбира се — отвърна той.

Ан послуша съвета му и на път за дома се отби в един фитнес клуб, пробяга няколко километра на пътечката, след което отиде в близкото кафе и вечеря салата с пиле. Сети се за Пит и му позвъни веднага след като се прибра. Никой не отговори на позвъняването й, затова тя му остави дълго съобщение за напредъка си в разследването и му пожела приятно и успешно пътуване.

Когато затвори телефона, в дневната прозвуча дълбок плътен глас:

— Надявам се, че не пропусна да му кажеш сбогом.

Ан подскочи. Обърна се и видя двама едри чернокожи мъже да излизат от спалнята й. Позна първия и се разтрепери.

Кларънс се усмихна студено и насочи четирийсет и пет калибровия си пистолет към главата й.