Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (31)

29.

Ан забеляза, че неколцина мъже се заглеждат подире й, докато прекосяваше с почти незабележимо накуцване салона на „Бомбай Клуб“. Беше облечена в ленена рокля с цвят на шафран, която подчертаваше извивките на тялото й, и приличаше повече на модел, отколкото на следовател. Не обърна никакво внимание на зяпачите, прекоси невъзмутимо ресторанта и излезе на елегантната веранда, от която се откриваше изглед към парка „Лафайет“. Бързо откри Пит, седнал на една ъглова маса.

Той бе в компанията на висока привлекателна жена, която й се стори позната. Ан се почувства неловко, но тръгна усмихната към масата.

Пит стана и я посрещна сърдечно.

— Захвърли ли вече патериците?

— О, да, за щастие глезенът ми е много по-добре.

— Ан, запознай се с моята съпруга, Лорън.

Лорън се изправи и прегърна топло Ан.

— Дърк ми разказа за приключенията ви в Мексико и Айдахо. Забрави обаче да спомене колко сте красива — каза Лорън без капка злоба или завист.

Каквато и инстинктивна неприязън да би могла да затаи Ан към Лорън, тя мигом се разтопи след този неочакван комплимент.

— За съжаление всичките ни премеждия не доведоха до никакъв резултат — каза Ан и погледна виновно Пит, след което му разказа как двамата с Фаулър бяха обрани и бяха изгубили документацията на Хейланд.

— Не мисля, че това е съвпадение — каза Пит и се намръщи.

— По-скоро е очебийна проява на шпионаж — добави Лорън. — Трябва да използвате по-сериозни ресурси, за да разрешите случая.

— В разследването вече се включиха поне три екипа на ФБР — каза Ан, — заедно с отдела за вътрешна сигурност на Агенцията за съвременни отбранителни технологии, както и няколко следователи от Службата за криминални разследвания на военноморските сили. — Погледна отново Лорън и погледът й светна, когато най-после успя да се сети коя е тя. — Вие сте член на Конгреса от Колорадо, нали?

— По-тихо, ще й развалиш прикритието — засмя се Пит.

— Сторихте ми се позната — каза Ан. — Спомням си усилията, които положихте, за да промените законодателството и да увеличите социалните придобивки и платения отпуск на родителите в армията. Вие сте истински герой за жените от въоръжените сили.

Лорън поклати глава.

— Направихме съвсем дребни промени, които трябваше да станат факт много отдавна. Но да се върнем на темата. Ако смятате, че мога да ви помогна като пришпоря някого в Министерството на вътрешната сигурност, само кажете.

— Благодаря. Имаме подкрепата на вицепрезидента, както и на Белия дом, така че смятам, че не страдаме от недостиг на ресурси. Трябва да направим някакъв пробив, за да открием кой стои зад всичко това.

Появи се сервитьорът и тримата си поръчаха къри за вечеря, а Пит избра бутилка новозеландски совиньон блан „Сен Клер“.

— Откога сте женени? — попита Ан.

— От няколко години — отвърна Лорън. — И двамата пътуваме много, затова понякога приличаме на два кораба, които се разминават в нощта, но се справяме.

— Номерът е корабите да се сблъскват редовно — каза Пит.

Лорън се обърна към Ан.

— А ти имаш ли си някого?

— Не, в момента съм щастливо неомъжена.

Пристигнаха блюдата им, които се оказаха достатъчно пикантни, че да си поръчат втора бутилка вино.

— Кърито със скариди е толкова люто, че пари езика ми, но не мога да се сдържа — каза Ан. — Прекалено е вкусно.

Малко по-късно се извини и отиде до тоалетната, а Лорън се приведе към Пит и каза:

— Това момиче си пада по теб.

— Аз виновен ли съм, че Ан разбира от мъже? — отвърна той с усмивка.

— Не, но ако се объркаш нещо, ще ти изрежа далака с ръждив нож за масло.

Пит се засмя и я целуна.

— Не се притеснявай, обичам си далака и не бих го изложил на риск.

Когато Ан се върна, си поръчаха сорбе за десерт. Пит извади от джоба си едно сребристо камъче и го сложи на масата.

— Само едно ли имаш? — попита Лорън.

— Това е сувенир от Чили — обясни Пит. — Смятам, че е свързан със случая „Хейланд“.

— Какво всъщност е това? — попита Ан.

— Един от нашите геолози в НАМПД го определи като минерал, наречен монацит. Открих го на борда на изоставен товарен кораб, който се носеше неуправляем към Валпараисо.

— Чух за това — каза Ан. — Успял си да го отклониш от курса му, в противен случай щял да се забие в препълнен круизен кораб.

— Горе-долу — отвърна Пит. — Загадката е другаде. Какво всъщност се е случило с екипажа на кораба? И защо корабът се е отклонил на хиляди мили от курса си?

— Отвлечен ли е бил?

— Беше за насипни товари, превозващ боксит от една австралийска мина. Изглежда, товарът му не е струвал кой знае колко. Установихме, че корабът има пет трюма, три от които бяха пълни с боксит, а другите два бяха празни.

— Смяташ, че в тях е имало монацит, който е бил откраднат? — попита Ан.

— Да.

— Защо някой ще краде тъкмо него, а не боксита? — поинтересува се Лорън.

— Анализирахме този минерал и резултатите се оказаха доста интересни. Точно този вид монацит се характеризира с висока концентрация на неодим и лантан.

Лорън се усмихна.

— Звучат ми като названия на някакви болести.

— Това всъщност са два елемента от групата на седемнайсетте така наречени редкоземни метали, някои от които са доста използвани в промишлеността.

— А, да — каза Лорън. — В Конгреса имаше изслушване на тема ограничените ни ресурси от редкоземни елементи. Използват се при производството на различни високотехнологични продукти, включително хибридни автомобили, вятърни турбини и прочее.

— Както и в някои ключови военни технологии — добави Пит.

— Доколкото си спомням — продължи Лорън, — Китай е водещият производител на редкоземни елементи. Всъщност в целия свят има само няколко действащи мини за добива им.

— По-голямата част от производството в глобален мащаб се пада на Русия, Индия, Австралия и на нашата мина в Калифорния — каза Пит.

Ан поклати глава.

— Не виждам какво общо има този камък със случая „Хейланд“.

— Възможно е да няма връзка — отвърна Пит, — но ето ти две любопитни съвпадения. Първото е парчето монацит, което държиш. Неодимът, който се съдържа в този минерал, е ключов компонент от задвижващата система на „Морска стрела“.

— Откъде знаеш това? — възкликна Ан.

— Нашият специалист по информационни технологии в НАМПД откри, че няколко редкоземни елемента играят ключова роля при конструирането на задвижващата система на новите разрушители клас „Зъмуалт“, кръстени на прочутия адмирал Елмо Зъмуалт. Потърсихме допълнителна информация, а някои изводи направихме сами и така стигнахме до заключението, че въпросните елементи са важни за конструирането на електродвигателите на „Морска стрела“.

— Не мога да го потвърдя, но не се съмнявам, че е истина — каза Ан. — И все пак не виждам връзката.

— Ето още една любопитна връзка — продължи Пит. — Джо Еберсън, ученият от Агенцията за съвременни отбранителни технологии, убит на борда на „Сепия“. Обзалагам се, че не се е удавил, а е загинал в резултат на силно облъчване с електромагнитна радиация.

Ан изтърва парчето минерал и зяпна.

— Откъде знаеш? Самата аз получих резултатите от аутопсията тази сутрин! Такова е заключението и на патолога.

— На тази мисъл ме наведе състоянието на трупа. Кожата му бе подута, почерняла, покрита с мехури. Подуването е обичайно явление при жертви на удавяне, но не и черната кожа. Открихме същите белези, в по-силна степен дори, по тялото на мъртъв моряк на борда на онзи товарен кораб в Чили. Чилийските власти смятат, че е загинал в резултат на микровълнова ирадиация.

— Същата причина за смъртта… — Ан се замисли. — Патологът на Еберсън не е в състояние да посочи възможния източник на тази ирадиация. Как е възможно да ги е сполетяла една и съща смърт?

— Не се сещам за друга възможност, освен да са заспали върху микровълнова антена. Попитах някои от моите учени и те ми изложиха малко вероятна, но все пак възможна теория.

— Бих искала да я чуя.

— През последните няколко години са били разработени различни технологии за борба с масовите безредици. Въпросните технологии използват микровълново лъчение и изгарят леко кожата на всеки, който се изпречи на пътя на лъча. Нашата армия също разполага с подобно устройство, наречено Система за активно противодействие, или „лъч на болката“, както е известна на жаргон. Системата не е смъртоносна, но доколкото разбрахме, може да стане такава в резултат на няколко елементарни модификации.

— Възможно ли е да бъде използва по море? — попита Лорън.

— Щом може да се монтира на джипове, няма проблем да бъде разположена и на палубата на някой кораб. Обхватът й е приблизително седемстотин метра. Хората в кабината за управление остават незасегнати, но всички останали — независимо дали се намират на палубата, или са застанали зад прозорец, както прозорците на мостика например — са уязвими. Ако лъчът е достатъчно мощен, може да повреди и комуникационните системи. Възможно е да се използва и срещу по-голям плавателен съд, за да осигури прикритие за абордажна група, която да го овладее.

— Смяташ, че срещу яхтата и онзи кораб в Чили е била използвана такава система? — попита Ан.

— Напълно възможно е да са я използвали, за да зашеметят екипажа на „Тасманийска звезда“ и да откраднат монацита, както и срещу „Сепия“, за да убият Хейланд, Мани и Еберсън и да откраднат прототипа на „Морска стрела“.

— И ако Хейланд не е взривил яхтата, наистина са щели да го вземат от борда на „Сепия“ — каза Ан. — Нещо повече за кораба, осъществил нападението?

— Търсим, но засега не сме открили нищо.

— Значи най-вероятно няма да открием кой стои зад всичко това.

— Напротив. — Пит се усмихна дяволито. — Смятам да разбера до една седмица.

— Но нямаш представа къде да ги търсиш — каза Лорън.

— Всъщност — отвърна Пит — възнамерявам да направя така, че те да ме потърсят. Ще им заложа капан, само че вместо сиренцето, което подмамва мишката, ще използвам монацит.

Извади от джоба на сакото си карта на света и я разстла върху масата.

— С моя колега Хирам Йегър бяхме силно заинтригувани от отвличането на „Тасманийска звезда“ и проведохме разследване, за да открием подобни случаи на отвличания и корабокрушения през последните три години. Според данни на застрахователните компании безследно са изчезнали над десет товарни кораба. Десет от тях са били натоварени с редкоземни елементи или с руди, съдържащи подобни елементи.

Посочи картата и добави:

— Седем кораба са изчезнали край бреговете на Южна Африка, а останалите — в източната част на Тихия океан.

Ан погледна миниатюрните символи, означаващи корабокрушение. Част от тях ограждаха малкия атол Клипъртън.

— Защо застрахователните компании не са разследвали тези корабокрушения?

— Повечето потънали или изчезнали кораби са били много стари, собственост на малки независими компании, и най-вероятно са били презастраховани през множество посредници. Освен това предполагам, че нито един застраховател не си е направил труда да сглоби цялата картина.

— Но защо някой ще потопява или отвлича тези кораби — учуди се Лорън, — след като може да си купи нужните метали на свободния пазар?

Пит сви рамене.

— Доставките са изключително ограничени в световен мащаб. Възможно е някой да се опитва да установи контрол върху добивите и запасите и по този начин да манипулира пазара.

— И какъв е планът ти да откриеш тези хора? — попита Ан.

Пит посочи бучката монацит.

— Тази руда идва от една мина в Западна Австралия. Казва се „Маунт Уелд“. Мината е затворена временно за подмяна на оборудването, което да позволи увеличаване на добива. Установихме, че последната осъществена доставка за износ е била натоварена миналата седмица на кораб, който трябва да акостира в Лонг Бийч.

— Смяташ, че ще го отвлекат? — попита Лорън.

— Корабът следва същия маршрут, по който са плавали два други изчезнали кораба, а също и „Тасманийска звезда“. Това е последният износ на тази руда от Австралия за поне половин година. Готов съм да се обзаложа, че корабът е доста примамлива мишена в очите на тези хора.

— Това ли е круизът, на който ме каниш? — попита Ан с весела искрица в очите.

Пит кимна.

— Да. Корабът е собственост на компания, чийто президент е близък приятел на адмирал Сандекър. Двамата са се споразумели екип от специалните части на бреговата охрана да пресрещне кораба южно от Хаваите и да се качи на борда му.

— Това достатъчно надеждна охрана ли е? — попита Лорън и в теменужените й очи проблесна тревога за съпруга й.

— Няма да се сражаваме с боен кораб. Освен това ще поддържам постоянна връзка с Руди в централата, в случай че се нуждаем от подкрепление. — Обърна се към Ан. — Потегляме за Хаваите след два дни. Идваш ли?

Ан взе бучката монацит и я огледа.

— С удоволствие бих дошла, но съм затънала до гуша в това разследване, а не обичам да оставям нещата недовършени. Освен това едва ли ще съм ви от кой знае каква полза. — Погледна Пит и добави: — Но ще ти кажа едно. Ако излезеш прав, с Лорън ще те посрещнем на кея в Лонг Бийч.

Пит се усмихна на двете красиви жени и вдигна чаша.

— Тази гледка би разтопила сърцето на всеки самотен моряк.