Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (68)

66.

В Баия Лимон, залива, в чиято южна част бе разположен атлантическият вход към Панамския канал, бяха хвърлили котва над четирийсет кораба. Морският трафик във водите в тази част на Панама бе толкова оживен, че събралите се кораби приличаха на пчели, жужащи около кошера си. Всеки от тях чакаше реда си да бъде преведен от Атлантическия в Тихия океан през шлюзовете на Панамския канал. Един пристигнал току-що малък контейнеровоз изпревари дългата опашка от товарни кораби, танкери и други контейнеровози и се нареди най-отпред.

Вековният Панамски канал, известен и с прозвището си Големия ров, поемаше повече кораби от когато и да било, но не след дълго капацитетът му щеше да достигне своя предел. Панама извършваше мащабно разширяване и модернизиране на канала, като увеличаваше пропускателната му способност с помощта на два нови шлюза, които да поемат и най-големите контейнеровози. Колкото и скъпо да струваше преминаването през Панамския канал, то спестяваше хиляди мили, тъй като алтернативният маршрут означаваше да се заобиколи нос Хорн.

Капитаните на корабите, хвърлили котва в Баия Лимон, следяха с поглед преминаващия край тях контейнеровоз. Много добре знаеха, че за да изпревариш опашката, трябва да платиш много, много солидна премия.

Контейнеровозът намали и към него се приближи катер, от който на борда на по-големия кораб се качиха служител на администрацията на канала и лоцман. Капитанът на кораба ги придружи до мостика, където предаде щурвала на лоцмана — задължително изискване за всички кораби, които минаваха през канала. Чиновникът от администрацията на канала потвърди тонажа и размерите на кораба, въз основа на които щеше да бъде определена таксата за преминаване, после каза на капитана:

— Товарителницата, ако обичате.

Прегледа документа и краткият списък от превозвани стоки веднага му направи впечатление.

— Повечето ви контейнери са празни, така ли?

— Да, караме ги към Балбоа — отвърна капитанът.

— Забелязах, че ватерлинията ви е доста високо — каза чиновникът и изчисли таксата, като не пропусна надбавката за експресно преминаване. — Ще ви изпратим сметката. — Обърна се към лоцмана: — „Портобело“ е готов за преминаване. — След което напусна мостика и се качи в лоцманския катер, който се понесе към следващия в опашката.

Лоцманът насочи „Портобело“ към дългия канал, водещ към езерото Гатун, или с други думи, към атлантическия вход в Панамския канал. Шлюзовете представляваха два успоредно разположени комплекса от по три последователни камери, които издигаха корабите на двайсет и шест метра над морското равнище, преди да навлязат в самото езеро.

Погледнат отгоре, Панамският канал прилича на сватбена торта, потекла във всички посоки. Най-високата му точка е в средата, голямото изкуствено езеро Гатун. Самото езеро в двата си края се разлива каскадно на три нива. По някаква странна приумица на географията сладката вода от езерото се стича към Атлантическия океан на север и към Тихия на юг. Издигнатото над морското равнище езеро позволява шлюзовете да се пълнят и изпразват с помощта на гравитацията и да издигат нагоре или да свалят надолу корабите в зависимост от посоката, в която пътуват.

Тортата, на която може да бъде оприличен Панамският канал обаче не се е разтекла равномерно във всички посоки. Причината за това са раздалечените един от друг шлюзове на тихоокеанския вход. Докато трите шлюза откъм атлантическата страна на Гатун са разположени непосредствено един след друг, тези откъм Тихия океан са доста раздалечени. Близо до самото езеро се намира шлюзът „Педро Мигел“, а на два километра от него са двойните шлюзове „Мирафлорес“. На един кораб обикновено му трябват около осем часа, за да измине осемдесетте километра, които разделят единия океан от другия.

Лоцманът насочи „Портобело“ към първия шлюз на Гатун и спря непосредствено пред огромните му отворени врати. Работниците вързаха за кнехтовете на носа здрави стоманени въжета — другите им краища бяха закачени за малки локомотиви, наричани мулета, които се движеха по двата края на шлюза. По знак, даден от лоцмана, мулетата задърпаха бавно-бавно кораба към шлюза и го задържаха на място, докато вратите се затворят зад него. След като шлюзът бе затворен, в него се изля толкова вода, колкото бе необходима, за да издигне кораба на девет метра.

Край шлюзовете патрулираше въоръжена охрана — обичайна гледка по протежение на целия канал.

Щом нивото на водата се изравни с това в следващия шлюз, предните врати се отвориха и мулетата издърпаха кораба напред. Процесът се повтори още два пъти, докато „Портобело“ най-сетне не излезе от последния шлюз и не навлезе в езерото Гатун при надморска височина двайсет и шест метра повече, отколкото в началото на канала. Когато излязоха от шлюзовете, лоцманът нареди на механиците в машинното да увеличат скоростта.

— Отменям последната заповед — каза капитанът. — Стоп машини.

Лоцманът почервеня.

— Аз командвам кораба, докато е в канала! — извика той, но омекна, когато видя кой влиза на мостика. Обърна се и поздрави Пабло: — Пабло! Този кораб много ми прилича на „Залцбург“! Кога влязохте в бизнеса с контейнери?

— Преди трийсет и шест часа — отвърна Пабло. — Оттук поемаме ние.

— Разбира се, разбира се — съгласи се лоцманът, забелязал чантата в ръцете на Пабло, в която освен обичайния подкуп имаше и бутилка „Чивас Регал“.

— Получаваш бонус от хиляда долара — каза Пабло, докато му подаваше чантата. — Но никога повече не споменавай името „Залцбург“.

— Както кажеш. Охраната на шлюзовете се оглеждаше за вас, но предполагам, че сте успели да ги заблудите. До следващия път!

Екипажът на кораба спусна на вода малка гумена лодка, която отведе лоцмана до брега, където той щеше да спре такси и да се отбие в най-близкия бар. След като лодката се върна, дегизираният „Залцбург“ потегли отново.

— Сигурен ли си, че можем да му имаме доверие? — попита капитанът.

Пабло кимна.

— Да. Освен това ще приключим сделката още преди да е преполовил бутилката уиски.

Пабло изпита облекчение. От момента, в който Болке му бе позвънил преди два дни, за да го предупреди, че американците издирват „Залцбург“, бе изпитвал страх при всяко повикване по радиостанцията и при всяко разминаване с друг кораб. Но трескавото преобразяване на „Залцбург“ в „Портобело“, подпомогнато и от пребоядисването на мостика и комина, както и от големия брой празни контейнери на борда, беше заблудило администрацията на Панамския канал. А това означаваше едно нещо.

Бяха свободни. Бяха си у дома.