Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (54)

52.

Късният полет от Дърбан през Йоханесбург се оказа най-бързият начин Дърк и Самър да се върнат във Вашингтон. Бяха капнали от умора, когато рано на следващата сутрин слязоха от самолета на летище „Роналд Рейгън“. Най-хубавото бе, че Самър премина сам-сама през целия терминал, вярно, с леко схванати крайници от дългия полет, но без следа от парализата, причинена от кесонната болест.

Спасението й се оказа навременното лечение в декомпресионната камера на „Александрия“. Докато корабът на НАМПД пореше вълните между Мадагаскар и Дърбан, Самър и Дърк бяха изложени на налягане, съответстващо на дълбочина от сто и двайсет метра. Парализата в крака на Самър мигом изчезна. Медицинският екип на кораба намаляваше постепенно налягането, за да позволи на азотните мехурчета в тъканите на Самър да се разтворят. Когато след почти два дни лекарите им позволиха да излязат от камерата, Самър можеше да ходи, без да изпитва болка. Единственото неприятно усещане бе лек сърбеж в крака.

Тъй като полетът можеше да провали лечението им, корабният лекар настоя да не се качват на самолет през следващите двайсет и четири часа. За щастие този период съвпадаше идеално с времето до следващия полет до Вашингтон. След като излязоха от декомпресионната камера, близнаците разказаха на останалите за работата си с подводницата, огледаха нанесените й щети и направиха резервация за полета си до Щатите. В мига, в който „Александрия“ акостира в пристанището на Дърбан, двамата потеглиха за международното летище „Шака“.

На „Рейгън“ Дърк и Самър взеха такси, което ги откара до хангара на баща им. Влязоха, оставиха багажа си и си взеха душ в апартамента на втория етаж.

— Как мислиш, дали татко би имал нещо против да използваме някоя от колите му, за да стигнем до офиса? — попита Самър.

— Винаги ни е казвал, че можем да подкараме която си искаме — отвърна Дърк и посочи един кабриолет в сребристо и бургундско. — Точно преди да замине за Тихия океан прати имейл, че е оправил пакарда. Защо не вземем него?

Провери резервоара, за да се увери, че има достатъчно гориво, а Самър отвори вратата на гаража. Дърк седна зад волана, дръпна смукача, регулира лоста на дросела, монтиран под волана, и натисна бутона на стартера. Осемцилиндровият двигател измърка. Дърк го остави да загрее за минута-две, после изкара колата и изчака Самър да затвори хангара.

Тя седна до брат си и метна отзад една пътна чанта. Никой от двамата не забеляза паркирания наблизо бял микробус.

— Защо седалките са разположени така странно? — попита Самър.

Пакардът имаше две седалки, неподвижни. Тази на Самър бе монтирана на десет-петнайсет сантиметра по-назад от арматурното табло, отколкото шофьорската седалка на Дърк.

— Идеята е да се предостави на водача повече пространство при завой и смяна на предавките при висока скорост — обясни Пит и посочи монтирания на пода лост за смяна на предавките.

— С удоволствие ще се възползвам от допълнителното място и ще си опъна краката — каза Самър.

Произведеният през 1930 година пакард, известен като Модел 734, притежаваше едно от най-редките шасита в историята на марката — елегантен кабриолет със заострена като куршум линия на багажника, което придаваше на колата доста спортен и изискан вид. От двете страни на двигателя бяха монтирани резервни гуми, а самото шаси блестеше в сребрист металик, като само броните и една надлъжна лента, която пресичаше колата от край до край, бяха боядисани в бургундско. Малките допълнителни фарове, разположени пред радиаторната решетка, и извитото силно назад предно стъкло създаваха усещането, че автомобилът се движи, дори когато стоеше на място.

Дърк пое на север по магистрала „Джордж Вашингтон“ и установи, че пакардът се справя отлично с натовареното движение. Необходими им бяха само десетина минути, за да стигнат до централата на НАМПД, висока сграда със стъклена фасада, разположена на брега на река Потомак. Дърк остави колата в подземния паркинг, след което двамата взеха асансьора за служители и се качиха на последния етаж, където се намираше кабинетът на Руди Гън. Секретарката му каза да го потърсят в компютърния център, така че близнаците слязоха три етажа по-надолу и се озоваха във високотехнологичната бърлога на Хирам Йегър.

Гън и Йегър разглеждаха сателитни снимки на пуст участък от океана на огромна видеостена. И двамата бяха капнали от умора, вероятно не бяха спали от дни.

— Добре дошли — каза Гън. — Здравата ни изплашихте, когато подводницата ви изчезна.

— Ние също се уплашихме — отвърна Самър.

— Опасявах се, че ще се наложи да дадем на Руди конска доза успокоителни — каза Йегър. — Как ти е кракът, Самър?

— Бива. Седалката в салона на икономичната класа на самолета от Йоханесбург ми причини повече проблеми от кесонната болест — отвърна тя и огледа купчината неизмити чаши за кафе на масичката до двамата. — Някакви новини за татко и Ал?

— За нещастие, не разполагаме с почти никаква информация — въздъхна Гън. После описа накратко задачата на Пит, свързана с охраната на товарен кораб, превозващ руда, а Йегър извика на екрана карта на източната част на Тихия океан.

— Качили са се на борда на „Аделейд“ на хиляда мили югоизточно от Хаваите — обясни Йегър. — Близо до Западното крайбрежие е трябвало да бъдат посрещнати от фрегата на военноморските сили, която да ги ескортира до Лонг Бийч. „Аделейд“ така и не се е появила на мястото на срещата.

— Някакви следи от отломки? — попита Дърк.

— Никакви — отвърна Гън. — Изпратихме спасителни екипи и от Хаваите, и от континента. Военноморските сили отделиха два кораба, а авиацията изпрати няколко безпилотни самолета с голям обсег на действие. Не открихме нищо.

Дърк забеляза бялата хоризонтална линия, която започваше в левия ъгъл на екрана и пресичаше друга линия, червена на цвят, която тръгваше от Хаваите.

— Това курсът на „Аделейд“ ли е?

— Системата за идентификация на борда на „Аделейд“ ни позволи да проследим курса й до тази точка — обясни Йегър. — Малко след като баща ти и командосите от бреговата охрана се качват на борда, сигналът изчезва.

— Значи корабът е потънал? — попита Самър.

— Не е задължително — обясни Гън. — Възможно е просто някой да е изключил системата. Това е съвсем обичайна мярка при отвличане.

— Очертахме няколко големи окръжности около последните регистрирани координати на кораба и се опитахме да открием къде би могъл да отиде — продължи Йегър и смени картата на океана с две сателитни снимки. В долната част на екрана се появи фотография на голям товарен кораб с боядисан в зелено корпус и надпис „Аделейд“. — Проверихме сателитните снимки на бреговете, край които би могъл да се появи.

— Хирам проникна във всяка публична… и не толкова публична база данни със сателитни снимки. За нещастие, мястото, на което е изчезнал „Аделейд“, се пада точно в центъра на сляпа зона, над която не прелитат сателити, така че насочихме вниманието си към крайбрежните райони.

— Започнахме със Северна, Южна и Централна Америка — каза Йегър. — Отворихме си работа чак до Коледа.

— Как можем да ви помогнем? — попита Самър.

— Разполагаме със сателитни снимки на всички по-големи пристанища по Западното крайбрежие, направени през последните четири дни. Ще ги анализираме и ще се опитаме да открием кораб, който да прилича на „Аделейд“.

Йегър включи два лаптопа и прехвърли снимките на тях. Всички се заловиха за работа — започнаха да оглеждат снимките, опитвайки се да открият на някоя от тях голям зелен товарен кораб. Работиха през целия ден, гледаха снимка след снимка. И все пак резултатите им вдъхнаха известна надежда, тъй като неясните, понякога дори замъглени сателитни фотографии им помогнаха да намерят единайсет кораба, които приличаха на „Аделейд“.

— Три в Лонг Бийч, два в Мансанило, Мексико, четири в Панамския канал и по един в Сан Антонио, Чили и Пуерто Калдера, Коста Рика — обобщи Йегър.

— Не мога да си представя, че някой от корабите в Лонг Бийч е този, който търсим — каза Дърк. — Освен ако преди това не е спрял в друго пристанище, за да се отърве от товара си.

Гън си погледна часовника.

— На Западното крайбрежие все още е рано. Какво ще кажете да направим кратка почивка за вечеря? После ще започнем да звъним на пристанищните власти в различните страни. Те би трябвало да потвърдят дали „Аделейд“ е при тях, или не.

— Добра идея — каза Дърк, стана и се протегна. — След диетата на самолетна храна и кафе наистина имам нужда да похапна добре.

— Минутка! — спря ги Самър. — Първо искам да помоля Хирам за една бърза услуга. А после теб за помощ при една доставка. — Вдигна пътната си чанта и в нея изтрака нещо, може би бутилки.

— Много съм гладен. Можем ли хапнем нещо по пътя?

— Мога да ти гарантирам, че там, където отиваме — увери го тя, — те очакват предостатъчно вкусни неща.