Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (25)

23.

Двамата мъже видяха паркираната пред къщата кола и спряха малко по-далеч. Шофьорът отвори багажника и извадиха от него полуавтоматични пистолети „Глок“ и очила за нощно виждане. Езерото вече бе потънало в мрак, нощта беше безлунна.

Двамата се промъкнаха безшумно, огледаха периметъра около хижата и откриха електрическото табло. Отвориха капака, откриха главния предпазител и го изключиха.

 

 

В лабораторията — тя нямаше нито един прозорец — стана тъмно като в рог.

— Точно сега ли трябваше да спре токът? — възкликна Ан.

— Случва се — каза Пит. — Изчакай там, за да не се спънеш и да паднеш.

Зачакаха идването на тока, но междувременно в съзнанието на Пит се прокрадна една не особено приятна мисъл.

— Опитай да включиш някой от лаптопите — предложи той. — Така ще осветим помещението, а батерията му би трябвало да е достатъчно заредена.

— Прав си — каза Ан, остави дневника на Хейланд и опипа бюрото. Намери един от лаптопите и започна да натиска различни клавиши с надеждата да открие бутона за включване.

Пит чу откъм дневната проскърцване на дъски. Не бяха сами. Пресегна се към работната маса до себе си и опипа повърхността й с надеждата да открие някакво оръжие. Откри малки клещи с остри като игли челюсти и ги стисна здраво.

— Мисля, че успях — каза Ан.

Лаптопът забръмча тихичко и тя го завъртя към Пит. Екранът озари лабораторията с тюркоазно сияние.

Неканените гости видяха светлината в мига, в който отвориха вратата, и застинаха на място.

И двамата бяха ниски и мускулести, с черни дрехи — и носеха уреди за нощно виждане. И бяха въоръжени с пистолети.

— Не мърдайте! — извика единият, извади фенер и го насочи към Ан и Пит.

Мъжът пристъпи напред, оръжието му бе насочено към Пит.

— До стената — нареди той и освети пътя им с фенерчето.

Ан закуцука до Пит и двамата пресякоха лабораторията и застанаха до отсрещната стена. В нея имаше врата, която водеше към двора, и когато мъжът се обърна към партньора си, Пит лекичко побутна Ан към нея. След миг и вторият нападател застана пред Ан и Пит с насочен към тях пистолет, а другият прибра оръжието си в кобура и почна да претърсва лабораторията.

Пит забеляза, че мъжът явно знае какво търси. Първо прегледа лаптопите и дневниците, после методично претърси самата лаборатория. След десетина минути се върна до бюрото и събра нещата, които бяха привлекли вниманието му. Намери празна пластмасова кутия за архивиране на документи, в каквито обикновено прибираха ненужни папки и листове хартия, и напъха вътре дневниците и записките на Хейланд.

Ан се бе притиснала до Пит, объркана от обстоятелството, че за втори път през последните два дни някой я държи на мушка. Но като видя как двамата непознати се опитват да откраднат труда на Хейланд, страхът й постепенно започна да отстъпва място на гняв. Онзи изпразни съдържанието на чекмеджетата в бюрото, напълни архивната кутия догоре и взе и двата лаптопа.

— Приключи ли? — попита другият, който охраняваше Ан и Пит.

— Почти — отвърна другият и хвърли ядосан поглед към Ан и Пит. — Пази ги, докато се върна.

Нарами кутията и прекоси лабораторията, като осветяваше пътя си с фенерчето. Другият си сложи очилата за нощно виждане.

Няколко секунди след като първият бе излязъл, пазачът им извика подире му, но не получи отговор.

Пит чуваше как онзи трополи из къщата, след което излезе през предната врата. Не бе гадател и не можеше да вижда бъдещето, но бе сигурен, че когато мъжът се върне, двамата с Ан не ги очаква нищо добро.

Гаражът бе потънал в непрогледен мрак. Беше дори прекалено тъмно, осъзна Пит, и в съзнанието му проблесна искрица надежда. За да работи нормално, уредът за нощно виждане се нуждаеше от слаба околна светлина, та дори тя да идва от блещукането на звездите в небето. Единственият източник на подобна светлина в гаража бе лаптопът, но него вече го нямаше. Именно затова пазачът им бе повикал партньора си — защото вече не бе в състояние да види нищо.

Подозренията на Пит се потвърдиха, когато чу пазачът им да сваля ципа на якето си. Явно се канеше да извади собственото си фенерче, но Пит в никакъв случай не биваше да му позволи да го направи.

Дръпна рязко една от патериците на Ан и скочи напред. Можеше само да се надява, че пазачът не е помръднал от мястото си, на около метър и половина пред него.

Пазачът бе отпуснал пистолета, докато бъркаше за фенерчето, и се оказа напълно неподготвен за нападението, при което покритият с каучук връх на патерицата се заби в гръдната му кост. Дошлият изневиделица удар го отхвърли назад и той се просна върху бюрото на Хейланд. Вдигна пистолета си и стреля няколко пъти, но куршумите прелетяха на поне метър над главата на Пит.

— Ан, излез веднага през задната врата! — извика Пит, приведе се ниско и замахна отново с патерицата. За ориентир му служеха пламъчетата, които излитаха от цевта, така че успя да стовари алуминиевата патерица върху китката на мъжа. Чу се пукане на кости, а пистолетът отлетя встрани.

Още при първите изстрели Ан се бе навела. Напипа дръжката на вратата, натисна я и изскочи навън. Преди вратата да се затвори зад гърба й, чу как непознатият изкрещя от болка.

Пит не можеше да види противника си, нито да го достигне с патерицата. Добре съзнаваше, че Ан не е в състояние да се придвижва бързо заради навехнатия си глезен, така че продължи атаката си, за да й осигури поне още малко време. Заряза патерицата и се хвърли към бюрото, право към мястото, където допреди секунди бе стоял стрелецът.

Замахна слепешката с юмрук и кокалчетата му закачиха якето на мъжа, който се бе отдръпнал вляво на Пит.

Онзи контрира със здравата си ръка и нанесе силен удар в рамото на Пит.

Пит се отдръпна. Вече знаеше къде се намира целта му, така че пристъпи напред и нанесе два бързи удара. И левият, и десният попаднаха в гърдите на пазача, той изохка, олюля се, препъна се в един стол и падна на земята.

Пит не разполагаше с достатъчно време да довърши атаката си. Вратата между гаража и дневната се отвори и в помещението се втурна вторият нападател, привлечен от изстрелите. Освети лабораторията с фенерчето си, но спря за миг лъча му върху падналото на земята тяло, преди да открие Пит, който стоеше на няколко стъпки от него.

Пит реагира мигновено и се претърколи назад през бюрото. Стрелецът се опита да го проследи с лъча на фенерчето, след което стреля, но неточно.

Пит се плъзна по бюрото и падна зад него. Не биваше да губи време в лежане на пода, затова запълзя към отсрещната стена. Блъсна се в захвърлената патерица и я взе.

Стрелецът се втурна подире му. Лъчът на фенерчето затанцува по пода и в крайна сметка го откри.

Светлината обаче освети и задната врата, която бе на не повече от метър от Пит. Все така приведен, той скочи към нея и посегна към дръжката секунда преди тялото му да връхлети върху долната половина на вратата. Той улови дръжката и я натисна, а под тежестта на тялото му вратата се отвори рязко.

Стрелецът, който вече бе успял да прекоси половината лаборатория, вдигна пистолета и стреля три пъти. Пит усети нещо да го парва по крака в мига, в който дръпна патерицата и затвори вратата зад себе си.

Изправи се и подпря патерицата под дръжката на бравата, за да я залости поне временно. Това може би щеше да му даде допълнителни десет-петнайсет секунди.

Дори те обаче нямаше да са достатъчни. Ан бе някъде в мрака и куцаше с навехнатия си крак. Трябваше да я открие, и то бързо. В мига, в който стрелците, които разполагаха с прибори за нощно виждане, излезеха от къщата, двамата с Ан щяха да се превърнат в лесни мишени.

Пит се втурна към колата им, но чу паленето на мотор наблизо. Звукът обаче не идваше откъм пътя, а отдолу, откъм езерото. Пит се обърна и хукна към брега, осъзнал, че това е може би единственият им шанс да оцелеят.