Джон Сол
Дом за разплата (32)

Епилог

Нещата изобщо не следваше да са такива!

На Тифани Гарви изобщо не й беше работа да седи насред тая гореща кухня и да усеща как потта се стича по гърба й, докато назорва отвратителното бебе да погълне поне една лъжичка от това гадно грахово пюре, което му даваше по настояване на гнусната му майка.

Още по-малко пък й се полагаше на Тифани Гарви да я командва тая Роуена Матисън, която беше приела у дома си Тиф и Зак само за да не се охарчва по прислуга, след като от окръга й плащаха, за да вземе приемни деца.

Приемни деца!

И Тифани изруга на ум родителите си, а в това време Брайън Матисън III изплю още пюре върху предницата на блузата й.

Брайън Матисън Трети! Що за глупост! Брайън Матисън Лайномета щеше да е много по-точно описание.

И за всичко това виновни бяха родителите й. Ако не бяха зачезнали нанякъде, възползвайки се от престоя й в болницата след оня случай, дето Сара Крейн и Ник Дънигън се опитаха да я пречукат, сега щеше да си е у дома, където си й е мястото.

А Сара и Ник щяха да са в изправителния дом за малолетни, където е мястото на такива като тях. Да, ама не. Те си се шляят сега на свобода, независимо че са причинили смъртта на Конър Уест, а — нищо чудно — и на бащата на Конър, и на бащата на Ник.

Ами ако са убили и нейните родители!

Но така или иначе, нещата изобщо не следваше да са такива като сега, ама като стане на осемнайсет…

Изведнъж бебето зейна с уста и повърна право в гърдите й. А от вонята и на нея моментално й се повдигна. Хукна към мивката и едва успя да се издрайфа в нея, а не на пода.

Далеч по-лесно е все пак да изчистиш една мивка, отколкото пода, който вече ми веднъж от сутринта.

В момента, в който отмиваше повръщаното от блузата си, през задния вход в кухнята влезе Зак.

— Боже мой — изпъшка, като надуши излязлото не само от бебето, но и от сестра му. — Какво си направила?

— Нищо не съм направила! — озъби му се Тифани. — Ако…

— Закари? — прекъсна я леден глас.

И двамата се извърнаха и видяха в рамката на вратата Роуена Матисън, облечена в бежова копринена блузка и панталон насред августовската жега. На нозете си имаше сандали, за които Тифани беше готова да се обзаложи, че се е изръсила минимум шестстотин долара, и всеки косъм от прическата й си беше абсолютно на място.

И как нямаше да е, след като караше Тифани да й мие косата всеки следобед?

— Даде ли на кучетата да вечерят и изчисти ли кучкарника?

Тифани изгледа предупредително Зак, щом видя как лицето му пламна, а вената на челото му взе да пулсира точно както правеше онази на баща му, преди да избухне.

— Още не, госпожо — отвърна й той, стараейки се гласът да не издаде гнева му.

Роуена обаче разчете идеално изражението му и очите й се присвиха.

— Нали знаеш, че искахме само едно приемно дете.

— Да, госпожо — отговори Зак.

А Тифани го гледаше как се мъчи да не вдигне поглед.

Още от първия им ден госпожа Матисън ги беше предупредила, че в никакъв случай не желае да я гледат в очите:

„Вашата задача е да улеснявате живота ми. Нито сте ми приятели, нито роднини, така че не очаквайте да се отнасям с вас като с такива. Длъжни сте постоянно да засвидетелствате уважение.“

— Взех ви и двамата само от милосърдие — продължаваше сега госпожа Матисън. — И очаквам да проявиш поне малко благодарност, като поддържаш кучкарника чист. Нещо неясно дотук?

— Няма, госпожо — измърмори Зак.

— В такъв случай не се размотавай из кухнята да пречиш на сестра си да си гледа работата. Тя ще има грижата да пази вечерята ти да не изстине.

Зак излезе безмълвно на заден ход през задната врата, при което всичките десет немски курцхаара^[1] на Брайън Матисън-младши се разлаяха. Тифани мярна през прозореца как Зак се въоръжи с лопата, кофа и маркуч.

А Роуена Матисън се усмихна на бебчето и му помаха с ръка.

— Виждала ли си някога по-идеално бебе от Трип? — попита. Голям късмет имаш, че знаеш как да се грижиш за него. Като си помисля само колко гувернантки уволних преди теб.

Щото не са ти давали да ги третираш като робини, рече си Тифани, но с такова каменно изражение, че Роуена да не успее да прочете мислите й.

И едва тогава Роуена стигна до истинската цел на посещението си в кухнята:

— Готови сме за вечеря, Тифани. Можеш да я сервираш.

Вечерята!

Че тя изобщо не беше готова.

Тифани се заозърта панически из кухнята.

— Веднага — рече зад гърба на Роуена Матисън, която се скри в трапезарията.

Тифани извади от хладилника нарязаната преди час салата и се помоли тя да им запълни времето, докато подправеше таратора, дето от сутринта го беше заприготвяла с магданоз, според специалните изисквания на семейство Матисън.

— Магданозът е съществен за вида му — обясни й веднъж Роуена, след като Тифани го беше забравила. — А и не виждам с какво толкова те затруднява. — След това изказване, което изобщо не беше въпрос, Тифани се отучи да спори за каквото и да било с двамата Матисън, дори ако имаше време за целта, с каквото тя изобщо не разполагаше.

Да не говорим, че поначало вече за нищо не й оставаше време. Нито за приятели, — каквито вече нямаше, така или иначе — нито за писане на домашни, нито да се изживява като момиче.

Нямаше време дори да се обади на Кейт Уилямс и да й се оплаче от приемното семейство, в което ги беше настанила двамата със Зак.

Ама като стане на осемнайсет…