Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Second Chance, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мишела Христова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джаклин Рединг
Заглавие: Втори шанс
Преводач: Мишела Христова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СББ Медиа АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Редактор: Мая Жилиева
ISBN: 978-954-399-030-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1625
История
- —Добавяне
Глава 5
Следващата сутрин бе мрачна. Слънцето се бе скрило зад пелена от тъмни облаци, обвила целия залив. Дъждът заплашваше всеки момент да започне да се изсипва от свъсеното небе. И ако трябваше да вярва на прогнозата за времето, която чу по радиото в колата, Флора трябваше да си приготви чадър. Тя обаче бе твърде заета със задачите си и не смяташе, че дъждът ще успее да й попречи по някакъв начин.
Още след като се събуди, тя се зае с изготвянето на списък на нещата, от които имаше най-спешна нужда. След това се обади на Либи и Греъм, за да ги информира набързо за изпълнението на задачите и за собствените си идеи. Двамата посрещнаха с въодушевление предложението й за различните детайли във всяка една от стаите, освен това й бяха предложили да наеме някоя жена, която срещу заплащане да й помогне с почистването и останалата работа по къщата. С това разговорът приключи, като Флора обеща да ги държи в течение и за най-малките подробности.
Тя спря колата пред масивна червена постройка, приличаща на склад. От едната й страна директно върху стената с големи бели букви бе написано: Магазин „Втори шанс“.
Отвън изглеждаше, сякаш нещо във вътрешността на постройката току-що бе избухнало, изхвърляйки голяма част от стоките по щандовете пред огромните му отворени врати, зеещи към паркинга и близката поляна. Покрай предната стена бяха наслагани стари дървени бъчви. Встрани от тях самотно се мъдреше вана, изрисувана с лалета. Имаше още стари пейки, шамандури, кошници, бутилки. До другата стена бяха наредени най-различни градинарски инструменти — гребла, лопати, мотики.
Келнерката в кафенето на центъра й беше препоръчала именно това място, когато тя я беше попитала къде може да намери мебели втора ръка, както и всякакви други дреболии. Джули й бе обяснила, че магазинът редовно се зарежда от всякакви разпродажби, както и от други подобни места за стоки втора употреба. Дори да не намереше веднага нещата, които й трябваха, можеше да даде заявка и почти сигурно скоро те щяха да й бъдат доставени.
Първата задача на Флора бе да намери хубава маса за хранене. След като се помота малко по първия етаж, който бе буквално затрупан от всевъзможни джунджурии, тя се качи по стълбите към втория етаж, където бяха мебелите. Първото нещо, което й хвана окото там, беше една масивна стара секция. Почти веднага след това тя намери точно това, което й трябваше — една класическа дървена елипсовидна маса за трапезария в много приятен топъл и мек цвят и с лека патина по повърхността. Табелката до нея гласеше просто и пестеливо — „маса за вечеря“, но когато я разгледа по-внимателно, Флора установи, че е изработена от черешово дърво и датира най-вероятно от деветнадесети век, ако не и от по-рано. Беше покрита с прах, въпреки това по повърхността й личаха няколко петънца и драскотини. Като цяло обаче състоянието й бе повече от задоволително. За цената, която й искаха, си беше истинска находка. Собственикът на магазина обясни на Флора, че масата седи тук от доста време, явно останала трудно забележима сред огромната бъркотия наоколо. Освен това обикновените антикварни магазини се помещаваха в сравнително малки помещения и може би внушителните й размери бяха причината все още да не е попаднала в ръцете на някой търговец на стари вещи. Флора бързо договори цената, след което помоли собственика да й я запази, поставяйки бележка с името й отгоре.
Следващото нещо в списъка й бяха столовете. За нейно щастие в магазина имаше доста богат асортимент от тях. Спря се на шестнайсет стола, като й се наложи да комбинира няколко вида — класически, с кожени облегалки, с високи облегалки, някои от черешово дърво, други от махагон. Дванадесет от тях щяха да стоят около масата, а останалите четири бяха определени за резерва. Флора бе убедена, че черешовата маса в комплект с махагоновите и черешовите столове щеше да се превърне в едно прекрасно допълнение към оригиналния стил на дома, в който бе живяла Матилда Хътчинсън.
След като приключи с тази задача, при това доста по-бързо, отколкото бе очаквала, Флора можеше спокойно да прекара остатъка от деня в доста по-лежерно и неангажиращо търсене на разни други допълнителни дреболии — картини и други украшения за стените, свещници, няколко комплекта стъклени и порцеланови чаши и всякакви други допълнения, за които й дойдеше на ума.
Скоро приключи и с тях. Първото, което й хареса, бе сервиз от няколко порцеланови чинии. Идеята й бе не да ги ползва за хранене, а да ги нареди на стената покрай стълбището. Следващото нещо бе малка пощенска кутия във викториански стил. Щеше да я окачи на стената отвън, за да могат гостите да пускат в нея картичките, които евентуално щяха да изпращат. Пощенски картички, сети се тя и бързо го записа в тефтерчето си. Либи бе помолила Флора да се свърже с някой местен фотограф, който да направи няколко професионални снимки на къщата. Те щяха да бъдат пренесени върху пощенски картички, които да се раздават на гостите, служейки по този начин за реклама. Може би Джули щеше да й помогне най-добре, изглежда тя познаваше всички тук.
Флора купи още няколко декоративни шишенца и бурканчета, които щеше да нареди по первазите на прозорците, няколко порцеланови вази, в които щеше да слага свежи цветя, както и няколко закачалки за палта, които смяташе да сложи в непосредствена близост до входната врата, както и в ресторанта. Запаси се още с около тридесет чаени чаши, в които щеше да се сервира сутрешният и следобедният чай. Намери дори от онези разтегаеми закачалки за баня, които й се струваха най-удобни и практични за закачане на хавлии и кърпи. Кърпи за баня, записа тя веднага в тефтерчето си, сещайки се, че все още не ги е поръчала. Искаше да са бели, меки и плътни.
Точно на излизане от магазина Флора видя още нещо, на което не можа да устои, и веднага го прибави към станалата вече доста внушителна купчина с покупки в количката. Либи наистина бе оборудвала импровизираната рецепция с всичко необходимо — хубав плот, табелка, компютър, високоскоростен интернет, липсваше само…
Да, точно така. На една от лавиците, почти затрупан от разни вехтории, се мъдреше лъскав звънец за бюро точно от онези, които седяха по рецепциите на хотелите, за да може клиентът да извика служителя, в случай че в момента той не е на мястото си.
Флора натовари по-дребните стоки в багажника на колата, а за масата и столовете се разбра със собственика, който ги записа в списъка за доставки и обеща, че ще бъдат закарани на адреса на следващия ден следобед. Тя беше сигурна, че съвсем скоро щеше да се върне тук отново, тъй като щяха да изникнат още доста неща за купуване преди пристигането на първите гости.
Когато потегли към къщата, слънцето се бе издигнало високо. Наближаваше два следобед. Флора не бързаше и вместо да поеме по най-прекия път, реши, че може да пробва един по-тесен, който заобикаляше градчето и се извиваше покрай морето, точно над брега. Привличаше я мисълта да покара съвсем бавно по него, наслаждавайки се на красивите гледки и вдишвайки свежия солен морски въздух през отворения прозорец на колата. Междувременно се обади на децата, за да чуе как е минал денят им. Те буквално я бомбардираха с безброй въпроси за Америка, за Масачузетс, както и за къщата, където съвсем скоро щяха да се нанесат и да прекарат няколко месеца. Преди да прекъсне разговора, Флора не се стърпя да сподели на Ани за ранното си сутрешно плуване и дори си направиха уговорка малката да я чака „от другата страна на локвата“ на следващия ден.
След това тя мина през центъра, за да спре пред кафето и да благодари на Джули за съвета, тъй като наистина бе свършила много добра работа. Взе си за вкъщи една прясно изпечена франзела и порция супа, които мислеше да хапне за вечеря. Вече се бе отправила обратно към колата, когато мерна малката книжарница от другата страна на улицата. Спонтанно реши да се отбие вътре и да хвърли едно око по рафтовете.
За Флора бе истинска рядкост да може да си позволи лукса да влезе в книжарница и да разгледа заглавията на спокойствие, без около нея да обикалят децата, постоянно дърпайки я с оплакването, че са уморени или че „тук е скучно“. Преди животът да я завърти с няколко деца, Флора отделяше много време на книгите. Тя бе изключително любознателна и отворена към всякакви знания извън онези, които преподаваха в малкото основно училище в родното й място. Историята, световните религии и култури, както и родният й галски език бяха сред темите, които живо я интересуваха. Тя потъваше в библиотеката, зачетена в някоя книга, и попиваше като гъба информацията, жадна за още и още. И ето че сега идеята й просто да погледне набързо лавиците отсреща се превърна в двучасово гмурване в малката книжарничка. То завърши с купуването на няколко книжки — някои нови, други втора ръка. Тематиката на всички тях бе местна, свързана с Ипсуич и района. Флора ги взе не само за да се запознае с новото място, но и да ги остави в къщата на разположение на по-любознателните гости.
Тя щеше да започне с четенето им още тази вечер — познаваше се много добре. Какво по-приятно занимание за самотните вечери в леглото от това да се отпусне с книжка в ръка? И какви й ги говореше изобщо Ангъс онази вечер? Четенето бе не по-малко приятно занимание от… общуването с непознати.
Флора запали колата и се отправи директно към къщата. Вече нямаше търпение да разтовари багажника и да се заеме с намирането на място на всяка една от безбройните джунджурийки, които бе накупила. Реши да кара по прекия път и да остави онзи покрай морето за друг път, тъй като й се искаше да използва максимално дневната светлина, докато подрежда новите придобивки. Захвана се с работа веднага — почисти ги с леко влажна кърпа, после започна да поставя малките картини на различни места по стената, преценявайки къде ще седят най-добре. По едно време си затананика, унесена в заниманията си. Не след дълго запя — чувстваше се леко и приятно. Скоро тя така се увлече в декориране и аранжиране, че изобщо не забеляза беемвето с гюрук, което паркира пред къщата точно зад нейния автомобил. Не забеляза и Гевин Матсън, който излезе от колата, държейки бутилка вино в едната си ръка.
Гевин бе прекарал почти целия ден пред синтезатора си, опитвайки се да композира. Може би в резултат на внезапната им и неочаквана среща на брега тази сутрин, може би заради вдъхновението от невероятния вид на голото й тяло, излизащо от морето в сутрешния сумрак, Гевин бе работил по-ползотворно и бе напреднал доста в сравнение с предишната вечер.
Чувстваше се страхотно през целия ден.
По някое време реши да си даде кратка почивка, качи се на колата, слезе до града, спря пред магазина, където често пазаруваше, и купи бутилка от любимото си вино — австралийско совиньон блан. И ето го вечерта на няколко метра от къщата на Флора.
Докато се приближаваше към предната веранда, Гевин си подсвиркваше тихо последната песен, която звучеше по радиото в колата, преди да изключи двигателя. За момент му се стори, че долавя някаква друга песен именно от верандата. Той спря и се заслуша по-внимателно в гласа, който се чуваше все по-ясно.
През цялата си кариера на композитор Гевин бе чул наистина много гласове. Някои от тях бяха наистина добри. Други, като този, който допреди малко бе звучал по радиото, изискваха намесата на еквалайзери и по-специфична студийна обработка. Но гласът, който в момента чуваше да се носи откъм къщата, бе толкова ясен, толкова невероятно чист, че просто нямаше нужда от никакъв акомпанимент.
В този момент Гевин видя, че Флора е на верандата. Покатерила се беше на някаква стълба, облечена бе с джинси и тънка зелена тениска, а огненочервената й коса се бе разпиляла свободно по раменете й. Опитваше се да забие пирон в стената, без да престава да пее с изумителния си глас. Най-накрая се обърна и го забеляза.
— О, здрасти! Звъня ли? Извинявам се, ако си чакал дълго. Не съм те чула.
— Не, не съм звънял. Не исках да прекъсвам представлението.
— О! — Тя погледна встрани, леко засрамена. — Съжалявам. Явно съм се унесла, докато подреждах и украсявах. Понякога си пея сама.
— Моля те, недей да се извиняваш. За мен беше истинско удоволствие да те послушам. Някой казвал ли ти е, че имаш наистина невероятен глас?
Флора слезе от стълбата, приближи се и освободи резето на портичката, за да може Гевин да влезе.
— Да, казвали са ми, че пея доста прилично.
Доста прилично?
— Това е все едно да видиш Ниагара и да кажеш, че ти напомня на леко спукан водопроводен кран. Виж, разбирам малко от музика. Ти наистина имаш глас, за който повечето професионални изпълнители биха продали душата си на дявола, стига да имаше как. Често ли се упражняваш?
Флора наклони глава настрани и леко се усмихна.
— Да се упражнявам ли? Е, ако го наричаш така, мога да кажа, че се упражнявам откакто се помня. Майка ми пееше. Баба ми също пееше. Изобщо там, откъдето идвам, всички пеят. Това е един вид традиция, нещо като част от нас… също като дишането.
Гевин я погледна.
— В такъв случай наистина дишаш страхотно.
Настъпи момент на мълчание. Двамата стояха един срещу друг. След малко тя обърна глава към стълбата, която все още стоеше подпряна на стената.
— Тези дни наистина ми се събра доста работа. За съжаление, не съм се занимавала с готвене и не мога да предложа нищо повече от супа и франзела, купени от кафето в центъра.
Гевин повдигна бутилката пред себе си.
— А аз нося вино. Ако намериш и тирбушон…
— Хм… тирбушон. Ще трябва да погледна в кухнята.
Гевин остана в антрето, докато я чакаше да се върне. Зае се да разглежда картините, които Флора бе окачила. Бяха подбрани с вкус, меките им тонове галеха окото. Повечето бяха пейзажи, но на две от тях можеше да се видят изобразени стари карти от крайбрежието на Масачузетс. Всички те бяха в тон с духа на къщата и останалото обзавеждане.
Флора се върна съвсем скоро с тирбушон и две чаши за вино.
— Ако искаш първо да хапнеш, мога да затопля супата на микровълновата.
— Няма нужда. Обядвах късно — поклати глава Гевин.
— Добре. Надявах се да приключа с тези неща преди залез…
— В такъв случай най-добре да ти помогна.
Двамата прекараха следващия час в обикаляне на стаите и окачване на картините и останалите стенни декорации. Флора посочваше къде иска да стоят, а Гевин забиваше пироните и ги поставяше по местата им. Бяха си сипали и по малко вино. Когато допи първата чаша, Флора усети, че се чувства прекрасно — спокойна и леко отпусната. От стомаха към пръстите на ръцете и краката й започна да се разлива приятна топлина. Тя си даде сметка, че през деня беше толкова погълната от задачи, че не бе слагала нищо в устата си от сутринта.
Като че ли така беше по-добре. Чувстваше се лека, отпочинала, радваше се на компанията на приятен, добре изглеждащ мъж за първи път от много време насам. Изведнъж бе излязла от ролята си на самотна майка и вдовица. Чувстваше се млада и привлекателна. Убедена бе, че никак не е безинтересна на мъжа, който в момента й помагаше. Личеше му по погледа, по начина, по който говореше с нея, по леките усмивки, които така често се появяваха на лицето му. Личеше дори по особената тръпка, която преминаваше през тях при случайните докосвания, докато си подаваха картините и инструментите.
И когато накрая той я целуна, тя изобщо не го прие като изненада. Тялото й обаче реагира бурно и спонтанно. Усещането беше все едно някакъв отдавна угаснал пламък внезапно се е разгорял отново, при това с пълна сила. Мракът и студът, трупани в душата й, в миг се разтопиха под мекия допир на устните на Гевин. Сърцето й заподскача, а кожата й настръхна при допира на ръцете му. Отначало твърде колеблива, Флора съвсем скоро се остави на удоволствието от физическия допир. Престана да мисли, престана да умува, престана да гадае, просто се отдаде на чувството.
Усещаше как Гевин се притиска леко в бедрата й, а когато почувства и колко е готов за нея, коленете й се подкосиха. Остави се на ръцете му, които първо галеха нейните, а после нежно се плъзнаха по тялото й през памучната блуза. Усети гърдите си как се втвърдяват и настръхват от допира му. Господи, колко много време беше минало от последния път, когато тя беше докосвана, галена, целувана… Усещаше, че тялото й не може да издържа повече, желанието я бе превзело изцяло. Тя въздъхна тежко, поощрявайки Гевин да продължава да изследва врата, раменете, ръцете, цялото й тяло. Когато той се отдръпна от устните, за да зарови лицето си в шията й, Флора, обезумяла от желание, отметна глава назад и започна да се притиска силно в него.
Тя усети, че той отмести главата си, и отвори очи, за да види как се взира в нея. Струваше й се едновременно леко объркан и много разгорещен.
— Господи, ако знаеш колко те исках, но не съм си мислел, че…
Недей да мислиш. Думите на брат й отекнаха ясно в главата й. И изведнъж разбра, че току-що ги е изрекла на глас.
Гевин отново впи устните си в нейните, а ръцете му се промъкнаха под блузата й, галейки я по талията. Малко след това се озоваха върху чашките на копринения й сутиен. Дъхът на Флора сякаш спря за миг, тялото й се изви след докосването му, а само миг по-късно тя вдигна ръцете си нагоре, подканяйки Гевин да свали блузата.
Флора отново отвори очи, за да го погледне. Той се взираше в нея със същия невероятен поглед, който бе забелязала още сутринта на плажа. Това изражение просто я побъркваше, караше я да се чувства желана, привлекателна, красива. Караше я да се чувства жена. Посегна към шнолата в косата си, разкопча я и я остави да падне на пода. Страстта в очите му направо я разтапяше. Той я притисна към себе си, заравяйки лице в косата й. След това нежно я прихвана и я положи на спалнята с балдахин, която сякаш ги чакаше.
Бяха на последния етаж, в стаята, която беше в кулата на къщата. Флора бе оставила прозорците отворени, за да се проветрява. Свежият морски въздух бе нахлул в помещението. Там беше сумрачно, а по небето още стояха нарисувани меките сенки на залеза. Флора се извъртя върху Гевин. След това се наведе и устните им отново започнаха да се галят. Почти забравеното чувство на силна физическа възбуда я опияняваше, карайки я да се чувства като малка лодка, изгубена в бурния океан.
Ръцете на Гевин галеха талията й, когато тя се пресегна и бързо разкопча ризата му. Съблече я, хвърли я на пода, а после вплете ръцете си в неговите. Повдигна го нагоре, докато лицето му се опря в гърдите й. Устните му продължаваха да я изследват.
Гевин изстена тихо, след това обърна леко Флора върху матрака и хвана с едната си ръка двете й китки, поставяйки ги над главата й. След това отново обсипа гърдите и цялото й тяло с целувки. Флора пое дълбоко въздух и се изви, притискайки се към Гевин. Тялото й търсеше още и още.
Господи, толкова й беше хубаво!
Усети ръцете му под пъпа си, заети да разкопчават джинсите й. О, боже, толкова много време беше минало, откакто за последен път се бе чувствала така! Толкова много… Усещаше се толкова жива. Гевин бе успял да се справи с копчето и започна бавно да смъква ципа. Флора прехапа долната си устна, след това хвана ръката му, която държеше едната й китка, опитвайки се да я насочи надолу.
О, моля те, господи, нека ме докосне там…
След това тя го чу. Звъненето на мобилния й телефон на масичката на долния етаж. Примигна с очи, след това ги отвори широко. Опита се да се изправи, но Гевин я притисна леко.
— Остави го да звъни! — прошепна той в ухото й, докато продължаваше да я целува.
Тя отново се опита да се освободи.
— Не мога!
Той обаче плъзна ръката си в разкопчаните джинси, под ластика на бикините й.
— Можеш…
— Не, не мога!
Тя се отдръпна, освободи се, после се претърколи по леглото.
— Трябва да вдигна. Може да са децата.
Деца.
На Гевин му трябваха няколко секунди, за да се съвземе от шока, който успя да му причини тази дума.
Флора вече бе станала от леглото и излизаше през вратата, обличайки блузата си и слизайки бързо по стълбите. Телефонът долу продължаваше да звъни упорито.
Наистина ли бе споменала деца?
В следващия момент Гевин я чу да разговаря по телефона.
— Здравей, миличка. Може ли да не спиш по това време? Прекалено късно е за теб!
Мекият напевен глас, който караше кръвта му да бушува, сякаш се бе изпарил. Беше се превърнал в гласа на майка, разговаряща с детето си.
— О, наистина ли? Сериозно ли говориш? Откъде разбра? Супер, това наистина е страхотно! Добре миличка, а сега наистина е време да си лягаш. Чао. И ти ми липсваш. Да, дай ми да говоря с него.
Пауза. Гласът й отново се промени. Гевин веднага разбра, че тя вече не говори с дете.
— Здравей, да, разбрах! Как се чувства Либи сега? А Греъм? Това е страхотно, предай им много, много целувки! И още сутринта ще чакам снимки, кажи на Греъм. Да ги нацелуваш от мен всички, да не забравиш! Да, тук всичко е наред. Не, недей да се тревожиш изобщо. Вече е късно и за теб. Лягай да се наспиш! Сутринта ще имаш доста работа, а и ще трябва да приготвиш децата за училище. Хайде, до утре. Чао, Ангъс, целувки!
Флора натисна бутона и прекъсна разговора. После постоя за момент, мислейки върху хубавите новини, които току-що бе узнала. Либи бе родила благополучно тази нощ. Момченце, петдесет и два сантиметра, три килограма и половина. Бе отишла до Инвърнес за консултация с гинеколога си. Първоначалната идея била след прегледа да се насрочи ден в края на седмицата, в който тя да постъпи в болница. Бебето обаче явно имало други планове, защото точно докато била в чакалнята пред лекарския кабинет, водите й изтекли. Десет часа по-късно Фрейзър Маккай Джон Калъм Макензи се появил на бял свят. В момента и майката, и бебето били добре и си почивали. Майката на Греъм и чичо му вече пътували към Инвърнес, натоварили колата с всякакви дрънкулки и плюшени играчки. Представители на пресата вече били обсадили болницата, борейки се още отсега за най-добра позиция при излизането на благородническото семейство.
Флора щеше да звънне следващата сутрин, за да поздрави лично Либи.
Когато се обърна, Флора видя Гевин, седнал на най-горното стъпало на стълбите, водещи към третия етаж. Ризата му беше закопчана и запасана в панталона. Изражението му вече беше всякакво друго, но не и топло.
— Извинявай. Трябваше да вдигна. Най-добрата ми приятелка току-що е родила и…
— Ти имаш деца.
— Да, имам — отвърна веднага Флора. Начинът, по който той произнесе думата „деца“, никак не й се понрави. Сякаш говореше за някаква неизлечима болест. Тя повдигна брадичката си нагоре и уточни: — Имам три деца.
— Защо не си ми казала?
Флора скръсти ръце пред гърдите си и повдигна брадичката си още по-нагоре.
— О, не знаех, че съм длъжна да те уведомя. Та аз те познавам едва от вчера, как искаш да се представя? Може би: Флора Маккалъм, майка на три деца? Така ли трябваше?
— Не, но не беше лоша идея поне да ми споделиш, че си омъжена, преди да тръгна да ти свалям панталоните. Знам, че на повечето мъже не им пука и гледат просто да се възползват от това, което им се предлага, но аз не съм от тях. Никога не посягам на чужда собственост и имам чувството, че Ангъс едва ли ще бъде очарован да разбере, че съпругата му се е измъкнала от нечии чужди прегръдки в момента, когато той я е търсил по телефона.
Суровите му думи я зашлевиха като плесница. Флора пое дълбоко въздух, след това продължи бавно, опитвайки се да запази спокойствие. Рядко излизаше извън кожата си, но усещаше, че сега е на път да го направи.
— Само за твоя информация, господин Матсън, Ангъс ми е брат, а не съпруг. И да, имам три деца, но не съм омъжена. И преди да предположиш, бързам да ти кажа — не съм и разведена, нито децата са с неизвестен баща. Вдовица съм за твое сведение. Загубих съпруга си преди три години и оттогава не съм била с друг мъж. Всъщност ти си първият и единствен мъж, когото съм целувала, откакто погребах съпруга си. При тази ситуация не мога да се съглася, че действам двулично, както ми бе намекнато преди малко. Ако не беше училището на децата ми, те също щяха да пристигнат с мен, но понеже трябва да завършат срока, ще дойдат след две седмици. За първи път съм далеч от тях. В интерес на истината трябва да кажа, че именно моят брат Ангъс бе човекът, който настояваше да оползотворя по най-добрия начин времето, през което не съм с децата, и да избягам поне за малко от това, което съм в момента — млада вдовица и майка на три деца.
Флора усети, че Гевин е силно разколебан. Той стоеше и попипваше нервно копчетата на ризата си. Със сигурност му се искаше да си тръгне. Тя бе почти сигурна какво ще й каже още преди да си е отворил устата.
— Виж, Флора, напълно ти влизам в положението, но трябва да ти кажа, че в момента аз съм в една твърде тежка житейска ситуация, от която се опитвам да намеря изход. Ако трябва да бъда честен, изобщо не съм сигурен, че в момента мога да поддържам връзка, особено с жена, която има няколко деца.
Погледът на Флора се замъгли, толкова беше ядосана.
— Кой е казал нещо за връзка, господин Матсън? Не знам дали ще повярваш или не, но знай, че не всяка самотна майка е обсебена от идеята да си намери отново мъж на всяка цена. Откъде знаеш, че не съм искала да имам просто една кратка и неангажираща авантюра с теб. Не си ли чувал за нещо като секс за една вечер?
Гевин само се взираше в нея, втрещен и невярващ на ушите си.
— Просто не знам какво да отговоря — каза тихо той.
— Няма и нужда, господин Матсън. Може би сега ще е най-добре да си кажем довиждане. Благодарна съм ти за днешната помощ, но ще съм още по-благодарна, ако напуснеш веднага.
След това тя се обърна и тръгна към другата част на къщата, затръшвайки след себе си първата врата, която й се изпречи.