Жаклин Рединг
Втори шанс (15)

Глава 15

В десет часа на следващата сутрин Флора и Гевин вече се бяха качили на влака на гара Бостън-Юг.

Веднага след като бе разбрала щастливата новина предната вечер, Флора се обади на Джен. След като научи за какво става въпрос, тя й каза, че с удоволствие ще си почине за два дена от работата в салона и ще се премести в „Тар Мюр“ да гледа децата. Разбира се, щеше да вземе и нейните две — Кейси и Сам. Холи щеше да поеме изцяло организацията по посрещанията и изпращанията — нещо, с което със сигурност можеше да се справи. Към обяд си заминаваха семейство Уилсън. Ако имаше нови резервации, Холи бе на линия.

Гевин най-накрая бе успял да се свърже с Айвън едва в ранните сутрешни часове. Беше в Лондон, Гейбриъл беше с него. Естествено, детективът вече му бе разказал накратко подробностите около откриването на сина му.

След двегодишно преследване и игра на криеница Миранда явно бе решила, че не може да прекара целия си живот по този начин, и се беше прибрала в Англия. Давайки си сметка, че ще бъде лесно засечена, ако отиде в дома на родителите си в южен Кенсингтън, тя наела апартамент в Лондон, записвайки наема на името на бразилското си гадже. Айвън обаче бе успял да влезе в дирите й. Държал я дълго време под наблюдение, изчаквайки удобен момент. Не му се наложило да чака много дълго — златната възможност се отворила след по-малко от седмица.

Един следобед Миранда оставила Гейбриъл на бразилеца и излязла от апартамента сама. Не след дълго онзи се появил навън заедно с Гейбриъл. Оказало се, че му се налага да ползва телефонната кабинка на ъгъла. Докато бразилецът спорил разгорещено в кабинката с някого от отсрещния край на връзката, Айвън действал светкавично. Приближил се до Гейбриъл, който чакал отпред, хванал го за ръка, много бързо му обяснил кой е и защо е там, веднага му показал и снимката на баща му, която винаги носел със себе си именно с тази цел. Гейбриъл се съгласил и веднага тръгнал с детектива, явно изтощен от непрекъснатите обиколки и пътувания през последните две години. Скочили бързо в едно такси, а бразилецът продължавал да крещи нещо на португалски в кабинката, без изобщо да разбере какво се е случило.

Тъй като Гевин бе имал валиден американски паспорт на Гейбриъл, който бе дал на Айвън, отпаднали всякакви бюрократични спънки и пътуването можело да се осъществи буквално веднага. Флора никога нямаше да забрави изражението на лицето на Гевин, когато след цели две години неизвестност той успя да говори със сина си по телефона.

— Здравей, миличък. Татко е.

Не чу какво му каза детето след това, но когато след малко Гевин затвори слушалката, едвам сдържаше сълзите си.

През по-голямата част от пътуването Гевин не беше много разговорлив и това беше напълно разбираемо. По разписание разстоянието до Ню Йорк се взимаше за три часа и половина. Той използва това време, за да проведе няколко важни телефонни разговора. Свърза се с адвоката си, с граничните и съдебните власти, обади се дори на личния лекар на Гейбриъл.

Айвън и синът му щяха да кацнат на летище „Кенеди“ на следващата сутрин. Това означаваше, че Гевин и Флора имаха цял ден и цяла нощ, които щяха да преминат в трепетно очакване…

Флора се опитваше да си представи какво чувства Гевин в този момент, след всичкото това време, което беше изминало, след безкрайното чакане. И ето — скоро най-накрая всичко щеше да свърши. Щеше да е отново заедно с единствения си син. Имаше толкова много неща, за които трябваше да говорят — плановете им за сватбата, бъдещето им — но всичко това щеше да остане на заден план поне до пристигането на Гейбриъл. Веднъж прибрал се тук, оставаше чистата формалност съдът да присъди официално попечителството на Гевин. След това вече двамата можеха да се посветят на плановете за бъдещия им съвместен живот.

Влакът спря на гарата в Ню Йорк малко преди два следобед. Веднага след като слезе, Флора звънна в хотела. От другата страна в ролята на рецепционистка вдигна дъщеря й.

— „Тар Мюр“, здравейте. Мога ли да ви бъда полезна с нещо?

Флора не можа да сдържи усмивката си, чувайки как малката имитира до съвършенство нейната интонация.

— Добър ден, госпожице Фиона Маккалъм.

— Мамо! В Ню Йорк ли си вече?

— Да, миличка. Току-що пристигнах.

— Видя ли Статуята на свободата? Сигурно е много хубава, нали? Вярно ли, че на Емпайър Стейт Билдинг се е покатерила огромна горила? Веднъж чичо Ангъс ми каза така!

— Не, Ани. Още съм на гарата, ориентирам се към изхода. Как са нещата при вас?

— О, страхотно! Сам и Роби играят с топката навън. Сиймъс преди малко падна в една кал. Сега Холи и Джен се опитват да го убедят, че трябва да влезе в банята. Затова аз вдигнах телефона. Добре ли се справих, мамо?

— Да, миличка, справяш се отлично. Много добре наистина.

— Да извикам ли Джен? Искаш ли да говориш с нея?

Флора чуваше някаква врява отзад, сред която се открояваха възмутените викове на малкия й син, които той издаваше винаги, когато някой се опиташе да го убеди, че трябва да влезе да се къпе.

— Не, Ани. Явно Джен и Холи наистина са заети в момента, недей да ги притесняваш. Само им кажи, че съм звъняла да проверя дали всичко е наред. Ако Сиймъс стане прекалено своенравен, обадете ми се.

— Добре, мамо.

— А сега да приключваме, миличка — каза Флора.

— Мамо?

— Да, Ани?

— Ще ми донесеш ли от Ню Йорк от онези огромните бисквити, дето са големи колкото пица? Нали знаеш, онези, дето леля Либи ни е разказвала за тях.

Флора вече бе забелязала въпросните бисквити в едно от магазинчетата на гарата. Бяха в наистина огромни кръгли кутии. От едната страна бисквитите бяха потопени в какаов шоколад, а от другата — в бял. Ани щеше да попадне в бисквитения рай.

— Разбира се, че ще ти взема, миличка. Но само ако си много послушна, докато ме няма. Искам, като се върна, Джен и Холи да нямат никакви оплаквания от теб. Същото се отнася и за двамата ти братя, предай им го. Особено за този, по-малкия!

Ани се засмя.

— О, вече успяха да го вкарат във ваната. Оттук го чувам как пляска във водата!

— Добре, миличка. Вместо само да слушаш, отиди да им помогнеш. Знаеш, че на теб не смее да ти противоречи.

— Добре, мамо. Липсваш ми!

— И ти на мен, миличка. Ще гледаме да се върнем по най-бързия начин.

Флора вече отдалечаваше слушалката от ухото си с намерение да приключи разговора, когато чу гласа на дъщеря си отново.

— Мамо, мамо?

— Да, Ани?

— За малко да забравя. Като видиш Гейбриъл, можеш ли да му предадеш нещо от мен?

— Да. Какво да му кажа?

— Кажи му, че нямам търпение да се запозная с него!

Флора се усмихна.

— Добре, Ани. Непременно ще му предам.

И тъй като й стана много мило от последните думи на дъщеря й, Флора реши да я зарадва не с една, а с две кутии бисквити.

След като излязоха на улицата пред гарата, Флора и Гевин попаднаха в истинско гъмжило от хора, коли и камиони, които хвърчаха забързано във всевъзможни посоки. Флора не бе свикнала с такова движение около себе си. За пръв път се оказваше в епицентъра на такава бъркотия. Само в пространството пред гарата сигурно имаше поне два пъти повече народ, отколкото беше цялото население на Касъл Рот. Наложи й се да застане неподвижна на тротоара за известно време просто за да свикне с обстановката.

— Нали искаше да видиш Емпайър Стейт Билдинг — точно пред теб е — каза й Гевин.

Флора се загледа надолу по булеварда, опитвайки се да различи някъде всред джунглата от небостъргачи внушителния силует на огромната сграда, която й бе позната само от снимки.

— Къде е, Гевин? Не я виждам.

Той й се усмихна нежно, сложи пръст под брадичката й и повдигна главата й нагоре.

— Ето я.

Беше наистина гигантска грамада от стомана, бетон и стъкло. Издигаше се точно над тях, а върхът й едвам се виждаше — сякаш се губеше в облаците.

— О-о-о! — Флора наистина бе впечатлена.

Докато тя запаше нагоре, Гевин успя да спре едно такси. Малко по-късно двамата вече пътуваха надолу по Седмо авеню. Флора почти бе залепила носа си на прозореца до задната седалка на автомобила, впечатлена от безкрайната върволица сгради и най-различни магазини. Водовъртежът от цветове и шумове спираше дъха й.

— Как си? — попита тя по едно време Гевин.

Хвана го нежно за ръката и вплете пръсти в неговите.

— Нетърпелив. Превъзбуден. Въодушевен. Разтревожен. Да продължавам ли? Сигурен съм, че мога да изредя още двайсет прилагателни.

Флора се усмихна.

— Всичко ще бъде наред, Гевин. Ще видиш. Скоро той ще си е у дома. Веднъж случи ли се това, всички други подробности няма да имат значение.

— Докато не го видя с очите си срещу мен, ще продължавам да имам чувството, че сънувам. — Гевин я погледна право в очите. — В случай че забравя да ти го кажа после, много ти благодаря, че дойде с мен. Наистина щеше да ми е трудно сам.

Тя само поклати глава.

— Аз трябва да съм с теб. Днес и завинаги оттук нататък.

Таксито сви по една странична улица и спря пред обградена от дървета сграда с фасада в топъл цвят и огромни френски прозорци. Картината се допълваше от тежка порта от ковано желязо и каменни парапети. Когато Флора я погледна по-внимателно, устата й остана широко отворена. Тя просто седеше на тротоара и й се любуваше.

— Това… твоята къща ли е?

Гевин плати на шофьора и вдигна чантите от земята.

— Да, моя е, въпреки че навремето я купих повече като инвестиция, отколкото да живея в нея. Струваше ми… точно една песен. Е, не буквално, разбира се. Просто един от албумите на мой клиент стана платинен. Къщата е строена през 1880 година. Когато я купих, не беше пипана от десетилетия. Оказа се, че е била обитавана за последно около 1920 година. Мебелите, диваните — всичко беше от края на деветнайсети век. Естествено, къщата плачеше за реставрация. Заживяхме тук, на мен много ми харесваше, но Миранда мразеше това място. Миришело й на старо. И така, докато започна развода ни. Тогава изведнъж поведе съдебна битка за него.

Флора тръгна след Гевин по широките каменни стъпала и изчака, докато той ровеше за ключовете в джоба си. След малко отключи масивната врата и бързо набра кода на системата за сигурност.

— Нямам представа какво ще заварим вътре. Не съм идвал тук от няколко месеца. Все пак има иконом, който наглежда и почиства, занимава се и с ремонтни дейности, ако се наложи.

Двамата минаха през фоайето, облицовано с топла дъбова ламперия, гравирана във викториански стил. Голямо вито стълбище водеше към втория етаж. Подът навсякъде бе покрит с мрамор.

— Много е красиво. — Флора бе наистина впечатлена.

Все едно изведнъж бе попаднала в някакъв друг свят. Навън, зад стената, двадесет и първи век продължаваше бясно да препуска по платната и тротоарите. Но в момента, в който Гевин затвори входната врата зад гърба им, съвременният свят сякаш изведнъж бе изчезнал, всичко бе станало спокойно и тихо, а Флора се чувстваше като Алиса в Страната на чудесата.

Гевин остави чантите до стълбите и влезе в предния салон, за да отвори прозореца. След това свали от мебелите покривалата, които ги предпазваха от праха. Флора не бе изненадана от подбраната с вкус и разбиране колекция от антики, която се показа, след като Гевин махна всички покривала. В един от ъглите имаше страхотно пиано. Изобщо всичко бе избирано и подреждано с вкус, всеки един предмет си тежеше на мястото.

Флора забеляза как Гевин съвсем машинално прокара пръстите си по клавишите на пианото. Замисли се колко ли песни са се родили именно тук, докато той е седял вдъхновен на столчето, а през прозореца зад него кротко са се процеждали слънчевите лъчи по залез. Представяше си го съвсем реално — седнал пред пианото с голяма чаша кафе, листа и молив пред себе си, творейки някоя красива и тиха балада напук на шумотевицата навън.

— Вярно е, че току-що пристигнахме — подхвана Гевин, — но какво ще кажеш да се поразходим малко. Прекалено ми е напрегнато, за да мога просто да седя и да гледам часовника, чакайки до утре сутринта. Имам нужда да изляза, да се раздвижа, да правя нещо.

След малко двамата излязоха и поеха бавно по Пето авеню, хванати за ръка. Зяпаха витрините, после се спряха в едно малко ъглово магазинче да купят някои неща — бутилка вино, чаени листа за Флора и кафе на зърна за Гевин. Взеха и по една фланелка с надпис „Обичам Ню Йорк“ за всяко от децата. Гевин взе и една шапка на „Ню Йорк Янкис“ специално за Роби. И въпреки че за Флора разходката им из Ню Йорк изглеждаше безцелна, Гевин много добре знаеше къде ще я заведе накрая.

— Тифани? — попита Флора, когато двамата се спряха пред вратите на световноизвестния бижутериен магазин.

— Моля те, Флора, влез тук с мен!

Вътре беше истински лабиринт от витрини с пръстени, огърлици и скъпоценни камъни, очакващи своите купувачи. Гевин вървеше с уверена крачка покрай тях — явно знаеше какво търси.

И изобщо не му отне много време да го намери.

Спряха се пред една витрина, в центъра на която бе изложен страхотен златен пръстен с инкрустирани няколко малки диаманта, които блещукаха, отразявайки околните светлини. Консултантът услужливо им разказа всякакви подробности за стила и изработката му.

— Гевин, моля те. Много е скъп — опита се да протестира Флора, но сама знаеше, че няма смисъл. Докато се усети, пръстенът грееше на безименния й пръст. Стоеше й така, сякаш бе изработен по специална поръчка за нея.

— Разбира се, че трябва да е скъп — отбеляза Гевин, игнорирайки протестите й. След това я притисна към себе си и преди да я целуне й прошепна: — Все пак поводът си струва.

 

 

След като излязоха от бижутерийния магазин, Гевин спря такси и каза на шофьора някакъв адрес в центъра. Вече се бе уговорил с Фил, който бе обещал да се приготви за пристигането им. Същият онзи Фил, когото Гевин бе набрал по телефона онази вечер, за да чуе как пее Флора.

Слязоха от таксито пред висок бетонен небостъргач. Гевин помаха на портиера и поведе Флора след себе си. Качиха се на асансьора, който ги откара до дванадесетия етаж. Попаднаха на широко лоби с рецепция, над която пишеше „Студио МГА“.

— Тук работиш, нали?

Той кимна, а Флора продължи с въпросите:

— Какво е МГА?

— М.‍ е от моето фамилно име — Матсън, Г. е на партньора ми Алън Грейсън, а последната буква е инициалът на ето този странно облечен човек, когото виждаш пред себе си. — И в този момент той отвори една от вратите до рецепцията, без дори да почука.

Човекът пред Флора изглеждаше точно така, както тя винаги си бе представяла музикалните продуценти — облеклото, аксесоарите, дори прическата — всичко беше в малко ексцентричен, но подчертано скъп стил. Беше леко мургав, приличаше й на италианец. Широката му усмивка откри два реда блестящо бели зъби.

Двамата стари приятели и партньори се поздравиха свойски — първо си стиснаха енергично ръцете, след което се прегърнаха, потупвайки се взаимно по раменете.

— Флора, нека те запозная с Фил Ай’Онорио — съсобственик на нашето звукозаписно студио. Фил, това е Флора Маккалъм.

Гевин умишлено не я представи като своя годеница. Двамата бяха решили да не споделят плановете си на никого, преди да ги кажат първо на децата. А нямаше да ги съобщят на децата, докато не се съберяха всички заедно, включително и Гейбриъл, разбира се.

— За мен е удоволствие, госпожице Маккалъм.

— Получи ли…?

— Да, в офиса ми е — прекъсна го Фил по средата на въпроса. — Защо не отидеш с Флора в някое от студиата? Аз ще дойда след малко.

Гевин поведе Флора през лабиринт от коридори, по чиито стени имаше копия на златни и платинени плочи. Преминаха през няколко затворени врати, които той отключи. Накрая спряха пред студио номер седем. Изборът му неслучайно съвпадаше с номера на неговата маса в кафенето на Сал. Гевин превъртя ключа, отваряйки и последната врата. Флора се усмихна, влезе и заразглежда с нескрито любопитство.

По ъглите бяха наредени дивани и столове. С тях помещението приличаше повече на някаква уютна бърлога, отколкото на звукозаписно студио, като изключим онази стена, пространството пред която бе изцяло заето с различни конзоли и еквалайзери с безброй бутони, лампи и ръчки по тях.

— Оставям техническата част на тези, които я разбират по-добре от мен. Моята работа е свързана повече със следващата стая — каза Гевин.

Той натисна един електрически ключ. Оказа се, че една от стените е прозрачна. Зад нея имаше друго помещение с огромно пиано, комплект барабани и микрофон, който висеше на стойка от тавана.

— Искаш ли да се позабавляваме малко? — попита я той. — Примерно да изпееш нещо за децата и да го запишем? Ще го качим на диск и ще им го подарим.

Двамата отидоха зад стъклената стена, Гевин седна зад пианото и изсвири няколко акорда, за да усети клавишите.

— Какво да изпея? — попита Флора, взирайки се малко стреснато в микрофона — сякаш тя беше змиеукротител, а пред себе си имаше боа.

— Какво им пееше, за да ги приспиш, когато бяха малки?

Флора се замисли и след малко се сети за любимата песничка на Ани. Гевин кимна и започна да свири песничката, която беше доста популярна и явно любима не само на Ани.

Флора затвори очи, заслуша се в началните акорди, спомняйки си как полюшваше в прегръдките си малката рижокоса главица на дъщеря си всяка вечер. Ани сякаш беше пред погледа й с големите си блещукащи очички, взиращи се в майчиното лице, и малката ръчичка, стискаща я за пръста.

С този мил спомен в главата си Флора започна да пее точно така, както беше пяла на всяко едно от децата си. Ето сега го правеше и за четвъртото, скрито на топло в утробата й.

Когато тя завърши, Гевин изсвири финалните акорди и тайничко се усмихна.

— Беше страхотно.

— Точно така, Гевин, беше наистина невероятно! — Отнякъде прозвуча още един глас.

Флора се обърна. Фил седеше от другата страна на прозрачната стена заедно с някакъв друг, по-млад мъж. Изобщо не беше забелязала кога се бяха появили там. Тя примигна смутено.

— Чухте ме как пея? О, но ние го правехме просто за забавление! Решихме да направим малък подарък на децата ми.

Гевин се приближи към нея и обгърна раменете й с ръцете си.

— Флора, искам само да чуеш нещо.

И той кимна към двамата мъже зад преградата. Фил вдигна палец и каза нещо на мъжа до себе си. Секунда по-късно гласът на Флора зазвуча през уредбата.

Флора Маккалъм пееше откак се помни. Винаги го бе правила за забавление. Най-често това се случваше на различни забави в родното й място или когато трябваше да приспи някое от децата си. Често се случваше да го прави и когато е сама и е сигурна, че наоколо няма никой. През цялото това време обаче тя нито веднъж не се бе чувала отстрани.

Беше меко казано изумително за нея. През цялото време, докато слушаше собствения си глас, усмивката не можеше да слезе от лицето й. Не можеше да си криви душата — харесваше й. Когато записът стигна до края, тя кимна.

— Хубаво е. На децата със сигурност ще им хареса.

— Госпожице Маккалъм — започна Фил.

— Флора — поправи го тя.

— Добре, Флора. Готов съм да се обзаложа, че това, което чухме току-що, ще се хареса не само на децата ти. Наскоро Гевин сподели една своя идея с мен — да направим колекция от нетрадиционни и не дотам познати и популярни приспивни песнички. Мисля, че ще се получи продукт, който ще се продава лесно и ще привлича разнородна публика. Можеш да възприемеш това просто като една първа стъпка, като опит, с който да си дадеш сметка дали професионалното пеене би било интересно за теб. Имаме обаче нужда от едно-единствено нещо. От твоя глас.

Фил натисна плейбек бутона. Студиото отново се изпълни от гласа й, записан преди малко. Мъжът изчака малко и продължи.

— Не съм от вчера в музикалния бизнес, повярвай ми. Гласът ти наистина е нещо, което не съм чувал досега — ясен, мек, красив. Или да кажем, че ми се е случвало, но твърде рядко. Да, имаш шотландски акцент, който обаче в никакъв случай не е недостатък. Цялата тази комбинация е способна да грабне всеки слушател. Тази колекция, за която споменах преди малко, няма да е насочена само към малките, но и към родителите им. Защо да не си починат на по чаша вино след тежкия ден, слушайки именно твоите песни? Аз разпознавам таланта и съм развил нюх да го превръщам в успех, Флора. Мога да отворя пред теб свят, за който съм сигурен, че дори не си си мечтала.

Определено беше убедителен.

— Аз… наистина не знам какво да кажа — пророни Флора.

Усещайки, че тя поддава, Фил само леко се усмихна и нагласи възела на вратовръзката си.

— В такъв случай защо не започнеш просто с думичката „да“? Мисля, че ще е едно добро начало.

 

 

След като излязоха от студиото, Гевин заведе Флора в любимата си тратория в района, където двамата си поръчаха спагети и започнаха да обсъждат идеи за проекта, предложен от Фил. За нея идеята, че един ден може да чуе гласа си по радиото, все още беше в сферата на фантазиите. Гевин обаче бе твърдо решен да й помогне да ги превърне в реалност.

Когато се прибраха обратно в къщата, тя се отби набързо в банята да си вземе душ, а Гевин запари чай. Седна на пианото и пръстите му започнаха леко да играят по клавишите. Така го завари Флора, когато се върна от банята. Лампата в стаята хвърляше приятна приглушена светлина. Тя се промъкна тихичко, сипа си чаша чай, седна до него, затвори очи и се заслуша.

Беше невероятна мелодия, не я бе чувала никога преди. Сякаш нещо в звученето напомняше на Флора за родината й. Когато Гевин свърши, тя отвори очи и го погледна.

— Толкова беше красиво… Твое ли е?

— Да. — Той я погледна право в очите. — Написах го за теб.

Тя премигна, сякаш не го разбра.

— Един ден — продължи бавно той, — не беше никак отдавна, седях сам в кафенето, загубил вече бройката на чашите си кафе за деня. Седях и се чудех дали някога изобщо ще успея отново да напиша нещо. Бях започнал да се страхувам, че музата ме е напуснала завинаги. В този момент вратата се отвори и вътре влезе един ангел. Беше се загубил и търсеше някого, който да му покаже пътя. Аз също се бях загубил. Когато ангелът се появи, музиката просто нахлу в главата ми. Музика, която не бях чувал никога преди. Музиката, която току-що изсвирих.

Гевин отпусна ръцете си на клавишите и започна да свири същата мелодия отново. Нежните й звуци сякаш поглъщаха и двамата. Флора се допря до него и нежно отпусна глава на рамото му.

Музиката, която бе чула преди малко, както и признанието на Гевин я докоснаха толкова дълбоко, толкова истински. Никога досега не се бе чувствала така щастлива. Когато звуците от пианото заглъхнаха в тихата стая, тя прокара ръка по лицето му. Усещаше приятно грапавата му брада, леко набола от сутринта. Взря се в очите му. О, как го обичаше само! Приближи се и допря топлите си устни до неговите. Целуваха се дълго, а Флора усещаше как се разтапя в нежната му прегръдка.

Гевин поемаше устните й, впивайки жадно езика си в нея. Да, техният първи път бе наистина нещо неописуемо — едно лудо, неудържимо привличане между двама души, изпитващи отчаяна нужда от физическа и емоционална утеха. Задъхани, ненаситни ласки между две зажаднели за любов тела. Този път щеше да бъде различно. Щеше да е бавно. Щеше да се наслади на всеки допир на ръцете й, да се потопи дълбоко във всеки нюанс на целувката й. После щеше да я дари нежно с цялата огромна сила на чувствата, които изпитваше към нея.

Флора прокара бавно пръсти по брадичката му, после по врата. С другата си ръка държеше неговата, пръстите им се бяха сплели. Гевин бавно освободи ръката си, насочвайки я към шията и гърдите й. Когато усети пръстите му там, Флора плъзна своите, подхващайки го за врата и притискайки го към себе си.

Гевин чувстваше учестения пулс на сърцето й под натежалите й гърди. Усети как започна да диша тежко, когато плъзна пръсти по втвърдените й зърна. Тя се притисна още по-силно към него, желаеше го с цялото си тяло. Усети как през него премина мощна тръпка на сексуална възбуда, която се концентрира право в слабините му.

Той стенеше от наслада. Желаеше я, желаеше я цялата. Тя него също. Краката едва я държаха. Свлече се до него, присядайки на другия стол до пианото. Той бавно я освободи от халата й и продължи да движи ръката си по гърдите й. Засипа ги с целувки, после пое всяко от зърната й с уста и започна да ги смуче с език. Флора се опря с ръце на клавишите на пианото. Това изтръгна от него акорд от ниски тонове, които отекнаха в тишината на стаята. Прегърна го през кръста. Усещаше с ръцете си тъканта на джинсите му. Панталонът беше единственото, което я разделяше от него. Седна в скута му и притисна бедрата си към неговите. Когато почувства твърдината му, която се опираше между хълбоците й, от гърдите й излезе стон на удоволствие и желание. Усети отново нежния допир на зъбите му върху зърната си. Чувстваше, че започва да губи контрол върху себе си.

Гевин си представяше колко невероятно вдъхновяващо щеше да бъде да прави любов с жената, която обичаше, точно тук, пред пианото. Със сигурност той щеше да си спомня за това преживяване всеки път отсега нататък, когато седне тук да композира. Но нямаше да го направи тук. Не и този ден. Щеше да остави тази фантазия за някой друг път. Искаше Флора в леглото си и никъде другаде. Гола, красива, отпусната и готова за него. Искаше да опознава на спокойствие тялото й цяла нощ — сантиметър по сантиметър. Искаше да изследва внимателно всяка нейна извивка, всяко местенце, където обича да бъде докосвана — да я изучи цялата. Отдръпна устните си от нейните, повдигна я да се изправи заедно с него.

Тя обаче още не беше готова да ходи горе. Бавно се доосвободи от халата, оставяйки го да се свлече на пода. Остана пред Гевин на бледата светлина на лампата чисто гола, красива и изваяна като изящна скулптура. Косата й, още влажна от банята, падаше на кичури по раменете и гърба й, наподобявайки разтопена лава. Очите й се бяха впили в него. Гърдите й се повдигаха възбудено с всяко нейно вдишване. Гевин също се взираше в нея. Извивката между кръста и бедрата й беше просто невероятна. Изпитваше непреодолимото желание да я докосва точно там. Без да сваля поглед от нея, отново я пое в прегръдките си. Тя му се усмихна странно — толкова изкусително, че през тялото му сякаш премина електричество. Зарови лице във врата му и започна да го целува страстно и необуздано. Сега вече беше напълно готова — Гевин я усети съвсем скоро. Подхвана я над кръста и през коленете, повдигна я на ръце и започна бавно да изкачва стълбите нагоре, без да спира да я обсипва с ласки.

Огромното двойно легло сякаш заемаше половината спалня. Гевин веднага забеляза, че Флора вече се бе погрижила да махне покривалото. Дори беше намерила няколко свещи, които бе запалила и наредила около спалнята. Постави я леко на леглото. Застана над нея, изпивайки с поглед голото й тяло. С рязко и бързо движение съблече блузата си, след това разкопча и джинсите. Искаше да усеща кожата й прилепнала към неговата. Желаеше тялото й неистово. Сега. Веднага!

Нетърпелив да я почувства, той легна до нея на спалнята, хвана я нежно през кръста и я претърколи върху себе си, впивайки отново устните си в нейните. Тя разтвори хълбоците си над него, за да го накара да усети топлината, която се разливаше между бедрата й. Опря ръцете си на гърдите му, надигна се леко и притисна краката си около неговите.

— Имаш ли представа колко невероятно красива жена си? — Той се надигна, за да прошепне тези думи в ухото й, а след това продължи да я целува. Двамата отново впиха устни един в друг с разтърсваща страст.

Флора изстена възбудено, когато Гевин я преобърна и се озова върху нея, заравяйки лице в гърдите й. Тя изви гърба си като котка, за да му позволи да им се наслаждава в цялата им прелест. Искаше й се да не спира да ги докосва, да ги смуче, да ги целува. В този момент наистина го искаше повече от всичко на света. Усещаше, че ако скоро не проникне в нея, щеше да се побърка от възбуда.

— Гевин, давай, моля те…

Той я хвана за шията, зарови лицето си там, за да се наслади на аромата й, а след това сложи отново ръцете си върху набъбналите й гърди. В това време главата му се движеше надолу по тялото й, обсипвайки с чувствени целувки корема й. Когато стигна до пъпа й, той вдигна глава и започна да го съзерцава. В миг си представи какво има зад тази тънка преграда от кожа. То щеше да порасне там, в нея. Щеше да се превърне в дете, в тяхното дете. Мисълта за това и любовта към жената до него сякаш спряха дъха му.

Продължи с устните си надолу, стигайки до онази невероятно женствена и топла извивка между бедрата и торса й. Разтвори нежно коленете й и проникна с пръст в нея, продължавайки да я целува. Флора потръпна цялата и изстена, вплитайки пръсти в косата му. Когато Гевин отдръпна ръка и продължи да я целува на същото място, където преди малко беше пръстът му, тя вече бе на седмото небе. От гърдите й се изтръгваха шумни стонове на удоволствие и наслада. Вдигна разтрепераните си бедра във въздуха, за да осигури още по-добър достъп на езика му. Не след дълго достигна до невероятен оргазъм, след който почувства как сякаш се разтапя също като восъка от свещите, които блещукаха около тях.

Обви единия си крак около кръста му, принуждавайки го да се обърне и да легне под нея. Настани се върху него. В очите й продължаваше да се чете неистово желание. Гореше цялата. Гевин протегна ръце към нея, гърдите й изпълниха шепите му. Когато тя отново започна да движи ритмично ханша си, притискайки се към него, той усети как цялото му тяло се стяга. Любуваше се на изпълнените й с дива страст отсечени движения. Очите й бяха затворени, главата — отметната назад. В този момент изглеждаше неземно красива, сякаш беше някой ангел. Опря дланите си на гърдите му, а движенията й ставаха все по-бързи и сладострастни. Гевин усети мощните й конвулсии, докато Флора се разтърсваше от нов зашеметяващ оргазъм. Хвана я за бедрата и я притисна да легне върху него, докато с резки тласъци забиваше мъжката си сила дълбоко в нея. Оргазмът го връхлетя като ураган, изтръгвайки от него сподавени викове. Притисна я силно към гърдите си. След малко двамата утихнаха, вкопчени един в друг и отпуснати на леглото, сякаш току-що съборени от огромна вълна. Той започна да я гали леко по косата, да я целува нежно по челото, усещайки как сам се унася под изнемощялото й от ласки тяло.

Когато няколко часа по-късно Гевин се поразбуди, осъзнавайки, че продължават да лежат по същия начин, притиснали топлите си тела едно в друго, той благодари на всички богове и светии, че му бяха пратили този ангел спасител, който спеше в прегръдките му.