Даниел Стийл
Приятели завинаги (5)

5.

Година по-късно, когато Великолепната петорка започна първата си година в гимназията, Брайън и Били бяха вече самостоятелни деца, които се прибираха в празен дом, но пък вече бяха достатъчно големи, за да се справят. Били беше на шестнайсет и се грижеше за Брайън, който беше единайсетгодишен. Обикновено Били имаше тренировка по футбол след часовете и тогава Брайън оставаше, за да го гледа. Много обичаше да следи как големият му брат, звезда, куотърбек, играе. Габи също идваше да го гледа. Двамата все още бяха единствената истинска двойка в училището, но се отнасяха отговорно към връзката си и дори учителите бяха трогнати от предаността, която проявяваха един към друг. Габи много помогна на Били да преодолее болката около развода, както и останалите му приятели. Изи го съветваше по всички въпроси, свързани с развода, тъй като бе преживяла същото. Единственото, за което тя не беше подготвена, защото не го бе преживяла, беше, че майка му започна да излиза на срещи веднага след развода. Били беше много разстроен. Баща му пък излизаше с цели орди млади момичета, повечето само няколко години по-големи от Били. Лари не криеше, че спи с всяка мацка с готино тяло, до която успее да се добере. Всъщност той се перчеше пред всеки, който се примиреше да слуша хвалбите му, дори пред сина си, а пиеше дори повече, отколкото преди. Напълно беше изгубил контрол и Били се тревожеше за него.

Мерилин си беше намерила работа почти веднага и сега продаваше жилища и търговски обекти. Беше издържала изпит и се справяше блестящо в голямата фирма, изучи тънкостите на занаята, изглежда имаше усет, освен това й беше изключително приятно. При развода получи къщата, а след седемнайсет години брак Лари трябваше да й плаща издръжка и въпреки че се оплакваше заради това пред Били, той можеше спокойно да си го позволи. Целият живот на Мерилин се беше обърнал наопаки. Разводът приключи за шест месеца и почти веднага след това тя се запозна с Джак Елисън, представителен мъж в края на четирийсетте, чиито две момчета живееха в Чикаго. Беше собственик на известен ресторант в центъра, където хора от бизнеса често се срещаха на обяд или вечеря. Заведението не беше нито шик, нито изискано, но винаги беше пълно. Предишната година той бе отворил втори не по-малко успешен ресторант в долината Напа.

Джак се държеше мило с момчетата й, а тя беше луда по него. Брайън не можеше да се нарадва на вниманието и приятното отношение от страна на приятеля на майка си и дори Били призна, макар и с неудоволствие, че той е готин пич, но все пак се чувстваше длъжен да го мрази единствено за да остане предан на баща си. Той прекарваше колкото е възможно по-малко време с Джак и майка си и колкото можеше повече с Габи. Лари почти не намираше време да се вижда с него, беше винаги зает, а за Брайън дори не полагаше усилие. Просто се забавляваше твърде много. През уикендите, когато не работеше в ресторанта в града, Джак водеше Мерилин и Брайън в ранчото си в Напа, за да наглежда нещата там. Понякога ги извеждаше с яхтата си, която Брайън обожаваше. За него Джак бе герой. Мерилин пък се чувстваше истински щастлива за пръв път от много години насам. Призна пред Кони, че според нея в живота й се е случило чудо. Единственият, който се опъваше, беше Били, но тя бе убедена, че с течение на времето той ще свикне с Джак. Никой не можеше да устои на непрестореното мило отношение на Джак.

Най-големият проблем, с който Били се сблъска през първата година, освен гаджето на майка си и изчезването на Лари от живота му, беше, че оценките му се понижиха от преживяното и съветникът му го предупреди, че с подобен успех никога няма да получи футболна стипендия. Той нямаше представа какво да направи, а годината бе особено важна за приемането му в колеж и получаването на стипендия, което беше целта му. Годината беше вълнуваща и от различни колежи бяха идвали да гледат играта му. Университетите на Флорида, Алабама, Тенеси, Луизианският държавен, Университетът на Южна Калифорния и „Нотр Дам“ се интересуваха от Били и всеки настояваше той да приеме неговото предложение. Лари беше качил видеоклипове на най-добрите му мачове в интернет и те ги бяха гледали. Но съветникът му каза, че няма никакъв шанс да го приемат с толкова нисък среден успех. За Били бе жизненоважно да изкара добри оценки, за да го приемат в някой от проявилите интерес колежи.

Мерилин нае частен учител, но така всичко стана още по-сложно. Един ден през обедната почивка Били се оплака на Изи.

— Татко ще ме убие, ако не играя футбол в колежа — призна мрачно той. Габи се бе опитала да му помогне с някои предмети, но и нейните оценки не бяха блестящи. Тя не беше отличничка и нямаше желание да учи в колеж. Единственото й желание беше веднага след дипломирането да замине за Лос Анджелис и да стане актриса. Това беше мечтата й още от първи клас, а сега от осъществяването й я делеше само една година. Така и не можа да помогне на Били.

— Ти искаш ли да играеш футбол в колежа? — попита го сериозно Изи и той се опули, щом чу въпроса. — Да не би да го правиш заради баща си? — Майка й настояваше тя да запише право, ала Изи нямаше абсолютно никакво желание. Възхищаваше се на благотворителната дейност, на която се беше отдал баща й, но си даваше сметка, че не е за нея. Нямаше никаква представа с какво иска да се занимава. Замисли се дали да не стане учителка, или да завърши психология, може би да учи за медицинска сестра или да постъпи в Корпуса на мира. Обичаше да се грижи за хората, но все още не знаеше по какъв начин да го направи. Харесваше й онова, което Кони О’Хара върши като съпруга и майка. Тя беше пример за Изи, а навремето беше работила като учителка. Изи обаче знаеше, че майка й ще се ядоса, ако не си избере по-бляскава кариера. Желанието на Катрин беше да постъпи в колеж от Бръшляновата лига, но Изи не искаше да ходи там, въпреки че оценките й бяха достатъчно високи, за да я приемат. Предпочиташе да остане в Калифорния, а баща й каза да прави каквото намери за добре. Той я увери, че не е длъжна да ходи в „Харвард“ или „Йейл“, за да има добро образование, което й даде глътка свобода, въпреки че майка й настояваше за друго.

— Разбира се, че искам да играя футбол — настоя решително Били. — Открай време го искам. Какво друго да правя? Онези колежи ми предлагат страхотни условия. — А и знаеше, че баща му очаква тъкмо това, и не искаше да го разочарова.

— Тогава ще трябва да ти помогнем — заяви решително Изи. Тя беше добре организирана, учеше сериозно и изкарваше добри оценки. Силата й беше в английския и историята, а Анди беше най-добрият в точните науки, така че двамата можеха да помогнат на Били да си повиши успеха, стига да положи повече усилия. Той ги увери, че е готов. Беше готов на всичко, стига да влезе в добър колеж, където да играе футбол.

Направиха му учебна програма. Анди му помагаше в свободните часове през обедната почивка — чакаха се в библиотеката всеки ден. Изи пък работеше с него след часовете. Двамата му приятели останаха плътно до него до края на годината, помагаха му с доклади, подготвяха го за изпити и тестове, раздробяваха учебния материал на разбираеми порции, които той осмисляше и научаваше, и в края на втория срок Били беше сред добрите ученици с петици по почти всеки предмет, а понякога дори изкарваше по някоя шестица на тест по точните науки, благодарение на Анди. Те извършиха истински подвиг, а Били постигна необходимото, за да получи желаната стипендия. Това бе огромна победа за тримата. Шон също се включи и му помогна с испанския, тъй като говореше езика свободно. В края на учебната година съветникът на Били не можеше да повярва колко много е постигнало момчето. Нямаше никаква представа как е успял. Мерилин пък не можеше да си намери място от радост. Били щеше да успее да осъществи мечтата си. Тя също. През юни Джак Елисън й бе предложил брак и тя беше приела.

Двамата не искаха да чакат, затова се разбраха да се оженят през август в ранчото му в Напа. Каза на момчетата на сутринта, след като прие предложението. Искаше те да са първите, които научават. Брайън беше във възторг, защото обичаше Джак повече от собствения си баща. Били пък остана пиян цели два дена. Каза на майка си, че има разстройство, но Изи, Габи и останалите знаеха, че е разстроен от новината. Беше напълно сломен. За пръв път осъзна, че родителите му няма да се съберат, че баща му няма да престане да се налива, а дори да престанеше, Мерилин не искаше да има нищо общо с него. Тя щеше да се омъжи за Джак.

Това лято детството на Били си отиде завинаги. Той беше толкова нещастен, задето майка му се омъжва повторно, че започна да пие тайно, а когато беше сам, пушеше марихуана. Никой нямаше представа какво прави, нито дори подозираше. Прикриваше се умело. На сватбата на майка си се напи така безпаметно, че припадна и се наложи Шон и Анди да го занесат в стаята му с помощта на Изи и Габи. Всички решиха, че е единичен случай. Мерилин беше толкова щастлива и развълнувана, че дори не забеляза, че го няма, когато режеха тортата. Партито продължи до четири сутринта и тя призна пред Кони, че никога не е била по-щастлива в живота си.

— Къде е Били? — обърна се Кони към Шон по-късно, когато забеляза, че разговаря с Изи на една празна маса, отдалечена от дансинга, подредена специално за случая. Ресторантът на Джак в Напа беше осигурил храната за събитието и имаше невероятни вкусотии.

— Не знам, мамо — рече уклончиво Шон и погледна Изи, партньорката си в престъплението. — Може да се е уморил и да си е легнал. — Не й каза, че Били беше припаднал преди часове и лежеше в безсъзнание в стаята си.

Кони и Майк танцуваха много тази нощ. Сватбата беше прекрасна, всички се предадоха на романтиката, след като видяха колко са щастливи младоженците. Мерилин довери на Кони, че двамата искат бебе. Тя беше на четирийсет и две и бе убедена, че все още може да роди. Имаха намерение да започнат веднага с опитите. Кони се боеше, че на Били няма да му бъде никак приятно, но докато бебето се роди, той щеше да завършва колеж, а Мерилин имаше право да води живота, който искаше — беше търпяла Лари прекалено дълго. А пък Джак се държеше чудесно с нея. Той беше разумен човек, с лек характер, обожаваше и нея, и момчетата. Неговите синове също присъстваха на сватбата и се оказаха добри деца.

Джак много допадна на семейство О’Хара и им беше приятно да се събират с него и Мерилин. Родителите на Габи, Джуди и Адам, също присъстваха на сватбата, бяха довели и Мишел, която изглеждаше неестествено слаба, но пък беше изключително красива. Много приличаше на по-голямата си сестра, Габи, но беше по-бледа, по-дребна и не чак толкова жизнерадостна.

Родителите на Адам бяха отказали, защото и двамата бяха на работа. Майка му беше дежурна, а баща му бе заминал за Лос Анджелис, където подготвяше телевизионно предаване, с което да рекламира новата си книга. Анди беше дошъл със семейство О’Хара. А пък Джеф Уолъс, бащата на Изи, пристигна с новата жена, с която излизаше и която, както знаеше Кони, Изи не понасяше. Нито едно от децата нямаше желание да промени живота си, те искаха всичко да си остане същото, макар да беше невъзможно. Вече две двойки родители се бяха развели и никой нямаше представа какви други промени им е подготвил животът. Децата също се променяха. След още една година всички щяха да заминат да учат в колеж.

Единственото, за което бяха единодушни, беше, че не харесваха Лари, докато Джак намираха за очарователен. За разлика от Лари, Джак се отнасяше с Мерилин като с кралица.

В деня след сватбата бе организирана късна закуска в ресторанта в Йонтвил в долината Напа. Всичките им добри приятели дойдоха да ги изпратят, когато потеглиха на меден месец. Джак беше решил да заведе Мерилин в Европа. Първата им спирка щеше да бъде Париж, а за Италия беше избрал лодка. Покани и момчетата да дойдат, но Брайън страдаше от морска болест, а Били нямаше желание да пътува с тях, затова и двамата щяха да останат при семейство О’Хара, а собствените му синове щяха да се върнат в Чикаго при майка си.

След късната закуска младоженците заминаха и всички се върнаха в града. По пътя към вкъщи Брайън бъбреше оживено с Шон — не можеше да си намери място от щастие, тъй като пастрокът му го заливаше с внимание. Били обаче не каза почти нищо. Страдаше от ужасен махмурлук и не му беше до приказки. Кони реши, че просто е уморен, и той си легна в стаята на Шон веднага щом се прибраха.

Кони се усмихна вътрешно, когато си припомни онзи път, когато видя Мерилин в първия ден от детската градина. Не можеше да повярва, че тя иска още едно бебе и да започне всичко отначало. За нея подобна стъпка беше немислима. Двете с Мерилин бяха приятелки цели дванайсет години. Не беше за вярване, че времето бе отлетяло толкова бързо. Също толкова невероятно беше и че децата им — петимата най-добри приятели — почти завършваха училище. Дванайсетте години, откакто се запознаха в детската градина, бяха отминали неусетно.