Софи Оксанен
Чистка (37)

Горчивата цена на мечтите

1991, Берлин

Още в самото начало Паша й обясни, че Зара му била длъжница. Като се разплатяла, била свободна да си върви, но първо парите! Можеше да му се издължи само като му върши работа, при това ефективно, онзи вид работа, която се заплаща добре.

Зара не проумяваше как бе задлъжняла. Независимо от това се зае да изчислява с колко бе намалял заемът й, колко още оставаше, колко месеца, колко седмици, дни, часове, колко сутрини, колко нощи, колко душове, свирки, клиенти. Колко момичета щеше да успее да види. От колко различни страни. Колко пъти щеше да начерви устните си и за колко шева щеше да има време Нина. Много ли болести щеше да прихване, много ли спомени. Колко пъти щяха да натикат главата й в тоалетната чиния или щеше да бъде сигурна, че ще се удави в умивалника с желязната хватка на Паша върху тила си. Можеш да мериш времето и без стрелките на часовника, а нейният календар се подновяваше постоянно, понеже всеки ден идваха нови глоби. Танцуваше лошо дори след седмица упражнения.

— Значи, това са сто долара — каза Паша. — И още сто за видеозаписите.

— Какви записи?

— И сто за глупостта. Или мацката си въобразяваше, че ги гледа безплатно? Донесени са тук, за да се научиш да танцуваш. Иначе щяха да се продават. Схвана ли?

Схващаше, защото не искаше още глоби, от които така или иначе не можеше да се отърве — неподатливост на обучение, оплакващи се клиенти, неправилно изражение на лицето. Хронологията пак започваше отначало. Колко дни, колко утрини, колко сини очи.

И разбира се — храната се определяше от работата.

— Моят старец беше в Перм-36. И там никой не е ял, ако не е вършил работа.

Паша я похвали, каза й, че дългът й намалявал доста успешно. Искаше й се да вярва на тефтера му с тъмносините, смрадливи пластмасови корици и съветски печат за качество. Равните, прецизни числа и колони правеха обещанията му дотолкова достоверни, че беше доста лесно да се уповава в тях, поне ако имаше желание. А единственото средство за напредък бе, да им се довери. Налага се да вярваш на хората, ако искаш някак си да се справиш, и Зара реши да вярва, че тефтерът на Паша бе паспортът й за навън. Веднъж да се освободи и щеше да си намери нов паспорт, нова самоличност, нова лична история. Някой ден и това щеше да стане. Някой ден щеше да изгради себе си наново.

Паша отбелязваше в тефтера си с автоматична писалка, съдържаща женска фигура. Като обърнеше писалката, дрехите й изчезваха и се връщаха, щом я врътнеше отново. Смяташе това немско изобретение за тъй превъзходно, че уреди пратки и за другарите си в Москва. Веднъж обаче едно от момичетата докопа писалката и се опита да я забоде в окото му, а тя се счупи в бъркотията. После момичето — май беше украинка — изчезна, а всички останали бяха глобени, понеже писалката на Паша пострадала.

Нова любимка се намери едва когато някакъв клиент финландец му подари химикалка „Лото“. Онзи поназнайваше някое и друго изречение на естонски и естонката Кадри трябваше да превежда на Паша, какво финландецът се опитваше да му обясни за значението на лотото в родината си.

— Много е важно. Лото за нас е като бъдеще. Надежди и бъдеще. Всеки човек е равен. В лотото всички са равнопоставени и е финландско, и е хубаво. Финландска демокрация в най-чист вид!

Мъжът се разсмя — бъдеще! — прасна Паша по рамото, а той се изсмя и заповяда на Кадри да каже на филанеца, че това щяла да бъде новата му любима химикалка.

— Питай го колко може да се спечели там.

— Kui palju siin voib voita?

— Милион марки! Или няколко милиона! Можеш да станеш милионер!

Зара се канеше да отбележи, че лото има и в Русия, предостатъчно лотарии, но после осъзна, че според Паша това далеч не бе същото. Макар да можеше да спечели в казиното и да се сдобие с доста пари от момичетата, много повече, отколкото дребните лотарийни печалби на обикновените хорица, всичко това беше работа, а Паша се оплакваше от нея през цялото време, колко много работа имал да върши, непрестанно. Във Финландия всеки би могъл да стане милионер и да спечели милиони, без да си мръдне пръста, без наследство, ей така. В Русия от лотарията нямаше как да се спечелят милиони марки, нито пък всеки срещнат можеше да стане милионер. Дори не пускаха в казиното без връзки или пари. Иначе кой ли би дръзнал дори да опита? Във Финландия само се излежаваха на дивана пред телевизора в събота вечер в очакване на екрана да се появи правилната серия числа и милионите да завалят в скута им.

— Представи си само, дори курва като теб може да спечели милиони там! — обясни й Паша и се изсмя.

Самата мисъл бе толкова абсурдна, че и Зара я досмеша. Щяха да се пукнат от смях.