Нелсън Демил
Черният манастир (23)

22.

Вивиан и Меркадо седяха в дъното на сумрачния ресторант. Позите им не предполагаха особена близост, но изглеждаха отпуснати, приказваха си и се усмихваха.

Пърсел подмина салонната управителка и се приближи до масата.

— Извинявам се за закъснението.

— Всъщност малко си подранил — отбеляза Хенри.

Пърсел не се ръкува с него и не целуна Вивиан — просто седна, както си беше с шлифера. Меркадо, забеляза той, изглеждаше малко по-наконтен, с черно кожено яке и черна копринена риза.

— Хенри ме въвеждаше в обстановката — осведоми го Вивиан.

— Добре.

На масата имаше бутилка вино и Меркадо наля на Франк, после вдигна чашата си.

— Ad astra per aspera. През трудностите към звездите.

Пърсел се зачуди колко латински наздравици помни по-възрастният му колега.

Чукнаха се и Вивиан предложи:

— За мира и приятелството.

Франк запали цигара и се огледа. Ресторантът като че ли беше украсен с боклуците от одеялата, включително самите одеяла, които висяха по стените. Половината маси бяха свободни и повечето клиенти бяха добре облечени африканци. Каймакът на етиопското общество, помисли си той, изхвърлен на бреговете на Тибър.

Вивиан се опита да съживи разговора.

— Хенри ми разказа за своето проучване във Ватиканския архив.

Пърсел мълчеше.

— Франк не се впечатли особено — осведоми я Меркадо.

Тя зачака отговора на Пърсел и след като не получи такъв, прибави:

— Странно, че не са ви пуснали в Етиопския колеж.

— Ще реша този проблем — увери я Хенри. — Точно такова практическо проучване ще допадне на практичния ум на Франк.

Меркадо и Вивиан продължиха диалога си, както и преди неговата поява, и Пърсел осъзна, че не се държи цивилизовано и изискано, което сигурно доставяше безкрайно удоволствие на по-възрастния журналист. За да избегне по-късни сцени с Вивиан и за да не доставя на Хенри удоволствието да го вижда в такова неловко положение, той каза:

— С Хенри се разбрахме, че макар да не се разбираме за някои неща, се разбираме тримата да се върнем в Етиопия, ако успеем да влезем в страната, и да започнем от там, откъдето тръгнахме, след като погребахме отец Армано.

Вивиан кимна и му напомни:

— Носиш нещо за Хенри.

— Аз ли? А, да… — Той бръкна в джоба на шлифера си и постави бронзовия бокал на масата. Меркадо го вдигна и го разгледа.

— Открихме Светия Граал — заяви Пърсел.

— На една улична сергия край „Термини“ — прибави Вивиан.

Хенри се засмя и обърна бокала наопаки.

— Наистина. Произведен в Йерусалим през десета година след Христа, собственост на Й. Ариматейски.

Вивиан също избухна в смях.

— Добра работа сте свършили — продължи Меркадо. — Сега ние с Франк можем да допишем историята и после всеки да си хване пътя.

Пърсел си помисли, че това би било чудесно, но за да не допусне ледът да замръзне отново, отвърна:

— Сега трябва да проучиш този граал, Хенри.

И тримата се засмяха. Меркадо взе бутилката и наля вино в бронзовия бокал.

— Ще пием от тази чаша и това ще е нашият завет — тържествено произнесе той и подаде бокала на Вивиан, която го вдигна към устните си и отпи, след което го предаде на Пърсел. Накрая Хенри го пресуши. — Бог да благослови пътя ни.

Фотографката се пресегна и стисна ръцете на двамата мъже, макар че Пърсел и Меркадо не се хванаха за ръце. Тя сведе глава.

— Бог да даде покой на отец Армано и всички онези, които страдат и умират в Негово име в Етиопия и по целия свят.

— Амин — завърши Хенри.

Келнерът, висок и мършав чернокож мъж с пъстра шама, видя, че са приключили с молитвата, и се приближи с менюта, но Меркадо се изправи.

— Ще ви оставя да се насладите на прекрасната кухня и на компанията си след толкова дълга раздяла.

— Остани, моля те — насили се да отвърне Франк.

— Да, моля те, остани, Хенри.

— Натрупала ми се е доста работа.

Пърсел също стана и се ръкуваха. Меркадо заобиколи масата, целуна Вивиан по бузата и си тръгна.

Франк седна и сервитьорът им остави две менюта.

— Благодаря ти — каза му Вивиан.

Пърсел се задълбочи в менюто.

— Решихме проблема — осведоми го тя.

— Добре. Надявам се, че обичаш агнешко. Има и риба — казва се „Свети Петрова риба“.

— Той разбира какво и как се е случило, разбира и че с теб се обичаме.

— Добре.

— Ти каза ли му, че се обичаме?

Франк остави менюто.

— Когато разговарях с него, не знаех дали се обичаме.

— Е, вече знаеш.

— Да. — Той я погледна. — Един съвет, Вивиан. Хенри Меркадо е чаровен мошеник. Освен това е манипулатор и измамник. Не ме разбирай погрешно — прибави. — Хенри ми харесва. Но трябва да го държим под око.

Тя се замисли.

— Той не се опита да ме… съблазни пак.

— Ако можеше, щеше да го направи. Само че имам предвид съдружието ни с него. — Франк кимна към бокала. — Нашият нов завет.

Вивиан помълча няколко секунди, после проницателно отбеляза:

— Аз му бях лесна плячка. Според мен той разбира, че в теб е срещнал достоен съперник.

Самият Пърсел не би могъл да го изрази по-добре. Усмихна й се.

— Аз пък срещнах достоен съперник в тебе.

— Ти просто нямаше шанс, Франк.

— Така е, нямах.

Тя напълни бокала с вино и му го подаде. Пърсел отпи и й го върна.

— Ако вярваш в любовта, вярваш в Бог — каза Вивиан.

Къде беше чувал същото?