Кен Сколс
Песнопение (71)

Уинтърс

Уинтърс седеше встрани и гледаше как Джин Ли Там председателства в поредния ден на разпити и дискусии. Беше й трудно да следи всички обрати в политиката на Познатите земи. Блатните си имаха съвети, но техните бяха по-прости и с много по-малко помпозност. Основните решения се вземаха с единодушие, а като кралица основната й задача бе да сънува и да изнася проповеди в случай на война. Блатните бяха изолирани и имаха единствено едностранно родство с горяните, така че досега не бе имала възможност да види сложната система от правила и етикет на такава официална среща. Терциус й бе обяснил тези въпроси, но дори бившият андрофрансин бе прескачал множество тънкости като ненужни и маловажни за нейната работа.

И така, тя седеше и се стараеше да слуша спокойно. Мълчеше и наблюдаваше. И най-вече се опитваше да не се тревожи за народа си, което бе непосилна задача. Нямаше повече вести, откакто съгледвачите бяха довели Шеймъс. Пътуването към Уиндвир — далеч от страдащия й народ — убиваше нещо в нея с всяка измината левга. Дори надминаваше болката от изчезването на Неб. Макар че, когато се спуснаха в полето към растящия град от палатки, си спомни за първата им среща, първата целувка, тайните разходки около северната граница на изпепеления град. Тези спомени й се струваха като дребни грижи в сравнение със случващото се на народа й.

Чу удара на чукчето, когато Джин Ли Там призова за тишина. Жената изглеждаше уморена, но царствена. Червената й коса бе прибрана назад и задържана с платинени гребени. Сините й очи бяха ясни, докато оглеждаше тълпата от подиума.

— Продължаваме с процеса на Петронус, крал на Уиндвир и бивш Свещен взор на андрофрансинския орден. — Тя кимна към масата на Петронус и Есаров. — Въззивникът може да продължи с декларацията си.

Есаров стана и се поклони.

— Благодаря, лейди Там. — Той пристъпи напред. — През последните два дена изслушахме как Ерлунд и губернаторите му обсъждат смъртта на Сетберт. Съветът разпита свидетели на андрофрансинския събор. Чухте и самия Петронус да говори. Няма съмнение, че този човек е екзекутирал съвсем хладнокръвно Сетберт. — Мъжът присви очи и Уинтърс забеляза, че се е втренчил твърдо в Джин Ли Там. — Лейди Там, вие също сте присъствали лично на събитията и говорихте пред съвета. Но искам да ви задам един въпрос. — Той се завъртя към препълнената шатра и взе един пергамент от масата.

Джин Ли Там го погледна объркано.

— Питайте, Есаров. Имате думата и не е нужно да искате позволение.

Уинтърс се приведе напред. Усещаше нещо различно в гласа му и забеляза, че докато говореше, се обърна към публиката.

— Много добре, лейди Там. Ще бъда директен. До знанието ми достигна, че Петронус е бил силно повлиян от клана Ли Там — манипулиран пряко от баща ви, според високопоставен офицер от ентролузианската армия. Според документите, които получих, архикнижовник Орив — познат и като папа Непоколебим — не е извършил самоубийство, както ни карат да вярваме. Смъртта му е планирана със съучастието на баща ви, Влад Ли Там. — Есаров погледна към Ерлунд. — Семейството на Сетберт също е замесено, макар да не се знае до каква степен. Искали са да спрат войната, която било ясно, че не могат да спечелят, и да избегнат гражданската война в делтата. Предсмъртната бележка на Непоколебим, която обвинява Сетберт, е фалшификат, изготвен от семейство Ли Там. Освен това е било осигурено и оръжие. Капитан Гримлис, служител от личната гвардия на Орив, е помогнал по въпроса. — Есаров направи пауза и се завъртя към подиума с тънка усмивка. — Имам следния въпрос, лейди Там. Вие знаехте ли, че баща ви е замесен в тези събития заедно с Петронус?

Уинтърс погледна в лицето Джин Ли Там. В началото кралицата примигна, но запази самообладание. След миг лицето й почервеня от гняв.

— Баща ми е замесен в много неща — каза тихо тя. — Какво целите с тези наблюдения, Есаров.

Мъжът разпери ръце.

— Само едно, лейди Там. Опустошението на Уиндвир е най-голямата трагедия в историята на Познатите земи. Не сме виждали подобно нещо от времената на Ксум И’Зир и Епохата на смеещата се лудост. Както ни учат франсините, тези рани са много по-дълбоки, отколкото осъзнаваме. — Той започна да крачи из залата, като задържаше погледа на събраните владетели. Спря пред Мейров и Уинтърс видя как студен гняв изопва лицето й. — Петте пътя на мъката може да ни поведат по извита пътека към решения, които може да са прекалени, но в дадения момент са изглеждали необходими. — Мъжът продължаваше да крачи. — Хората се питат по кръчмите: „Ти къде беше, като падна Уиндвир?“ Ние не сме богове — повечето от нас дори не вярват в тях — и нямаме прахчета и магии, които да проясняват съзнанието при такава насилствена травма. — Спря се пред масата и се взря в Петронус. — Всички действахме, както чувствахме, че е правилно, при падането на Уиндвир. Добре или зле. Но да съдим един човек, когато има много други, които трябва да се присъединят към него, ми се струва прибързано и несправедливо.

Уинтърс огледа присъстващите. По лицата им си личаха припомнената мъка и новоразпаленият гняв. Джин Ли Там се надвеси от подиума.

— Какво предлагате, Есаров?

Мъжът се усмихна.

— Предлагам пълно разследване, упълномощено от родството, и със сътрудничеството на всички страни. Разследване за унищожението на Уиндвир и на всички действия, свързани с него, със свидетелстване под клетва на вашия баща Влад Ли Там и другите замесени. Ще съдим всички, не само един човек. Или — той направи пауза и Уинтърс чу шепота в помещението — ще оплачем мъртвите, ще продължим напред и ще възстановим държавите си, ще лекуваме разкъсаното родство и ще помагаме заедно на кралица Уинтерия срещу култа в земите й. Всеки от вариантите е добър, но и за миг не мислете, че днешното ни дело е нещо повече от драскане по повърхността на истината и правосъдието.

Уинтърс се завъртя на стола и брадвата помръдна в скута й. За миг й се стори, че вижда движение в отражението на полираната й повърхност.

Внезапно прозвуча трета тревога и в шатрата нахлу могъщ вятър, следван от млада жена. Горянските съгледвачи бяха изтласкани от омагьосания й ескорт.

— Идвам с мир и милост! — извика тя и вдигна ръце. Носеше ризница от златисти люспи, а в косата й бяха вплетени кости, клончета и седеф. Лицето й беше изрисувано като на Езра — с внимателно нанесени ивици в тъмните цветове на земята, които подчертаваха широките й кафяви очи. Беше невъоръжена. — Прощавайте, че закъснях. Занимавах се със спасителна операция. Иначе се надявах да се включа от самото начало. — Момичето погледна към Уинтърс и се усмихна с топла привързаност, когато срещна очите й. — Уинтерия! — кимна й тя. — Силно и пророческо име!

„Познава ме!“ Уинтърс отвърна трескаво на кимването, надявайки се, че новодошлата ще отмести поглед. Нещо в очите й я плашеше. Нещо, прикрито като любов.

Другите се бяха изправили на крака. Уинтърс забеляза как съгледвачите от Ентролузия и Тюрам изваждат оръжия и изчезват под ефекта на прахчетата. Горянските съгледвачи още бяха неомагьосани, но се скупчваха около Джин Ли Там и Петронус, стискайки ножовете си.

— Моля съвета за аудиенция! — заяви жената.

Джин Ли Там се намръщи.

— Спрете тревогата — нареди тя, преди да се обърне към младата жена. — Идваш на мирното ни събиране без покана и с омагьосан ескорт, който, предполагам, е готов за схватка. Коя си ти и каква работа имаш сред нас? — Спокойствието на горянската кралица изуми Уинтърс.

— Идвам във връзка с нашето изкупление и покаяние, велика майко! — каза жената. — Аз съм Уинтерия бат Мардик, пръв и истински наследник на Плетения трон и кралица на избраните.

Уинтърс чу сподавено възклицание и установи, че го е издала тя.