Кен Сколс
Песнопение (66)

Рае Ли Там

Рае Ли Там седеше в ъгъла на препълнената килия и слушаше гласовете през тръбата. Мина половин ден, преди да осъзнаят, че във водата има упойка — трябваше да се досети по-рано. Знаеше поне пет-шест корена и билки, които причиняваха подобно състояние: гадене, замаяност, летаргия и дезориентация. Бяха прекарали в безпомощно състояние по-голяма част от времето си тук. Сега умът й бе прочистен и обмисляше стратегия след стратегия, търсейки разрешение на този ребус. Знаеше, че няма много време. В един момент щеше да им се наложи да пият вода, ако не успееше да се справи дотогава. А това щеше да значи, че фамилията Ли Там ще се присъедини към забвението на андрофрансините.

Затова продължаваше да се бори с тази загадка. Беше възложила на няколко души да следят за смените на стражата, а други се ослушваха по тръбите. Нагласи смените за сън и методите за съобщения.

„Тръби за кръв.“ Стомахът й се свиваше и дъхът засядаше в гърлото й. Тръбите топлеха ухото й, но трябваше да слуша.

Някои от по-възрастните синове и дъщери кодираха информация в поемите, които съчиняваха за баща си под ножовете на мъчителите.

И така, Рае Ли Там седеше, разгадаваше кодове, пресяваше информацията и се тревожеше за децата. Стражите ги бяха отвели, докато бяха твърде упоени, и тя се страхуваше за тях.

Чу далечно почукване между писъците и вдигна ухо, накланяйки глава. Не, не беше по тръбите.

Ето оттам. Букви. Тя проследи звука, когато съобщението се повтори, и се приближи бавно до решетките.

„Рае Ли Там.“

Стигна до ръба на клетката и почука с нокът по метала. „Да.“

Усети лек полъх и се стресна, когато здрави пръсти сграбчиха китката й и започнаха да предават послание.

„Аз съм Рудолфо, владетел на Деветте горски дома, съпруг на Джин Ли Там, четирийсет и втора дъщеря на Влад Ли Там, в стратегически съюз съгласно родството.“

Рае приклекна бавно и Рудолфо отслаби хватката си. „Защо си тук?“

Последва пауза. „Ще го обсъдим по-късно. Корабите са готови; връщаме си флота ви, а моите съгледвачи проучват този лабиринт, преди да го прекосим. Какво можеш да ми кажеш?“

Тя примигна. Дали беше капан? Някакъв номер? „Как да съм сигурна, че наистина си Рудолфо?“

„Няма как. Просто бъди готова. Организирай хората си. Няма да ви оставим на заколение.“

Рае Ли Там се огледа. Недоверието не биваше да пречи на задачата й.

Трябваше да спаси децата и не смяташе да отхвърля каквато и да е възможност. „Започнаха да режат по-бързо. Пълнят помещението на два часа и приключват скоростно. Карат баща ми да гледа.“

Пръстите му замръзнаха за момент. „Подготвят железния флагман за пътешествие. Трябва да отида при хората си.“ Стисна я нежно и отново раздвижи пръсти: „Бъдете готови; няма да ви изоставим.“

Отговорът й беше изненадващ с оглед на първоначалното недоверие. „Слушай тръбите и ще ти предавам каквото науча.“ Можеше да почуква леко и да се надява, че магически засилените му сетива ще я чуят.

„И аз. Но съвсем тихо, така че слушай добре.“ Той пусна ръката й и си тръгна. Рае едва долови шепота на ботушите му.

Тя започна да разпраща съобщенията до семейството още преди да се е отдалечил напълно. Накара още хора да дежурят до тръбата — не можеше да си позволи да пропусне бъдещите му съобщения. Ако това наистина бе Рудолфо. Не можеше да е сигурна, а и да беше той, нямаше гаранция, че ще успее да ги освободи.

Въпреки всичко щеше да е готова.

Щом свърши със съобщенията, се върна при тръбата, за да събере колкото се може повече информация. Освен това слушаше, за да натрупа омраза. Дядо й често повтаряше: „Изкови от болката си армия“.

Започна да трупа всеки болезнен писък, всеки стон, долитащ през топлите бълбукащи тръби. Усещаше, че трупа сила, докато събираше съобщенията и почукваше по метала.

Затвори очи и видя как болката покълна в червена светлина зад клепачите. Превърна я във всепомитаща сила, пред която никой враг нямаше да устои.