Кен Сколс
Песнопение (63)

Джин Ли Там

Джин Ли Там прекара сутринта на фронта, яздейки с най-доверените командири. Инспектираше неравната граница, която бяха установили между южните армии и земите на блатните.

Въпросните армии вече бяха получили подкрепления, които на свой ред бяха разбити. Линиите им бяха разкъсани три пъти за три дена. Колкото и да се мъчеше, Скитащата армия не можеше да ги удържи. Кръвноомагьосаните противници дори не си правеха труд да се бият с горяните. Направо продължаваха към позициите на Тюрам и Пилос. Нямаха намерение да се връщат и не им бе нужно да задържат пробивите. Дори не вадеха невидимите си оръжия. Просто разбутваха горските войници с ръце, без да причиняват сериозни щети. Опитите за преследване не даваха резултат.

Горянските съгледвачи се справяха мъничко по-добре.

Затова Джин обикаляше фронта и се стараеше да повдигна духа. Офицерите на Рудолфо бяха корава пасмина, обичаха подчинените си и се радваха на лоялност, подобна на верността към краля им. Беше различен тип любов и различна вярност от тази, която вдъхваше баща й. Неговата обич бе като острие, никой не се съмняваше, че обича стратегическите си замисли и света, който оформяха, повече от инструментите, които ползваше. Този нов начин на командване я объркваше.

Скитащата армия не бе водена от кралица от много години. Беше се случвало някога, когато предишният горянски крал беше зает с други дела. Въпреки че беше още нова, войниците я почитаха и изпълняваха заповедите й, сякаш бяха на Рудолфо.

Знаеше, че тук не е място за новородения й син, но виждаше как подчинените гледат на принца. Бе убедена, че те щяха да дадат живота си, за да го защитят. Понякога откриваше подаръчета пред входа на шатрата — анонимни дарове, приветстващи наследника.

Джин Ли Там усети как една снежинка пада на бузата й и се сепна. Лекарствата караха ума й да се отплесва. Тя се огледа бързо, за да се увери, че никой не е заговорил. Яздеха бавно в единична колона и спираха тук-там да питат хората как са и имат ли храна.

Скоро трябваше да се върне при детето. Речната жена и Уинтърс го наглеждаха, докато Линей спеше след вчерашната доза. Дойката бе поела два дена един след друг, за да могат Джин и младата блатна кралица да пробват нови преговори. Опитът им не сполучи. Тюрамският генерал бе дошъл, но Мейров дори не си бе направила труда да прати представител. Пилос не се интересуваше от преговори.

Гората наоколо беше рехава и между дърветата имаше пролуки. По земята се редуваха кал и мръсни преспи. Хладният въздух миришеше на пушек и борови дървета, а извън шума на чакащата армия утрото беше тихо.

Сигналът за трета тревога долетя от запад. Джин посегна за меча, но отпусна ръка. Чу подсвирванията и видя как мъжете се обръщат. Проследи погледите им и затаи дъх. Наведе се на седлото и чу цъкане с език. Невидими крака разплискваха калта от локвите, докато тичаха към фронта. Горянските съгледвачи бяха в пълно отстъпление.

— Дръжте строя! — изкрещя един от командирите.

Горянските съгледвачи се разпръснаха, завъртайки се към врага. Нещо препускаше през гората по-бързо от омагьосан жребец.

Внезапно нещо в нея се пречупи и тя стисна зъби в плен на пламналия гняв.

Джин Ли Там извади меча и завъртя коня, оглеждайки северната гора. Препусна напред към масата от пречупена светлина и кал, която се спускаше върху армията й.

Изрева с ярост, на каквато не знаеше, че е способна, и прегази нахлуващия кървав вятър, докато слушаше тежкия тропот на стоманените подкови, газещи плът и кости. Подсвирна на коня и замахна с меч напосоки към кръвноомагьосаните тичащи мъже.

Нещо тежко и бързо удари хълбока на жребеца й и Джин изпищя, докато падаше от седлото. Измъкна се изпод животното, преди да се е изправило, и пусна меча, посягайки към ножовете, които бе взела от бюрото на Рудолфо. Дръжките прилегнаха естествено в ръцете й и Джин се завъртя към следващия северен полъх. Замахна ниско, целейки се в сухожилията, както бе тренирана да се бие срещу невидим противник. Около себе си забеляза още коне и хора от ескорта й, които я бяха последвали в сражението.

„Трябва да спечеля уважението им с кръв.“ Но знаеше, че не го прави заради това. Защо рискуваше живота си — та нали току-що бе станала майка — сякаш нямаше никаква стойност?

Беше ядосана. Не, направо бясна. И вложи всичко в настоящата схватка. Усети как ножът се плъзва по кожа и закача. Джин събра сили и се хвърли, забивайки острието в тичащия гръб.

Плячката й се замята, докато не я отхвърли.

— Не трябва да си тук, велика майко. Може да пострадаш.

Джин Ли Там замахна и отново порази целта. Заби и другия нож, и завъртя и двата.

— Не съм ти майка! — изръмжа тя.

Мъжът се засмя и я отблъсна.

— Ти ни дари с Обещаното дете. Ти си майка на всички ни.

Фронтът започваше да се пропуква.

Тя замахна отново, финтирайки с лявата и мушкайки с дясната ръка. Чу изненадан стон и натисна, като заби двата ножа нагоре и навътре. Беше достатъчно близо, за да усети киселия дъх на блатния. Отново извъртя остриетата и чу писъка му.

— Кой ти каза? Обещаното дете… то умира. Какво обещание е това?

— Няма да умре, велика майко. Не може да умре, защото трябва да доведе Пурпурната императрица от много далече. Тя ще оправи всичко.

„Трябва да го заловя жив. Да го разпитам.“ Но вътре в нея гневът, който криеше в сълзите си напоследък, настояваше за друго. Бялата жега между очите й нарастваше с всяка негова дума. Заби ножовете отново и го усети как пада на колене. Още един път и блатният рухна на земята.

Гласът му излезе с бълбукане.

— За мен е чест да загина от ръцете ти, велика майко.

Джин Ли Там извъртя ножовете за последно и ги извади от безжизненото тяло. Чак тогава усети металния вкус в устата си, накъсания дъх, от който излизаше пара, и потръпна от адреналина и усилията. Наведе се и доколкото можеше, обърса остриетата от омагьосаната кръв в невидимото тяло в краката й.

Когато се надигна, забеляза, че строят се е възстановил и всички я гледат. Филемус огледа фронта, който не бе издържал и се обърна към нея. Кимна леко, но в очите му имаше огромно одобрение.

Викът му беше остър и ясен в сутрешния въздух.

— Да живее горянската кралица!

И като един, Скитащата армия поздрави съпругата на генерала си. Тя се поклони ниско на войниците.

След това прибра ножовете и подвикна да й доведат коня, за да завърши обиколката.

Сега беше генерал, но след около час трябваше да се завърне, да отмие следите от насилието и да накърми бебето си.