Кен Сколс
Песнопение (55)

Рудолфо

Вкусът от прахчетата още горчеше в устата на Рудолфо, когато се присъедини към Рейф Мерикю на кърмата на „Родствената акула“. През по-голямата част от живота си ползваше магиите да крие съгледвачите, а не себе си. Не беше прието благородниците да се омагьосват. Но Рудолфо прибягваше все по-често до тях през последната година, въпреки че това противоречеше на възпитанието му. Направо потъпкваше уроците на баща си. Но нямаше друг начин. Преди два часа бяха забелязали птици, летящи от юг на североизток, преследвани от по-голямо и тъмно същество.

Сега бяха в бойна готовност и един задъхан моряк го извика по заповед на капитана.

Надяваше се, че поне прилошаването и главоболието щяха да намалеят с привикването към прахчетата. Засега обаче не се получаваше.

Тръгна бавно, без сигурната походка на Мерикю и екипажа му. Издигането и спускането на вълните предизвикваше бедствие в стомаха му. Омагьосаният кораб беше истинско чудо, но му прилошаваше всеки път, щом напуснеше относително нормалния трюм.

Цъкна с език и чу отговорите, докато си проправяше път към мостика. Стигна тесните стълби и усети стабилните ръце, които му се притекоха на помощ. Усети как някой тика нещо студено и метално в пръстите му.

— Далекоглед — обади се Рейф Мерикю. Рудолфо усети как капитанът го обръща в една посока. — Право напред.

Вдигна далекогледа и видя как океанът се приближава. Изправи го малко, намери хоризонта и започна да оглежда. Нямаше как да пропусне железните кораби.

Рудолфо затаи дъх при вида им. Беше прекарал четири безсънни нощи, след като реши да търси Санкторум лукс. Знаеше, че това е най-добрият вариант, но се терзаеше. Гордееше се с вътрешния компас, възпитан от баща му — той му даваше самочувствие да поема винаги във вярната посока. Но как да избереш по-добрия път, когато нито един от двата не даваше гаранции за успех? И как, след като бе възложил надеждите си на Чарлс и поел по неясния път, бе успял да се натъкне на армадата на Влад Ли Там.

Преброи корабите. Шест се движеха в бавен кръг около спрял седми.

Рудолфо усети, че е затаил дъх, и го изпусна.

— Това е флотата на Там. — Но само половината.

— Да — потвърди Рейф. — Единият кораб е с карантинен флаг. Този в центъра показва, че има бедствие.

Закотвеният съд беше по-тесен и малък от останалите, което предполагаше, че може да е флагман. Рудолфо не беше сигурен, но смяташе, че е добро място за старт.

— Трябва да говоря с тях.

Гласът на Рейф прозвуча угрижено.

— И шестте кораба са под трета тревога. Оръдията им са заредени, а те са по-добри от тези, които ми дадоха андрофрансините. Пуснали са лодки във водата, с флаг за преговори. Няма да вкарам „Родствената акула“ в обсега им. Ще чакаме и ще наблюдаваме.

Рудолфо отвори уста да протестира, но се чу приглушен гръм, последван от още един. Видя пушек и завъртя далекогледа, за да го открие. Командната кабина на кораба под карантина беше пропаднала сред извит метал, дим и пламъци. Съдът промени курса и тръгна към открито море. Този път Рудолфо видя пламъка на втори изстрел от празния въздух в близост до кораба, и дупката, която се отвори до ватерлинията.

— Обстрелват ги.

Рейф Мерикю грабна далекогледа от ръцете му.

— Обстрелват ли?

Рудолфо беше плавал малко, но знаеше колко ревниво пазеха военните си технологии андрофрансините. Беше видял с очите си как един от съгледвачите му загина от ръчното оръдие на Непоколебим. Същото оръжие, с което фалшивият папа бе отнел живота си. Корабните оръдия бяха по-големи и с тях разполагаха само съдовете на Там и Мерикю.

„Кой друг?“

Над разпененото море отекнаха още експлозии.

— Това е засада — възкликна невярващо Мерикю.

Рудолфо присви очи. Едва различаваше корабите, докато „Родствената акула“ приближаваше предпазливо.

— Как е възможно да причакаш някого в открито море? — Но вече знаеше отговора. Те не бяха единственият омагьосан съд наоколо. Поне още два атакуваха флотата на Там — омагьосани и въоръжени с така наречената андрофрансинска светлина.

Рейф Мерикю затаи дъх.

— Вземат ги на абордаж. — Гласът му се повиши, за да даде команда: — Бавно напред, държим се скрити и извън обсег. — Той върна далекогледа на Рудолфо.

Горянският крал видя как невидимо острие си проправя път през въоръжените мъже с шафранови роби. Гледаше как трима-четирима от хората на Там се опитват да свалят по един нападател и внезапно се върна на пиршеството си. Носът му се изпълни с миризма на кръв и пот, а ушите с писъци и викове, докато ураганът от убийци си проправяше път към Ханрик и Ансилус.

Видя как палубата се опразни и децата бяха събрани от невидимите войници. Нещо в него трепна, представи си лицето на Иаков. Мразеше Там, но помнеше сълзата, която старецът бе проронил край кладата, когато се изправи срещу него с въпрос за убийството на брат му и родителите му. Тогава бе казал, че ако има дете, няма да го използва като пионка. Въпреки това не се съмняваше, че Там обича децата си по някакъв начин — дори онези, които жертваше с готовност в името на каузата си.

Най-малките от тези деца — внуци и правнуци навярно — бяха скупчени на носовата надстройка, за да се виждат ясно.

Над водата прогърмя глас.

— Предайте се! — Не изрече заплаха, нито пък друга дума. Силата на звука от десет левги бе достатъчна, за да изправи косите на Рудолфо.

Огледа набързо и видя още два кораба с деца на палубите, още окървавени и ужасени лица.

— Трябва да направим нещо.

— Правим — отвърна Рейф Мерикю. — Гледаме и изчакваме. Рудолфо, ние сме само един дървен кораб и нямаме шансове.

Рудолфо му върна далекогледа.

— Не мисля, че ще чакаме дълго — промърмори тихо той.

Наистина. Два от корабите опитаха да побегнат, но бяха обстреляни. Въпреки пламъците и кълбата дим вече бяха достатъчно близо и можеше да види очертанията на омагьосания кораб и дълбоката следа във водата, която оставяше.

Все още не можеше да прецени със сигурност, но като съдеше по размера, нападателят можеше да е друг от железните кораби на Там.

Това го порази.

— Те са разделени.

Видя, че всички освен флагмана свалят флаговете си. Двигателите им забавиха и корабите се разпръснаха в свободна формация. Рейф му даде далекогледа отново и Рудолфо видя, че лодките са прибрани след сражението. Мъже и жени в копринени дрехи се трупаха на палубите под невидима охрана. На три от корабите пребледнели младежи и девойки изхвърляха телата на падналите си родители зад борда.

— Трябва да направим избор — каза Рейф. — Остават ни четири дена до Рога. Девет до мястото, където Чарлс смята, че е най-добре да се дебаркира, за да се стигне Санкторум лукс. — Рудолфо чуваше думите на пирата, но не откъсваше очи от гледката. Два от корабите пушеха и съвсем бяха забавили ход. Други два потъваха и екипажът им се евакуираше със спасителни лодки. Капитанът продължи: — Или продължаваме за пустошта, или…

Рудолфо въздъхна.

— Или ги следваме.

Първият му инстинкт беше да открие Там. Джин беше дръзка и великолепна жена, и затова вярваше, че сестра й ще знае как да се справи с прахчетата, които бе използвала да върне мечовете на войниците му. Непосилността на задачата изобщо не намираше място в съзнанието му.

Но вестта за тази нова библиотека — и надеждата, че ще открие лек за сина си — го бе сварила неподготвен, когато съдбата го срещна с Чарлс. Сега май бяха открили Там, но обстоятелствата бяха обезпокоителни. Нямаше нужда да разшифрова бележките на Петронус, за да знае, че старият папа — заедно с ордена, на който служеше едно време — вярва в съществуването на някаква външна заплаха. Там също го вярваше и бе напуснал Познатите земи, за да проучи въпроса. Сега кланът Ли Там беше разединен или някак бе успял да загуби половината си флот от неизвестен враг. Враг с достъп до същите кръвни магии, които бяха разкъсали Познатите земи преди няколко седмици, и до същите магии за невидимост, които уж правеха „Родствената акула“ единствен по рода си.

„Да, друг избор.“

Нима? Вътрешният му компас показваше твърдо в една посока и той се притесни от лекотата, с която взе решение, като знаеше какви ще са цената и рискът. В крайна сметка това изобщо не беше избор.

Стисна решително челюсти и повтори:

— Ще ги следваме.

Този път гласът му беше твърд и заповеден.

След това се върна в трюма да наостри ножовете си, чудейки се какво ще открият в сърцето на поредния нов уимски лабиринт.