Кен Сколс
Песнопение (47)

Джин Ли Там

Джин Ли Там изруга под нос и усети как косата й настръхва от гняв.

— Какво е направил?

Втори капитан Филемус се размърда с неудобство.

— Побягнал е с Исаак и пустинния водач Ренард.

Тя си пое дъх. Снощи беше неин ред с бебето, а то не бе спало изобщо. Което значеше, че и тя не мигна до пукването на зората, когато се появи Линей. Малко по-късно я бяха повикали на тази среща. Посегна за бележката и капитанът я тикна в ръцете й.

Не можеше да повярва. Неб бе побягнал преди седмица — с Исаак и онзи негодник Ренард, а тя разбираше чак сега. Джин остави съобщението.

— Защо научаваме чак сега?

— Има проблем с птиците. Загубили са няколко и магиите им явно не действат. Не сме сигурни защо.

— Значи Едрик се е върнал при портата?

Вторият капитан потвърди с кимване.

— Очаква заповедите ви.

Тя взе другите две съобщения, които беше донесъл Филемус, и въздъхна. Едното бе от Уинтърс, другото от Рудолфо. Погледна бележката на Уинтърс. Момичето бе събрало армия и тръгваше към папския дворец в отговор на птиците, които бяха наводнили Познатите земи преди два дена. Пилос и Тюрам също пращаха войски на север. Ако пресмятанията й бяха верни, младата кралица трябваше да стигне до двореца днес. Другите армии бяха доста назад, бавеше ги студеното време.

Помнеше смътно, че Рудолфо държеше малък контингент съгледвачи в планинската крепост, преди да бъдат заменени с оцелелите сиви гвардейци в навечерието на зимата.

По онова време изглеждаше като разумно решение. Горяните си имаха достатъчно дела, а сивите гвардейци бяха способни. Никой не можеше да предвиди какво ще се случи.

Очите й се плъзнаха по съобщението на Рудолфо и тя го прочете отново. Скрито в личната бележка към нея, имаше послание на компетентен, но притеснен генерал. „Върни групата на Едрик. Изпрати го на запад със Скитащата армия, за да почетете родството ни.“

Беше изправена пред тежък избор. Рудолфо не знаеше за Неб и Исаак. Ако ставаше дума само за момчето, решението нямаше да е толкова тежко, въпреки че го ценеше много и бе подочула за романа му с Уинтърс.

Джин Ли Там бе свикнала баща й да жертва децата си в името на нещо по-голямо. Можеше да жертва Неб, въпреки че сърцето й щеше да се пръсне от мъка.

Ала не можеше да се откаже от Исаак. Само двамата с Рудолфо знаеха истинската причина. В нощта, когато бяха избягали от летния папски дворец и Непоколебим, Исаак й бе доверил, че още пази в паметта си заклинанието на Ксум И’Зир.

Най-опасното оръжие на света бе избягало в пустошта по неясни причини. Не можеше да го позволи.

Отклони поглед от съобщенията и разтърка очи.

— Как се справи през последната война?

— Ротата ми отблъсна три ентролузиански батальона и две роти от рейнджърите на Пилос. — Разноцветните възли на шала на лявото му рамо свидетелстваха за бойните успехи. Джин забеляза гордостта в гласа му.

„Прям въпрос за трудни времена.“ Тя го погледна в очите.

— Ще водиш ли Скитащата армия под мое командване, или… ще е твърде предизвикателно?

Мъжът пребледня и лицето му се изчерви от неудобство.

— Но нали Едрик е първи капитан…

— Едрик има друга задача. — Чу слугите да се движат по коридора. Седмото горско имение се разбуждаше за новия ден. — Когато приключим, ми доведи птичаря. Искам да пратя съобщения на Едрик и Рудолфо.

Споменаването на името на господаря увеличи твърдостта в челюстите и очите му.

— За мен е чест да служа на кралицата.

Тя кимна.

— Добре. — Джин замълча, за да подреди думите си. Когато ги изрече, бяха ясни и сериозни. — Събери Скитащата армия в западната степ. Тръгваме за блатата след два дена.

— След четири ще сме на южната им граница. До двореца са седем, ако препускаме здраво.

„Няма да ходим към двореца.“

— Да — спести му мислите си тя.

Умът й вече съчиняваше и кодираше бележките. Една за Уинтърс — да държи армията си на север. Други за Пилос и Тюрам — да оставят своите на юг. Трета за Едрик — че трябва да намери Неб и Исаак на всяка цена.

И накрая, съобщение до Рудолфо, за да го уведоми, че втори капитан Филемус ще води Скитащата армия, защото Едрик е зает в Изпепелената пустош.

Нямаше нужда да му казва, че смята да тръгне с армията заедно със сина си, Линей и речната жена. Само щеше да го тревожи във време, когато той трябваше да мисли за други неща.

Отново насочи вниманието си към настоящето. Стана и се замисли за ножовете в чекмеджето на Рудолфо.

„Ще ги взема с мен.“

Кимна на Филемус и той отвърна с поклон. Обмисли следващите си думи, защото знаеше какво значат за родството, което държеше хлабаво Познатите земи в тези размирни времена. Горяните не воюваха открито с никого след така нареченото самоубийство на Непоколебим. Но след убийствата, нападенията над бежанските кервани и тази атака на папския дворец беше очевидно, че са във война с някого.

Нишката беше твърде съвършена и добре изградена, дори за баща й.

Погледна към офицера и заговори властно.

— Съгледвачите да се омагьосат. Изпрати незабавно две роти на помощ на кралица Уинтерия. Друга да се насочи към Портите на пазителя с провизии за продължително издирване.

— Разбрано, лейди Там. — Той се поклони отново и тя го освободи с кимване.

Щом офицерът излезе, Джин Ли Там бръкна в бюрото и извади стария чифт съгледвачески ножове, с които се упражняваше напоследък. Остави колана до себе си и се зае със съобщенията.

Най-дълго се мъчи с това до Рудолфо. Беше изненадана как не й се иска да го заблуждава.

Но по-изненадващо бе силното й желание да не го разочарова.

Въпреки новия си живот тя бе четирийсет и втората дъщеря на Влад Ли Там и отново правеше това, за което бе създадена.

Джин Ли Там се провикна за слугите, закопча колана с ножовете и излезе в коридора. Пред очите й се разиграваха военни и политически стратегии, а походката й беше отмерена и целеустремена.

Дълбоко в себе си чувстваше страх, но и нещо друго. Беше я срам да го назове, защото знаеше, че не е редно да подлага сина си на подробни рискове. Потръпна, но продължи да го усеща.

Чувстваше оживление.