Кен Сколс
Песнопение (11)

Джин Ли Там

Небето над опустошения Уиндвир беше в размазано червеникав оттенък и Джин Ли Там не можеше да прецени дали е залез, или изгрев. Хоризонтите на запад и изток не й даваха никакви насоки, а слънце изобщо не се виждаше. Мъгливата светлина оцветяваше гората от кости в кърваво, а спокойната повърхност на Втората река — в черно. Над земята се стелеше розова мъгла, раздвижвана от вятъра, който се носеше покрай скелетите с тихо свистене. Тя потръпна, едновременно от студ и от делото на Ксум И’Зир. Дъхът замръзна в гърлото й и тя се запита дали тук е безопасно за бебето й.

Джин Ли Там положи ръка на наедрелия си корем, молейки сина си да ритне или да даде друг знак, че е жив.

Нещо не беше наред. Петронус и Неб бяха погребали мъртвите още по време на войната. Вече нямаше поле от кости. Беше сигурна, че гробокопачите са си свършили работата. Кой е развалил делото им?

Чу далечен шум зад себе си и се обърна на североизток. В далечината се носеше сигнал за трета тревога, долиташе откъм Деветте гори през стотици левги гъста гора, назъбени хълмове и безбрежното Прерийно море, което обграждаше разпръснатите владения на горянския крал. Там бяха надвиснали злокобни, мрачни облаци.

„Трябва да се върна вкъщи.“ Но четирийсет и втората дъщеря на Влад Ли Там не беше сигурна как се е озовала тук и защо краката й не искаха да помръднат. Въздухът изстина и тя осъзна, че носи зелената пола за езда, с която бе облечена в онази далечна вечер, когато Рудолфо танцува с нея в шатрата на Сетберт.

„Изгрев като теб принадлежи на изтока с мен.“ Така й беше казал той в онази нощ. Отново положи длани на корема си и внезапно откри, че той е станал плосък и твърд. Погледна надолу и видя, че полата й е потъмняла от кръв. Усещаше я, топла и лепкава, как се стича по краката й и образува локва.

Отвори уста да запищи, но един огромен черен гарван кацна на напукания зид на рухнала сграда и наклони глава. Джин Ли Там преглътна, осланяйки се на коравината, която баща й бе насадил у синовете и дъщерите си.

„Родствен гарван.“ Не беше сигурна как го е разбрала. Беше по-голям от всички останали гарвани и се взираше в нея, отваряйки и затваряйки човката си. На единия му крак имаше вързана алена панделка за война, а на другия зелена, за мир. По начина, по който държеше главата си, си личеше, че вратът му е счупен, а перата бяха разрошени и опърлени. Едно от очите му липсваше. Птицата изграчи към нея.

— Вие сте изчезнали — каза бавно Джин Ли Там. — А това е сън.

Човката се отвори и от нея излезе далечен гласец.

— И така ще се случи в края на дните, че вятър от кръв ще се надигне да прочисти, и студени железни остриета ще кастрят — заговори родственият гарван. — И така греховете на П’Андро Уим ще се стоварят върху чедата му. И така ще се издигне тронът на Пурпурната императрица. — Птицата спря, подскочи назад-напред и я загледа с единственото си черно око — Честита си ти сред жените и високо ценен е Иаков, Пастир на светлината.

Първата вълна на болката я удари и тя се преви.

— Махай се, родствени гарване! — произнесе Джин през зъби. Спазмите продължаваха да пронизват корема й. — Съобщението ти е нежелано в този дом. — Не беше сигурна откъде й хрумнаха думите, но се вкопчи в тях и ги повтори по-силно. Принуди краката си да пристъпят към птицата и вдигна ръка. — Махай се, родствени гарване! Съобщението ти е нежелано в този дом!

Родственият гарван стори нещо, което трябваше да е невъзможно за птиците, дори в сънищата. Той се усмихна. След това разпери криле, които хвърлиха дълги сенки на изток и запад, над костите на Уиндвир.

— Оставям те. — Металическият глас се носеше от отворения клюн. — Но скоро ще изкълва очите на баща ти.

Джин Ли Там замахна, болката се усили, а краката й загубиха опора в локвата от кръв и вода.

Тя изпищя гневно и усети как нечии ръце я разтърсват.

— Лейди Там? — гласът звучеше някъде далеч от североизток. — Милейди? — Шумът от тревогата внезапно замлъкна и Джин отвори очи.

— Това трета тревога ли беше? — попита тя момичето, което й прислужваше. Надигна се и се огледа наоколо. Болката беше истинска и усещаше влага под завивките. Джин затаи дъх и отметна одеялото. Нямаше кръв, но водите й бяха изтекли.

Момичето направи крачка назад и кимна.

— Да, лейди. Бяхме под трета тревога. Но имението е вече обезопасено.

— Нападнаха ли ни? — Джин направи гримаса от болката и се мръдна до ръба на леглото, внимателно посягайки за робата си.

Момичето кимна отново.

— Да, лейди. Но постовите не разкриват никакви подробности.

„Не на теб.“ Джин стана, но главата й забуча и тя се отпусна назад. Махна на момичето да се приближи.

— Помогни ми.

Слугинята й подаде ръце да се изправи. Джин си сложи робата и се намръщи. Момичето погледна притеснено, щом зърна мокрото легло.

— Да извикам ли речната жена?

Джин Ли Там кимна.

— Да. Май започва по-рано.

Слугинята й помогна да се подпре на стената и отвори вратата, за да извика един съгледвач.

Джин беше прекарала последния месец предимно в леглото и усещаше слабост в краката. Бебето й беше неестествено спокойно и речната жена беше предписала прахчета и почивка. Джин изчете поне сто книги. Мастилото и хартията бяха още пресни, тъкмо излезли от ръцете на мехослугите, възстановяващи библиотеката.

Беше тигър, който мразеше клетки.

Но погледът на Рудолфо, всеки път щом я видеше и започнеха да говорят за бъдещия син, беше достатъчен, за да издържи.

„И това ще премине“, казваше тя на отслабналите си крака, големия корем и прилошаването от миризми, които едно време не я притесняваха. „Съвсем скоро“, продължаваше да повтаря на стаята, която се бе превърнала в клетка.

Преди да срещне горянския крал и да се влюби в него в нощта, когато той върна расото на металния човек, Джин Ли Там дори не помисляше за майчинство. В онези дни всичко бе съсредоточено около делата на баща й — свързваше се с всеки мъж или жена, които й посочеше той, използваше уменията си на куртизанка и съветник, за да играе ролята си в делата на клана Там, да насочва реката на политиката и стратегиите в Познатите земи.

Знаеше, че извън библиотеката на баща й, която той бе дарил на Рудолфо и Исаак, съществува и друга, скрита, която бе виждала само един-два пъти като малка. В малките черни томчета, изписани с шифъра на рода Там се съдържаше историята на Познатите земи, създадена с кръвта и усилията на семейството й. Баща й беше изгорил тези книги в деня, когато Рудолфо се бе изправил срещу него, но реката продължаваше да тече. Баща й беше създал годеника й, бе го оформил от най-ранно детство с тъга, калил го бе със загуби, превръщайки го в силен, възхитителен лидер. Баща й беше създал и нея, като стрела в сърцето на Рудолфо, и беше благословил съюза им.

„Наближава война. Роди наследник на Рудолфо!“ Така й писа баща й неотдавна. И тя се съгласи, защото такова бе желанието му. По-късно любовта й към горянския крал нарасна заедно с подозренията за мотивите на Влад и тя осъзна, че детето ще е само и единствено за Рудолфо.

В цялото това очакване имаше радост, макар в момента да чувстваше объркване, болка и страх. Никога не беше сънувала подобен сън и бе проспала третата тревога. Джин Ли Там, която бе обучена в шпионските изкуства и бе тренирала със съгледвачески магии, бе проспала нападението над новия си дом.

Горянският съгледвач влезе в стаята.

— Речната жена пристига. Ще я пратя първо при вас.

Джин Ли Там стисна зъби от поредния болезнен пристъп.

— Какво се случи?

— Не съм упълномощен да…

Тя го прекъсна бързо и хладно.

— Едрик, виждаш състоянието ми и знаеш, че лорд Рудолфо не крие нищо от мен. Не ме карай да питам пак. — Думите бяха изречени по-остро, отколкото искаше, но след първата седмица, прекарана в леглото, прислугата и охраната на имението й бяха свикнали.

Мъжът преглътна и кимна.

— Да, лейди. Бяхме нападнати. Отряд от омагьосани нападатели проникна в имението и атакува празненството. Блатният крал Ханрик и престолонаследникът на Тюрам Ансилус бяха убити, заедно с охраната им.

Тя усети надигащата се паника.

— А Рудолфо?

— Генерал Рудолфо е невредим и води разследването. — Капитанът спря, но после продължи, отгатнал следващия й въпрос. — Нападателите ползваха невиждани магии. Повикахме речната жена, за да хвърли светлина по въпроса.

„Кървав вятър да пречисти.“ Думите от съня се върнаха и Джин Ли Там зяпна. След това затвори уста. В коридора се чу шум и край стаята й премина отряд от съгледвачи, скупчени около стройна фигура с шарени дрехи. Позна Рудолфо по походката и зеления тюрбан, докато той се отдалечаваше към кабинета си в съседните покои.

— Рудолфо! — подвикна тя и се отдръпна от стената, за да не види, че има нужда от помощ.

Но той не се спря. Продължи с хората си, като даваше нареждания в движение. В гласа му имаше напрежение и тъга, и може би мъничко страх.

Нов пристъп на болка. Джин Ли Там преглътна и понечи да последва Рудолфо в кабинета му. Но краката й отказаха да я слушат и се подгънаха. Слугинята и стражът я подхванаха ловко, а в далечината вратата на кабинета на Рудолфо се отвори и затвори.

Джин Ли Там въздъхна и примигна заради неочаквано напиращите сълзи. Беше плакала повече през последните шест месеца, отколкото през целия си живот. Все пак беше прочела в книгите, че това е нормално за някои жени.

„Не е нормално за мен.“ Както и всичко останало.

„Тази река няма да се премести, преди да й дойде времето.“ Тя се остави да я заведат до леглото. А времето наближаваше.

Джин Ли Там беше решена да го посрещне с цялото си достойнство. Щеше да лежи и да диша, както учеха книгите и речната жена. Щеше да прати вест на Рудолфо да я посети, когато се освободи.

Щеше да роди наследник на любимия си и да забрави за съня. Тази нощ щеше да стане майка и да изпрати сина си в света като остра стрела на светлината.

Щеше да е храбра и да не плаче.

Джин Ли Там се изпълни с гняв заради провала си и остави емоциите и безпомощността й да вземат връх, изчервявайки се, че слугите й я виждаха толкова слаба.