Лора Джаксън
Фреди Меркюри (9) (Биография)

Осма глава
Секс, наркотици и рокендрол

За броени месеци на „Куийн“ им става ясно, че не успяват да се справят сами с мениджмънта на бандата и се обръщат към новия си счетоводител — Питър Чант, за съвет как да организират подходяща структура. Решено е Чант да поеме бизнеса на групата, счетоводството и данъчните въпроси. Джим Бийч е принуден да се откаже от партньорството си в правната фирма „Харботъл енд Луис“ в Западен Лондон и да стане мениджър на „Куийн“, като оглави новосъздадената „Куийн Продакшънс“ ООД. По същото време създават и „Куийн Мюзик“ ООД, и „Куийн Филмс“ ООД.

Нито една уважаваща себе си банда не се надява да достигне върха на чартовете без промоционален материал. Само че видеоматериалите се оказват значително по-сложна работа от очакваното и много по-трудни. Като финансират собствените си видеоматериали и със създаването на двете филмови и музикални компании, „Куийн“ се надяват да възстановят важния контрол над видео правата и да лицензират „И Ем Ай“, използвайки ги за промоции.

По това време „Куийн“ вече изкарват огромни суми и британското данъчно законодателство ще ги съсипе, ако прекарват повече от шейсет и пет дни в годината извън пределите на Великобритания. По съвет на счетоводителя, разрешението е да записват и изнасят концерти отвъд океана. В този случай приходите напълно законно ще минават през компания, различна от „Куийн Продакшънс“ и няма да бъдат облагани с данъци. Затова, след излизането на сингъла „Spread Your Wings“ на 10 февруари, те започват пролетно турне в Европа. Докато са в Берлин за концерт в „Дойчланд хале“, Роджър Тейлър преминава през известния контролно-пропускателен пункт „Чарли“ в Източен Берлин. Докато е там, попада на графити, които му правят такова впечатление, че го вдъхновяват за концепцията на корицата на предстоящия по-късно същата година албум.

Турнето ще приключи с няколко концерта във Великобритания. Стилът на Меркюри видимо се променя. Тъй като обича показността, той е излизал пред публика в сребърно облекло, в черни прилепнали гащеризони, често пъти слабините му са обсипани с диаманти и други приковаващи вниманието аксесоари. Новата му слабост са лъскавите черни дрехи от изкуствена кожа. Докато е на сцената, бърз и енергичен, той признава: „Представям си се като черна пантера“. Освен това обича да се облича от главата до краката в кожа. И двата стила подсилват мъжествения му сценичен образ, но мнозина фенове се питат дали харесват новия рокерски имидж. В края на седемдесетте това е и популярен стил за гейовете в нощните клубове — най-вече в Америка, където Меркюри напоследък е прекарал известно време. Може би е възприемал новия си имидж като начин, по който да обедини двата си свята.

Тъй като програмата на турнетата е доста натоварена, трябва да бъдат определени периоди, в които да им остане достатъчно време, за да пишат песни. Затова Меркюри прекарва по-голямата част от лятото с останалите членове на бандата в „Супър Беър Студиос“ в Ница. Приносът му към „News of the World“ е най-незначителният до този момент, но този път е създал почти половината от тринайсетте парчета — най-противоречивото, от които е „Bicycle Race“. Ежегодният Тур дьо Франс минава през Френската Ривиера, когато „Куийн“ са там, и вдъхновението за бандата идва, когато Меркюри се възхищава на десетките велосипедисти със стегнати тела. Той ги наблюдава как преминават, приведени ниско над кормилото, облечени в ликра. Песента ще бъде втората страна на „Fat Bottomed Girls“ на Брайън Мей. Двете песни ще провокират буря от възмущение.

Тъй като вече разполагат с по-екстравагантни бюджети за видеопромоциите си, те се изкушават да рискуват. Промотирането на „Bicycle Race“ и „Fat Bottomed Girls“ им предоставя съвършената възможност да се позабавляват. Решават да организират за снимките момичета на велосипеди и за целта „Куийн“ наемат стадион „Уимбълдън“, шейсет и пет манекенки и Стив Уд за режисьор. Има една изключително важна подробност: всички момичета са голи. Участниците в проекта възприемат начинанието като дръзка лудория — освен „Холфордс“, компанията, която осигурява велосипедите. Подготвени са да си вземат обратно велосипедите, но отказват да приемат седалките. На „Куийн“ им се налага да платят за шейсет и пет нови кожени седалки.

Когато плочата излиза на 13 октомври 1978 г., голото дупе на корицата предизвиква възмущение. Бандата е обвинена в сексизъм, а „Ню Мюзикъл Експрес“ пуска грозна снимка на Меркюри със заглавие „Дебелогъз педераст“. Според Брайън Мей феновете не са възмутени, но една верига магазини отказва да закача постера им, тъй като го определят като полупорнографски. По-късно сингълът започва да се продава опакован, а манекенката от корицата е с добавени допълнително бикини.

Тъй като не могат да изтърпят врявата на благочестивите, скоро след това „Куийн“ напускат Англия и започват ново турне в САЩ и Канада. Сега вече са известни колкото с непристойните си забавления по време на партитата след концерт, толкова и с музиката си. На едно от частните събирания на Меркюри е ангажирана армия от джуджета, които разнасят на раменете си подноси с огромни количества най-чист кокаин за гостите. Купонът, който „Куийн“ организира по случай Деня на Вси светии в Ню Орлианс, е на първа страница на всички вестници от единия до другия край на Америка — и дори отвъд пределите на страната — и се превръща в част от фолклора за „Куийн“. Партитата им често пъти продължавали дни наред, но този път ги чака концерт в Маями на 3 ноември и се налага да се задоволят с дванайсетчасова оргия. Изцепките били много — гола манекенка е сервирана скрита в огромен поднос, отрупан със суров черен дроб, полуголи момичета танцуват в бамбукови клетки, спуснати от тавана, имало и женски бой в кал, голи до кръста сервитьорки, развличащи най-странния коктейл от хора, които някой може да си представи.

Пиар консултантът Тони Брейнсби се е сдърпал с Меркюри през 1975 г. заради присъствието му на турне на „Уингс“, когато е трябвало да замине с „Куийн“. След тригодишно отсъствие обаче той се завръща и поема пиар изявите на бандата. Помни отлично въпросния купон. „Беше абсолютно дивашка нощ. Бях завел група журналисти. Летяхме от Лондон до Ню Орлианс, лудувахме цели дванайсет часа и се замъкнахме обратно на летището, без да сме си лягали. Те бяха наели огромната бална зала на един хотел, която накрая приличаше на блато. Имаше дървета, отвсякъде висяха зловещи лиани, носеха се валма дим, имаше змии, а за стриптийзьорките няма дори да споменавам. Накратко казано, партито беше първокласно!

Не си спомням Фреди да е вземал кока тази нощ. Между другото, държа да подчертая, че в това отношение беше изключително дискретен, а и в онези дни кокаинът не се възприемаше като приемане на наркотици. Възприемаше се като нещо модерно“.

Затова пък Брейнсби вижда как Меркюри дава автограф на стриптийзьорка, като се подписва на доста необичайно място. „Имам снимка на Фреди, когато се подписва на дупето й, докато тя се е облегнала на една маса“.

Тъй като Меркюри не се отказва от слабостта си към изкуствената кожа, лъскавите черни панталони, карирана риза с къси ръкави и тиранти, той може и да не иска да го видят как взема наркотици същата нощ, докато обикаля сред гостите на партито и е душата на компанията. След това обаче, според спомените на Брейнсби, вероятно настъпва коренна промяна. „Фреди редовно се отправяше към някой клуб да се весели и един господ знае какви ги вършеше там“, признава той.

Това парти служи и като предварителна реклама за „Jazz“, предстоящия им албум, който излиза в Англия на 10 ноември. Междувременно, турнето продължава. Въпреки възмущението, което се надига у дома, „Куийн“ включва в албума постер на голите колоездачки. Също като британските магазини, и американските го приемат за порнографски и забраняват да бъде включен в бройките, предвидени за продажба в Щатите. Вероятно засегнати от това отношение, на двата концерта на „Куийн“ в „Медисън Скуеър Гардън“, няколко голи момичета на велосипеди са подготвени, за да излязат с тях на сцената в Ню Йорк. По време на изпълнението на „Fat Bottomed Girls“ те кръжат около Меркюри и не спират да звънят. Това, че са разбунили духовете не им наврежда по никакъв начин. „Jazz“ се изкачва на второ място в класациите, а „Куийн“ получават наградата за изпълнение „Златен билет“. Това се случва в „Гардън“ пред повече от 100000 фена.

За Коледа се връщат вкъщи и на Меркюри почти не му остава време да си почине, преди да потегли заедно с „Куийн“ на ново европейско турне през януари. Умората от записи и турнета започва да си казва думата. Въпреки това, когато пристигат в Брюксел за концерта в зала „Ворст Насионал“, с радост научава, че новият сингъл „Don’t Stop Me Now“ е получил две чудесни рецензии.

Но умората започва да личи. В Холандия, Швейцария, Югославия и Испания, с две връщания в Германия концертите им са пред ентусиазирани фенове, някои от които са така обсебени, че следват бандата навсякъде. Когато „Куийн“ пристигат в Париж за последните три вечери в „Павилион дьо Пари“, Меркюри вече познава някои от лицата, които го наблюдават от първия ред. Последната вечер излайва: „Мама му стара! Вие пак ли сте тук?“ Той обаче е дотолкова очарован от предаността им, че им дава гордото име „кралското семейство“.

Понякога техният личен мениджър Пийт Браун завижда за феновете. Поне Меркюри им се отблагодарява за предаността. А Браун отново има проблеми с бандата. „Където и да отидеше «Куийн» — обяснява той, — беше мое задължение да им подсигуря напълно еднакво по качество настаняване. Идеята им беше никой да не получи нещо по-добро от останалите, но да приложа теорията на практика често пъти се оказваше невъзможно.

Стараех се максимално, но по време на това европейско турне, каквото и да правех, все нещо не беше наред и поставих рекорд, като успях да ядосам и четиримата едновременно.

Проблемът ми беше, че кожата ми така и не надебеля. Понякога се чувствах много наранен, но не съжалявам за нищо. Прекарвахме си добре“. Пийт Браун тъкмо е простил на Меркюри, че го е нападнал в изблик на яд, и обяснява нещата с натоварената програма. „Всичко се дължеше на напрежението. Човек трябва да го изпита на гърба си, за да разбере“.

Напрежението се покачва и по време на третото им посещение в Япония, този път за значително по-дълго време. В професионално отношение визитата е плодотворна, те получават многобройни награди за най-добър сингъл, за топ албум, за топ банда. Лятото наближава, а „Куийн“ не разполагат с достатъчно свободно време, тъй като им предстоят записи, което означава да се затворят в „Маунтън Студиос“ в Монтрьо. Междувременно комплексът е даден на борсата за продажба. От гледна точка на данъците за „Куийн“ е изгодно да притежават студиото и Джим Бийч се свързва от тяхно име с акционерите и прави оферта за покупка.

Тъкмо в „Маунтън“ са поканени да напишат музиката за новия филм „Флаш Гордън“. Режисьор е Майк Ходжес, участват бившият американски футболист Сам Дж. Джоунс, Макс фон Сюдоф и Топол. Всичко във филмовата версия е по приключенския комикс на Алекс Реймънд от 30-те години на ХХ в. и трябва да бъде пищно. Както може да се очаква, Данило Донати е подготвил впечатляващи декори, а продуцентите на филма са на мнение, че въздействащата рок музика на „Куийн“ ще се впише великолепно. И четиримата от бандата дават своя принос; Меркюри написва пет парчета, сред които са „Ming’s Theme“, „Vultan’s Fight“ и „Football Fight“, които поддържат сингъла на Брайън Мей „Flash“, пуснат в края на следващата година, по времето, когато филмът излиза по екраните.

През лятото излизат немалко записи на „Куийн“ — още в началото на юни се появяват „Live Killers“, както и сингълът „Love of My Life“, записани по време на скорошни концерти. Малко по-късно, тъй като през 1978 г. „И Ем Ай“ получават наградата на кралицата за иновации и развитие, звукозаписната компания решава да пусне двеста бройки ограничено издание на „Bohemian Rhapsody“, разпространена на син винил. Бандата вече се е заела да подготвя нов материал, този път на ново място — „Мюзикланд Студиос“ в Мюнхен. Тук ще започнат работа по саундтрака на филма и тук предстои да се запознаят със звукозаписния продуцент Райнхолд Мак.

На „Куийн“ никога не им е липсвало самочувствие и увереност в способностите. Брайън Мей е казал, че „част от теб вярва, че групата е най-великолепното нещо, което светът е виждал“. Мей признава почти с гордост, че животът би могъл да е различен за аутсайдерите около бандата, и се хвали: „Ние не правим компромиси с никого. Ако някой реши да се присламчи, го изритваме много бързо или пък просто той не издържа на нажежената обстановка. Беше невероятно трудно за когото и да било да седне с нас като продуцент или нещо друго, а онези, които ни бяха мениджъри, успяваха единствено защото бяха невероятно силни личности“. Тъй като вече е работил с много топ групи, Райнхолд, известен просто като Мак, никак не се стряска от „Куийн“. Освен това той става първият външен продуцент след Рой Томас Бейкър, който работи редовно с бандата.

Единственото прекъсване на четиримесечната работа е краткото завръщане на „Куийн“ в студио „Шепъртън“ за репетиции за концерт на открито през август. На Лудвигспарк щадион в Саарбрюкен „Куийн“ свирят с „Вояджър“, „Комодорс“ и Рори Галахър, които подгряват. След това се връщат в „Мюзикланд“.

Мюнхен ще играе важна роля в бъдещето на Меркюри. Докато е там, се сприятелява с Мак и семейството му. Тъй като градът ще стане дом на звездата за няколко години, по-късно той си купува апартамент там, но междувременно предпочита лукса на хотелския апартамент в „Хилтън“. Тъкмо в него, докато се е отпуснал във ваната, написва необикновена песен за „Куийн“, която ще им осигури първо място в американските класации.

Меркюри е в състояние да напише песен за броени минути и измисля мелодии, докато седи пред пианото. Малцина могат да отрекат, че той е неповторим, уникален във всяко отношение, включително и в начина, по който пише песни. Когато пожелае, се превръща в невероятен имитатор и „Crazy Little Thing Called Love“, веселото парче, което създава за рекордно кратко време, напомня песен на Елвис Пресли. Вероятно популярността на парчето сред американската публика се дължи отчасти и на този факт.

„Не е типично за работата ми, коментира Меркюри, но това е така, защото нищо не е типично за работата ми“. Парчето е записано в „Мюзикланд“, а Мак, който очаква цялата банда да се появи за записа, още на първия ден остава изненадан, когато Меркюри пристига рано, сам, нетърпелив да започне. Извинява се на Мак, че не се справя достатъчно умело с китарата, която прехвърля през рамо. Очевидно е, че има желание да постигне жадуваното звучене преди останалите от бандата да придадат на песента характерния за „Куийн“ тон.

Когато парчето излиза на 5 октомври, плочата става златна. В него за първи път Фреди свири на ритъм китара. Звездата се справя с три от струните малко по-добре, отколкото преди десет години, когато е тормозел съквартирантите си. Някои се опитват да се подиграят на музикалния му дебют, но Меркюри безцеремонно ги срязва: „Не съм се старал да стана цар на китарата“.

Силата на Меркюри е в умението му да изненадва хората и ще го постигне отново. За него това е осъществяването на лична мечта. Още от дните си в колежа „Илинг“, той обожава балета. Ходил е на балетни спектакли в различни части на света, но най-много се възхищава на лондонския кралски балет и се е сприятелил с един от водещите балетисти, Уейн Иглинг.

„Запознах се с Фреди, когато продуцирах гала спектакъл за бавноразвиващи се деца — спомня си Уейн Иглинг. — Исках по-широк отзвук, затова отидох при приятеля си, Джоузеф Локуд, който по онова време беше шеф на «И Ем Ай». Първо го попитах дали може да работя с Кейт Буш, но за съжаление мениджърът на Кейт не одобри идеята, затова помолих Джоузеф да предложи друг. Трябваха му пет секунди, за да се сети за Фреди Меркюри и той го доведе в балетната школа“.

Срещата се оказва незабравима. Уейн Иглинг разказва: „Фреди се появи с клин и балетни пантофки, ние го погледнахме и едва не припаднахме. Сигурно някои от групата си помислиха: «Боже! Това пък какво е?», защото Фреди влезе със замах. Трябваше да направим две парчета, «Bohemian Rhapsody» и нова песен, наречена «Crazy Little Thing Called Love», която все още не беше пусната.

Винаги ще помня как по средата на репетицията на «Bohemian Rhapsody» влезе хореографът сър Фредерик Аштън. Попита ме какво правя, след това се обърна намръщено към Фреди и попита задавено: «Този пък кой е?» Отвърнах смутено: «Известна рок звезда». Аштън огледа внимателно Меркюри и го сряза: «Да, ама има ужасни стъпала!» Горкият Фреди. Аз пък си мислех, че той е страхотен, докато се опитваше да изпъне внимателно пръстите на краката си. Добре, че на него му стана смешно“.

Иглинг не е единственият познат на Меркюри в кралския балет. По време на същите тези репетиции той работи и с Дерек Дейн, друг известен балетист, който с обич си спомня колко много са се забавлявали. „Не спирахме да се смеем — настоява той. — Фреди си беше Фреди. С него и Уейн много се сприятелихме и аз веднага разбрах, че му беше приятно да си мисли, че е страхотен танцьор, но всъщност не беше. Но пък ентусиазмът и старанието му компенсираха това.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление, беше интересът, който проявяваше, освен това изобщо не беше нервен. Не че беше прекалено сериозен, но на него не му се налагаше да бъде прекалено прецизен. Въпреки това беше различно от онова, с което беше свикнал. На сцената си правеше каквото иска, докато тук трябваше непрекъснато да следва установените стъпки, в противен случай объркваше цялата трупа и ние се опитвахме да му набием точно това в главата“.

Желанието на Меркюри е името му да се превърне в легенда в трупата. „Беше готов да пробва абсолютно всичко — обяснява Дийн. — Всъщност, през повечето време трябваше да го възпираме, за да не се нарани“. След репетиция, както в школата, така и на сцената, имаше проба на костюми. „Всеки си вършеше своята задача, когато най-неочаквано Фреди запя «Bohemian Rhapsody» без музика — спомня си Дийн. — Прекрасният му глас ни накара да се заковем по местата си. Не откъсвахме очи от него, бяхме изпълнени с истинско страхопочитание“.

Меркюри овладява нервите си за голямата вечер на 7 октомври в лондонския „Колисиъм“, но поне според Дерек Дийн не е и имало основание за притеснение. „Публиката беше страхотна! — твърди той. — По принцип, посетителите на балетни спектакли са доста строги хора и няма начин да повярват, че на сцената може да се появи рок звезда, но страшно харесаха Фреди“.

„Ние го вдигахме през повечето време, обръщахме го и го подмятахме, но Фреди беше роден шоумен и цялата тази работа много му харесваше“, спомня си Иглинг.

Меркюри запазва приятелството си с Дийн и Иглинг и често обсъждат възможностите за бъдещи проекти. Докато са заедно, контрастът между обществения имидж на звездата и тихия скромен човек, който е с тях, става очевиден, твърди Иглинг. „Фреди идваше тайно, за да гледа представленията, и никой не го забелязваше. В същото време обожаваше шумните партита и показността. Независимо от всичко това обаче той си оставаше срамежлив. Трябваше да почувства близост с теб, преди да свали гарда“. Когато Меркюри приключва съвместната си работа с кралския балет, той отвежда един от гардеробиерите им, Питър Фрийстоун, с когото се разбират изключително добре. Питър се присъединява към Джо Фанели и Пол Прентър като личен асистент на звездата. С бандата е и следващия месец, когато заминават на така нареченото „Crazy Tour“. Вместо да свирят на известни места, концертите им са в малки зали.

Десетилетието е към края си, а промяната в стила на Меркюри е очевидна. Постепенно е скъсил косата си, сега вече едва докосва яката му и само частично скрива гъстите му бакенбарди. На сцената се появява почти винаги в кожени дрехи и нахлупва кожен каскет, за да бъде завършен рокерският му имидж. Наскоро може и да е играл балет на сцената в Лондон, но когато е фронтмен на „Куийн“, става напорист и агресивен. Роб Халфорд, вокалист на „Джудас Прийст“, кани Меркюри да направят обиколка на трасето Брандс Хач на мотори, за да докаже, че е достоен за света на мотористите. Меркюри кротко отбива предизвикателството, като приема предложението, при условие че Холанд първо потанцува с кралския балет. Халфорд никога повече не повдига въпроса.

В средата на декември, през последните две седмици от турнето, „Куийн“ свирят две вечери в Брайтън. Тук Меркюри ще се запознае с човека, който ще стане първият любовник, с когото се събира да живее. Звездата има слабост към мъже с атлетични, мускулести тела, които приличат на тираджии, с едри ръце и гъсти, черни мустаци. Меркюри все още се наслаждава на живота си на гей и след всеки концерт излиза да потърси местно попълнение. На една от тези проучвателни мисии той попада на „Къртън Клъб“, където се запознава с Тони Бастин, куриер в Ди Ейч Ел.

Меркюри завежда Бастин в хотелската си стая, където двамата прекарват нощта заедно. След като всяка вечер в продължение на три години е избирал различен мъж, а на следващия ден го е отпращал, също както групитата, които се мотаят около звездите, този път връзката се оказва различна. Те се разбират толкова добре, че преди „Куийн“ да отпътуват обратно за Лондон, двамата си разменят телефонните номера и си обещават да поддържат връзка.

„Куийн“ приключват седемдесетте години с благотворителен концерт на Бъдни вечер в „Одиън“ в Хамърсмит, организиран от Пол Маккартни за набиране на средства за Кампучия. Събитието включва серия от концерти, изпълнения на „Уингс“, „Ху“ и „Притендърс“. Плъзнали са слухове, че „Бийтълс“ имат намерение да се съберат отново за събитието, което, ако не друго, поне разпалва интереса на медиите.

Навремето Меркюри е предрекъл, че „Куийн“ ще просъществуват пет години. Не е очаквал, че в края на десетилетието ще са продали над четирийсет и пет милиона албума по цял свят. Вече си е извоювал славата, богатството и признанието, за които така отчаяно е мечтал, и тръпне в очакване на нови професионални предизвикателства.

В личния си живот е получил най-доброто и от двата свята — нещо, което успява да опази до края на живота си. Въпреки че Мери Остин вече не му е сексуален партньор, тя продължава да го обича и работи рамо до рамо с него в „Гус Продакшънс“. Същевременно той се наслаждава на своята сексуална свобода, заради която е пожертвал връзката си с нея. Тъй като все повече употребява наркотици, животът му се превръща в клишето „секс, наркотици и рокендрол“. Този начин на живот е наситен с опасности, за някои от които той със сигурност си е давал сметка. Не е и предполагал обаче за дебнещата опасност, наречена СПИН. Но много скоро тази дума ще започне да стряска гей общността.