Лора Джаксън
Фреди Меркюри (8) (Биография)

Седма глава
В плен на егото

В средата на януари 1976 г. „Bohemian Rhapsody“ е на челно място в класациите за сингли за девета поредна седмица. По този начин се изравнява с двайсетгодишния рекорд на американския певец Слим Уитман с „Розмари“ и осигурява на Меркюри и „Куийн“ официално признание на годишните музикални награди. Спокойни, че от „A Night at the Opera“ вече са продадени половин милион броя, подготовката за следващите етапи продължава.

Надяват се през март да повторят успеха си в Далечния Изток с второто турне в Япония. Непосредствено след него ще се състои първото им истинско турне в Австралия — представянето на фестивала в Мелбърн преди две години не се брои. Преди това ги очаква дълго турне на Северна Америка и Канада. За разлика от предишната натоварена програма, този път ще свирят на по-малко места и често ще остават по четири поредни вечери в един град, като по този начин ще имат време за почивка. Когато на двайсети януари заминават от Великобритания, Меркюри е доволен, че ще работи с Джери Стикълс. Сигурно непрекъснато разпитва бившия турне мениджър на Джими Хендрикс за покойния си идол.

„Куийн“ са възторжено посрещнати в „Палас Тиътър“ в Уотърбъри, седмица след пристигането си. Блестящите отзиви вещаят чудесно турне. Като истински рок звезди, където и да отидат, са заобиколени от фенове, по-напористите следват бандата навсякъде с надеждата да получат каквото и да било — от автограф до целувка. Някои от по-нахалните сред непрекъснато нарастващата армия групита успяват с подкупи да се вмъкнат в хотелските стаи на „Куийн“ с надеждата за флирт за една нощ със звезда.

Въпреки че за Меркюри все повече се говори, че е бисексуален, стилът му на сцената, особено в Америка, става все „по̀ мачо“. Той е грациозен и предизвикателен, с гъста тъмна коса и живи, палави очи и жените го намират за неустоим. Фреди осъзнава, че те няма лесно да спрат да го преследват. Един ден в Ню Йорк се натъква на екзалтирана група момичета, които сграбчват двата края на шала му и започват да теглят. За малко да се задуши, ако не е била бързата намеса на спътниците му. Най-забавното в случката е неистовата му ярост, че безценният му копринен шал е бил съсипан.

Докато е в Ню Йорк се среща със стария си приятел от „Мот дъ Хупъл“ Иън Хънтър в студио „Илектрик Лейдиланд“, създадено от Хендрикс. Хънтър работи над соло албума „All American Alien Boy“ с продуцент Рой Томас Бейкър, когато разбира, че „Куийн“ са в града. Кани приятеля си да го посети, докато записва, и Мей и Тейлър, заедно с Меркюри, записват беквокалите на „You Nearly Done Me In“.

Меркюри обожава Ню Йорк. В този град той обича да се разхожда безцелно и да разглежда по-западналите места. Освен това му доставя удоволствие да посещава многобройните гей клубове и барове, а вечер да се вози по улиците в лимузина с тъмни стъкла. От колата разглежда оживените улици, докато отпива любимата си леденостудена водка. Изживява живота на рок легенда така, както му е приятно.

„Куийн“ стават все по-уверени, когато ги застига безпрецедентната новина от Англия, че и четирите им албума са влезли едновременно в английските топ трийсет, дори „Queen“ е на двайсет и четвърто място, две години след излизането си на пазара. Вдъхновен от това доказателство за популярността им, на концертите Меркюри започва да поздравява верните си почитатели с преливащи чаши шампанско. Опива се колкото от обожанието на публиката, толкова и от светлото пенливо вино в чашата. Зад кулисите обаче не всичко е цветя и рози. Личният мениджър Пийт Браун има свои спомени от турнето, най-вече от Чикаго.

„Където и да отидехме, когато дойдеше времето да продължим, мое задължение беше да уредя сметките в хотелите. Бяхме от два дни в Чикаго и заминавахме за Сейнт Луис, но когато се опитах да използвам кредитната карта на «Куийн», ми казаха, че лимитът е надхвърлен. Още по-лошо беше, че се падаше неделя, банките не работеха, а аз трябваше да се справя с багажа и да го закарам на летището. Ставах неспокоен, започна разправия с рецепциониста, като аз настоявах да оставим нещата така и да се разберем по-късно, но той беше непреклонен. Не знаех какво да правя и понечих да се обърна, когато той извади пистолет и го насочи към мен. Дори не помня дали вдигнах ръце, но застинах на място и заговорих: «Спокойно, приятел! Имам предостатъчно време!».“

Накрая Пийт Браун убеждава местния организатор да дойде и да плати сметката в брой, но тогава изниква нов проблем. „Бяхме изпуснали полета — обяснява той — и аз не бях на себе си от страх, че няма да смогнем за следващия концерт. Часовете отлитаха, нервите ми бяха опънати до скъсване. Бях убеден, че ще ме уволнят, но направих всичко по силите си, за да изнамеря набързо няколко комбита, с които да се придвижим“.

До края на турнето не се случва нищо друго, което да извади Браун от релсите, но той няма представа, че го очаква съвсем различна беда, след като в средата на март заминават от Америка за късо, но очаквано с радост завръщане в Япония, а после околосветската им обиколка ги отвежда на другия край на света.

Първото турне в Австралия, с начало в „Ентъртейнмънт Сентър“ в Пърт, е изключително важно за „Куийн“. Този път са предпазливи, но и много уморени. Турнето тече от девет седмици и Меркюри — най-много от всички — е под огромен стрес. Когато пристигат в Сидни за концерта в Хордън Павилиън, положението става лошо.

„Още с пристигането разбрахме, че за да се доберем до мястото, трябваше да минем през огромен панаир“, обяснява Пийт Браун. „Щом се огледахме, веднага ни стана ясно, че няма начин да минем с автомобилите през тълпите, затова помолих бандата да слязат от колите и да тръгнем пеша. Фреди веднага възропта. «Скъпи, нали не очакваш да ходя пеша!» и категорично отказа да слезе от лимузината. Наложи се да пълзим, за да не нараним някого, а Фреди през целия път надигаше чаша шампанско. Няма нужда да изтъквам, че на средния австралиец подобни неща никак не му минават и започнаха подвиквания «ингилизки путки», и дори по-обидни. Блъскаха злобно по стъклото, показваха среден пръст на всички вътре и стоварваха юмруци по преминаващите автомобили“.

Когато процесията най-сетне се добира до Павилиън, въпреки че причина за тези неприятности е арогантността на Меркюри, звездата изкарва лошото си настроение върху Браун. „Понякога Фреди ставаше отвратителен — разкрива той. — Докато работех за него, на няколко пъти ме е докарвал до сълзи. Този път, щом влязохме вътре, беше обзет от толкова яд и злоба, че грабна огромно огледало и буквално го разби в главата ми. След това ми нареди да намеря метла и да измета“.

Веднъж Меркюри обвинява темперамента си за подобни избухвания. Все повече се говори, че замеря хората с какво ли не, а той отвръща, че това не е характерно за него. Пийт Браун може и да познава и друга, по-добра страна на Меркюри, защото не се сърди на звездата за последната му издънка. „Нали разбирате какво унижение е преживял. Просто трябваше да си го изкара на някого и този път аз му бях подръка. Разбирам го“.

След последния концерт на 22 април във фестивалната зала на Бризбейн има добър повод за празнуване. Турнето е преминало при небивал успех. Този път, когато се качват на самолета за Лондон, и сингълът, и албумът са на върха на австралийските класации и бележат първия пробив там.

Още с пристигането си „Куийн“ научават чудесна новина. Филмът на Брус Гауърс „Queen at the Rainbow“^[1] се излъчва в английските кина като преглед преди „Неравностойна игра“^[2] с участието на Бърт Рейнолдс (американския актьор, за когото по-късно Меркюри признава, че често има фантазии). При завръщането им от последното турне в Америка „Bohemian Rhapsody“ е на девето място в английските класации за сингли. Освен това сингълът печели в категория „Най-продавана плоча във Великобритания“ на двайсет и първите награди „Айвър Новело“ в хотел „Дорчестър“. Няколко дни по-късно Брайън Мей се жени за Кристин Мълън в римокатолическата църква в Барнс. Джон Дийкън вече е женен за Вероника Тецлаф, а Роджър Тейлър, все още заклет ерген, с удоволствие продължава да си живее постарому. На Фреди Меркюри, макар все още да е близък с Мери Остин, му предстои сериозен избор; вътрешни битки, които ще продължи да води още няколко месеца.

Според Меркюри първите финансови облаги идват с четвъртия албум на „Куийн“ „Night at the Opera“. Част от парите използва за все по-голямата си зависимост от кокаина. Вероятно употребата на наркотици предизвиква отчасти промяната в настроенията му, една от причините да нападне верния си служител. Меркюри обаче осъзнава, че животът му се променя. Както често се случва, бандата му дава чувство за цялост и завършеност. Роджър Тейлър по-късно казва: „Беше като завръщане вкъщи, при мама“. Но и тук настъпват промени. Първите пет сингъла на „Куийн“ са написани или от Меркюри, или от Мей, но този път Джон Дийкън създава прекрасна балада.

„You’re My Best Friend“ излиза на 18 юни и осигурява на „Куийн“ седмия хит. По това време бандата се връща към т.нар. „рутина“, когато всеки един пише песни, които по-късно се обсъждат в студиото. Меркюри се проявява като инат, но не е единственият, и често пъти тези срещи се превръщат в оживени, бурни спорове за качеството на предложената композиция. Докато работи в „Манър“, студио „Уесекс“ и „Сарм Ийст“, Меркюри намира време да създаде и корицата на бъдещия албум.

Желанието за изпълнения на живо никога не утихва и приблизително по това време сър Ричард Брансън, сега вече мултимилионер, създател на „Върджин“, им прави неустоимо предложение. „Хрумна ми идеята да организирам концерт на открито в Хайд Парк и така да промотирам няколко банди едновременно“, разказва Брансън. „Проблемът беше, че не бях в положение да финансирам подобно начинание, и тъй като се познавах с Роджър Тейлър, се обърнах към него с надеждата «Куийн» да се съгласят“. Като си спомня какво впечатление му е направил концертът на „Стоунс“ в Хайд Парк през 1969 г., Брансън е убеден, че „Куийн“ ще постигнат същия ефект.

Бандата е съгласна и няма търпение да организира концерта за следващия месец, което е много трудно изпълнимо. Брансън обаче успява да се пребори с изискванията на полицията и комитета по градските паркове и малко по малко организира нещата. „Когато извадих всички необходими разрешителни — разказва той, — и проектът тръгна, аз предадох нещата на мениджърите на «Куийн», за да поемат оттам“.

Определена е дата 18 септември, напълно удобна за „Куийн“, които имат уговорка за други два концерта в началото на месеца. Първият концерт е на ежегодния фестивал в Единбург в „Плейхаус Тиътър“, където подгряваща група са „Супърчардж“. Вторият е в Уелс, в замъка „Кардиф“. Заглавието по афишите гласи „“Куийн" в замъка", а представянето на групата е след най-дългата суша във Великобритания от много години насам. Реки и езера са пресъхнали, на някои места отново са пуснати уличните помпи.

Когато вечерта се събира дванайсет хилядна тълпа, по време на изпълненията на подгряващите „Франки Милърс Фул Хаус“, „Манфред Манс Ъртбанд“ и Анди Феъруедър-Лоу плисва дъжд. Когато „Куийн“ излизат на сцената, всичко наоколо е подгизнало, а зрителите са съвършено мокри.

Водещ в „Кардиф“ е Боб Харис от Радио Едно, който ще бъде такъв и на предстоящия след осем дни концерт, когато се събира десет пъти по-голяма тълпа, отколкото тук. Радио „Капитал“ отразява събитието с коментар от Кени Евърет и Ники Хорн. Същата вечер Фреди Меркюри се запознава със звездата от попсцената на шейсетте Дейв Кларк, който ще стане един от най-близките му приятели.

Освен професионалните си отношения с „Куийн“, Харис е близък приятел с четиримата от бандата и много ги уважава. „Бяха невероятно умни и имаха изключително точен поглед за нещата — твърди Харис. — Освен това не бяха от бандите използвачи“. Той говори за друга, модерна по същото време, група. „Спомням си, че бяхме на среща с членовете на въпросната група и те непрекъснато се питаха «Какво искат пичовете?» по особено самодоволен и надменен начин. «Куийн» никога не се държаха така и винаги обръщаха внимание на феновете си.

След поддържащите в Хайд Парк са Стив Хилидж, «Супърчардж» и Кики Дий. След като наскоро е излязъл хитът й с Елтън Джон «Don’t Go Breaking My Heart», Дий се надява да убеди Джон да излезе заедно с нея на сцената. Накрая се примирява да направи дует с картонено изображение на звездата.

«Куийн» излязоха тъкмо когато започваше да притъмнява — спомня си Боб Харис. — Хората бяха започнали да се събират още от обяд, а когато някой застанеше на сцената, се виждаше, че тълпата стига чак до хоризонта. Това множество беше невероятна гледка“.

Меркюри приветства тълпата с думите: „Добре дошли край езерото Сърпънтайн“. Той е облечен в черен прилепнал гащеризон, отворен до пъпа, с балетни пантофки, готов за енергичната песен „Keep Yourself Alive“.

„Събитието беше великолепно — разказва Харис, — а «Куийн бяха наистина невероятни този ден».

Ревът на тълпата за бис е оглушителен и Меркюри решава да се върне на сцената колкото заради феновете, толкова и заради себе си. На концерти на «Куийн» той често дразни почитателите си с бойния вик: «Това ли искате? Това и ще получите!» Само че въпросният ден полицията има за задача да се погрижи никой да не получи нищо повече. Преди събитието те са определили таен списък от позволени и непозволени прояви и тъй като то продължава вече трийсет минути повече от предвиденото, заплашват Меркюри с незабавен арест, ако посмее да се върне на сцената. За да докажат, че са сериозни, спират електричеството и паркът потъва в непрогледен мрак.

Сър Ричард Брансън си спомня: «Концертът беше особено важен за „Куийн“, преломен момент в кариерата им». Бандата се възползва максимално от това през идващите седмици, докато работеха над новия си албум. «A Day at the Races» излиза през втората седмица на декември, когато — независимо от критиката на пресата, че му липсва вдъхновение — албумът е забележителен успех за тях.

Точно месец по-рано любовната песен на Меркюри «Somebody to Love» е избрана за следващия сингъл на «Куийн». Кени Евърет отново бомбардира слушателите си от радио «Капитал» с парчето, докато накрая то застава начело на «Хитлайн», класацията на радиото. Когато на 12 ноември е пуснат официално, малко не му достига да достави на Меркюри удоволствието да стане втория номер едно национален хит.

По това време, изцяло в личен план, физическото и емоционално удовлетворение е сериозен проблем за Меркюри. Дълго се бори със себе си, но към края на 1976 г. се налага да жертва връзката си с Мери Остин заради по-силни желания. Няма спор, че Меркюри много обича Остин. Истина е, че се чувства длъжен да преосмисли съвместния им живот, но това не означава, че отношението му към нея е охладняло, нито пък, както времето ще докаже, нейното към него. Решението е наистина необичайно. Меркюри води предпочитания живот на гей, а Мери Остин подхваща нови връзки, от които има деца. Бременна е с второто си дете, когато Меркюри умира. Тя остава до него през целия му живот. А истинската обич на Меркюри към жената, с която се е запознал, когато е бил неизвестен и безпаричен, до самия му край засенчва даже неговите най-близки връзки с мъжете любовници.

Раздялата с Остин донася огромно облекчение на Меркюри и 1977 г. започва с период на промискуитет, който продължава поне пет години. Той се хвали, че огромният му сексуален заряд го подтиква да легне със стотици партньори; това не е необичайно твърдение в средите на рока, въпреки че хвалбите обикновено се отнасят до групитата. След като цяла вечер се е вихрил на някое гей парти, Меркюри избира, когото реши. Той иска секс без каквото и да било обвързване и призори си тръгва към къщи, последван от завоеванието си. Очевидно е, че не е придирчив, а за човек, чиито артистични предпочитания стават все по-изтънчени, понякога се държи като помияр. През същия този период Меркюри започва да употребява много повече кокаин, отколкото досега.

Диетата му се състои от секс и наркотици и пасва добре на трескавия живот, който «Куийн» водят — непрекъснато на път, особено през двумесечните и тримесечни турнета в Щатите и Канада. Най-продължителното предстои да започне на 13 януари и «Куийн» пристигат в Милуоки. Щатът е скован от най-ниските температури за това столетие. Заедно с тях ще участват «Тин Лизи» с фронтмен Фил Линот и китарист Скот Горъм. Шумната рок банда, заимствала името си от робот от комиксите, наскоро успява да закове два хита в топ десет на английските класации. Мениджърът им Крис О’Донъл си спомня как са получили работата на подгряваща група.

«Тин Лизи» трябваше да заминат сами на турне в Америка, но Брайън Робъртсън се сби в клуб «Спикизи». Някакъв тип се опитал да разбие главата на Франки Милър с бутилка, Брайън вдигнал ръка, за да спре бутилката, която обаче го нарязва. Раната беше толкова сериозна, че той не можеше да свири на китара. Веднага заминах за Америка, за да направя каквото мога и да не потъне новият албум на «Лизи». Когато пристигнах, ми звънна американският агент на «Куийн» по онова време Хауърд Роуз. Беше напълно неочаквано. Роуз ми каза, че «Куийн» били страхотни почитатели на «Тин Лизи» и се питали дали групата би искала да подгрява по време на турнето им в Щатите“. О’Донъл се връща в Англия, заменя ранения Робъртсън с китариста Гари Мур и започва преговори за условията на турнето. „По онова време бях млад мениджър, работех с партньора си Крис Морисън и не можехме да повярваме на късмета си — признава той. — Чувах се как казвам, че това няма да стане или че ще направим това или онова, но отначало беше много странно“. О’Донъл успява да контролира емоциите си, като в някои отношения съвсем не е толкова възторжен.

„Един ден отидохме до офиса на Рийд, за да обсъдим турнето, — спомня си той, — и по това време «Somebody to Love» беше вече в класациите, а «Куийн» се надяваха на покана в «Топ ъв дъ Попс». Работата беше там, че песента беше на второ място и скоро се разбра, че бързо е паднала на пето. Някакво момиче пищеше по телефона пред един от Би Би Си, че те трябвало да бъдат включени в шоуто. Идеята на «Топ ъв дъ Попс» беше да канят и представят банди, чиито плочи се изкачват в чартовете, а това момиче буквално натякваше «Но ние сме „Куийн“! Ние сме над всичко това».“

О’Донъл си има собствено мнение и твърди, че от „Тин Лизи“, колкото и да е необичайно, не са платили, за да пеят с „Куийн“. Въпросът е личен. „Просто не одобрявах подобна практика. В бизнеса му казваме подгряващи пари за турне — бандата продава част от времето си, за да покрие озвучаването и светлините, като ползата за подгряващата група е популярност, която може да им послужи като трамплин. Аз лично съм много скептично настроен към тази практика, така че отговорът е не, «Лизи» не са плащали, за да подгряват на «Куийн»“.

Според О’Донъл първите две дати на „Куийн“ в Америка са били чисто и просто представяния, които са послужили за загряване на групата, а същинското турне започва едва когато „Тин Лизи“ се присъединява към тях. Турнето е истинско откровение за него. „Смея да твърдя, че имаше моменти, когато «Тин Лизи» изпълняваха музика на «Куийн» зад кулисите. Колкото и да бяха добри, «Куийн» вече бяха дотолкова стилизирани, че дори най-дребното нещо, което се объркаше, нарушаваше цялостната хармония. «Лизи» пък бяха толкова гладни и все още толкова неподправени, че в сравнение с тях притежаваха непредсказуема енергия, която бликаше на сцената. Просто се опитвам да подчертая, че се комбинираха страхотно“.

За човек, който е изпитвал истинско страхопочитание към „Куийн“, реалността се оказва същинско разочарование, особено що се отнася до личността и държанието на Меркюри. „За мен «Куийн» бяха една от най-великите рок банди в света, но не цяла Америка е Ню Йорк и Лос Анджелис — между тях има много градове, в които са предвидени концерти. Слизаме на едно летище и, както обикновено, се отправяме към автомобилите, които са дошли, за да ни вземат. В Средния запад има стадиони за по двайсет хиляди човека, но условията съвсем не са върхът.

Та въпросния ден пристигнахме и открихме, че за нас са били поръчани три лъскави лимузини от местното погребално бюро. Това били най-добрите автомобили, които имали. Фреди се разбесня и се нацупи, защото не му била осигурена истинска лимузина, и отказа да се качи. Със сигурност знам, че беше предупреден предварително да не очаква лимузини по тези места, въпреки това той направи голям проблем“.

О’Донъл продължава да разказва и без да иска подкрепя теорията на Пийт Браун за причините, поради които Меркюри се държи като примадона. „Подобни изцепки, които стигаха до страхотни скандали, имаха своите далеч по-дълбоки корени“. Тази проява на каприз не е изолиран инцидент. О’Донъл открива, че Меркюри е труден човек. „Той се беше спуснал по спиралата на живота, както често се случва и при други — обяснява той, — а и това не беше истинското положение на нещата. Беше се обградил с кралски антураж. Пийт Браун беше на турнето, както и личните му асистенти Пол Прентър и Джо Фанели, но имаше и други. Имаше си американски фризьор например, който го придружаваше навсякъде, личен масажист и отговорник за гардероба, и отвсякъде се чуваше «Фреди, скъпи, това» или «Разбира се, Фреди, любими, онова». На сцената обаче той се държеше невероятно професионално, но, разбира се, в някои отношения му се налага да плати цената.

Като продавач на пазара в «Кенсингтън» той е коренно различен човек. Сега вече е друг. Няма и следа от онова момче. В сферата на мениджмънта знаеш, че това е процес на изкачване — нали тъкмо това се опитваш да постигнеш. Само че се контролира изключително трудно. Все едно да се опитваш да стиснеш юздите на избягал кон и да го овладееш. Накрая те е страх да ги пуснеш и се питаш накъде те носи“.

Още в началото на турнето една случка прави огромно впечатление на О’Донъл. След като са изнесли два концерта в Канада, „Куийн“ се връщат в Америка за концерт на стадиона в Чикаго. „Времето беше кошмарно — сняг, лед и адски студ — оборудването ни закъсняваше от Монреал заради условията по пътищата. Хлапетата обаче се редяха на дълги опашки, гушеха се, духаха на дланите си, за да се стоплят, а организаторът умоляваше Фреди да отвори вратите и да ги пусне“.

„И без това «Куийн» бяха много закъснели, и най-сетне той съобщи на Фреди, че много от феновете навън са посинели от студ. Единственият му отговор беше: «Скъпи, все още не сме проверили звука. Не можем да позволим да чуят „Куийн“ преди това». Освен това го наблюдавах как нарочно се бави, единствено за да наложи своето“.

Отвратен от поведението му, О’Донъл продължава. „Фреди имаше чудесна представа накъде са поели, в каква посока се е отправил той самият. В това отношение беше истински професионалист и знаеше как да постигне желаното. Освен това човек не можеше да пренебрегне факта, че той беше написал толкова песни. По време на турнето заставах зад кулисите и оставах удивен от изпълнението на «Куийн», и най-вече на Фреди. Като шоумен нямаше равен на себе си. Беше великолепен, а аз бях страхотен фен на песните му. Но иначе ме дразнеше неимоверно. Какво разочарование“.

Това, че четиримата от бандата са съвсем различни хора, поне според О’Донъл, е катализаторът, помогнал им да се превърнат във велика група. „Само че около Фреди невинаги беше спокойно — продължава той — поради простата причина че всичко трябваше да се върти около него и изпълнението му. Всъщност имаше моменти, когато тъкмо поради тази причина се развихряха ревност и завист, когато след шоуто сядаха и обсъждаха как е минал концертът“.

Вечерите след концерт са също проява на показност. „През живота си не бях виждал такъв кетъринг — спомня си О’Донъл. — За «Куийн» обичайните хапки, които носеха зад кулисите, не бяха подходящи. Те настояваха за изискана вечеря с четири ястия и голям свещник. След известно време Брайън и Роджър, истинските рокаджии в бандата, започнаха да се измъкват с Фил и Скот и да разпускат в някой клуб в града, а Фреди и Джон оставаха. Когато Джон също започва да се отделя, Фреди тръгна да обикаля гей клубовете, но дори и тогава нямаше място за спонтанност и всичко изглеждаше предварително планирано“. Турнето продължава и Фил Линот започва да попива някои черти от грандоманията на Меркюри, напълно чужди на О’Донъл. Други от членовете на „Тин Лизи“ и някои от екипа им, забелязват, че роденият в Дъблин певец е изключително впечатлен от това, че Меркюри никога не носи багажа си лично, когато пристигат на някое летище. Вместо това просто избързва напред, отправя се като кралска особа към автомобила и оставя „големите мъжаги“ да се „гърбят“. След като влязат в хотела, той първо оценява качеството на предлаганото настаняване, преди да се съгласи да остане. Повлиян от Джими Хендрикс и почитател на лъскавия начин на живот, Фил Линот определено харесва надутото поведение на Меркюри. Скоро започва да става труден, оплаква се, че стаята му не била достатъчно голяма, че хотелът не бил достатъчно добър.

Водещият китарист Скот Горъм помни добре турнето. Роденият в Санта Моника музикант гледа на света небрежно и си спомня Меркюри с обич. „А, да, за мен Фред беше тежък случай. «Тин Лизи» бяха сто процента политически некоректна банда, устремена към бъдещето. Нали ме разбирате? Първо, бяхме неспасяеми хомофоби и нямахме никаква представа как да се държим с Фреди Мъркюри, докато не се запознахме с него и не открихме сами, че е страхотен пич. Изобщо не беше какъвто си го представяхме, още повече че бяхме предубедени. Ще ви кажа, че Фреди беше силна личност, достатъчно силен, за да спечели всеки, когото си набележи, и точно това направи с «Тин Лизи»“.

Когато става въпрос за хомофобията, Крис О’Донъл твърди, че „Макар да носеха името «Куийн» и фронтменът им да беше със сексуалните предпочитания на Фреди, това си беше определено момчешка банда. На сцената и дума не можеше да става за гей елементи. Те свиреха хард рок, а Фреди никога не използваше познатите женствени жестове. Зад кулисите беше друга работа и предполагам, че на Фреди не му е било никак лесно да живее на сцената по начин, който е напълно различен от личния му живот“.

Двата свята обаче невинаги са толкова различни, нещо, за което разказва Скот Горъм. „Не, за Бога! — заявява той. — Имахме концерт в огромния «Уинтърланд» във Фриско^[3], град, добре известен с гей общността си. Ние бяхме първи, така че аз си свиря и от лявата страна на сцената решавам да обърна внимание на дясната, местя се натам и когато вдигам поглед, виждам петстотин от най-обратните гейове, на които някога съм попадал! Леле Боже! Бяха в тесни панталони, обсипани с пайети, сатенени гащеризони, огромни шапки с меки периферии, размахваха щраусови пера, скачаха от местата си и подмятаха шаловете с пера. Щом се озовах от тяхната страна, те се спуснаха напред и се развикаха. «Точно така, момче, разкърши се!» Леле, мисля си аз. Не съм готов за подобен контакт! И вече съм готов да се спася максимално наляво!

Така беше по време на цялото турне. Странното е, че колкото по-често срещаш тези хора, толкова повече ги възприемаш и си казваш, че имат странности, с които ще свикнеш. Повечето са наистина приятни. Тогава разбрах, че на живота трябва да се гледа с по-малко предубеждение.

Да можехте само да видите Фред по време на турнето! Той беше във вихъра си. Когато «Куийн» се представяха страхотно, той се скъсваше от работа, за да осигури поне още два или три биса“.

По време на доста уморителен концерт, по средата на някое напрегнато турне, Меркюри си осигурява и други източници на енергия извън собствения си адреналин. Вече е нещо нормално, докато трае солото на китара, той да се шмугне зад кулисите, за да смръкне кокаин. За това турне Горъм обяснява. „Така и не го видях да се друса. Не се хвалеше и не повдигаше въпроса. Беше изключително дискретен“.

Но преди турнето да започне, историята е друга. Горъм си припомня: „Записвах в студио «Олимпик» по едно и също време с «Куийн» и срещнах Фреди във фоайето. Очевидно се беше надрусал. Той ме заговори. «Здрасти, Скот, би ли ми направил една услуга?» Нямах нищо против. Фреди ме помоли: «Би ли се качил да провериш как върви горе? Слушай звученето на китарата на Брайън. Според мен е върхът, но на него не му харесва. Ела да ни кажеш мнението си». Вече бях готов да откажа. «По-добре да не идвам. Светът е пълен с критици, на никой не му трябва още един». Фреди обаче беше много настоятелен, затова отидох и ми се стори страхотно.

Фред вече беше смръкнал още няколко пъти и усещаше въздействието на дрогата. За пръв път го виждах да взема кока. Тъкмо това му даваше енергията, която винаги бликаше от него. Започна да говори на Брайън за мен. «Това момче е истински красавец, нали? Може да има страхотна кариера, без да дрънка на китара. Виж го само. Какво ще кажеш, Брайън?» Продължи в този дух, а аз намигам на Брайън и приемам всяка казана дума на шега. Фред обаче се е развихрил и не оставя Брайън намира, а Брайън, за да му достави удоволствие, най-накрая се съгласи.

Вече доволен, Фреди се врътна към мен и започна да ми разправя, че в училище бил шампион по пинг-понг. Играех тенис на маса цял живот и докато слушах хвалбите му, ми се прииска да го смажа. Накрая се примирих. «Добре, приятел, хайде». Фред хукна към масата на долния етаж. Когато слязох, вече беше напълно сериозен. Той наистина отчаяно се стремеше към победата и веднага ме заля с въпроси — колко игри ще изиграем, до какъв резултат и други подобни. След като се наслушах на приказките му, се развиках: «Стига вече, мой човек, няма ли да играем?

Горях от желание да го разбия и напълно забравихме записа. Цели два часа откъм мазето се чуваше единствено „Мама му стара!“ или „На това му се вика забивка!“, или „По дяволите!“ Накрая спечелих и станах шампион по тенис на маса на студио „Олимпик“. Беше просто игра, но въпреки че беше надрусан с кока, жадният за победи Фреди съвсем не остана доволен».

За Горъм Меркюри е много различен от всички други звезди, с които е работил. «По време на това турне имаше моменти, когато не се държеше противно и беше доста кротък и мирен. Оказа се интелигентен, а не класическият мърляч от света на рока. Притежаваше финес. Човек можеше да седне и да поговори с него, съответно и той да поговори с теб. Освен това беше страхотен слушател. Умееше да те накара да разтвориш сърцето и душата си пред него. Определено не беше от онези, чиято амбиция в живота беше да се налива с алкохол и да създава проблеми».

Но в много отношения Меркюри прекалява и често се забавлява, както разкрива Трип Калаф, тонрежисьор, който пътува заедно с «Куийн» по време на турнето в Щатите. «Фреди беше странен човек! Беше чудесен човек, но не беше един от нас. Удивително същество. От една страна, беше наистина нелеп, но той добре го разбираше и обичаше да се представя по този начин».

Меркюри не понася каквито и да било здравословни проблеми, но покрай напрежението на турнето в Америка, е много възможно проблемите с гърлото да се появят отново. Непосредствено след концерта в Сан Франциско проблемът с гърлото наистина се връща и в резултат два концерта са отложени, за да има той достатъчно време да си почине. Когато се оказва с неподозирано много свободно време, той отива да разгледа Холивуд, да се потопи в блясъка и богатството, преди отново да се върне при другите за турнето в Канада.

Когато «Куийн» се прибират у дома в средата на март, откриват, че последният им сингъл, «Tie Your Mother Down», типично хард рок парче на Брайън Мей, дори не е влязло в топ трийсет. С настъпването на пънка банди като «Клаш», «Демд», «Екс Рей Спекс» и «Секс Пистълс» владеят класациите. В цял свят се приема, че «Пистълс» собственоръчно са наложили ню уейв във Великобритания, след като корените на пънка са били посадени преди няколко години в Америка. Самото движение ще угасне след около осемнайсет месеца, но влиянието му ще се запази много дълго.

Музикалната преса бърза да се залепи за пънка и осъжда на изгнание банди като «Куийн». Те наистина са трън в очите им, защото са крайната противоположност на философията на пънка. Фреди Меркюри обаче не проявява интерес към ню уейв музиката и е готов дори на жертви, за да подчертае, че въпросната музика е по-долно качество.

На сцената е по-експресивен от обикновено. Когато на 8 май «Куийн» започва европейското си турне в Швеция, той се появява на стадиона в Стокхолм в почти прозрачен костюм, носен навремето от балетиста Нижински. Тъй като не е доволен от впечатлението, което оставя, той излиза на последния бис в сребърна прилепнала дреха, обсипана с толкова много пайети, че когато застава под светлината на прожекторите, заслепява публиката.

В Дания, Германия, Холандия и Швейцария се редуват концерти и партита. В Холандия получават трийсет и осем награди, доказателство за популярността им там. Когато се връщат във Великобритания, английското им турне започва в Бристол и завършва на 7 юни в лондонския Ърлс Корт. Непосредствено преди това те изнасят два концерта в Ливърпул, както си спомня първият мениджър на Меркюри, Кен Тести.

«По това време държах известен клуб в Ливърпул — „Ерикс“ — на Матю стрийт, точно срещу мястото, на което се намираше „Кавърн“. „Секс Пистълс“, „Клаш“, Ник Лоу, Дейв Едмъндс и други свиреха там. Дадох на Холи Джонсън първата възможност за изява и през 1977 г. беше топ заведение. Както и да е, по време на турнето на „Куийн“ те имаха две вечери в „Емпайър“ и докато бяха в града, ми се обадиха. Фреди, Джон и Роджър пристигнаха като кралски особи в клуба, в три отделни лимузини и на мен ми беше много приятно отново да прекарам час-два с Фреди».

Кен Тести обаче усеща бариерата помежду им, която според него е неизбежна. Съжалява, че е така, но независимо къде и у кого е вината, както Крис О’Донъл вече е разбрал, Меркюри се е променил от дните, когато е бил продавач на пазара в «Кенсингтън» — при това не за добро.

«Куийн» свирят две последователни вечери в Ърлс Корт, три дни по-късно. Това е годината на сребърния юбилей на кралица Елизабет. Запален фен на монархията, Меркюри обожава помпозността и разкоша и това отчасти обяснява огромните разходи този път за сценични ефекти в Ърлс Корт. Освен обичайните димни бомби, заря и сложни светлинни ефекти, е поръчано специално скеле във формата на корона срещу сумата от 50000 лири. От него ще слезе Меркюри, обгърнат в дим, и ще застане в средата на сцената в целия си блясък.

Подобно пищно представление в зенита на пънка е гаранция, че критиците ще се нахвърлят върху «Куийн», и наистина през юни «Ню Мюзикъл Експрес» напада Меркюри в легендарното интервю на Тони Стюарт, наречено «Този тип малоумен ли е?». Стюарт критикува не само слабостта на Меркюри да вдига тост с шампанско пред публиката, но и всичко друго, за което се сети. Острият език на Меркюри обаче се оказва достоен съперник на Стюарт, факт, който ясно проличава в края на статията.

През същата година «God Save the Queen» на «Секс Пистълс» оглавява английските класации, а продажбите са двойно повече, отколкото на Род Стюарт. Песента получава забрана да бъде пускана в радиоефира, поне един от големите продавачи на дребно отказва да предлага сингъла, а много от дистрибуторите не желаят да имат нищо общо с него. Мениджърът на бандата Малкълм Макларън нарича песента «най-английското, най-гневното, най-острото и изродско парче в рока, което някога е писано, а след това добавя, за мен това беше най-доброто от пънк рока».

На «Куийн» и «Пистълс» им предстои да се срещнат в звукозаписно студио. «През 1977 г., след като „Секс Пистълс“ подписаха с „Ей енд Ем Рекърдс“ — спомня си Малкълм Макларън, — всички се занесохме в студио „Уесекс“ в Северен Лондон. „Куийн“ записваха в първо студио, а Крис Томас, продуцентът на „Секс Пистълс“, беше във второ студио. Когато влезе в първо студио, за да мине в съседното, Сид Вишъс коленичи и пропълзя между краката на Фреди Меркюри. В този ден „Секс Пистълс“ завършиха втория си най-известен сингъл — „God Save the Queen“.»

В студиото «Куийн» работят над новия си албум, въпреки че Меркюри намира време и за друго; този път за актьора Питър Страйкър, негов близък приятел. Страйкър, който се е явил на прослушване за оригиналното представление на «Коса» и редовно се появява по телевизията, е решил да издаде плоча. Новосъздадената фирма «Гус Продъкшънс» на Меркюри е инвестирала 20000 в албума на Страйкър «This One’s On Me». Меркюри продуцира Страйкър заедно с Рой Томас Бейкър, но това е единичен случай. Когато Страйкър се обръща към «Гус» с нов материал за запис, ролята на Меркюри е изцяло финансова. Освен «Гус Продъкшънс» след време той създава и «Меркюри Сонгс», издателска фирма, която в бъдеще ще се занимава със соловите му творби.

Скоро обаче записите на «Куийн» изискват пълното му внимание и на 7 октомври излиза десетият им сингъл. Парчето е «We Are the Champions», въздействащ, вдъхновяващ химн, написан от Меркюри. Простичкият, но ентусиазиращ припев звучи така, сякаш е познат от години, и досега радва тълпите. Промоционалното му видео, колкото и да е необичайно, ще бъде заснето пред публика на живо. Брус Гауърс, промо директорът на «Bohemian Rhapsody», направил и последните им три видеоклипа, не е свободен. Затова те ангажират Дерек Бърнбридж, за да контролира тълпата «статисти», наети през фен клуба на «Куийн» за снимките в «Ню Лъндън Тиътър Сентър».

«We Are the Champions» излиза с парчето «We Will Rock You» на Брайън Мей от втората страна и веднага е нападнато от критиците. Феновете обаче не се интересуват от отзивите в медиите и то се изкачва до второ място. «Електра» също харесва новия сингъл и го пуска като двойна «A» страна. С право очакват, че парчетата непрекъснато ще се въртят в радиоефира и не могат да се нарадват на огромния успех в Щатите. «We Are the Champions» е великолепно прието в цяла Европа и се задържа на първо място във Франция в продължение на цели дванайсет последователни седмици. Днес песента все още звучи на важни спортни събития.

Когато албумът «News of the World», от който е избран хитовият сингъл, излиза в края на месеца, той застава на първо място в музикалните класации на девет страни. Меркюри вече две години жъне награди за «Bohemian Rhapsody», но най-високо цени наградата, която получава на 18 октомври в конферентен център «Уембли», когато «Bo Rhap» е поставена редом с песента на «Прокъл Харъм» «A Whiter Shade of Pale» при получаването на награда «Британия» за най-добър британски поп сингъл през последните двайсет и пет години. Телевизионният водещ Майкъл Аспъл връчва наградата на «Куийн».

Успехът помага на «Куийн» да се освободят от финансовите си задължения към «Трайдънт». Най-сетне имат възможност да платят по клаузата, която дава на «Трайдънт» един процент от продажбите на шест бъдещи албума. Радостта им обаче е помрачена, когато усещат трудностите в мениджмънта.

Пийт Браун обяснява: «Проблемът беше, че според „Куийн“ Джон Рийд можеше да им предостави достатъчно от времето си, но това не ги устройваше. Когато „Куийн“ са поети като клиенти, офисът е изцяло в услуга на Елтън Джон. Рийд е работил в „Тамла Мотаун“ и преди Елтън Джон да го избере да движи бизнес делата му, не е бил мениджър. Целият персонал е работил предимно за Елтън, така че те са му предани. Когато Елтън тръгва на турне, това е най-важното събитие в календара, а като имате предвид различните личностни особености на членовете на „Куийн“, можете да си представите какво се случваше».

Адвокатът на «Куийн» Джим Бийч успява да ги измъкне от това нежелано партньорство много по-лесно, отколкото от «Трайдънт». «Куийн» снимаха на открито в градината на Роджър видео за «We Will Rock You», и за всички участници беше много весело, също като на снимачната площадка на филм. Времето напредваше, хората се изнервяха, светлината ставаше по-лоша, когато Джон Рийд пристигна най-неочаквано и бандата се събра в лимузината на Фреди. Тогава подписаха документите по прекратяване на договора“.

Като неустойка за прекратяване на договора преди определената дата, „Куийн“ трябва да плати солидна сума на „Джон Рийд Ентърпрайзис“, както и да преотстъпят правото за значителен процент от хонорарите за съществуващите албуми.

Години по-късно, когато Елтън Джон обяснява доколко Меркюри е разбирал от финанси, той отбелязва, че приятелят му нямал представа колко струва кутия мляко, но можел да ви каже абсолютно точно цената на лака за нокти. Фреди често и съвсем небрежно отбелязва, че не се интересува от богатството си и подчертава, че докато има достатъчно пари, за да пазарува, ще се чувства щастлив. Истината обаче е, че Фреди съвсем не е толкова наивен. Той много добре разбира, че трябва да издадат нещо голямо. Също така е наясно, че дори прекратяването на отношенията с Джон Рийд да не е оказало пагубно влияние върху финансите на „Куийн“, то им е причинило главоболия и поради това се налага да вземат решение по отношение на бъдещия си мениджър.

След дълги дискусии бандата единодушно се съгласява да се справи с мениджмънта си сама. Ще им помагат Пийт Браун и Пол Прентър — двамата остават с „Куийн“, въпреки че първоначално са били служители на Джон Рийд, както и Джив Бийч, и Джери Стикълс. Това се случва непосредствено преди турнето на „Куийн“ в Америка, второто им за настоящата година.

Боб Харис се присъединява към бандата. Той работи над документален филм за „Куийн“ и иска да събере още материали, както и да запише интервюта с Меркюри и останалите. „Идеята беше да комбинираме всичко с филма за турнето и да направим ретроспективен материал, обяснява Харис. При завръщането ми в Лондон отидох в редакцията на «Уордор стрийт» заедно с един помощник и напредъкът беше ужасно бавен. Просто нямах време да се справя с останалите си задачи и накрая «Куийн» си взеха филма. Части от него се появиха в различни видеоматериали през годините“.

Самото турне е по-успешно. Започва в Портланд, в център „Къмбърланд“ на 11 ноември. Тази вечер за първи път по време на турнето Меркюри изпява нежната си балада „Love of My Life“. Публиката се включва и развълнуван, че пеят толкова хубаво, Меркюри спира и остава феновете да продължат. Оттогава това се превръща в любим момент на всеки концерт. Както казва Меркюри, без значение къде изнасят концерт, феновете си знаят ролята, без на него да му се налага да каже и дума.

Боб Харис наблюдава това лично и се съгласява, че „Фреди беше един от най-щедрите изпълнители в бизнеса. Не го правеше, за да се ласкае, когато караше тълпата да пее с него. Всъщност той имаше огромно желание да общува с тях“. Това е очевидно от видеоматериалите. На тях Меркюри е заел позата на преподавател, докато наблюдава и слуша внимателно тълпата. Не откъсва очи от многобройната публика, сякаш всеки момент ще забележи, че някой назад не пее.

Когато пристигат в Ню Йорк на 1 декември, става ясно, че с това турне „Куийн“ покоряват Северна Америка. През февруари са изнесли концерт в Мадисън Скуеър Гардън, когато Меркюри се зарича да подобри постижението на „Йес“, които изнасят концерт пред три препълнени зали. „Куийн“ щели да изнесат пред пет, заявява той. Единайсет месеца по-късно, въпреки че не изпълняват обещанието си, залата е пълна две поредни вечери. И двата концерта се оказват наистина специални.

Скоро след това „Куийн“ се връщат на стадиона в Чикаго. Ужасен студ е, но в сравнение със спомените на Крис О’Донъл за времето, когато Меркюри оставя феновете да мръзнат на снега, Боб Харис има по-приятни спомени. „Беше невероятно преживяване — разказва той. — Стадионът се използваше от «Чикаго Беърс» и тъй като беше кучешки студ, на всички ни дадоха по едно красиво яке, принадлежащо на отбора. Аз носих моето буквално докато се разпадна. Оттам заминахме — с радост се спасихме от температура минус петнайсет — за Лас Вегас, където ни блъсна адска горещина. Бяхме пристигнали няколко дни преди датата на концерта на «Куийн» и поразпуснахме. Един ден с Роджър и неговия мениджър обиколихме всички хотели, казина, барове и клубове, които бяха на пътя ни“.

Затова пък Фреди предпочита да се забавлява по-тайно и второто дълго турне в Америка му дава възможност да опипа гей обстановката. Пред публиката поставя граница между „тайната“ си хомосексуалност и бисексуалността, за която е признал сам. Вече е суперзвезда и разбира, че ако признае открито, че е гей, ще застраши популярността си. Въпреки женственото си държание и фактът, че имиджът на бисексуален поддържа известна загадъчност, той непрекъснато е преследван от жени, които продължават да го възприемат като чистокръвен мачо. Или не се вслушват, или предпочитат да пренебрегват слуховете, за да дадат воля на фантазиите си за енергичния вокалист на „Куийн“ и вулгарните му жестове с микрофона.

Веднъж вече поел по този път, Меркюри никога повече не се връща назад, но има и хора, които се питат дали дори на този ранен етап е бил доволен от решението си. Крис О’Донъл разказва: „Фреди изискваше толкова много от хората, понякога дори прекаляваше и те просто не успяваха да се вместят в очакванията му. Той обичаше ласкателствата, които получаваше, докато беше на сцената, но в личния живот, зад кулисите изобщо не се забавляваше, дори тайно“. Ако това е истина, то Меркюри никога не го е признал и без да пази здравето си — и своето, и това на безбройните мъже, с които е имал краткотрайни контакти, — той продължава да се държи безотговорно още дълго време.