Лора Джаксън
Фреди Меркюри (5) (Биография)

Четвърта глава
Сляпа вяра

Джон Дийкън свири с „Куийн“ за първи път в колежа в Съри на 2 юли 1971 г., а седмица по-късно излиза с тях пред публиката от „Импириъл Колидж“. В края на шейсетте „Смайл“ са известни като „бандата на «Импириъл Колидж»“; Брайън Мей е учил там, а Фреди Меркюри отдавна е част от студентската компания. Дийкън се чувства аутсайдер и не е сигурен как да реагира. Оказва се, че вечерта е специална, тъй като сред публиката е забелязан продуцентът Джон Антъни, с когото „Смайл“ са работили преди две години. Когато си тръгва, той хвали бандата и подхвърля небрежно, че скоро ще ги потърси.

Меркюри не таи кой знае каква надежда. Вече е бил свидетел на вълнението, което „Смайл“ преживяват, когато преди време Лу Рейзнър проявява интерес и много добре помни как са се развили нещата. С „Куийн“ Меркюри се опитва да открие нещо по-значително и истинско от най-обикновен намек или голо обещание. Разумно отношение, защото Джон Антъни не бърза да ги потърси. Вместо това насочват усилията си към оцеляване.

Роджър Тейлър се записва на курс по биология, за който може да спечели стипендия. През юли 1971 г. постъпва в политехническия университет в Северен Лондон, където ще изучава биология на растителните и животинските видове. Брайън Мей води консултации в „Импириъл“ срещу скромна сума, а Фреди Меркюри, в опит да си осигури средства, тъй като сергията на пазара не му носи почти нищо, продължава да търси поръчки в рекламните агенции, но почти никой не проявява интерес.

В тези начални дни музикалните им ангажименти са жизненоважни както за да изкарат пари, така и за да натрупат опит и да се запознаят с публиката. Четирите месеца репетиции, когато се опитват да интегрират Джон Дийкън в бандата означават, че макар половината година да е изтекла, те са участвали само в шест представяния. Връзките на Роджър Тейлър в Корнуол ги спасяват отново, когато той успява да уреди турне в Югозападна Англия, като този път имат повече участия, отколкото през цялата 1970 г.

Началната дата на наситеното със събития турне е 17 юли в „Гардън“, Пензанс. Докато свирят в Уейбридж, Хейли и Сейнт Агнес, редовно имат скандали със собствениците на пъбове заради силата на звука, за която настояват. Момчетата от бандата вече знаят, че трябва да си искат парите предварително, за да не се окаже, че в края на вечерта са с празни ръце. Необичайният им сценичен имидж — най-вече склонността на Меркюри да се присламчи многозначително към Мей, докато той свири на китара — в съчетание с дългите им коси, предизвикват негативни реакции от страна на някои от местните жители, включително военнослужещите от близката военновъздушна база „Кълдроуз“. На няколко пъти им се налага да се измъкнат по най-бързия начин.

Редовно ги преследват пияници, които търсят с кого да се сбият, а тръпката да ги надхитрят, е повод за много майтапи по-късно. Нито един от бандата не споделя надеждите на Меркюри за бъдещето. За целта се налага да убедят важните клечки в музикалния бизнес, че си струва да подпишат с „Куийн“. Когато в края на август турнето завършва с представяне на фестивал в село Карнън Даунс край Труро, Меркюри няма търпение да се върне в Лондон. Мей все още има връзки в „Импириъл Колидж“ и планират ново частно представяне за началото на октомври, но този път пред специално подбрана публика от представители на лондонски музикални агенции. Досега са свирили главно в кметства, колежи и пъбове, дори в клубове на млади фермери. Целта им е да се вредят в големи концерти, а това означава, че трябва да ухажват доста хора.

Връщането на Меркюри в Лондон предизвиква желана промяна в личния му живот. Двамата с Мери Остин живеят заедно в тесен апартамент, близо до пазара в „Кенсингтън“, но от известно време обсъждат да се преместят другаде. Уморен от чергарския начин на живот през последните няколко години, изтърпял какви ли не неудобства, Меркюри е решил да се пренесе на по-централно място край пазара, доколкото, разбира се, му позволяват средствата. Предпочита да остане в „Кенсингтън“ и Кен Тести си спомня, че накрая успява да открие жилище, което му допада.

„След години Фреди притежаваше страхотни домове, но първото, което му хареса, беше на приземния етаж на Холанд Парк роуд №100. Беше по-просторно от което и да било друго досега, но онова, което за него беше абсолютен връх, беше звученето на адреса. Страшно се кефеше. За него беше важно, освен това знаеше какви са преимуществата да живееш на хубаво място.

Имаше просторен хол, който го очароваше, защото за пръв път всички членове на бандата можеха да седнат. И така, много дискусии за музикалното им бъдеще се провеждаха там“. Според Тести намеци за новия апартамент се улавят дори в песните на Меркюри. „В началото на «Killer Queen» се говори за жена, която държи бутилка шампанско «Моет е Шандон» в красив шкаф. Става въпрос за красивия шкаф, с който Фреди страшно се гордееше навремето“, разкрива той.

За бъдещия страстен ценител и познавач на красивото в живота, изящните мебели и произведения на изкуството са важни още от дните, когато съвсем не е богат. Даже по онова време той успява да достави удоволствие на сетивата си с дребни, почти незначителни глезотии, както твърди в спомените си Тести. „Един ден бяхме седнали да се храним заедно, когато Мери извади със страхопочитание няколко красиви чинии, които си бяха купили от «Баркърс». По онова време може и да изглеждаше сладникаво и сантиментално, но беше забележително как двамата се стараеха да превърнат апартамента си в уютен дом, който излъчва топлота“.

За връзката им навремето добавя: „Бяха много симпатични заедно, истинска двойка. Човек оставаше с чувството, че двамата много си подхождат. Когато след време Фреди се прослави в цял свят, на мен ми беше мъчно за Мери, но независимо от всичко тя го придружаваше на церемонии по връчването на награди и го предпазваше като щит от клюките, по времето, когато самият Фреди се опитваше да отрича плъзналите слухове“.

Меркюри отново насочва вниманието си към напредъка на бандата. До голямото им представяне остава месец, въпреки това той се старае да не им дава напразни надежди. Скорошно развитие на нещата обаче ще им донесе късмет. Приятел на Мей, Тери Идън, ще осигури първия значителен пробив на „Куийн“.

През есента на 1971 г. Тери Идън работи в новото звукозаписно студио „Ди Лейн Лий“ на „Енджиниърс Уей“ в Уембли. С Мей се познават от времето на „Смайл“ и през 1969 г. като инженер по поддръжката в студио „Пай“ до „Марбъл Арч“ в Лондон, той работи неофициално с бандата, прави фонографски записи на „Step on Me“ и „Polar Bear“. През следващите две години не поддържат връзка.

„По това време двамата с Джеф Колвър, също инженер, работехме в новия комплекс в Уембли — спомня си Идън. — Студиата бяха три и имахме проблем с изолацията между тях. Провеждахме опити, като стреляхме в едното студио, докато записвахме в другото, за да проверим дали шумът се чува. Тъкмо бяхме стигнали до извода, че ни трябва някоя рок банда, която да включи звука на максимум, когато най-неочаквано се появи Брайън и се похвали, че бил в нова банда, с нов певец и постоянен басист. Също както през шейсетте, когато искаше да направя запис на «Смайл», той помоли да запиша «Куийн». Устройваше ме, затова се споразумяхме. Те свиреха докато ние тествахме. Бяха истински демони!“

Меркюри е във възторг. Възможността е невероятна — не само че ще направят запис, като използват безплатно модерна техника, но ще преминат неофициално и прослушване в студио след непрекъснатите изпитания на живо. Това беше неофициална платформа за запознанство с големите в музикалния бизнес. В „Ди Лейн Лий“ ежедневно идват звукозаписни продуценти и инженери, за да огледат новото студио.

За тези записи отговаря продуцентът Луи Остин и макар да има доста спънки, накрая се оказва, че си е струвало да изслуша първите професионални демозаписи на композициите им „Liar“, „Jesus“, „Keep Yourself Alive“ и „The Night Comes Down“, първите две, създадени от Меркюри.

Най-яркият спомен на Тери Идън от тези записи е за Меркюри. „Дори по онова време Фреди ми се стори велик. Очевидно се възприемаше за лидер на бандата, въпреки това не се надуваше. Просто беше такъв тип човек, че за нула време успяваше да те порази. Знаеше отлично какво точно иска и по отношение на кариерата си и на музиката, и беше твърдо решен да го постигне. Накратко казано, беше свръхсамоуверен и за всеки ставаше ясно, че същата тази самоувереност се предава и на останалите от бандата. «Куийн» притежаваха забележителна увереност, че ще успеят. Досега не се бях натъквал на подобно явление.

Те, разбира се, не бяха млади като другите банди, особено в сравнение с днешните, и това също си казваше думата“.

След като има свобода на действие в професионално звукозаписно студио, Меркюри е във вихъра си и никак не се трогва от изникналите в процеса на работа технически проблеми. „В новите студиа винаги се появяват проблеми и често ни се налагаше да започваме отначало, но това никак не притесняваше Фреди — разказва Идън. — Проявяваше забележително търпение към неприятностите. Заявяваше: «Нищо, ще го направим отново». Дори бих казал, че се радваше, защото така имаше шанс за ново изпълнение“.

Идън умишлено употребява думата „изпълнение“. „Това беше най-важното за Фреди. Атмосферата в студиото е студена, почти стерилна и хората гледат да приключат бързо. Няма публика, екипът се старае да свърши час по-скоро, за да могат музикантите да чуят записа, така че това не е мястото за показност. Фреди обаче се раздаваше като пред огромна публика. Сякаш не беше в състояние да изпълни песен, ако не съчетае гласа си със сценичното поведение. Истински шоумен, дори при тези обстоятелства.

Имаха доста за доизкусуряване, но това не беше неочаквано, въпреки че истинският «Куийн» беше налице още преди Фреди да се присъедини към тях, с изпълненията на Брайън на китара и на Роджър на барабаните. Те до голяма степен оформяха звука, но няма съмнение, че Фреди беше черешката на тортата.

Много от бандите минаваха през «Ди Лейн Лий» и имаше по-големи имена, които трябваше да ми направят по-голямо впечатление, но не знам как да го изразя, в «Куийн» определено имаше нещо изключително. Те бяха споен екип още от самото начало. Бяха преживели какви ли не промени, бяха завършени и това веднага личеше“.

За съжаление вярата на Идън в бъдещето на „Куийн“ не се споделя от агентите, които присъстват на представянето им в „Импириъл Колидж“ на 6 октомври. Заредени с оптимизъм след записите в „Ди Лейн Лий“, момчетата от „Куийн“ свирят добре, но отново не получават желаните предложения. Кен Тести, който все още работи за тях, се сблъсква със същото негативно отношение, когато разговаря с представителите на две различни агенции. „Познавах и двамата, работеха за отделни агенции и ги притисках безкрайно настойчиво да ангажират «Куийн». Говоря за Линдзи Браун и Пол Конрой, с които известно време деляхме апартамент. По принцип работеха за съответните си агенции, но няколко пъти, при възможност, ми бяха правили услуги, а това би означавало много за «Куийн»“. Той продължава: „Един ден занесох на Пол и Линдзи демозапис и ги накарах да го изслушат. След това те отидоха в спалнята и цели десет минути обсъждаха песните насаме. Когато се върнаха, попитах нетърпеливо: «Кажете какво мислите? Страхотни са, нали?» Не можех да си представя някой да е на друго мнение, но Пол отговори: «Последното, от което има нужда светът на музиката, е поредният „Лед Цепелин“. Върна ми касетата и добави: „Няма да стане. Съжалявам“.

Кен Тести не се отказва и освен работата им в „Ди Лейн Лий“ ги поощрява да запишат нови песни, които да му дадат, за да продължи да действа. „Бях невероятно разочарован, че не постигат бързо желания успех — обяснява той. — Приятел на Роджър имаше уредба с рийл касети и понеже заминаваше за известно време, разреши на Роджър да използват апартамента му, за да се запишат. Те веднага отидоха. По този начин обаче нямахме на какво да прослушваме записите, но започнахме да разнасяме тази касета в звукозаписните компании“. Според Тести по-голямата част от първия им албум е на въпросната касета, която очевидно по-късно е записана отново. Когато Кен Тести тръгва от врата на врата, Фреди Меркюри често го придружава.

Въпреки разочарованията Меркюри все още е твърдо решен да осъществи големия си пробив в света на рока и се посвещава на тази цел. До „Ди Лейн Лий“ се намира стадион „Уембли“. Макар времето, когато рок звездите ще започнат да изнасят концерти на спортни арени още да не е дошло, желанието му да пее пред тълпи фенове, които нямат нищо против да си платят, става все по-силно. Останалите от бандата са на същото мнение и то до такава степен, че Брайън Мей пътува до Тенерифе с все повече нежелание, а Роджър Тейлър се отказва от сергията на пазара. Фреди Меркюри започва сътрудничество с Алън Меър, чиято сергия е в края на техния ред. Кен Тести и Джеф Хигинс си припомнят, че това решение носи известни облаги.

„Освен ботуши — разказва Кен Тести, — Алън продаваше и панталони, много тесни, леко разкроени, страшно се носеха. Помня, че Фреди си докара страхотно намаление, защото и той работел на сергията“. Дните, в които е наблюдавал търговците в Бомбай, очевидно не са пропилени напразно.

Джеф Хигинс обаче разказва друго. „Първата сутрин на новата сергия Фред откри, че като дръпне лекичко платнището, може да наднича в дамската пробна на отсрещния магазин. По цял ден зяпаше как жените се събличат, пробват дрехи и никой не заподозря нищо“.

В края на 1971 г. най-големият успех е, че „Куийн“ все още ползва студио „Ди Лейн Лий“. Неколцина продуценти и инженери оглеждат условията за звукозаписи, но нищо не се получава. Убеден, че следващият влязъл може да е човекът, който ще ги забележи и изстреля към висините, за Меркюри постоянното им присъствие в студиото е ключът към бъдещия успех. Оказва се, че е имал право, защото в края на декември идват Джон Антъни и Рой Томас Бейкър, за да огледат какви условия предлага студиото.

Продуцентът Антъни им е обещал да ги потърси преди много месеци, а по онова време Бейкър е инженер във влиятелното студио „Трайдънт“. Разсеяни от изпълнението на „Куийн“, те са като омагьосани от Меркюри и след края на парчето остават на дълъг разговор с бандата. За огромно удоволствие на „Куийн“ се съгласяват да отнесат демозаписа на шефа си, Норман Шефийлд, съсобственик на „Трайдънт“ заедно с брат си Бари. Шефийлд обаче не е кой знае колко впечатлен и не проявява интерес. Това е огромно разочарование и както Брайън Мей си спомня: „Отново ни обгърна оглушителна тишина“.

Вечният оптимист Кен Тести започва да обикаля отделите в звукозаписната компания „Ей енд Ар“, макар че много пъти дори не го пускат да влезе. Тести признава: „Първоначално се опитвах да си запиша час по телефона, но просто не се получаваше и в повечето случаи ме разкарваха. Въпреки това не се отказвахме и накрая все някой се съгласяваше на среща“. Подробният дневник на Тести от този период показва с колко компании се е свързвал: „Полидор“, „Ем Си Ей“, „Дека“, „Си Би Ес“, „Айлънд“, „Ей енд Ем“ и други. „Беше неблагодарна работа — припомня си той. — Имам списък с имената на хората, които твърдяха, че «Куийн» не стават“. Не всички в музикалната индустрия обаче са на същото мнение и в началото на новата година един лейбъл проявява интерес.

Тони Стратън-Смит, шеф на „Каризма Рекърдс“, прослушва демозаписа и го харесва. Почти веднага предлага договор на „Куийн“, но колкото и да е чудно, те му отказват. „Каризма“ искаше „Куийн“, потвърждава Кен Тести, но те бяха малко студио и не предлагаха кой знае колко пари. Това наклони везните. Бандата прецени, че има нужда от голям играч и макар да харесаха Тони, той не разполагаше с ресурси като големите лейбъли. Освен това най-големият клиент на Стратън-Смит е „Дженесис“ и „Куийн“ се страхуваха, че ще останат на второ място.

Все още бяха напълно уверени, дори когато отказаха на Тони, че ще полетят. Това беше най-ценното им качество. Чакаха желаните части от пъзела да си дойдат по местата и всичко бе въпрос на време».

На 10 март на «Куийн» им предстои едночасово подгряване в медицинската школа към «Кингс Колидж» в «Денмарк Хил», Южен Лондон, ангажимент, който, колкото и да е чудно, получават благодарение на Пол Конрой. «Никога няма да забравя онзи ден — обяснява Кен Тести. — Въпреки че Пол беше заявил, че няма доверие на „Куийн“, заедно с Линдзи не пропускаха да им подадат ръка винаги, когато могат. Пол ми помогна да уредя представянето в „Кингс Колидж“, а то, колкото и да е странно, разкри истинския блясък и качествата на „Куийн“ пред звукозаписните компании».

Докато планират изпълненията си, на страница, скъсана от скицник, Меркюри подготвя списък от единайсет песни, като последните две, «Jailhous Rock» и «Bamalama» разкриват слабостта му към рокендрола. На обратната страна на листа е помолил Тести да му нарисува карта как да стигнат до мястото. Тъй като ненавижда градския транспорт, той се надява да убеди някой да го закара, вместо да харчи пари за такси, тъй като за представянето ще им платят само 25 долара, които четиримата ще си поделят.

Същата вечер идват представители на няколко звукозаписни компании и този път някои проявяват интерес. Според Тести обаче вечерта е помрачена от пристигането на Тони Стратън-Смит. «Въпреки че „Куийн“ му бяха отказали, Тони все още мислеше, че може да уреди нещо с тях. За съжаление се скарват». За разлика от предишните им представяния, този път се носи одобрителен шепот, но въпреки това не получават конкретно предложение.

Първите шест песни от списъка на Меркюри за същата вечер ще влязат в дебютния албум на «Куийн» година по-късно. През повечето време Меркюри обмисля как да издадат албума. «Трайдънт» доста предпазливо показват, че проявяват интерес, и това дава стимул на групата, но преди да подпише договор, Норман Шефийлд иска да види изпълнение на бандата на живо. «Куийн» имат само един ангажимент в лондонската болница «Форест Хил» и Рой Томас Бейкър им е обещал да доведе един от братята Шефийлд. Накрая убеждава Бари Шефийлд и макар и четиримата от бандата да са на нокти — това е първият им истински шанс да пробият, — «Куийн» дават всичко от себе си.

Меркюри е работил много, за да подобри въздействието си върху публиката. Както отбелязва Тери Идън, и в студио без саунд борд той се стараеше да бъде на ниво. А когато тълпата беше на няколко метра от него, желанието да прикове вниманието й и по възможност да я накара да го хареса, тласка Меркюри напред още от самото начало. Това желание е най-съществената част от неговите сценични изяви до края на живота му.

Същата вечер за първи път всичко върви като по часовник. Иронията е, че на скорошните изпълнения в «Импириъл Колидж» те са се уговорили с приятелите си да ги аплодират бурно, а нищо не се получава. Във «Форест Хил», където идват да ги подкрепят само най-близките им приятели, публиката не се състои от избрани съконспиратори — и тъкмо те са множеството, което изпада във възторг. Бари Шефийлд е толкова впечатлен, че предлага на «Куийн» договор с «Трайдънт Аудио Продакшънс».

Тъй като Брайън Мей и Роджър Тейлър помнят опита си с «Мъркюри Рекърдс», те са на мнение, че трябва да имат решаващ глас и Фреди Меркюри и Джон Дийкън се съгласяват, че решението е разумно. След като обсъждат положението, «Куийн» сядат с «Трайдънт» на масата за преговори, но предварително са уточнили помежду си условията, които искат във връзка с всяка клауза от договора. Настояват за три отделни договора — за звукозапис, права и мениджмънт. Вероятно в «Трайдънт» никога досега не са се сблъсквали с подобни условия, предявени от неизвестна банда и доказателство за силното им желание да подпишат с «Куийн» е съгласието да изготвят документите, които покриват всички изисквания на групата. Между предложението на «Трайдънт» да подпишат с «Куийн» и окончателното подписване минават седем месеца.

Междувременно «Трайдънт» започват работа с бандата, снабдяват ги с ново оборудване и инструменти — с изключение на китара за Брайън Мей, който отказва да се раздели със своята «Ред Спешъл». Въпреки че досегашната помощ на Кен Тести за кариерата им е била безценна, братята Шефийлд осигуряват на бандата мениджър, който да им посвети цялото си внимание. На американеца Джак Нелсън, който наскоро е съветвал «Трайдънт» как да създадат своя продуцентска компания, е поверена задачата да осигури на «Куийн» Светия граал в музикалната индустрия — звукозаписен договор с водещ лейбъл.

Нелсън подготвя пакет, който включва демозапис с двайсет и четири парчета на «Куийн», папка със снимки, мини биография и текстове на песните, с които започва да обикаля звукозаписните лейбъли. Бившият кийбордист на «Йес» Рик Уейкман открито заявява, че банда, която си търси договор, не е достатъчно добра, за да подпише с нея. «Ако сте достатъчно добри, ще се редят пред вратата ви». Истината е, че всички групи, от «Стоунс» до «Бийтълс» насетне, е трябвало да обикалят, за да си осигурят договор със звукозаписно студио.

Самоувереността е жизненоважна при преследването на успеха и хубавото е, че тя не липсва нито на «Куийн», нито на Джак Нелсън. За щастие Нелсън получава бърз отговор от «И Ем Ай», един от британските гиганти, които по онова време подготвят нов лейбъл с хеви рок насоченост. Появява се обаче проблем. «Трайдънт» инструктира Нелсън да представлява «Куийн» в пакет с Марк Аштън и Юджин Уолъс. «Трайдънт» са на принципа или всичко, или нищо.

Според Кен Тести Меркюри и останалите са знаели как стоят нещата. «Куийн» бяха наясно, че «Трайдънт» се опитва да ги продаде на «И Ем Ай» в комплект с други“. „И Ем Ай“, за съжаление, не се съгласяват и с нежелание се оттеглят. „Трайдънт“ усеща силното разочарование на бандата и ги подтиква да продължат работа по първия си албум. Но и тук дебне разочарованието.