Лора Джаксън
Фреди Меркюри (12) (Биография)

Единайсета глава
Вълшебникът от „Уембли“

Смирението, с което Меркюри изразява разочарованието си, че не е включен в синглите на „Банд Ейд“, бележи началото на промяна в поведението му и датира от средата на осемдесетте насетне. „Бях заслепен от блясъка и славата на звезда и си мислех, че така се държат звездите — коментира Меркюри. — Сега не давам пет пари. Ще правя всичко по мой си начин и ще се забавлявам“. И наистина, близки приятели и познати, които имат контакт с него през последните шест години, твърдят, че той вече е много по-спокоен и зрял. Първият консултант на „Куийн“ по въпросите на връзките с обществеността, Тони Брейнсби, забелязва ясно изразена промяна у Меркюри, когато се засичат приблизително по същото време.

„Фреди беше отишъл да се види с Питър Страйкър, който щеше да участва в пиеса — спомня си Брейнсби. — Беше облечен в красив костюм и изглеждаше изключително елегантен. Това не беше Фреди, рок звездата, а изискан джентълмен. Най-силно впечатление ми направи колко много е омекнал като поведение и отношение. Не се бореше за звездна слава и признание, не се опитваше да издрапа от финансовите несгоди на «Куийн». Беше се превърнал в чаровен, сърдечен човек, на когото му беше приятно да отиде на театър. Беше съвършено различен, спокоен, може би не и в професионално отношение, но определено беше нова личност“.

Професионално не му остава време за почивка, тъй като на 12 януари 1985 г. „Куийн“ трябва да участват в „Rock in Rio“, рок фестивал, който ще се състои близо до Рио де Жанейро и ще засенчи дори Уудсток. Ще се проведе на специално издигната арена в планината край Бара да Тихука и ще бъде организиран от бразилския бизнесмен Роберто Ведина, а сред другите звездни гости са „Ей Си Ди Си“, Ози Озбърн, „Йес“ и „Айрън Мейдън“. Тогавашният вокалист на „Мейдън“ Брус Дикинсън ясно помни събитието.

„Цялата работа беше неподражаем цирк. За първи път се докосвах до нещо толкова близко до бийтълс манията. Огромни тълпи обсаждаха хотелите, опитваха се да ни снимат дори в басейна и къде ли не. Първоначално «Айрън Мейдън» не искаха да участват в «Rock in Rio». Бяхме по средата на турне в Америка и това означаваше, че трябва да отложим концертите за една седмица, за да участваме в шоуто. Затова поставихме нелепи условия на организаторите — да възстановят стойността на петте концерта, билетите, за които бяха продадени, да ни компенсират за пропуснатите продажби, да покрият самолетните ни билети и какво ли още не. Освен това те искаха да свирим две вечери, а ние бяхме навити само на една. Те обаче се съгласиха и тогава ние решихме да участваме“.

„Айрън Мейдън“ са създадени десет години по-рано и носят името на средновековен инструмент за мъчения. Те са оцелели след стагнацията на сцената на хеви метъла в края на седемдесетте и се прераждат като най-ярък пример в ню уейва на британския хеви метъл. Изключително енергични на сцената, сега са дори още по-атрактивни, благодарение на светлинните ефекти, които лесно ще засенчат тези на „Куийн“. Единственото изпълнение, на което се съгласяват, е непосредствено преди „Куийн“ да закрият първата вечер.

„Спуснаха всички с хеликоптери, разказва Дикинсън, но понеже гражданите негодуваха, нощните полети бяха забранени и затова ни трябваха цели пет часа, за да се върнем с автомобил. Както и да е, след като пристигнахме, открихме нещо невиждано. Групи охранители обикаляха наоколо и до един изглеждаха в шизофренично настроение“.

Както всичко латино, шоуто закъснява, а като капак „Мейдън“ закъсняват с петнайсет минути за появата си на сцената. Дикинсън обяснява: „Беше истинска страхотия. В коридора ехтеше страхотен скандал, точно пред гримьорната ни. Две групи охранители се бяха побъркали, размахваха пистолети, а кучетата им ръмжаха и се теглеха на каишките.

Ние се изпокрихме като страхливци, не смеехме да излезем навън. След това, също както в «Монти Пайтън», нашият охранител надникна предпазливо навън. «Ехо, момчета! Какво ще кажете да изчакате, докато излезем на сцената?» И те утихнаха! Млъкнаха до един и ние се шмугнахме покрай тях, но щом обърнахме гръб, те започнаха отново!“

Дикинсън разказва как излизат на сцената: „Бяхме страшно нервни, а и отговарящият за звука не беше върхът. Не чувахме достатъчно ясно гласовете си, както би трябвало, когато си пред 500000 за първи път“. За петстотинте хиляди обаче шоуто е страхотно.

След „Айрън Мейдън“ Меркюри трябва да изведе „Куийн“ на сцената. Той самият също е малко напрегнат, защото има закъснение в графика и адреналинът му пулсира при мисълта да пее пред нечувано многобройна тълпа. Брус Дикинсън и Меркюри не се срещат за пръв път на „Rock in Rio“. Първата им среща е в Сидни.

„Когато се присъединих към «Айрън Мейдън» на първото им турне в Австралия, «Куийн» бяха там — разказва той. — Всичко вървеше страхотно и не помня как точно стана, но получихме покана за партито на «Куийн» след концерта. Бяхме кошмарно облечени, както може да се предполага, а Фреди кипеше от тиха ярост, както винаги“.

Брус Дикинсън гледа финалното изпълнение на „Куийн“ в Бразилия в малките часове на нощта. То не протича по план. „Две или три от изпълненията им не се харесаха особено на тълпата, спомня си той, след това, когато започнаха «I Want to Break Free», не им хареса, че Фреди е облечен в женски дрехи, но Фреди очевидно не схвана какво не е наред“.

Публиката в Мексико замеря „Куийн“ с боклуци, за да покаже възхищението си, но празните кутийки от напитки и боклуците този път политат неочаквано към тях и ги стряскат. Меркюри прикрива объркването си зад привидна дързост, разбутва настрани статистите и продължава да пее. Пее с огромно желание, за да си осигури бисове, но привидната самоувереност, с която се е качил на бразилската сцена, издава вътрешното му безпокойство.

Дикинсън разкрива: „Когато Фреди слезе от сцената, той се разплака. Нямаше никаква представа защо публиката беше реагирала по този начин. Някой бързо му обясни, че «I Want to Break Free» се приема за песен на свободата и го мразят, задето я е окарикатурил. Въпреки това си остана много разстроен“.

Дикинсън остава изненадан, че Меркюри не е разбрал сам. Доколкото знае, звездата е преживявал подобно нещо и преди. „Станал е свидетел на същата реакция и в Америка, когато пее «Another One Bites the Dust — обяснява Дикинсън. — Има група бели хомофоби, кажи ги тъпаци, в Щатите и страшно много хора, които непрекъснато втълпяваха на останалите, че Фреди не е един от нас. Нали ме разбирате? Когато станаха повече, за известно време светлината на „Куийн“ в Америка угасна».

Дикинсън разказва и за самия Меркюри. «Беше фантастичен. Сега всички разправят, че бил уникален, но той наистина беше невероятен. Приемаше всичко провокативно и високомерно и същевременно успяваше да накара хората да гледат на него сериозно, което беше невероятно постижение. Беше наистина страхотен — можеше да бъде едновременно искрен и сантиментален и да иронизира себе си, а след частица от секундата обръщаше нещата и продължаваше шоуто с парче като „Who Wants to Live Forever“. На това му казвам страхотен фронтмен.»

Когато за втори и последен път «Куийн» закриват шоуто в малките часове на 19 януари, наоколо няма нито един с изкуствен бюст или перука. Бразилската телевизия «Глобо» е заснела фестивала, а «Куийн» са закупили правата за собствените си изпълнения, с намерението в бъдеще да пуснат видео.

Когато се връща в Англия, Меркюри отново тръгва по гей клубове, където последната мода са саката и дънките, белите тениски и спортните потници. Подходящо облеченият Меркюри си е пуснал гъсти мустаци и често се отбива в «Хевън». Тъкмо там, в края на март, той се сблъсква с Джим Хътън за трети път.

Според Хътън Меркюри го преследва от месеци. Хътън обаче се мести от «Воксхол» на «Чаринг Крос». В това заведение, пълно с клиенти, се твърди, че Меркюри веднага забелязва Хътън и за пореден път му предлага да го почерпи. «Куийн» тъкмо са участвали в най-големия рок фестивал на света — събитие, отразено в музикалните списания — и дебютното соло парче на Меркюри «Love Kills» се е превърнало в забележителен хит в гей клубовете. Колкото и да е невероятно, Хътън продължава да твърди, че няма представа, че Меркюри е известна рок звезда. Независимо от това, вместо да го отреже, както преди две години, този път Джим Хътън откликва с контрапредложение — да почерпи Меркюри с водка. Звездата приема предложението на Хътън с възмутителен въпрос: «Колко е голям курът ти?»

Без да обръщат внимание на тази грубост, двамата танцуват заедно почти цялата вечер, след това Хътън, заедно с компанията на Меркюри, се връща в апартамента в «Кенсингтън». Доста пийналият Меркюри както винаги отделя много време, за да се порадва на двете си котки, Тифани и Оскар, преди да смръкне още кокаин и да си легне с партньора си. На сутринта си разменят телефоните, но ще се срещнат отново едва през лятото.

На 9 април по Си Би Ес излиза вторият соло сингъл на Меркюри J Was Born to Love You“, последван в края на месеца от соловия му албум „Mr Bad Guy“. Записван в продължение на две години заедно с Мак в „Мюзикланд“, албумът става златен и достига номер шест в американските чартове. Тази амалгама от музикални стилове, от лека опера до реге, по-късно ще бъде сочена като твърде напредничава за времето си, но когато излиза, е сразен от критиците.

Меркюри не им обръща особено внимание, тъй като е зает с новото турне на „Куийн“ в Австралия и Нова Зеландия. През цялото време ги следват анти апартейд групи, които се заяждат с тях пред заведения и хотели. Но също така получават и интересна оферта, както разкрива кийбордистът им, Спайк Едни: „За кратко бях отново с «Бумтаун Ратс» между турнето на «Куийн» «Works» и турнето в Австралия, когато Боб Гелдоф ми звънна в Нова Зеландия. Разказа ми за идея, която измислил с Мидж Юър като продължение на сингъла на «Банд Ейд» с разтърсващ рок концерт, и питаше дали «Куийн» ще се съгласят да участват“. Според Едни Гелдоф го използвал като посредник, в случай че „Куийн“ откажат. „Разказах на момчетата от бандата каква е идеята, обяснява той, и те се заинтересуваха, поне на теория, но изглеждаше почти невъзможно проектът да бъде реализиран, затова отказаха“.

Вероятно „Куийн“ все още са ядосани, задето са били изключени от плочата на „Банд Ейд“. Когато Едни предава отказа им, той предлага на Гелдоф лично да им се обади. В началния етап на организирането на международния концерт „Live Aid“, суперзвездите не се натискат да участват. Боб Гелдоф вече се е научил как да ги примамва и противопоставя един на друг. Първоначалната му тактика по отношение на „Куийн“ е да поукраси истината, като казва, че вече е получил съгласието на Дейвид Боуи и Елтън Джон, които е привлякъл, съобщавайки им, че „Куийн“ са съгласни да участват. За момента обаче бандата устоява на убедителния Гелдоф.

„Куийн“ заминават на едномесечно посещение в Япония и това е последното им турне в Далечния Изток. В средата на май се връщат в Англия и ангажиментите им за настоящата година са приключени. Меркюри заминава за Мюнхен, където го чака ново развитие. Връзката му с Вини Киркенбергер е доста обтегната, защото Меркюри флиртува с друг мъж, известен само като Патрик. Очевидно нито един от двамата няма желание да се откаже от вниманието на звездата и Меркюри разкрива една от най-неприятните страни на характера си. Когато разбира за съперничеството между двамата, той най-безсрамно ги противопоставя, което показва, че не е изпитвал дълбоки чувства към нито един от двамата участници в тази menage a trois^[1]. Меркюри се наслаждава на ролята си на кукловод и за пореден път демонстрира желанието си да контролира всичко и всички.

Проектът „Live Aid“ се разраства неочаквано много. Вместо само многолюден концерт през лятото на стадион „Уембли“ в полза на гладуващите в Етиопия, е решено да се проведе и паралелен концерт на стадион „Джей Еф Кей“ във Филаделфия. „Куийн“ започват да премислят, въпреки това Гелдоф трябва да продължи да ги убеждава и да „поприглади“ нараненото его на Меркюри.

Боб Гелдоф разкрива, че намира Джим Бийч, когато е на почивка. Мениджърът на „Куийн“ го предупреждава, че Меркюри е много чувствителен. Както винаги остър и прям, също така и нетърпелив, Гелдоф настоява: „Кажи му, че това ще бъде най-великото събитие“. Това вече е очевидно и тъй като са достатъчно умни, „Куийн“ престават да се дърпат и се съгласяват да участват.

До амбициозния концерт на живо остава само месец, когато Меркюри най-сетне се обажда на Хътън и го кани на вечеря на Стафорд Теръс. Когато пристига, Хътън не е сред непознати, тъй като е срещал Питър Фрийстоун, с когото са работили заедно в лондонски универсален магазин. Освен това подновява познанството си с Джо Фанели, когото Меркюри със слабостта си да измисля на хората прякори, нарича Лайза. Единствено когато е сред най-близките си приятели, Меркюри позволява да го наричат Мелина, по името на гръцката актриса Мелина Меркури, известна с ролята на проститутката в „Никога в неделя“. Пол Прентър също присъства. Изглежда, тази вечер се усеща доста напрежение.

Мелина обаче изобщо не забелязва, тъй като цялата вечер яко смърка кока. Това го зарежда с енергия и го кара да говори непрестанно. Все още има фантазии за актьора Бърт Рейнолдс и бързо си внушава, че Джим Хътън е почти негов двойник. Привлечен от уязвимостта на Меркюри, Хътън остава и тази нощ. На следващия ден звездата отново заминава за Мюнхен, но от този момент насетне Джим Хътън става постоянният му любовник и след време се мести да живее при него.

Меркюри е непредсказуем и прекалено взискателен по отношение на физическите си нужди, а легендарното му либидо изглежда е изненадало Хътън, поне в началото. Веднъж описва секса между тях като изчанчен, но не точно пълен с акробатични номера. Като цяло Меркюри предпочита по-малко доминантната роля във връзката им. Когато необузданата похот се превръща в любов, между двамата мъже се поражда специално приятелство, за което близките по-късно говорят с огромно уважение. За разлика от Тони Бастин, който живее с Меркюри две години, Джим Хътън остава с него до края на живота му и от всичките му гей любовници е най-големият съперник на Мери Остин за обичта му. По това време Остин живее в апартамент във „Филимор Гардънс“, близо до Гардън Лодж. Тя е неразделна част от бизнес делата и ежедневието на Меркюри и двамата с Хътън скоро се запознават. Меркюри е във вихъра на новата любовна връзка. Той обожава да играе роли, дори за съвсем кратко, защото отново му предстои драстична промяна. Засега той е доволен от последната си връзка, обича след страстен секс да се излежава с любовника си и да гледа телевизия, изтегнат на канапето. Хътън се грижи за всяка негова нужда и звездата се чувства глезен и закрилян. Животът им продължава така, докато на Меркюри не му се налага да изостави домашния уют, за да се върне към ролята на егоистичния изпълнител, на колоритния фронтмен, в който ще се превърне на концерта „Live Aid“.

Представянето на „Куийн“ започва в шест следобед. Благодарение на сателитната връзка те ще бъдат първата банда, която телевизионните зрители в Америка ще видят на живо. На 10 юли „Куийн“ се барикадират в „Шо Тиътър“ в Юстън и провеждат тридневни изтощителни репетиции. На всяка банда са отпуснати двайсет минути и за да използват това време в своя полза, „Куийн“ решават да се ограничат с най-известните си хитове. „По-късно се вдигна толкова шум, че «Куийн» били невероятно находчиви, но за нас това бе нещо очевидно“, спомня си Едни.

Меркюри обаче е изключително горд със стратегията им, както си спомня диджей Саймън Бейтс. „Интервюирах го отново точно преди «Live Aid» и той беше изключително горд от усърдието, което бяха вложили в подготовката за представянето на «Куийн». Каза ми: «Чакай само да видиш. Направо ще полудееш!» «Оказа се, разбира се, прав».“

В събота, на 13 юли 1985 г. всички на „Стафорд Теръс“ №12 са в приповдигнато настроение. Меркюри гледа по телевизията как точно в 12:01 ч. „Стейтъс Куо“ излизат на сцената на стадион „Уембли“ пред многолюдната публика и откриват концерта с изпълнение на „Rockin All Over the World“. Това е първото парче от неповторимия шестнайсетчасов мегаконцерт, в който предстоят изпълнения на Боб Дилън, Тина Търнър, Брайън Адамс, Пол Маккартни, „Дайър Стрейтс“ и още много други знаменитости.

Следобед, облечен по последен писък на модата, със сребърен амулет, Меркюри тръгва за „Уембли“ в лимузината си, придружен от Джим Хътън. Това е първият концерт на живо, на който Хътън ще присъства. Пристигат час по-рано, звездата минава зад огражденията и влиза в караваната си. По същото време излъчването се гледа от над един милиард хора по цял свят. „Live Aid“ е първият концерт с подобен мащаб. Затова нервите на всички зад кулисите са изопнати до крайност. За това шоу е необходима изключително модерна екипировка, която включва въртяща се сцена, разделена на три отделни части — една за бандата, която се представя в момента, втора за следващата, чието изпълнение предстои, а третата е за бандата, която току-що е приключила и трябва да прибере уредите си. Като се има предвид логистиката, истинска изненада е, че шест часа след началото на концерта, закъснението е едва половин час.

След изпълнението на Дейвид Боуи — „Уембли“ е свързан със стадион „Джей Еф Кей“ — на сцената излизат „Куийн“, представени като „следващото музикално съставче“ от комедийните актьори Мел Смит и Гриф Рийс Джоунс. Осемнайсет минути по-късно, точно както е предрекъл Меркюри, те буквално взривяват стадиона. Изпълнението и на четиримата е невероятно по време на микса от най-големите им хитове, които пленяват тълпата на „Уембли“. Феновете и на „Куийн“, и на останалите са на крака. Няма съмнение обаче, че Меркюри, звездата, засиява най-ярко.

Нервен е, но успява да се прикрие, когато запява „Hammer to Fall“. По време на солото на Брайън Мей той забива долната част на стойката с микрофона в слабините си, преструвайки се, че свири върху стойката. Старае се по всякакъв начин да затрудни оператора на Би Би Си, застанал отстрани на сцената, и след няколко минути проличава, че се забавлява от сърце. Когато започва „Crazy Little Thing Called Love“, целият е в пот, а магнетизмът на изпълнението му е толкова неустоим, че публиката е като омагьосана, готова да падне в краката му. Докато обикаля сцената по време на „We Will Rock You“, той е наясно, че е овладял зрителите. „Хайде!“ нарежда на тълпата да запее с него и изръмжава: „Харесва ми! Пейте отново!“ След това продължава без прекъсване с „We Are the Champions“ и стадионът се превръща в гора от ръце, които се движат в такт. Независимо дали го обичат, или мразят, този ден Меркюри е недосегаем и светът също разбира това.

Изпълнителят Пол Йънг е съгласен с подобно мнение. „Винаги съм харесвал «Куийн», но онази вечер си казах, че тези момчета наистина са фантастични. Саундът им е невероятен, а Фреди доказа, че е забележителен шоумен“.

„Куийн“ напускат сцената и разгорещената тълпа. В секундата, в която Меркюри влиза в караваната си, изохква: „Слава богу, че свърши“. И изпива на екс двойна водка.

Успели са и го знаят, а потвърждението идва, когато Елтън Джон влетява с викове. „Гадове! Вие завладяхте шоуто!“

Такова е мнението на почти всички и то остава непроменено години по-късно, когато събитието е повторено по случай десетата годишнина на „Live Aid“. Скот Горъм от „Тин Лизи“ си припомня: „Леле, боже, шест часа евро мекотели! Всички се питаха кой ги е поканил? И тогава на сцената излизат «Куийн», Фред се е изпъчил и предизвиква света да покаже неодобрението си към него. Беше невероятно, сякаш «Куийн» се преродиха в този момент. След като видяха тези момчета, на кой му пукаше за останалите?“

Въпреки това обаче страстният почитател на партитата Меркюри обръща гръб на купона след концерта и вместо това се прибира у дома с Джим Хътън, за да се изтегнат пред телевизора заедно с котките и да гледат американската половина от концерта.

Ефектът на „Live Aid“ е забележителен. Новинарят от Би Би Си Майкъл Бърк, отразявал събитието, твърди: „Когато «Live Aid» започна, бях в Южна Африка — обяснява той, — единствената страна, на която изобщо не и пукаше за гладуващите в Етиопия. Признавам, че отначало бях решил, че това ще бъде просто много шум за нищо, събитие, което ще отшуми за седмица и няма да постигне нищо ценно. Признавам, че не виждах кой знае каква връзка между света на поп музиката и умиращите хора. Това просто показва каква грешка съм допуснал.

Докато бях в Южна Африка не видях самия концерт, но той определено събуди съвестта на хората и бе оказан натиск върху правителства и правителствени отдели по цял свят, а това бе добро постижение. Очакваше се да умрат два милиона от глад и накрая 800000 наистина умряха, но «Live Aid» поне отчасти спаси живота на един милион“.

Освен това има и допълнителни облаги. Участието на някои от изпълнителите възражда позападналите им кариери. Други твърдят, че изпълнението на „Куийн“ е възвърнало доверието в тях след фиаското в Сън Сити. Най-вече обаче „Live Aid“ представя „Куийн“ на ново поколение фенове и популярността им по цял свят се издига до неподозирани висоти. Същата вечер Роджър Тейлър признава пред репортерите: „Каузата е чудесна и ще съберем куп пари за нея. Но имайте предвид, че го правим и заради славата“. Получава се. Продажбите на плочи на „Куийн“ скачат пет пъти, а соло албумът на Меркюри „Mr Bad Guy“ се издига в чартовете и популярността му нараства три пъти.

След „Live Aid“ „Куийн“ отново се разделят. Въодушевени от успеха си, мислите им ще се насочат към важно турне през 1986 г. Ще бъдат помолени да напишат музиката за холивудски филм. В началото на юли Меркюри вече е пуснал на пазара нов соло сингъл, „Made in Heaven“, а следващият е предвиден за след няколко седмици. Ала преди това той решава да замине на почивка. Избира средиземноморския остров Ибиса, международен курорт, известен с нощния живот и атрактивни дискотеки, като „Паша“, „Амнижа“ и „Кю Клъб“. Този път, по препоръка на Джим Хътън, той отсяда за пръв път в хотел „Пайкс“. Луксозният комплекс е собственост на Тони Пайк и ще се споменава често в живота на звездата през следващите пет години.

Пайк, с когото Меркюри се сприятелява, е земен човек, който не търпи превземки. Хотел „Пайкс“ е прославен по цял свят като ексклузивно убежище за почивка и сред редовните клиенти са Джордж Майкъл и бившият вратар на „Реал Мадрид“, сега певец и любимец на жените, Хулио Иглесиас. Ако някой е дошъл в хотела с намерението да се надува, ще му се наложи много бързо да слезе на земята или да приеме, че никой в хотела няма да бъде впечатлен от присъствието му.

„Веднъж при нас отседна британски актьор, който беше невероятно надут — спомня си Пайк. — Непрекъснато изтъкваше колко бил велик. Още с пристигането ме предупреди, че портата трябва да е с яки ключалки, защото когато се разчуело, че е отседнал тук, хотелът щял да бъде поставен под обсада. Какви простотии!“ Тъй като на Меркюри му се носи славата на его маниак, когато пристига в хотелския комплекс, Пайк има причини да подозира, че го очакват неприятности.

„Запознах се с Фреди непосредствено след «Live Aid»“, разказва Пайк. „Вече познавах Джим Бийч от общи приятели, но не познавах никого от «Куийн». И така, в този ден трябваше да пристигне Фреди с група приятели. Най-сетне ми казаха, че е дошъл. Слязох във вътрешния двор, за да поздравя Фреди лично, а той стисна приятелски ръката ми и също толкова приятелски каза «Здрасти». Това беше. Не каза нищо повече и аз си помислих, че ни чакат трудни дни.

Беше повел цял антураж. Сред хората му бяха Джим Хътън, Питър Страйкър и Питър Фрийстоун. Заеха цялата стара част на хотела, защото там щеше да ни бъде по-лесно да поставим охрана, и без да каже и дума повече, Фреди профуча покрай мен и изчезна нанякъде. Останах в двора да говоря с едни хора и няколко минути по-късно той се появи на един от балконите и ясно чух как каза — приех го като критика, — че таваните били много ниски. Вдигнах очи, тъкмо когато Фреди се навеждаше, и погледите ни се срещнаха. След частица от секундата той се провикна: «Само се шегувам!» и се разсмя, при което аз също прихнах и това пропука напрежението помежду ни“.

На въпросното място Меркюри разбира, че може да забрави славата и да си почине, нещо напълно невъзможно в другите скъпи, известни хотели, където хората от персонала непрекъснато предлагат петзвездни услуги с надеждата да получат петзвезден бакшиш. В миналото тъкмо това умилкване се харесва на Меркюри. Сега обаче той харесва други ценности и „Пайкс“ се оказва единственото място, на което може да бъде себе си.

„Фреди прекара разкошно — казва Пайк, — защото беше заобиколен единствено от приятели, не платени служители, а хора, които бяха с него, защото ги харесваше, те него също“. С годините Пайк опознава звездата и продължава разказа си: „Истината е, че той беше забележителен човек, изключително внимателен към другите, винаги се извиняваше, когато се случеше нещо неприятно и беше безкрайно благодарен на персонала, защото вършеха единствено работата, за която им се плащаше“.

Сред хората, които придружават Меркюри на почивката, е и Барбара Валентин, която, според Пайк, може да бъде точно толкова нетърпима и забавна, колкото и Меркюри. „Прекарахме си страхотно, беше щуро“, припомня си Барбара.

Продължителността на престоя му зависи от бъдещите ангажименти, но той се наслаждава на обедите, обича да играе тенис — често пъти Пайк е негов партньор на корта и подчертава, че Меркюри е повече позьор, отколкото сериозен играч — и да забавлява хората около себе си. „Както си лежеше в басейна — спомня си Пайк, — най-неочаквано се разпореждаше «Върви да докараш пианото». Пианото е тежка вещ, въпреки това шест или седем мъже го дотътряха край басейна и Фреди свиреше и пееше за всички — имам предвид абсолютно всички в хотела, не само неговата компания.

Понякога му прищракваше и започваше да лудува, хвърляше хора във водата и през повечето време се забавляваше, а накрая се включваха и други гости. Нито веднъж обаче не се натрапи на онези, които предпочитаха да се държат настрани от шума“.

Пайк продължава за хомосексуализма на Меркюри. „През годините, в които Фреди идваше тук, нито веднъж не се пусна на някого. Да, много обичаше да се забавлява и да се прави на интересен. Беше гей и не се притесняваше от този факт и освен ако не беше в настроение за глезотии, човек никога не би предположил, че е хомосексуалист. Повечето жени го намираха изключително привлекателен. Имаше хубаво тяло, беше наистина мъжествен. Не беше от гейовете, в чиято компания човек се чувства неловко. Случвало ми се е, но никога с Фреди“.

Въпреки че Джим Хътън винаги придружава Меркюри, когато ходят в „Пайкс“, минава доста време, докато Тони Пайк разбере какво е естеството на връзката им. Той обяснява. „Идваха за трети път, доколкото си спомням, когато един ден му казах: «Ами твоето място какво е?» Джим е спокоен, резервиран човек, също много мъжествен и аз вече знаех, че той няма нищо общо с музиката. Те двамата не демонстрираха отношенията си, затова попитах, без да бъда груб, той също го разбра през няколкото секунди, в които обмисляше отговора. Погледна ме право в очите и отвърна с въпрос. «Ти не знаеш ли?» Поклатих глава. «Аз съм мъжът в живота на Фреди». Почувствах се като пълен глупак, като натрапник, който разпитва в най-неподходящия момент“.

Пайк много уважава Хътън. „Двамата с Фреди никога не демонстрираха любовта си пред хората — обяснява той. — Нито се прегръщаха, нито показваха по друг начин, че са любовници. Фред беше световноизвестен като невероятния шоумен в света на рока, но в личния живот ми се струва, че Джим успяваше да го укроти. Беше много свестен човек“.

Когато се връщат в Лондон, Меркюри започва да урежда пренасянето от „Стафорд Теръс“ в Гардън Лодж. Все още не живее в къщата, но когато се пренесе, Джим Хътън ще бъде с него.

Филмът, за който „Куийн“ са поканени да напишат музика, е „Шотландски боец“, с режисьор Ръсел Мълкейхи и бюджет — двайсет милиона долара. „Куийн“ се съгласяват, при условие че една от песните им ще стане основната мелодия на филма. Докато се налива с водка и пуши цигара от цигара, Меркюри работи с останалите от бандата в „Мюзикланд“, „Маунтън“ и „Таун Хаус Студиос“ над новия албум. Соловият му сингъл „Living on My Own“ излиза на 2 септември и едва успява да влезе в топ петдесет, така че амбициите и очакванията му за „Куийн“ са много по-големи.

Работата спира, когато той празнува трийсет и деветия си рожден ден със забележително парти в „Хендресън“ в Мюнхен. Партитата вече са тематични и това е бал в черно и бяло и женско облекло. Докато е в Германия, той продължава да поддържа връзка и с Вини Керкенбергер, и с Патрик, които не намират сили да се откъснат от него. Освен това флиртува открито с други мъже, въпреки че връзката му с Джим Хътън се задълбочава все повече. Дори с Хътън, Меркюри понякога се чувства ограничен и се държи доста пренебрежително. На няколко пъти Хътън оставя Меркюри заради това му поведение, но след това позволява да бъде приласкан обратно.

Когато се залавят отново с работа, едно от парчетата е създадено бързо, написано от всички в бандата. Струва им се достатъчно въздействащо и смятат, че може да се превърне в първия и единствен сингъл за 1985 г. „One Vision“ излиза на 4 ноември и докато е на гребена на подновената им популярност, то достига седмо място в класациите. Освен това ще влезе в саундтрак албума на филма на Сидни Джей Фюри, „Железен орел“. Две седмици по-късно излиза друг солов сингъл на Меркюри, „Love Me Like There’s No Tomorrow“.

Критиците се нахвърлят върху „One Vision“ и твърдят, че текстът се възползва от славата, придобита по време на концерта „Live Aid“, но Меркюри напълно пренебрегва обвиненията. Вместо това насочва вниманието си към благотворителното събитие в света на модата, „Fashion Aid“, което ще се проведе в Ройъл Албърт Хол. Включва се благодарение на приятелството си с модната дизайнерка Елизабет Еманюел, която заедно с Дейвид Еманюел през 1981 г. създава известната рокля на лейди Даяна, с която тя изглежда като излязла от вълшебна приказка.

„Уейн Иглинг ме запозна с Фреди една вечер в кралския балет — разказва Елизабет Еманюел — и оттогава редовно се събирахме една голяма компания. Ходехме на едни и същи места, на едни и същи партита и така нататък. Когато започна «Fashion Aid», двамата с Дейвид имахме страшно много работа, също и за балета, на който Уейн беше хореограф. Трябваше да подготвим костюми на Майкъл и Шакира Кейн, на Антъни и Джорджина Андрюс, Джон Хърт, Робин Къзънс и други. Джейн Сиймор щеше да представи една от булчинските ни рокли, затова помолих Фреди да й стане кавалер. Той се съгласи веднага“.

Меркюри вече има стилно черно сако, войнишки тип, обличано на скорошния му рожден ден, с което много се гордее. Има намерение да го сложи отново, а от семейство Еманюел се очаква да измислят пояс към него. „Появи се в последния момент, когато хаосът беше пълен. Той обаче се справяше добре“, добавя Еманюел.

Когато важната вечер настъпва, Меркюри и Джейн Сиймор се оказват забележителна двойка. Присъствието на звездата привлича погледите. „Той беше центърът на вниманието тази вечер — спомня си Еманюел. — Хората се бяха скупчили около него. Когато се запознах с него, беше същото — той беше истински магнит за всички навсякъде. След това го срещнах на един балет, когато беше отишъл да види как танцува Уейн, и не ми се стори чак толкова забележителен. По-късно, когато се разболя, често ходеше тайно на балет и се промъкваше незабелязано отзад. Беше много мил човек и нямаше нищо общо с репутацията на невъздържана звезда.

Странното е, че в началото, когато се държеше възмутително, бях с впечатлението, че го прави, за да не разочарова хората, които очакваха тъкмо това от него“.

В края на вечерта Меркюри и Сиймор тръгват към хотела, в който ще се проведе партито, все още облечени като младоженци. Слисаните гости на хотела разпознават двойката и бързат да ги снимат, убедени, че са попаднали на сватба между звезди. Когато разбира грешката им, Меркюри решава, че е изключително забавно, и не прави нищо, за да ги убеди в противното.

Годината е към края си и Меркюри е притиснат от по-сериозни въпроси. През октомври американският идол Рок Хъдсън умира от СПИН, разкритие, които кара обществеността да се замисли над болестта, за която не се говори много дотогава. Въпреки че лекарите им е известно много малко за нея, знанията им са достатъчни, за да се вдигне тревога сред гей общността. Вече са определени три високорискови категории: хомосексуалисти, хора, които не ползват защитни средства при безразборен секс с много на брой партньори и наркоманите. Меркюри попада в първите две категории — той няма откъде да знае дали някой от безбройните мъже, с които е изкарвал флиртове по за една нощ не е от наркоманите, които използват спринцовки. Силно разтревожен, той тайно си прави тест за СПИН, който се оказва отрицателен. Огромното му облекчение обаче се оказва краткотрайно.