Лора Джаксън
Фреди Меркюри (11) (Биография)

Десета глава
В плен на гнева

През януари 1982 г. „Куийн“ разбират, че се нуждаят от повече дисциплина, ако искат да подготвят новия си албум. Известно време работят всеки ден в „Мюзикланд“. Възниква и нов въпрос, когато през пролетта идва времето договорът им с „И Ем Ай“ за Великобритания и цяла Европа да бъде подновен. Сътрудничеството им се е оказало изключително плодотворно и на първи април подписват договор за следващите шест албума.

Ден след това избухва война между Англия и Аржентина заради суверенитета на Фолкландските острови. В резултат аржентинските власти забраняват на „Куийн“ да изнася концерти в страната, докато трае конфликтът. „Under Pressure“ е на върха на аржентинските класации в момента, но дори без да се поколебаят, властите забраняват парчето да се пуска в радиоефир. Когато молят Меркюри да каже мнението си за войната, той отвръща: „Нашите младежи избиват техните младежи. Няма нищо славно в това да те гръмнат“.

Седмица по-късно „Куийн“ тръгват на турне, което продължава осем месеца. Когато пристигнат във Франция, последният им сингъл „Body Language“ вече е на пазара и в английските класации стига едва до двайсет и пето място. Това хладно отношение на феновете се отразява върху изпълненията им. Вероятно са прекарали твърде много време в клубовете в Мюнхен, тъй като бандата е непростимо повлияна от семплото диско.

Експериментите с ритмичния рок са залегнали в основното звучене, но верните фенове не могат да се примирят. Остават още по-недоволни, когато на 21 май излиза албумът „Hot Space“.

Вече го няма хард рок звученето, а също и характерният ритъм на китарата на Брайън Мей, заменени са от омразния синтезатор. Мей също не е очарован от албума и предприема необикновена стъпка като разкрива публично мнението си. Вероятно за да компенсират спада в популярността си, на 10 юни, за пръв път от пет години насам, „Куийн“ участват в „Топ ъв дъ Попс“, където изпълняват новото си парче „Las Palabras de Amor (Думите на любовта)“.

По това време турнето в Англия и Европа е към края си. Предстои почивка преди отново да поемат на път и Меркюри бърза да се върне в Мюнхен. Връзката му с Тони Бастин върви към финала си. Двамата остават приятели, а понякога отново са и любовници през идващите години, но никога повече не заживяват заедно. Много скоро в живота на Меркюри се появява нов мъж, Вини Киркенбергер, красив германски ресторантьор. Запознават се в бар. Физически Киркенбергер отговаря на предпочитанията на Меркюри.

Твърди се, че първоначално Киркенбергер нямал представа кой е Меркюри, докато някой не му казал. Той обаче не е никак впечатлен. Говори се, че когато първата вечер дошло време да си тръгнат заедно от бара, Меркюри заявил, че отвън го чака автомобил и шофьор. Според клюкарите Вини отвърнал, че не дава пет пари и възнамерявал да се прибере пеша, а ако Меркюри искал да отиде с него, трябвало и той да повърви. Тази проява на мъжка решителност очаровала Меркюри и той усетил какво е да те харесват заради теб самия, а не заради славата. Само че на него му е трудно да приеме подобен сценарий.

През 1982 г. Фреди Меркюри е суперзвезда, една от най-известните личности в света на рока. Гей сцените от Лондон, Ню Йорк и Мюнхен обхващат значителна част от личния му живот през последните трийсет години. Сред представителите на хомосексуалистите от неговия свят той е най-търсеният. Достатъчно било да се разчуе, че пристига, и всички тръпнели в очакване, а понякога, щом влезел в клуб, шоуто спирало. Просто е невероятно някой от тези кръгове да няма представа кой е Меркюри.

Твърдението, че Меркюри е повярвал на старата лъжа, че някой не го е познал и го е пожелал заради него самия, не му е присъщо. Един от многобройните аспекти от характера на Меркюри е, че той умее да мисли трезво и е изкусен манипулатор. Признава, че обожава да е влюбен, но това в никакъв случай не означава, че ще пипа с кадифени ръкавици. Звездата никога не проявява слабост, както твърдят някои, когато му предстои да направи избор за личния си живот. Колкото и да е привързан към Мери Остин, макар и да копне за свое семейство, той успешно изолира онази част от връзката им, която би довела до брак и стабилност. Меркюри заменя хетеросексуалната им любов за желанието си да води изцяло хомосексуално съществувание.

Дори изборът му на мъже, грубите мъжкари, изглежда важен. Пред хората се държи шумно, невъздържано и всеки лесно може да предположи, че той е доминантната фигура в личните отношения. Надмощието му във връзките се дължи на факта, че той винаги е по-властният, защото славата и богатството му дават превес над типа мъже, които предпочита и които са със значително по-малко пари и влияние от него. Освен това си избира мъже, които не са кой знае колко образовани, което вероятно е друг начин да покаже, че контролира нещата — това е изключително важно за Меркюри.

Райнхолд Мак е убеден, че макар звездата да е силно активен в сексуално отношение, той не е доволен от гей начина си на живот. Според Мак Меркюри сериозно обмисля да се откаже от хомосексуализма и отново да тръгне по правия път. Ако наистина е така, то това е доказателство за силната му воля. Както и да е, независимо как е започнала, връзката на Меркюри с Вини Киркенбергер, и при все че не е съвсем моногамна, тя продължава цели три години.

Следващото турне е в средата на юли и е поредната тежка серия от концерти в Канада и Щатите, където ще са ангажирани почти всяка вечер, в почти всеки щат и често ще участват в диви партита. Трийсет и шест годишният Меркюри признава, че този трескав начин на живот започва да му дотяга. В сравнение с дните, когато все още е с лакирани нокти и се кълчи в прилепнали гащеризони, представянето му на сцената е много по-енергично. По време на концерта той не спира да обикаля сцената и ту се качва, ту слиза по стълбите. Подобни изпълнения са изтощителни.

Подготовката му предполага не само добра физическа форма, но и издържано музикално изпълнение. Финансовият стимул вече го няма. Веднъж Меркюри заявява: „Сега не става въпрос за пари. Харча ги, все едно са нищо. Утре може да остана безпаричен, но все някак ще ги изкарам отново“. Любовта към музиката обаче си остава. Той е съгласен, че ще дойде време, когато няма да владее сцената, и добавя: „Музиката обаче ще остане в мен“.

Турнето носи специално удоволствие на Меркюри. През януари, докато записват „Hot Space“ заедно с Роджър Тейлър, той спира временно работа, за да изпее бек вокалите на „Emotions in Motion“ на американския рокер Били Скуайър. Скуайър ще стане близък приятел на Меркюри и когато научава за турнето на „Куийн“ в Америка, той се съгласява да се присъедини към тях като специален гост.

Турнето започва във „Форъм“ в Монреал и завършва във „Форъм“ в Лос Анджелис на 15 септември 1982 г. Те нямат представа, че това ще бъде последното им турне в Америка. Месец по-късно следват шест концерта в Япония, които завършват с колосално представяне на токийския стадион „Сеибу Лайънс“. След това се връщат във Великобритания, тъкмо навреме, за да започнат дълги преговори за подновяване на договора с „Електра“, които не довеждат доникъде. През декември, като крайна мярка, те прехвърлят всичките си албуми на „И Ем Ай“.

Прекъсването на отношенията с американския лейбъл съвпада с решението на „Куийн“ да направят една година почивка. Това може и да е подействало като шок на феновете им, но от известно време те са готова за тази стъпка. Съвместният им живот и работа години наред си казват думата, а споровете и несъгласията в бандата са се превърнали в нещо обичайно. Всички са изморени и се дразнят един друг. Необходима им е почивка, ако искат да оцелеят като група. Музикалната преса прави всичко по силите си, за да превърне съобщението, че „Куийн“ няма да имат турнета през следващите дванайсет месеца в истинска драма. Меркюри обаче покосява развихрилото се въображение на хората, като заявява: „На този етап е твърде късно да се разпадаме. Представяте ли си да създаваме нова банда на четирийсет? Глупаво е, нали?“

Годината на раздяла дава възможност за солови проекти и Меркюри бързо ангажира време в „Мюзикланд Студиос“ заедно с Мак. Той отдавна има желание да създава музика без „Куийн“ и чака предизвикателството с огромно нетърпение. Едва започнал соловата работа, той се отклонява. Продуцентът Джорджо Мородер кани Меркюри да му сътрудничи. Мородер е спечелил Оскар за музиката си за филма на Алън Паркър „Среднощен експрес“ и работи над нова версия на класическата фантастика „Метрополис“ от ерата на нямото кино. Когато на следващата година филмът „Метрополис“ на Мородер излиза, Меркюри е дал своя принос заедно с Адам Ант, Бони Тейлър, Били Скуайър и много други.

Първоначалните планове на Меркюри са отложени, но той и не бърза със соловия си албум. Ще минат цели две години преди той да излезе. Междувременно Меркюри си доставя удоволствието да прекара повече време с Вини Киркенбергер и се отдава на живот в Мюнхен. Понякога прекалява, а веднъж дори се оказва с гипсиран крак за цели шест седмици. Разнасят се слухове, че участва в пиянска свада в някакъв клуб, които по-късно са отречени, но е известно, че когато ревността му кипне, макар да се преструва на непукист, Меркюри става агресивен.

Отчасти вина за агресивността му има приемането на наркотици. На приятелите му им е трудно да предскажат неговите настроения. Той е в състояние да изпадне в неконтролируем бяс — чупи мебели и крещи диво с пълно гърло. След това не помни нищо. Говори се, че веднъж, докато бил обладан от ярост под въздействието на наркотици, се опитал да удуши Барбара Валентин, но това очевидно не е истина. „Никога не се е случвало подобно нещо — твърди Валентин. — Нямам представа откъде е тръгнал този слух“.

Меркюри твърди, че знае най-готините места на планетата, но винаги е готов за нови предложения, особено ако звучат рисковано. В Ню Йорк посещава „Гилдед Грейп“, където е предупреден, че му трябва брониран автомобил и шофьор с бързи рефлекси. Подобна информация веднага го отвежда на въпросното място. След като се отдава на обиколки по клубовете и секс в продължение на няколко седмици, той неочаквано се отказва от нощните си похождения из града и заминава за слънчева Калифорния.

Има уговорка да се срещне с Майкъл Джаксън, който работи над продължението на „Thriller“ и видеото към него. Преди това Меркюри иска да свърши нещо друго. Както сам признава по-късно в едно от малкото интервюта пред диджей Саймън Бейтс от Радио Едно, след като седмици наред е прекалявал, има нужда да влезе във форма, преди да се срещне с маниака на тема здраве Джаксън. „Беше категоричен“, обяснява Бейтс. „Фреди настояваше, че ако физически е във форма, и умът му ще бъде дисциплиниран“.

Меркюри отива в частното студио на Майкъл Джаксън в Енсино, където двамата завършват „Victory“ и „State of Shock“. Меркюри е все още на кокаин и първоначално, докато записва с Джаксън, тъй като знае какво мисли американецът по този въпрос, дискретно се оттегля в тоалетната. Само че започва да се дразни, задето му се налага да се крие толкова често. Макар да не обича да стряска непознати с поведението си — независимо дали става въпрос за наркотици, или хомосексуализъм — този път той става по-небрежен. Изглежда Джаксън е видял как Меркюри смърка кокаин и това е достатъчно, за да сложи край на приятелството им. Затова записите с двата им дуета не са пуснати. „State of Shock“ излиза година по-късно, включен в един от албумите на Майкъл Джаксън, но Мик Джагър е заместил Меркюри като гост вокалист.

Срещата между Фреди Меркюри и Саймън Бейтс, по време на която летят въпроси и отговори, се провежда в Лондон, след като Меркюри приключва работата си с американската суперзвезда. Макар да знае много добре, че Фреди не дава интервюта, Бейтс го кани. Не пита защо звездата най-неочаквано дава съгласието си. Интервюто се провежда в офиса на „Куийн“. Когато Бейтс пристига, Меркюри го поздравява любезно, настанява го удобно и му налива чай „Ърл Грей“ в изящни чашки от костен порцелан. Освен всичко останало двамата разговарят и за изкуство. Следва официалното деветдесетминутно интервю.

„Държеше се почти като викторианец — разказва Бейтс, — много тих, изключително любезен, покани ме на чай с бисквити, разговаряхме за какво ли не — и не го казвам критично. Приличаше на човек от средната класа, който забавлява гост, и всичко вървеше чудесно. Освен това прояви любопитство към моите интереси. Обожаваше изкуството и очевидно знаеше много“.

Интервюиращият скоро забелязва, че Меркюри е нервен. Бейтс си спомня: „Беше малко несигурен. Бях довел продуцент от Радио Едно и когато дойде моментът да започнем интервюто, Фреди отказа да говори пред него. Настоя да останем сами.

Попитах го дали има въпроси, които предпочита да не засягаме, а той ме помоли да изброя темите, които искам да разискваме, и когато приключих, заяви, че не искал да говори за родителите си. Не беше поставил предварителни условия, но изтъкна, че предпочитал да не засягаме тази или онази тема. Така и не беше повдигнат въпросът за гей предпочитанията му, а и защо да говорим по този въпрос? Това нямаше отношение към работата му като музикант“.

По време на интервюто Меркюри се отпуска. Съвсем не се държи както обикновено и разкрива много неща за себе си. „Беше доволен, че може да говори за себе си — потвърждава Саймън Бейтс. — Открито призна, че е луд по партитата, че обича да се наслаждава на живота до ента степен. Освен това му доставяло удоволствие да пътува с «Куийн» по турнета, да се маха от Англия възможно по-често. Вярваше, че в него живеят три личности. Единият беше работливият професионалист, вторият беше неудържимият купонджия, а третият обичал да бъде сам“.

Въпреки че „Куийн“ са временно разделени, те поддържат връзка. През изминалите шест месеца всеки от бандата се е занимавал със свои проекти. През юли, по настояване на Джим Бийч, се събират. Освен че е мениджър на „Куийн“, Бийч има контакти и сред филмовите среди и прави предложение на групата. Снима се филм по романа на Джон Ървинг, „Хотел «Ню Хампшър»“, в който участват Роб Лоу и Джоди Фостър. Искат ли „Куийн“ да направят саундтрака?

Меркюри веднага проявява интерес и заедно с Джон Дийкън заминава за Канада за среща с режисьора Тони Ричардсън. След като е прочел странната история по време на полета, срещата в Монреал протича добре и се съгласяват да започнат работа над музиката. Определят дата през август и „Куийн“ се срещат в „Рекорд Плант Студиос“ в Лос Анджелис. Никога досега не са записвали в Америка и този факт, както и раздялата, им се отразява добре.

Да пренесат този ентусиазъм на саундтрака обаче така и не се получава. Не е никак лесно да прекроят музиката си, за да пасне на романа. Самата работа им допада и известно време упорстват. Но се оказва, че не постигат желания резултат. Силно разочаровани, те нямат друг вариант, освен да се откажат.

Наскоро „Куийн“ са подписали с американския лейбъл „Капитол Рекърдс“, затова насочват усилията си към новия албум. Записват в „Мюзикланд Студиос“, а датата е определена за началото на 1984 г. Първият сингъл, избран от албума, е парче на Роджър Тейлър, „Radio Ga Ga“. Промоционалното видео, екстравагантно дори за стандартите на „Куийн“, достига епически пропорции. Режисьорът Дейвид Малет използва 500 статисти, до един ангажирани от фен клуба на бандата, и снимките са осъществени в края на ноември в „Шепъртън“. Феновете са абсолютно еднакво облечени и ролята им е да ръкопляскат над главите си на всеки припев. Това не е сложно и много скоро те действат като професионалисти, за разлика от „Куийн“. Водени от Меркюри, който е в черни панталони и ботуши за езда, опасан с червени ленти, подобни на превръзки, вместо риза, четиримата от бандата се объркват и не пляскат навреме. Завършеният продукт обаче е въздействащ и феновете по цял свят пляскат на концертите по същия начин.

Мислите на Меркюри са насочени към соло албума му, над който е започнал работа в Мюнхен в началото на годината. Както по-късно разкрива продуцентът Майк Моран, един от най-близките приятели на звездата, също автор на песни, Меркюри никога не е имал за цел да открои работата си от тази на „Куийн“. Само че сърцето му принадлежи на баладите и докато записва своите собствени материали, той възнамерява да се отдаде напълно на тази своя слабост. Признава, че пише любовни песни, които ще се продават, и подчертава, че най-много в живота цени любовта и емоциите. „Не съм Джон Ленън, който спи в спални чували един Господ знае колко дълго — настоява Меркюри. — Трябва да имаш възпитание и да преживееш какво ли не, преди хората да повярват в онова, за което пишеш“. Истината е, че Меркюри не позволява текстовете на тези песни да отразят напълно точно личните му преживявания.

По това време той продължава да води трескав социален живот и една вечер е останала паметна в спомените на Питър Стрингфелоу. „Моят клуб «Хиподрум» беше отворен от година, когато проведох първата гей вечер в понеделник. Тогава в музиката имаше специфичен саунд, от нея бликаше страхотна енергия, въодушевление, което се връзваше добре с гей сцената. Бях на балкона с приятелката си. Отивахме да похапнем, когато сякаш странна вълна заля клуба. Настъпи въодушевление и всички, около 2500 човека, спряха, който каквото правеше и се обърнаха към нещо. Запитах се какво, за Бога, ставаше, и разбрах. Беше пристигнал Фреди Меркюри. Беше облечен в бяло и наистина имах чувството, че е влязла Савската царица. Тълпата буквално полудя.

Чудесен пример за въздействието на Фреди, защото, нека бъдем честни, той беше наистина магнетичен. Последва оглушителен взрив от аплодисменти, които Фреди прие като нещо напълно естествено. Изобщо не се притесни. Тъкмо обратното. Все едно казваше: «Ами, да, разбира се! Нали влизам аз. Вие какво очаквате?» Огромна вълна се устреми напред, но бодигардовете му веднага сгъстиха редиците и никой не успя да се добере до него. Той продължи с антуража си и се настани на една от най-отдалечените маси“.

Според Стрингфелоу Меркюри никога не остава в някой от клубовете му, ако той самият не е там. Добавя: „Фреди обаче се беше променил от първия път, когато се запознахме в Лийдс. Вече живееше в свой свят, правеше каквото му скимне и много малко хора успяваха да се доближат до него. И аз, както много други, го наблюдавах отстрани, а той беше великата звезда. Наистина, никой не можеше да го докосне“.

Винаги става така, освен в случаите, когато той реши друго. Преди Меркюри да се върне в Мюнхен, му предстои да се срещне с човек, който ще стане изключително важен за него. Отива в един от любимите си клубове, „Кокобана“, гей клуб на приземен етаж в Южен Кенсингтън. Късно вечерта той се приближава до як, тъмнокос мъж, подпрян на бара. Меркюри предлага на непознатия да го почерпи, при което мъжът отвръща: „Чупката!“ Меркюри никога не се натрапва, затова се връща при шумния си антураж без дори да разбере как се казва мъжът.

Това е Джим Хътън, ирландец, който работи в бръснарски салон в лондонския хотел „Савой“ и живее с любовника си в Южен Лондон. Когато гаджето на Хътън сяда до него на бара, той бързо разкрива кого приятелят му е разкарал така грубо. Също като Вини Киркенбергер, с когото Меркюри все още има връзка — и въпреки грубото отношение, на което Питър Стрингфелоу е станал свидетел — Хътън твърди, че името Фреди Мъркюри не му е познато. Меркюри на пръв поглед е кльощав и Хътън очевидно не го е харесал. Едва ли на Меркюри му се случва за пръв път да бъде отблъснат и по всяка вероятност е забравил за случката.

„Radio Ga Ga“ излиза на 23 януари 1984 г. и се изкачва на четвърто място в чартовете, а после — и с още две места, но така и не достига върха, зает от „Relax“ на „Франки Гоус Ту Холивуд“. Това е поредното паметно събитие за бандата, тъй като сега и четиримата от „Куийн“ имат хит в топ тен. Успехът на Роджър Тейлър е помрачен седмица по-късно от инцидент в Италия по време на първото изпълнение на живо от петнайсет месеца насам.

В началото на февруари „Куийн“ заминават за ежегодния музикален фестивал в Сан Ремо. Там, докато са зад кулисите, Мей и Роджър Тейлър се скарват и двамата приятели едва не стигат до бой. Когато по-късно го питат за случката, Меркюри я описва като „крайно неприятна сцена“, която тръгва от нищо. „Роджър напръска Брайън в лицето с лака си за коса или нещо подобно — обяснява той. — Едва не се нахвърлиха един върху друг. Съблекалнята беше миниатюрна, вътре беше ужасно горещо и разправията избухна неочаквано“.

За Меркюри това е потвърждение, че в групата продължава да тлее напрежение. Той бързо усеща накъде вървят нещата, скача между тях и започва да пуска шеги. Първоначално нито Мей, нито Тейлър са в настроение за глупостите на Меркюри — което спокойно можело да раздуха пламъците, — но той не се отказва и накрая двамата избухват в смях и всичко тръгна нормално. Присъстващите настояват, че Меркюри не просто е спасил положението, ами и бъдещето на „Куийн“. Но ако може да се вярва на един от разказите на Меркюри, невинаги му се е разминавало, когато се е подигравал на приятелите си, като ги е имитирал.

„Една вечер Роджър беше в кофти настроение и запокити целия дръм сет насред сцената. Това чудо едва не ме удари. Можеше да ме убие!“ Меркюри преувеличава, разбира се. Въпросната вечер в Сан Ремо „Radio Ga Ga“ влиза в историята с гръм и трясък, а тълпата изпадна в транс. Дни по-късно, на 7 февруари „Капитол Рекърдс“ пускат парчето в Америка и то заема шестнайсето място в класациите. Във Великобритания „Relax“ отказва да отстъпи, но в осемнайсет други страни песента стига до първото място, като някъде се задържа седмици наред.

Благодарение на „Hot Space“ са си научили урока и новият им албум, „The Works“, който излиза по-късно същия месец, дава на феновете точно каквото искат — изключително хармонично звучене, изпипани музикални решения и обичайния интересен аранжимент с характерно звучене. Най-важното е, че парчетата са по-тежки, главно благодарение на настоятелната работа на Мей. Наградата идва, когато „The Works“ заема второ място в класацията за албуми.

Вторият сингъл след „Radio Ga Ga“ от „The Works“ е „I Want to Break Free“. Видеото за него отново е режисирано от Дейвид Малет. Всички видеоклипове на „Куийн“ досега са били създадени с въображение и са много скъпи, но в този случай те решават да се позабавляват. Сериалът „Коронейшън стрийт“, излъчван по телевизия „Гранада“, е най-дългата сапунка по британската телевизия и Роджър Тейлър предлага всеки от тях да се облече в женски дрехи като героиня от сериала.

Видеото е разделено на три отделни части. Първата показва „Куийн“ сред тълпа от миньори от бъдещето, които приличат на малоумни. Снимките са направени в мразовит мартенски ден в склад на „Лаймхаус Студиос“ в Докландс в Лондон и отново са използвани стотици доброволци от фенклуба като статисти. На следващия ден се снима втората, главна част в студио „Батърси“ и този път бандата е облечена в женски дрехи. Отговорността за тези сцени автоматично пада на Меркюри. Той обаче отрича и когато телевизионен водещ го пита как е убедил останалите да облекат женски дрехи, той бързо му затваря устата. „Навлякоха роклите по-бързо от очакваното“!

Джон Дийкън е закопчана до ушите, вечно недоволна бабка. Брайън Мей се появява в дълга нощница от изкуствена материя, с пухкави пантофи. Роджър Тейлър се превръща в неочаквано убедителна, сексапилна ученичка, с къса пола и три четвърти чорапи. Меркюри е най-смешен. Опитва се да имитира барманката Бет Линч от „Стрийт“ и е облечен в бонбоненорозов тесен пуловер, опънат върху огромен изкуствен бюст и дръзка минипола от изкуствена кожа. На всяка крачка, докато действа с прахосмукачката, се виждат бели гащички. Воден от амбицията си, първоначално той идва на репетиции на токчета, но не може да издържи на тях и се налага да обуе по-ниски обувки. Веднъж нагло заявява, че ако не е станал рок звезда, нямало какво да прави и добавя с намигане: „Не мога да готвя. Не ме бива в домакинската работа!“ Но в това видео определено личи, че знае как да чисти с прахосмукачка.

Дори снимките в Батърси да са истински майтап, третата, последна част, в която Меркюри е представен без останалите от бандата, означава най-много за него, защото за втори път работи с приятеля си Уейн Иглинг. „Фреди беше невероятно вдъхновен от балета — казва Иглинг. — Много отдавна искаше да се прояви като велик танцьор и това беше шансът му, затова го превърнахме в Нижински. Да се създаде хореография, която не е за балетист, се оказва трудна работа, а на Фред изобщо не му беше лесно. Понякога, обзет от разочарование, аз се обръщах към него. «Просто направи каквото обикновено правиш». Само че той беше невероятен професионалист и беше решен да даде най-доброто от себе си“.

Дерек Дийн продължава да разказва. „Уейн беше пресъздал балета «L’Après-midi d’un faune»^[1] специално за Фреди. Творбата беше прославена от Нижински. В началото изглежда сякаш Фреди седи върху скала, но в действителност това е купчина тела, които оживяват едно по едно. По-късно Фреди се търкаля по корем върху редица от тела по пода. Тази част най-много му хареса“!

Въпреки че филмирането на балетната сцена отнема цял ден, тя трае не повече от минута в завършения клип. Меркюри си е обръснал мустаците специално за тази сцена и искрено се наслаждава на преживяването. Когато приключват, той иска да се отплати на Иглинг за усилията, но танцьорът отказва пари. „Направих услуга на приятел, настоява той, и не искам да ми се плаща, но Фреди не престана да ме пита какво да направи за мен, затова отвърнах: «Не мога да пея, но с удоволствие ще изпея една песен заедно с теб».

И така, двамата с Фреди написахме и записахме парчето «No, I Can’t Dance». Не помня друг път през живота си да съм бил толкова нервен. Ако се чувствате неадекватни, това ще ви хареса, още повече че до Фреди в звукозаписно студио нямаше как да не се чувствам неадекватен“.

Критиците също се забавляват, когато на 2 април 1984 г. излиза видеото на „I Want to Break Free“. Очевидно е, че е замислено като шега, но започват да валят възмутени обвинения за безобразните прояви на травестизъм и подчертано хомосексуално поведение, които можели да развратят английските младежи. Независимо от това сингълът се изкачва на трето място във Великобритания и се превръща в забележителен хит в цяла Европа. Някои южноамерикански страни дори го приемат като химн на свободата.

Въпреки че по това време Меркюри смята Мюнхен за свой дом, той започва да се прибира в Лондон през уикендите. Социалният му живот е все още забележителен и в някои отношения той отново се впуска да задоволи неутолимия глад, който често е проявявал по време на дългите американски турнета. През април му предстои да се запознае с Джим Хътън, отново случайно, поне според Хътън. Меркюри се храни в малък ресторант на „Ърлс Корт“ и забелязва Хътън сред останалите посетители в заведението. Твърди се, че от този момент насетне Меркюри следи неотклонно всяка стъпка на Хътън.

По някаква случайност двугодишната връзка на Джим Хътън с любовника, с когото живее, е към края си. Домът на Хътън е в Съри, но той обича да пийва в гей клубовете във Воксхол, Южен Лондон. Меркюри посещава „Хевън“, нощен клуб под гара „Чаринг Крос“, но очевидно инструктира шофьора си да се отбие първо до Воксхол. Хътън е убеден, че Меркюри си е поставил за цел да разбере къде ходи, затова и изпраща асистента си Джо Фанели в пъба, просто за да се убеди, че Хътън е сам. След това Меркюри продължава към „Хевън“. Ако наистина е така, Меркюри изобщо не е готов да признае подобно нещо. В един от случаите, когато е в лошо настроение, той се хвали с живота си: „Аз съм просто един стар мърляч, който става всяка сутрин, почесва се по главата и се пита кого иска да изчука“.

През лятото на 1984 г. Меркюри репетира за предстоящото европейско турне. Бандата се натъква на истинска буря от противоречиви мнения, когато съобщава, че възнамеряват да свирят в Сън Сити, Южна Африка. Това веднага събужда крайното недоволство на Съюза на музикантите, на групи, настроени против апартейда, и на пресата. Пиарите на „Куийн“ се опитват да оправят нещата, като настояват, че бандата не е политически ориентирана, че на концертите ще присъства смесена публика. Но никой не се вслушва в тези думи и „Куийн“ не успяват да излязат здрави и читави от предизвиканата какофония. Истинска ирония е, че новият им сингъл е „It’s a Hard Life“^[2]. Видеото представя истинска декадентска сцена и сред статистите е включена и пищната Барбара Валентин. Нужно е обаче много повече от умопомрачителен бюст, за да бъде засенчен Меркюри в аления му костюм, украсен с множество циклопски очи.

Турнето „The Works“ започва в Белгия на 24 август и в него за пръв път се включва новодошлият Спайк Едни, който по-късно започва работа с „Бумтаун Ратс“. Кристъл Тейлър, личен асистент на Роджър Тейлър, представя Едни на „Куийн“. „Повикаха ме на прослушване в Мюнхен — спомня си Едни, — и аз отидох, убеден, че хората ще чакат на опашка, но се оказа, че съм единственият. И без това знаех всичките им парчета, така че нямаше проблем. Може да се каже, че бях с «Куийн» от началото на това турне чак до Небурт, две години по-късно“.

На 10 септември, между последните две дати за концерти на лондонския Уембли и в Германия, във Вестваленхале, Дортмунд, излиза новият сингъл на „Куийн“ „Hammer to Fall“. На този ден е пуснат и първият соло сингъл на Меркюри. Написан е съвместно с Джорджо Мородер и една от песните е от саундтрака на „Метрополис“ „Love Kills“ в рок/диско аранжимент. Често пъти соловите творби се оказват по-лоши от работата в банда. Сингълът на Меркюри обаче опровергава традицията, като достига десети номер в английските чартове. Това е три места по-високо в сравнение с „Hammer to Fall“, типично рокаджийско парче на „Куийн“, което би трябвало да получи добри отзиви от многобройните фенове. Освен това „Love Kills“ се превръща в невероятен хит в лондонските гей клубове и на други места в Европа.

Докато изпълнява „Hammer to Fall“ в Хановер, две седмици по-късно, Меркюри се подхлъзва на стълбите. Продължава шоуто до края, но когато лекарите го преглеждат, става ясно, че е разтегнал сухожилие на коляното и му е препоръчано да не излиза на сцената. Но тъй като остават съвсем малко дати, звездата пренебрегва съвета и довършва турнето. Пет дни по-късно „Куийн“ са в Бопутатсуана.

Поели са дванайсет дати около суперкупата и билетите се разпродават за един ден. Още първата вечер, преди Меркюри да е загрял добре гласа си, който напоследък му създава проблеми, усеща, че има опасност да пресекне. След това му става по-трудно и останалите от бандата се опитват да му дадат сили, но състоянието на гласа му се влошава. „Фред слезе от сцената след три песни. Адски го болеше“, спомня си Едни.

Макар в продължение на няколко години да е водил чергарски живот, Меркюри не може да бъде обвинен, че е пренебрегнал удобствата си. Той пътува в невероятен лукс, с личен прислужник, масажист и готвач. Освен че използва кокаин като стимулант, пътната му чанта с лекарства включва най-различни витамини и тоници, специално подбрани, за да му помогнат да поддържа високо нивото на енергията си и да продължава в същия дух. Независимо от всичко това, независимо от репетициите и тренировките преди турне, слабото му място си остава гласът — и малките, упорити и болезнени възелчета по гласните струни, които всеки път му създават неприятности. Преизпълнен с недоволство и възмущение, веднъж Меркюри изграчва: „Изчезват, но се връщат също като мазоли. Дължи се на злоупотреба с гласа“.

Повикан е специалист, който да прегледа Меркюри, и той е напълно съгласен с казаното от звездата. За „Куийн“ не остава друга възможност, освен да отложат последните четири вечери. „Разгоря се страхотен скандал, защото нямаше време да прехвърлим датите, ала просто нямаше как“, обяснява Едни. Разгневените хора, които са си купили билети, са едно, но ги очаква и по-лошо, тъй като мнозина са на мнение, че „Куийн“ не са премислили достатъчно добре политическото значение на концертите в Южна Африка.

Мандла Ланга, културно аташе и говорител на Африканския национален конгрес, коментира: „Хората бяха побеснели. «Куийн» дойдоха в Южна Африка по време, когато нямахме никаква нужда от външно влияние, което да се отрази добре на режима в Претория. На Сън Сити открай време се гледаше като на обида за всеки южноафриканец, застъпник на правдата, а да се правят концерти там, сред беднотията и яростта, съвсем не може да бъде прието като опит на «Куийн» да ликвидират бариерите. Хората, които посетиха концертите, бяха бели. Нещо повече, те помогнаха на институции като Южноафриканска корпорация за телевизия и радио да се възползват от новоустановените връзки със западния свят, осигурявайки на «Куийн» максимум време в ефир… Хората тук имат дълга памет и тяхната музика така и не беше одобрена от черните активисти“.

Заради всичко това „Куийн“ са включени в черния списък на ООН на музиканти, свирили в Южна Африка, въпреки че по-късно името им е заличено от въпросния списък. Във Великобритания Съюзът на музикантите ги напада ожесточено, задето са престъпили правилата. Изобщо не се трогват от пламенната реч на Брайън Мей, когато той лично се изправя пред генералния комитет на Съюза, и налагат жестока глоба на „Куийн“. Бандата плаща, но единствено при условие че парите ще бъдат дадени за благотворителност.

Меркюри заминава за Мюнхен веднага след турнето и няма търпение да загърби всичко това. „Куийн“ за първи път решават да пуснат коледен сингъл и започват работа над него в студио „Сарм“ в Лондон. Работата над „Thank God It’s Christmas“ започва, докато Меркюри е в Мюнхен. По-късно Мей, Тейлър и Дийкън заминават за Германия със записа и Меркюри добавя вокалите. Сингълът излиза на 26 ноември, но така и не влиза в топ двайсет.

Битката за коледно парче номер едно тази година е решена още през 84-а, когато стартира надпреварата. Печелят „Банд Ейд“ с благотворителния сингъл „Do They Know It’s Christmas“. В началото на ноември певецът на „Бумтаун Ратс“ Боб Гелдоф е трогнат от специален телевизионен репортаж на чуждестранния кореспондент на Би Би Си Майкъл Бърк за глада в Етиопия. Вдъхновен от него, той успява да създаде за нула време амбициозен план, в който да се включат множество звезди, без нито един от тях да вземе пари за участието си.

Две седмици по-късно, след безброй телефонни обаждания, трийсет и шест известни рок звезди се събират в същото студио в „Нотинг Хил“, което „Куийн“ използват в последно време. Целта на срещата е да доизпипат песента, написана набързо от Гелдоф и бившия певец на „Ултравокс“ Мидж Юър. Сред звездите са Клиф Ричард, Фил Колинс, Стинг, Бой Джордж, Джордж Майкъл, „Стейтъс Куо“ „Дюран Дюран“ и Пол Йънг. „Куийн“ не са поканени и този факт силно разстройва Меркюри, който по-късно разкрива: „Много щеше да ми бъде приятно да участвам в плочата на «Банд Ейд»“. А след малко добавя, „Не знам дали изобщо щяха да ме включат в плочата. Малко съм старичък“.

Възрастта няма нищо общо. Едната причина „Куийн“ да не бъдат поканени, както изтъкват организаторите на благотворителното събитие, е, че по същото време са били на турне. Само че това не е истина. Истината е, че споровете, предизвикани от концертите в Южна Африка продължават да разпалват страстите. А може и да са преценили, че тъй като гласът на Меркюри е по-характерен в сравнение с гласовете на останалите, не е редно един да изпъква в песен, която е създадена от всички.

Дори да има друга причина, тя не заличава разочарованието на Меркюри, че не е бил включен в сингъл, който се оказва най-продаваният във Великобритания. Още повече че „Куийн“ са залети с нови нападки от критиците, задето са пуснали сингли, които са от един албум. Разнасят се обвинения за експлоатация на феновете и всичко това допринася за неприятния край на първата година, в която „Куийн“ са отново заедно.