Лора Джаксън
Фреди Меркюри (10) (Биография)

Девета глава
Плаващи пясъци

На Меркюри се налага да отложи намерението си да поддържа връзка с Тони Бастин поне през първата четвърт на 1980 г. Работата в „Мюзикланд“ както над новия албум на „Куийн“, така и над саундтрака на „Flash Gordon“, го задържа в Мюнхен, което напълно го устройва. За нощния живот в града се носят легенди, които съвсем не са празни приказки, и тук Меркюри създава едни от най-крепките си приятелства. Само че седмиците на невъздържан, трескав живот, съчетанието от ангажиращата, трудна работа над записите и дългите нощи, прекарани в клубовете, си казват думата. Добре, че през март на Меркюри му се налага да се върне за кратко в Лондон.

Новият сингъл „Save me“ е посрещнат от музикалните критици с обичайното пренебрежение, но това няма никакво значение. Много отдавна се знае, че мнението на критиците съвсем не отразява световната популярност на бандата. „Crazy Little Thing Called Love“ е начело в класациите в Щатите, постигнала е същия успех в още пет страни. Меркюри обаче не заминава за Великобритания по работа, нито пък само за удоволствие. Той трябва да изпълни обещанието, което е дал на Кени Евърет да се появи по телевизията — макар че много рядко се съгласява на подобни участия — в едно от смахнатите му ежеседмични предавания. Докато Евърет представя участниците в конкурса, облеченият в кожени дрехи Меркюри се качва на сцената при него, стиснал в ръка кутийка с газирана напитка. Отваря я с бързо дръпване, толкова близо до Евърет, че газираната течност плисва по лицето на водещия. „Добро начало“, бърза да замаже положението Евърет и се обръща към камерата, за да продължи. Очевидно е, че Меркюри не е включен в сценария. Той се хвърля върху комика, прегръща го с ръце и го обхваща с крака, поради което Евърет губи равновесие и двамата падат на пода на студиото, където започват да се боричкат на шега.

Приятелството между Меркюри и Евърет ще продължи до средата на осемдесетте, но по-късно ще плъзнат слухове, че злъчната им раздяла е след грозно скарване за наркотици. Това обаче е по-скоро измислица, отколкото факт. През 1995 г. Кени Евърет умира от СПИН, но агентът му, Джо Гърнет, твърди: „Кени се възхищаваше от Фреди невероятно много и обожаваше абсолютно всичко, което той правеше. Двамата бяха страхотни приятели. Причината за скарването им е все още мътна работа, но аз знам, че става въпрос за дребно неразбирателство, след което двамата просто се отчуждиха.

Заради кариерата си Фреди пътуваше непрекъснато, а работата в телевизията отнемаше значителна част от времето на Кени. Двамата не се бяха виждали от известно време. На него щеше да му бъде безкрайно приятно, но просто така се случи. След това Фреди се разболя тежко, също и Кени… Спомням си какво каза Кени за Фреди, когато беше в последния етап от болестта и знаеше, че умира: «Е, всички ще отидем там, горе, може пък тогава да се сдобрим».

От известно време Меркюри живее в удобен апартамент на «Стафорд Теръс» №12 в «Кенсингтън», но по-късно се поддава на изкушението да притежава собствена къща, символ на лукса и положението му на звезда. Всъщност няма желание да се мести в къща, просто е доволен, че собствеността му ще бъде толкова голяма. Мери Остин следи пазара на имоти и тъй като Меркюри няма никакво желание да се мести от «Кенсингтън», възможностите намаляват. Независимо от всичко Остин намира къща, в която той се влюбва веднага.

Гардън Лодж на «Логан Плейс» №1 е великолепна грегорианска къща с двайсет и осем стаи, разположена в средата на един декар възхитително поддържана градина, заобиколена от висока тухлена стена. Меркюри отива да я види и влиза първо в просторно антре с елегантно извито стълбище. Тази първа гледка е напълно достатъчна, за да спечели сърцето му. Къщата е построена със замах, точно както звездата обича. Масивни двойни врати се виждат от двете страни на коридора и водят към огромни стаи. Едната стая е забележителна, с високи прозорци като в ателие на художник в единия край и вътрешен балкон в другия. Широката градина осигурява усамотение и Меркюри бързо решава да купи къщата, като плаща 500000 в брой. Преди това Гардън Лодж е принадлежала на Хорс, семейство банкери. Като нов собственик Меркюри най-нагло променя името и на «курвенската къща». Има грандиозни планове за цялостно обновление, което започва незабавно. След това се връща, за да подеме отново живота си в Мюнхен.

На 30 май излиза най-новият сингъл на «Куийн» «Play the Game». Представя се прилично в английските чартове, но когато виждат видеото, много от феновете не скриват недоволството си. Познатият им Меркюри е изчезнал, а на негово място се е появил певец с късо подстригана коса, без лак по ноктите, а последната капка на преливащото недоволство са гъстите мустаци. В знак на протест те буквално обсипват офиса на бандата в Нотинг Хил със самобръсначки еднодневки и черен лак за нокти. Меркюри обаче си затваря очи и остава непреклонен.

Когато месец по-късно излиза «The Game», недоволството на феновете расте. «Куийн» открай време се хвалят, че не използват синтезатори, за да създават музиката си, но ето че в този албум са се обърнали срещу себе си. След като толкова пъти са подчертавали, че избягват този електронен инструмент, много от преданите им фенове се чувстват излъгани. Не са подготвени да приемат обяснението на бандата, че са имали желание да експериментират с нова технология. Макар на Меркюри да му се иска да се съобразят с желанията на феновете, той е съгласен с останалите, че няма да е никак разумно да позволят миналото да ги ограничава.

Част от собственото му минало заплашва да го настигне. Мери Остин е играла ключова роля в желанието на Меркюри да притежава добър имот и се занимава с ремонта на Гардън Лодж. Вероятно повлияна от заниманието с новия дом на певеца, Остин, изглежда, настоява да възродят старата си връзка. Твърди се, че е поискала Меркюри да й направи дете. Говори се, че когато е приключил физическата им връзка, Меркюри й е казал: «Все още те обичам, но не мога да те любя».

Четири години по-късно за Меркюри нищо не се е променило, затова отказва на тази много лична молба на Мери Остин. «По-добре да си взема още една котка», казва й той, което не е шега; слабостта му към котките е напълно истинска и след време той ще притежава осем.

Същото лято Меркюри заминава заедно с «Куийн» на изключително дълго турне. То започва на 30 юни в Пасифик Колисиъм във Ванкувър и ще приключи на 1 октомври с четири последователни концерта в Медисън Скуеър Гардън. По време на полет между Бостън и Ню Йорк Меркюри се запознава с красивия стюард Джон Мърфи. Физиката на бившия войник веднага привлича Меркюри. Въпреки че двамата си допадат, те спят заедно един-единствен път в хотелската стая на Меркюри в Манхатън. Приятелството им обаче продължава няколко години. Получава се също както с Джон Фанели, един от най-доверените приятели на звездата, отхвърлен от него като любовник, но останал негов близък. Меркюри притежава необичайното умение да превръща бившите си любовници във верни приятели.

Турнето е изтощително, а охраната е толкова затегната, че бандата има чувството, че се задушава, особено след като вече използват частни полети. Пийт Браун си спомня: «Всеки ден кацахме на някоя частна писта, извозваха ни с лимузини до някой напудрен хотел, от хотела до залата, след това пак същото. Бяха на крачка да полудеят от умора.

Хората си въобразяват, че водят страхотен живот, но всъщност е безкрайно трудно. Ако някой ме попита „Как беше в Бостън?“, мога единствено да обясня: „В Бостън пердетата бяха оранжеви, а кувертюрата на леглото синя“. В такива случаи ме поглеждаха странно, но това беше самата истина».

За да намалят напрежението, те почиват две седмици, колкото да се откъснат от еднообразието — и който иска, може да се прибере у дома — преди отново да се върнат към концертите. След почивка през август на пазара излиза композицията «Another One Bites the Dust» на Джон Дийкън. И този път «Куийн» са различни, но налагащият се бас преодолява недоволството на феновете и парчето се превръща в едно от любимите в дискотеките. Задържа се на първо място пет поредни седмици и е един от трите сингъла на «Куийн», които стават платинени в САЩ.

Тъй като песента зависи от съчетанието на баса и въздействащите барабани, не е лесно да се изпълнява на живо. Само че «Another One Bites the Dust» става толкова популярна песен, че не може да бъде изключена от репертоара на «Куийн», освен това дава на Меркюри безценна възможност. Изпълнението му на «Another One Bites the Dust» съживява славата му на секс символ и има двояко въздействие върху всички полове.

Във «Форъм» в Монреал заякналият Меркюри излиза на сцената под бурните овации на публиката, облечен в бели къси панталонки, бяла бейзболна шапка и червено шалче на врата. Панталонките са толкова къси, че по-късно предизвикват доста неделикатни въпроси от страна на пресата. Звездата заявява с огромно удоволствие: «Не съм си наврял бутилка от кока-кола. Всичко е мое». Бос, издул косматите си гърди, той импровизира по време на инструменталното изпълнение, пристъпва близо до ръба на сцената и непрекъснато дразни публиката с подвиквания «Захапи го, захапи с всички сили, сладурче!», докато потрива стегнатата долната част на корема си и симулира екстаз.

През октомври 1980 г., в края на най-изтощителното турне досега, «Куийн» се връщат във Великобритания. Предстои им шестседмично европейско турне, а преди това трябва да довършат саундтрака на филма. Докато е у дома, Меркюри прекарва нощите с Тони Бастин, а през деня, поне в началото на ноември, е в лондонското студио «Анвил». Концепцията за корицата на албума е негово дело и той отделя много време, за да експериментира с различен дизайн. След това «Куийн» заминават за Цюрих, където ще репетират за турнето. Меркюри се обгражда с обичайния си антураж, в чието ядро сега влизат Джо Фанели, Пол Прентър и Питър Фрийстоун. Само че този път любовникът му го придружава.

«Flash’s Theme» излиза скоро след това като сингъл от албума със саундтрака и като влиза в топ тен, надминава избора на «Електра» за Щатите; за всеобщо огромно разочарование «Need Your Loving Tonight» заема четирийсет и четвърто място в «Билборд».

На 8 декември излиза «Flash Gordon» и рецензиите са блестящи. Радостта обаче е помрачена, когато Меркюри научава, че Джон Ленън е бил застрелян — очевидно от побъркан фен, — когато се е връщал от «Рекърд Плант Студиос» към единайсет часа вечерта. Това не е просто стряскащ урок за това как крайните ласкателства могат да се изродят във фатална обсесия. Припомня си и смъртта на Хендрикс преди десет години. Със смъртта на Ленън «Куийн» разбират, че са изгубили герой. На следващата вечер на лондонския Уембли в чест на Ленън свирят Jmagine“. Толкова са разстроени, че Брайън Мей забравя нотите и преминава към припева. Това напълно обърква изнервения Меркюри. Дори публиката да е забелязала, на тях не им пука; мнозина от зрителите плачат. Признанието си към Ленън Меркюри изразява с песента „Life is Real (Song for Lennon)“, която по-късно ще бъде включена като В страна на „Body Language“.

Към края на годината „Куийн“ стават първата банда, която влиза в „Книгата за рекордите на Гинес“ като едни от най-високо платените изпълнители. Постижението съвсем не намалява желанието им да завладеят нови територии, места, където екстравагантният им начин на живот ще бъде оценен. В Рио де Жанейро мениджърът им обсъжда с местни организатори турне, което ще започне след по-малко от два месеца. 1981 г. бележи началото на любовната им връзка с Южна Америка.

Преди това, в началото на февруари, бандата се връща в Токио. След премиерата на „Флаш Гордън“ в Япония, „Куийн“ изнасят пет концерта пред препълнената зала „Будокан“. Страната, положила началото на куийнманията не е изгубила ентусиазма си, както показва проучване на списание „Мюзик Лайф“. Меркюри е посочен като абсолютен връх в своята категория, както и Джон Дийкън, докато Брайън Мей и Роджър Тейлър заемат вторите места в своите категории. „Куийн“ печелят награда за най-добра банда, което усилва радостта, с която Меркюри се връща в любимата си Япония.

Меркюри е очарован от японската култура от години. Тъй като вече е достатъчно богат и може да си позволи каквото пожелае, той е станал сериозен колекционер на японско изкуство и артефакти. Пазаруването там е истински рай за него и той харчи пари напълно безогледно — понякога дори не се замисля как ще пренесе покупките си у дома. Единственият недостатък на пътуванията е, че му липсват любимите котки, и в последно време свиква да звъни по телефона до Англия по всяко време на нощта, за да поговори с тях.

Десет дни делят турнето в Япония от първото им посещение в Аржентина и Бразилия. Меркюри се възползва от това време, за да отиде в Америка и да се заеме с недовършени дела. Много обича Ню Йорк и тъй като често отскача там, иска да има постоянно жилище в града. Купува си просторен апартамент на четирийсет и третия етаж на небостъргач на 425 Източна 58 улица, който постепенно изпълва с безценни съкровища на изкуството.

„Куийн“ са ангажирани само за седем концерта в Южна Америка, от които три са на огромния стадион в Буенос Айрес „Велес Сарсфийлд“, а други два са на стадион „Морумби“ в Сао Пауло. По-късно Меркюри признава, че е бил много нервен заради предизвикателството, и разкрива: „Нямахме право да очакваме чудеса в чужда страна“.

Само че по време на триседмичното турне концертите им са пред неподозирано многобройна публика и турнето ги превръща в една от най-въздействащите на живо рок банди, с най-успешни концерти на стадиони. „Куийн“ не са измислили това — през 1965 г. фенове на „Бийтълс“ пълнят нюйоркския стадион „Шей“ — но през шейсетте изпълнителите разчитат единствено на немощните озвучителни системи „Таной“, докато „Куийн“ експериментират с нови и значително по-мощни високоговорители. Самият мащаб на новите концерти изисква нова технология.

Турнето е наистина необичайно. Преди пристигането на „Куийн“ аржентинското разузнаване проявява забележителен интерес към гостуването им. Нестабилният политически климат в страната превръща концертите във вероятна мишена за терористична атака. Президентът на Аржентина, генерал Виола също допринася за превръщането на събитието в тържествено, като изпраща правителствена делегация, която да посрещне бандата. Масовата истерия на летището се предава на живо по националните новини.

В Буенос Айрес е организирано специално честване за „Куийн“. То включва посещение в дома на президента на „Велес Сарсфийлд“ — където бандата се запознава с Диего Марадона, богът на футбола — и вечеря в официалната резиденция на генерал Виола. Меркюри не може да си намери място от удоволствие, че към него се отнасят като към гостуващо величие, но най-голяма радост му доставя първият концерт на 28 февруари. По средата на „Love of My Life“ той спира да пее на обичайното място и публиката, която се състои предимно от испаноговорещи, запява на английски.

Превозвачите на няколко пъти изпадат в паника, докато организират пренасянето през гъстата джунгла на тоновете безценна екипировка. След това, на бразилската граница, се сблъскват с митничар, който държи да се спазят всички бюрократични изисквания. Джим Бийч и мениджърът на турнето Джери Стикълс се притесняват, че екипировката на бандата може да бъде конфискувана от някой корумпиран чиновник и започват да градят сложни планове как да я изнесе от страната веднага след последния концерт без каквото и да било отлагане. Независимо от всичко това обаче, последната вечер на „Морумби“ се оказва забележително събитие, и то не само защото бандата свири пред най-многобройната публика в света. Брутната печалба на краткото турне възлиза приблизително на 3,5 милиона долара. Възможността „Куийн“ да се върнат тук отново към края на годината е изключително примамлива.

Когато се прибира за кратко в Англия, преди групата да започне работа над новия си албум в Монтрьо, Меркюри продължава връзката си с Тони Бастин. Докато е в чужбина, звездата се забавлява с различни мъже, взема наркотици, а Бастин не е наивен и не се залъгва, че Меркюри му е верен, въпреки това връзката им продължава. Когато иска, Меркюри може да бъде истински романтик и признава, че понякога, когато е влюбен до уши, се чувства много уязвим. Той прави щедри подаръци, купува диаманти, луксозни автомобили и дава на мъжете си огромни суми, защото чувства, че творческата му работа в подобни моменти е във възход. Същевременно има склонност към драматични излияния за несправедливостите, които изживява в сърдечните връзки.

„За мен любовта е като руска рулетка — оплаква се веднъж той и добавя, — никой не обича скрития, истинския Фреди у мен. Всички до един са влюбени в славата, в звездата Фреди.“

Като цяло вероятно е прав. Но тъй като не спира да изневерява на партньорите си, той до голяма степен допринася за емоционалната празнота, от която често се оплаква. На фона на всичко това страстта му към Бастин е истинска и ще издържи още няколко месеца.

До началото на лятото работата в „Маунтън Студиос“ е почти приключена. Последният албум е разочарование за много от феновете, но през този период създават първия хитов сингъл след „Bohemian Rhapsody“. В швейцарския курорт, сред малцина избрани, с които често се виждат, е и Дейвид Боуи.

Местният тонрежисьор Дейв Ричардс кани Боуи в звукозаписното студио, където започват импровизиран джем сешън. Никой не се замисля, докато не забелязват, че подготвят заедно песен. „Under Pressure“ ще бъде завършена след няколко месеца в Ню Йорк и пусната на 26 октомври. Боуи разкрива, че части от сингъла го карали да се свива от ужас, но нито феновете му, нито тези на „Куийн“ се поколебават да купят сингъла и той се изкачва до върховете на класациите.

Меркюри празнува трийсет и петия си рожден ден в Ню Йорк и през следващите няколко години партитата му се превръщат в легенда. Въпреки че си е купил луксозен апартамент в града, той взема етаж от хотел „Баркшър“, където кани гостите и осигурява на най-близките си приятели полет с „Конкорд“. Както винаги щедър, партито продължава незабравими пет дни.

По средата на месеца „Куийн“ се събират отново в Ню Орлианс, за да репетират за новото турне в Южна Америка. Първият им концерт е във Венесуела, в зала „Полиедро де Каракас“, а турнето е наречено „Жажда за наказание“. Името се оказва напълно подходящо. Пътуванията по цял свят означават чести и необичайни медийни приключения, но мястото в телевизионното предаване на живо, което Джим Бийч е ангажирал за бандата, е сред най-странните. В шоуто са включени поредица от звезди, които си приличат на външен вид и когато обявяват излизането на „Куийн“ пред камерите, настава объркване, защото никой не знае дали са истинските, или не.

Сигурно Меркюри е изпитал облекчение, че е отказал да участва, когато вижда, че шоуто се превръща в още по-голямо фиаско. Развълнуван мъж се втурва към камерата, сграбчва микрофона и обявява, че президентът Ромуло Бетанкур е починал. Наредено е двуминутно мълчание. Тъй като се говори на бърз испански, нито един от „Куийн“ не разбира какво става и през цялото време се чувстват неловко.

Много по-притеснителен, отколкото участието в предаване на живо по телевизията, е фактът, че Бетанкур наистина издъхва по-късно същата нощ и страната е в траур. Летищата са затворени и „Куийн“ не могат да заминат, концертите им са отложени, а те остават в страна, готова всеки момент да пламне. Назрява революция и човек лесно може да повярва на разказите как хората — най-вече чужденците — просто изчезвали от улиците. Облекчението било огромно, когато летището е отворено и бандата получава позволение да отпътува.

След тази случка не им се иска да изнесат трите предстоящи концерта в Мексико, които трябва да започнат от 9 октомври. Нервите им все още са опънати, когато по време на първия, на Естадион Университано в Монтерей, публиката започва да ги замеря с боклук. „Куийн“ са засипани с ботуши, бутилки и батерии. Бандата остава на сцената и изнася един от най-енергичните си концерти, а Меркюри, Дийкън и Мей отскачат ту на една, ту на друга страна, за да избегнат летящите предмети. Роджър Тейлър, макар и доста по-назад, е неподвижна мишена, изложен на най-голям риск.

В края на концерта избягват от сцената потиснати след най-ужасното посрещане в кариерата им. Не могат да повярват на очите си, когато радостни официални лица идват да ги поздравят. Очевидно поведението на тълпата е традиционният знак, че харесват изпълнителите. От двете следващи дати изнасят концерт само на първата, тъй като разбират, че заради усложнения с данъчните, няма да им бъде платено. Това е тъкмо извинението, от което се нуждаят, и бандата се качва на самолет за Ню Йорк, като се зарича никога повече да не стъпи в Мексико.

Въпреки че групата „Куийн“ е създадена през 1970 г. с Меркюри, Тейлър, Мей и Майк Гроус, те са на мнение, че са в завършен вид, откакто Джон Дийкън се присъединява към тях на следващата година. Затова през 1981 г. празнуват десетата си годишнина и през последните месеци от годината пускат няколко специални записа в чест на събитието. Всеки един от бандата позира за портрет, специално поръчан от граф Сноудън.

„Greatest Flix“ е комбинация от видеоматериали за синглите на „Куийн“ от „Bohemian Rhapsody“, последван от „Greatest Pix“, албум със снимки, събран от Жак Лоу и албумът „Greatest Hits“. Само три други албума са се задържали по-дълго в чартовете: „Rumours“ на „Флийтуд Мак“, „Bat out of Hell“ на Мийт Лоуф и саундтракът на „Звукът на музиката“. „Куийн“ завършват празненствата с два концерта във „Форъм“ в Монреал. И двата са заснети с надеждата през следващото лято да бъдат превърнати в пълнометражен филм за бандата.

В началото на декември Меркюри се връща в Мюнхен, уж за да приключи работата си по новия албум на „Куийн“. Той обаче предпочита да прекарва времето си в клубове като „Шугър Шак“, любимо заведение за бандата. Меркюри е готов да се гмурне в т.нар. „Бермудски триъгълник“, където се събират представителите на гей общността. В района е пълно със заведения и тук атмосферата му се струва по-приятна, той се чувства по-освободен, отколкото в Лондон. Местата, които са му най-приятни, са баровете и клубовете, които привличат интересна амалгама от гейове и „обикновени хора“.

Меркюри си е намерил апартамент в Мюнхен и настанява в него свитата си, за да е сигурен, че животът му тече безпроблемно. Пол Прентър го придружава из безразборно избраните нощни клубове и наблюдава лично до какви крайности стигат хедонистичните изпълнения на Меркюри. Безкрайните партита изискват безкрайно много енергия и Меркюри непрекъснато използва кокаин, за да изкара поредната нощ.

Вечерите му са планирани изключително точно. Облечен в крещящи дрехи, лимузината с шофьор го откарва до клуба заедно с бодигарда и личните асистенти. Щом пристигнат пред заведението, някой влиза, за да огледа, и докладва на Меркюри преди и той да влезе. Вътре ги чака неописуем хаос. В заведението и без това цари неразбория, но Меркюри е като гигантски магнит и присъствието му нажежава обстановката.

Световната му слава си има и своите недостатъци. Като едно от най-известните лица в гей общността, той сигурно е бил използван. Макар Меркюри да е наясно с този факт, той успявал да го обърне в своя полза, когато пожелае. Ако не друго, поне си осигурява огромен брой мъже, които с готовност тръгват с него.

Човекът, който може да потвърди това, е единствената жена, освен Мери Остин, която заема специално място в сърцето на Меркюри. Германската актриса Барбара Валентин се запознава с Меркюри в дискотека „Ню Йорк“ в Мюнхен. Тя самата е култова фигура, популярна е в гей средите и работи с режисьора Райнер Вернер Фасбиндер.

„Бях застанала сред тълпата, Фреди беше наблизо, заобиколен от приятели, а бодигардовете му слухтяха наоколо — спомня се Валентин. — Знаех кой е, но не се познавахме, само си кимвахме, когато се разминавахме. Тази вечер всички се блъскаха и ръчкаха, както обикновено, и Пол Прентър случайно се изгори в запалената ми цигара, обърна се към мен, развика се и ме наруга. Казах му да гледа къде ходи и му обърнах гръб. След малко той дойде, представи се и се извини, така че и аз се представих.

На следващия ден двамата с Пол се видяхме на вечеря, бяхме сами и докато говорехме, разбрахме, че се виждаме поне по три пъти в седмицата в едни и същи заведения. Няколко дни по-късно, в същата дискотека, се запознах с Фреди. Никой не ни запозна. Просто се разговорихме“.

Според Барбара от този момент насетне двамата страхотно си допадат. „Обожавах го — разкрива тя. — Паснахме си на мига и не се разделихме цели три дни. Той остана в дома ми, аз ходех с него в студиото, заедно обикаляхме клубовете. Говорехме си непрекъснато и Фреди ми каза: «Боже! Най-сетне мога да разговарям с човек, който разбира истинската ми същност и какво искам да направя с живота си». От това имаше най-голяма нужда“.

Очевидно е, че Меркюри открива у Валентин нещо коренно различно от онова, върху което се крепи връзката му с Мери Остин. Ясно е, че разбирането, което актрисата, почитателка на забавленията, проявява към хомосексуалността му, запълва някаква празнота у него. Той много бързо създава неповторимо и много нежно приятелство с Валентин, което продължава няколко години и което и до днес и е трудно да определи.

„Двамата си прекарвахме чудесно всеки път, когато той идваше в Мюнхен, — признава тя, — и също като първия път се веселяхме дни наред. Обичах го, все още го обичам, той също ме обичаше. Чувствата между нас бяха неповторими, наистина специални. Не бих искала да се случи отново. Радвам се, че ми се случи веднъж“.

И Валентин, и Меркюри обожават нощните клубове и многократно посещават заедно Бермудския триъгълник. Валентин забелязва колко много мъже, които търсят богаташи, се натискат на суперзвездата още от мига, в който той прекрачи прага. Меркюри обаче не е глупак. Той никога не прави нещо, което не иска. Докато е част от играта обаче, той се забавлява като върти на пръста си по няколко мъже едновременно, след това, по-късно и за тяхно огромно удоволствие, ги кани у дома.

В апартамента му обаче всичко се обръща, когато Меркюри се наслаждава на любимите си игрички. Групитата му трябва да се съблекат и да се разхождат голи пред него само по дамски шапки. Той продължава да си пада по едри мъже и по този критерий избира партньора си за леглото и бързо се отървава от останалите. Сексуалният му апетит, вероятно разпален от наркотиците, все още е почти неутолим. Случва се неизбежното и с приближаването на 1982 г. връзката му с Тони Бастин, който го придружава в Мюнхен, бързо се разпада.