Дъглас Престън
Хищник (63)

17.

Корвъс се сви в гръдната кухина на трицератопса, кръвта пулсираше в ушите му. Мъжът се намираше на не повече от десет стъпки. Той преглътна, опита се да овлажни устата си. До слуха му достигна тихото тътрене на обувки в циментовия под, дори лекото хрущене на остатъци от фосили под подметките на мъжа, докато се приближаваше. Как успяваше този човек да се движи толкова добре в тъмното?

— Аз мога да те видя — долетя благият глас, сякаш прочел мислите му, — но ти не можеш да ме видиш.

Сърцето на Корвъс избумтя като барабан: гласът беше точно пред него. Гърлото му беше толкова сухо, че не би могъл да говори, дори и да искаше.

— Изглеждаш глупаво, както си се свил там.

Друга стъпка. Можеше да усети миризмата на скъпия афтършейв на мъжа.

— Единственото, което искам са данните за местоположението. Всичко ще свърши работа: GPS координати, име на формация или каньон, неща от този род. Искам да знам къде е динозавърът.

Корвъс преглътна и се раздвижи. Нямаше смисъл да се крие повече; мъжът знаеше къде е. Сигурно разполагаше с някакъв уред за нощно виждане.

— Нямам такава информация — изграчи той. — Не знам къде е проклетият динозавър. — Той се изправи до седнало положение, стискайки куфарчето си.

— Ако това е играта, която си избрал да играеш, страхувам се, че ще трябва да те убия. — Гласът на непознатия беше толкова тих, толкова ласкав, че у Корвъс не остана и най-малкото съмнение, че наистина ще го направи. Той стисна още по-здраво куфарчето, по ръцете му беше избила студена пот.

— Не знам къде е. Наистина не знам. — Той осъзна, че звучи умоляващо.

— Тогава как стигна до образеца?

— Чрез трета страна.

— Аха-а. А тази трета страна има ли си име и адрес?

Настъпи тишина. Корвъс усети, че към ужаса му се примесва и гняв. Яростен гняв. Цялата му кариера, животът му зависеше от този динозавър. Нямаше да предаде откритието си на някакво копеле, което бе насочило дуло срещу него — по-добре да умреше. Проклетият мръсник имаше очила за нощно виждане или нещо подобно, и ако можеше да светне някоя лампа, щеше да елиминира предимството му. Би могъл да използва твърдото куфарче и да…

— Името и адреса на тази трета страна, ако обичате? — повтори мъжът с все същия благ глас.

— Излизам.

— Мъдро решение.

Корвъс запълзя към задницата на скелета и изскочи. Пъхна се под найлона и се изправи. Беше тъмно като в рог и той имаше съвсем смътно чувство къде се намира мъжът.

— Името на тази трета страна?

Корвъс се хвърли в тъмното, завъртайки куфарчето си в дъга по посока на гласа и удари нещо; мъжът изсумтя и се дръпна назад изненадано. Корвъс се обърна, движейки се опипом през гората от скелети, към мястото, където си спомняше, че са ключовете за лампите. Спъна се в някакъв скелет и падна и в същия момент чу остро пневматично съскане, последвано от звука на хирургическа стомана, която се удари в костта на фосила.

Копелето се целеше в него.

Той се хвърли встрани, блъсна се в един скелет, който изскърца възмутено, изпращайки към пода няколко кости с дрънчене. Ново просъскване, ново метално рикоширане сред костите, които се намираха от дясната му страна. Той опипваше напред, драскайки отчаяно сред гората от кости, когато изведнъж се оказа свободен от обкръжението им, беше се добрал до дъното, където се намираха рафтовете; затича се между тях, подхлъзна се и падна, но почти веднага беше отново на крака. Само ако можеше да стигне до ключовете на лампите и да отнеме предимството на преследвача си. Тичаше напред, без да го е грижа какво събаря по пътя си и почти се сблъска с електрическото табло. Заби нокти в панела, а с другата си ръка щракаше копчетата бясно; чу се бръмчене, пропукване и флуоресцентните лампи започнаха да светват една по една.

Обърна се рязко, като в същото време дръпна една вкаменена кост от близкия рафт и я размаха като тояга, готов да се бие.

Мъжът стоеше спокоен, на не повече от пет-шест метра, разкрачен, дори не изглеждаше, че се е мръднал. Беше облечен в син костюм, с вдигнати на челото очила за нощно виждане. Близо до краката му стоеше протъркано кожено куфарче. Ръцете му бяха в позиция за стрелба и лъскавата цев на странно изглеждащото оръжие се целеше право в Корвъс. Той се втренчи смаяно в обикновеното, безизразно лице на мъжа. Чу изсъскването на сгъстен въздух, видя сребърна светкавица, усети парване в слънчевия сплит и погледна надолу неразбиращо; от корема му стърчеше спринцовка от неръждаема стомана. Отвори уста и протегна ръка да я измъкне, но една различна, непозната тъмнина вече се спускаше над него като приливна вълна, скривайки го в бучащите си дълбини.