Дъглас Престън
Хищник (57)

11.

След като отмина колата на похитителя, спряла извън магистралата с угасени светлини, Том продължи известно време напред и след това направи обратен завой. Пътят зад него остана тъмен. Мъжът сигурно се беше отклонил по някой от многото горски пътища за Канхилон Маунтинс.

Том ускори в южна посока и след няколко минути откри мястото, където онзи беше спрял, оставяйки ясни следи в пясъка. Нататък имаше горски път и гумите бяха поели натам.

Той ги последва, караше бавно, с изключени фарове. Пътят се катереше към полите на Канхилон нагоре над Меса де лос Виехос и когато достигна височината, хвойновите шубраци отстъпиха място на тъмна борова гора. Той потисна импулса да запали фаровете; изненадата беше единственото му предимство. Беше убеден, че Сали е все още жива. Нямаше начин да е мъртва, инак би го усетил.

Пътят се изкачи към стръмния хребет, покрит с плътна борова растителност и на върха завърши с канара. Тук дърветата откриха широка панорама към високите плата, доминирана от страховитите тъмни контури на Меса де лос Виехос. Пътеката направи обратен завой в гората и скоро от тъмнината изникнаха брънките на чисто нова ограда с двойна порта, пресичаща пътя. Върху потъмняла, очукана табелка се четеше:

Лагер на ГКООС

Пердиз Крийк

А на друга, нова табелка, закачена на оградата пишеше:

Частна собственост

Не преминавай!

Нарушителите ще бъдат наказвани с пълната сила на закона.

* * *

Това бе нечия собственост в държавната гора. Том отби от пътя и изключи двигателя. Измъкна оръжието, пъхнато в джоба на вратата. Беше солидно изхабен 22-калибров револвер „Джей Си Хигинс 88“, пълен боклук. Провери пълнителя — девет гнезда, всичките празни.

Извади от джоба на вратата сгъната пътна карта и празно шише „Джим Бийм“, но патрони нямаше. Изтръска чифт ръкавици, пръсна още няколко оръфани карти и празни бутилки и на дъното напипа един патрон, сложи го в магазина и мушна револвера в колана си. Претърси останалата част от пикапа, провери под седалките, надникна във всяка пролука, но не откри други.

Без да се бави излезе от кабината. Не се чуваше нищо, освен шепота на нощния бриз в дърветата и викането на някакъв бухал. Портите бяха заключени с катинар. Той се взря напрегнато. Пътят извиваше и се губеше между дърветата и там, в далечината, успя да съзре едва доловима светлина.

Хижа.

Той се прехвърли през оградата и се затича натам с тихи бързи стъпки.