Дъглас Престън
Хищник (4)

3.

Джимсън Мадокс „Тревата“ се движеше по дъното на каньона, подсвирквайки си „Saturday Night Fever“; чувстваше се на върха на щастието. Карабината 223 AR-15 бе разглобена, почистена и грижливо скрита в един процеп, затиснат с камъни.

Пустият каньон направи завой, след това още един. Уедърс на два пъти му приложи същия номер, като се опита да се отърве от него в Лабиринта. Старото копеле можеше да надхитри Джимсън Мадокс веднъж. Но не и втори път.

Той се спусна надолу по пролома, разкъртвайки по пътя си буци пръст. Дори с карта и GPS бе прекарал по-голямата част от седмицата да се лута, изгубен в Лабиринта. Но не го приемаше като загуба на време: сега познаваше както Лабиринта, така и околностите на скалистото плато. Беше разполагал с достатъчно време да планира нападението над Уедърс — и го бе извършил перфектно.

Вдиша изпълнения с леко ухание въздух на каньона. Не беше много различен от този в Ирак, където бе прекарал известно време като сержант артилерист по време на операцията „Пустинна буря“. Ако имаше място, пълна противоположност на затвора — то беше това тук; никой не те блъска, никой не се завира в лицето ти, без педерасти, латино или негра, които да ти развалят спокойствието. Сухо, празно и тихо.

Той заобиколи колоната от пясъчник на входа към Лабиринта. Мъжът, когото бе застрелял, лежеше на земята, тъмна фигура в здрача.

Спря. Пресни следи от конски копита водеха към тялото и се връщаха обратно.

Затича се.

Тялото лежеше по гръб, с ръце встрани, лицето бе покрито грижливо с шарена кърпа. Някой беше идвал. И бе възможно дори да е станал свидетел на случилото се. Беше на кон и можеше да отиде право при ченгетата.

Мадокс се насили да се успокои. Дори и на кон, на онзи щеше да му отнеме поне няколко часа да стигне до Абикию и още няколко да съобщи на полицията и да се върнат. Дори да позвъняха за чопър, трябваше да летят от Санта Фе, сто и трийсет километра на юг. Имаше поне три часа на разположение да вземе тефтерчето, да скрие тялото и да се омете.

Той огледа тялото, обърна джобовете навън и претършува еднодневката на мъртвеца. Пръстите му напипаха камък в единия джоб и той побърза да го извади и да го разгледа на светлината на фенерчето. Определено беше образец, нещо, за което Корвъс многозначително бе подпитвал.

А сега тефтера. Забравил за кръвта и разсипаните вътрешности, той претърси тялото отново, обърна го, провери и от другата страна и го изрита от чувство на безпомощност. Огледа се наоколо. Магарето на мъжа стоеше на стотина метра с товар на гръб и дремеше.

Мадокс разпрегна животното и свали самара. Дръпна покривалото и откопча брезентовите дисаги, след което изсипа съдържанието им на земята. Електронен прибор, чукове, длета, топографски карти, ръчно GPS устройство, кафеварка, тиган, празни торбички от храна, чифт букаи, мръсно бельо и сгънато парче пергамент.

Той грабна пергамента. Беше груба карта с непохватно изрисувани върхове, реки, скали, пунктирани линии, със старовремски испански шрифт. И там, в средата, се мъдреше един черен, мастилен „X“.

Чиста проба иманярска карта.

Странно, че Корвъс не беше споменал нищо за нея.

Той сгъна отново мръсния пергамент и го пъхна в джоба на ризата си, после възобнови търсенето на тефтерчето. Разрови с ръце и крака наоколо, сред пръснатото по земята оборудване и откри всичко, от което един иманяр би имал нужда — само от проклетия тефтер нямаше и следа.

Разгледа отново електронното устройство. Ръчна дрънкулка, нащърбена метална кутия с някакви превключватели, шайби и малък светодиоден екран. Корвъс не го бе споменал, но му се видя важно. По-добре да вземеше и него.

Прекрачи разхвърляните боклуци и отвори платнените торби, от които се изсипаха брашно и сушени зърна, провери кошовете за скрити прегради, разрязвайки пухкавия хастар. Никакъв тефтер. Мадокс се върна при мъртвото тяло и претърси напоените с кръв дрехи за трети път, търсейки да напипа правоъгълна издутина. Но всичко, което откри беше един къс молив в десния джоб на мъжа.

Остана известно време неподвижен, главата му пулсираше. Възможно ли беше мъжът с коня да е взел бележника? И само съвпадение ли беше идването му, или нещо друго? Хрумна му ужасяваща идея: мъжът на коня му беше конкурент. Правел е същото, което и Мадокс — проследил е Уедърс и се е надявал да сложи ръка на откритието му. Може би е докопал и бележника.

Е добре, Мадокс пък намери картата. И му се струваше, че тя е толкова важна, колкото и бележника, ако не и повече.

Той се огледа. Мъртвото тяло, кръвта, магарето, бъркотията наоколо. Ченгетата щяха да довтасат. С огромно усилие на волята овладя дишането си, пулса на сърцето, като използва няколко медитативни техники, които беше научил в затвора. Издиша, вдиша, успокоявайки бумтенето в гръдния си кош до равномерно пулсиране. Хладнокръвието му постепенно се възвърна. Все още разполагаше с достатъчно време. Извади каменния образец от джоба си и го завъртя на лунната светлина, след това измъкна и картата. Имаше карта, имаше и устройството, което бе повече от достатъчно, за да удовлетвори Корвъс.

Междувременно трябваше да зарови тялото.