Метаданни
Данни
- Серия
- Уаймън Форд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tyrannosaur Canyon, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Диана Райкова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 13гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дъглас Престън
Заглавие: Хищник
Преводач: Диана Райкова
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: ИК Ергон
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Сергей Райков
ISBN: 978-954-9625-89-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4642
История
- —Добавяне
24.
Сали се почувства по-скоро обезпокоена, отколкото въодушевена от компютърната разпечатка, която Том бе разгънал върху кухненската маса.
— Става все по-лошо и по-лошо — въздъхна тя.
— Имаш предвид все по-добре и по-добре. Точно тази информация ми трябваше, за да разбера кой е онзи мъж и да открия дъщеря му.
Напълно в стила на Том, помисли си Сали — инат, воден от някакво дълбоко вкоренено чувство за вина, което го вкарваше в неприятности. И почти бе довело до убийството му в Хондурас.
— Виж, Том — този човек е търсил фосили в обществена земя. Със сигурност е свързан с черния пазар на вкаменелости и може би с организираната престъпност. Бил е лош човек и са го убили. Не би искал да се замесваш в това. И дори да намериш дъщеря му, фосилите няма да станат нейно притежание. Сам каза, че са на държавата.
— Обещах на умиращ човек и точка по въпроса.
Сали въздъхна с раздразнение.
Том обикаляше около масата като пантера, която издебва плячката си.
— Все още не си казала какво мислиш за всичко това.
— Възхитена съм, разбира се, но не това е въпросът.
— Точно това е въпросът. Това е най-важното палеонтологично откритие досега.
Независимо от всичко Сали бе силно привлечена от странното изображение. Беше неясно, размазано, но се виждаше, че не е просто скелет. Беше динозавър, цял, погребан в скалата. Лежеше на една страна, с отметнат назад тил, с отворени челюсти, двата му предни крайника бяха вдигнати, сякаш се опитваше да се освободи.
— Как се е мумифицирал толкова добре?
— Трябва да е било някакво почти уникално съчетание на обстоятелства, което дори не смея да си представя.
— Възможно ли е да е останал някакъв органичен материал? ДНК например?
— Това нещо е на повече от шестдесет и пет милиона години.
— Изумително е колко добре изглежда, сякаш ще завони всеки момент.
Том се ухили.
— Не за пръв път се открива мумифициран динозавър. Например през миналия век един търсач на динозаври, Чарлз Стърнбърг, открил мумифициран птицечовков динозавър в Монтана. Спомням си, че съм го виждал като дете в Природонаучния музей в Ню Йорк, но той не е толкова запазен, колкото този.
Тя взе принтерното копие.
— Сякаш е умрял в агония, виж го как е извил врата си и е отворил челюсти.
— Не е той, тя е.
— Сигурен ли си? — Тя се вгледа внимателно. — Не виждам нищо, освен едно неясно петно.
— Женските тиранозаври вероятно са били по-големи и по-свирепи от мъжките. И тъй като това е най-големият открит досега тиранозавър рекс, логично е да се предположи, че е женски.
— Голямата Берта.
— Това усукване на врата е причинено от изсъхване и скъсяване на сухожилието. Повечето намерени скелети на динозаври са с изкривени вратове.
Сали подсвирна.
— Сега какво? Да не би да имаш план?
— Определено. Само няколко души го осъзнават, но тук съществува процъфтяващ черен пазар на вкаменелости. Фосилите от динозаври носят много пари, а някои от тях струват милиони. Като този например.
— Милиони?
— Последният е продаден за над осем милиона, а това е било преди десет години. Този красавец ще струва поне осемдесет.
— Осемдесет милиона?
— Приблизително.
— Кой би дал такива пари за един динозавър?
— А кой би дал такива пари за една картина? Един ден ще се разменят тиранозавър рекс срещу Тициан.
— Отбелязвам си.
— Проучил съм го. Има много колекционери, особено в Далечния Изток, които са готови да платят почти всичко за ефектни фосили от динозавър. Толкова много от онова, което се върти на черния пазар е изнесено контрабандно от Китай, че държавата е прокарала закон, според който динозаврите са част от националното наследство. Но това, разбира се, не спряло потока. В наши дни всички искат да притежават нещо такова. Най-големите и най-добре запазени динозаври все още идват от американския Запад — и повечето от тях са открити на територия, собственост на държавата. Ако искаш такова нещо, трябва да го откраднеш.
— Което е направил и онзи човек.
— Точно така. Бил е професионален търсач на динозаври. В света няма чак толкова много такива. Няма да е трудно да разбера кой е, ако попитам точните хора. Всичко, което трябва да направя, е да намеря точните хора.
Сали го погледна изненадано.
— И как точно си го представяш да стане?
Том се ухили.
— Запознайте се с Том Бродбент, пълномощник на господин Ким, саможивият южнокорейски индустриалец и милиардер. Господин Ким търси да купи големи фосили от динозавър, парите не са проблем.
— О, не!
Той се засмя и прибра принтерното копие в джоба си.
— Измислил съм го. Шейн ще се занимава в клиниката в събота, докато двамата с теб летим към Тъксън, световната столица на фосилите.
— Двамата?
— Не искам да те оставям сама, докато наоколо броди някакъв убиец.
— Том, вече съм планирала детското празненство със състезания за събота. Не мога да го отменя.
— Не ме интересува. Не те оставям тук сама.
— Няма да съм сама. През целия ден ще съм заобиколена от хора. Ще съм на сигурно.
— Не и през нощта.
— През нощта ще взема господин „Смит & Уесън“ при мен — сам знаеш, че боравя отлично с оръжие.
— Можеш да отидеш в някоя рибарска хижа за няколко дни.
— Няма начин. Те са толкова изолирани. Там ще се чувствам далеч по-неспокойна.
— Тогава защо не отидеш на хотел?
— Том, знаеш, че не съм безпомощна женичка, която непрестанно трябва да бъде наглеждана. Иди до Тъксън и си губи времето с твоя господин Ким колкото искаш. Добре ще съм.
— Няма начин.
Тя го натисна още малко.
— Ако чак толкова се безпокоиш, тръгни рано сутринта и се върни вечерта. Така ще имаш на разположение целия ден. Тъкмо ще си направим обичайния пикник в петък, нали?
— Разбира се. Но колкото до съботата…
— Да не планираш да оставиш въоръжена охрана? Стига бе. Отиваш рано в Тъксън и се връщаш преди мръкнало. Мога да се грижа за себе си.