Дъглас Престън
Хищник (24)

23.

Д-р Айън Корвъс завъртя тихо топката на металната врата с надпис „Минералогия“ и влезе тихо в стаята. Мелъди Крукшанк седеше на работното си място свела гръб и печаташе нещо. Късата й кестенява коса се полюляваше при всяко нейно движение.

Той се приближи и сложи ръката си нежно върху рамото й. Тя ахна и подскочи.

— Не си забравила малката ни среща, нали? — попита Корвъс.

— Не, само че се промъкнахте до мен като котка.

Корвъс се разсмя тихо, стисна лекичко рамото й, но не отдръпна ръката си. Можеше да усети биенето на сърцето й през работната престилка.

— Благодарен съм ти, че остана до късно. — Изпита задоволство, когато видя, че носи гривната. Беше хубавичка, но по онзи атлетичен и лишен от очарование американски начин — сякаш необходимо условие за жена, която се занимава с наука бе да ходи без грим и да избягва всячески фризьора. Но тя имаше две важни качества: беше дискретна и необвързана. Беше се осведомил набързо за биографията й; тя бе продукт на мелницата за научни степени на университета „Колумбия“, която изплюваше далеч повече доктори на науките, отколкото бе възможно да бъдат назначени. И двамата й родители не бяха живи, нямаше братя и сестри, само няколко души приятели, нямаше гадже и почти никакъв социален живот. И като връх на всичко бе много компетентна и толкова се стараеше.

Очите му се върнаха върху лицето й и му стана приятно, че се е изчервила. Запита се дали отношенията между двамата не биха могли да минат няколко стъпки отвъд чисто професионалните. Но не, тази пътека бе винаги непредсказуема.

Той я заслепи с най-прекрасната си усмивка и взе ръката й, която пламна в неговата.

— Мелъди, радвам се, че си направила такъв блестящ прогрес.

— Да, д-р Корвъс. Това е… ами просто невероятно. Качих всичко върху дискове.

Той се отпусна в стола пред плоския широкоекранен монитор на Power Mac G5.

— Нека шоуто да започне.

Мелъди седна до него, взе най-горния диск от купчината, отвори пластмасовата му кутия и го пъхна в драйвъра. След това придърпа клавиатурата и натрака някаква команда.

— Първото, което имаме тук — превключи тя на професионален жаргон, — е част от прешлен и превърната във вкаменелост мека тъкан и кожа от голям тиранозавър, по всяка вероятност тиранозавър рекс или може би необикновено голям албертозавър. Изключително добре запазен.

На екрана се появи изображение.

— Погледнете. Това е отпечатък от кожа. — Тя направи пауза. — Тук е още по-ясно. Виждате ли тези тънки успоредни линии? Тук са увеличени трийсет пъти.

Корвъс потръпна. Оказваше се дори по-добре, отколкото си беше представял, много по-добре. Изпита чувството, че пропада в стола.

— Това е отпечатъкът от перо — опита се да каже той.

— Точно така. Ето го: доказателство, че тиранозавър рекс е бил с пера.

Това бе теория, лансирана преди няколко години от група млади палеонтолози в музея. Корвъс осмя теорията им в „Джърнъл ъв пълионтолъджи“, наричайки я „специфична американска фантазия“, което бе станало причина за много подигравки и коментари от страна на колегите му в музея. И ето, сега бе в ръцете му: доказателството, че те са били прави, а той е грешал. Неприятното усещане, че е сбъркал, бързо отстъпи пред по-сложни чувства. Тук се откриваше една възможност… Всъщност необикновена възможност. Той можеше да открадне теорията от тях, когато се изправи пред света и си признае, че е сбъркал. Пълна, тотална възможност да „изкупи“ дяловете им — и всичко това под маската на разкаяно смирение.

Точно това трябваше да направи.

С това в ръка трябваше да му дадат пожизнената професура. Макар че след това откритие тя не му бе необходима, нали? Можеше да започне работа навсякъде — дори в Британския музей. Особено в Британския музей.

Корвъс осъзна, че е затаил дъх и издиша.

— Да, наистина — промърмори той. — Оказа се, че старите джентълмени са били пернати.

— Почакайте, става още по-интересно.

Корвъс вдигна вежди.

Мелъди чукна един клавиш и се появи друго изображение.

— Това е поляризирано изображение на мускулна тъкан, увеличена сто пъти. Напълно вкаменена, разбира се, но сигурно е най-перфектната вкаменелост намирана до този момент. Виждате колко фино гранулиран силициев диоксид е заменил клетъчната тъкан, дори органелите, като е запазил първоначалния вид на всичко. Това, което виждаме в момента е реално изображение на мускулна клетка на динозавър.

Корвъс осъзна, че не е в състояние да говори.

— Да. — Тя чукна друг клавиш. — А това тук е петстотин кратно увеличение… Погледнете, можете да видите ядрото.

Чук.

— Митохондрия.

Чук.

— А това тук е комплексът на Голджи.

Чук.

— Рибозоми…

Корвъс вдигна ръка.

— Спри. Спри за момент. — Той затвори очи и си пое дълбоко въздух. След това ги отвори. — Почакай малко, моля те.

Изправи се, подпрян с една ръка на облегалката на стола, и се опита да диша равномерно. Мигът на замайване отмина, оставяйки го странно разтревожен. Той огледа лабораторията. Беше тихо като в гробница, чуваше се само лекото съскане на въздуха, бръмченето от вентилатора на компютъра, миризмата на епоксидна смола, пластмаса и прегряла електроника. Всичко си беше както преди — а светът вече бе променен. Бъдещето проблесна в съзнанието му — наградите, книгата му, която щеше да се превърне в бестселър, лекциите, парите, престижът. Пожизнената професура бе само началото.

Погледна към Крукшанк. Дали и тя виждаше това? Не беше глупава. И тя си мислеше за подобни неща, представяйки си как животът й се променя — завинаги.

— Мелъди…

— Да. Това е страхотно. Но аз не съм свършила. Не и в дългосрочен план.

Той се опита да седне. Дали имаше и друго?

Тя чукна клавиша.

— Да се прехвърлим на електронната микрография. — Едно черно-бяло изображение подскочи рязко. — Това е ендоплазмен ретикулум, увеличен хиляда пъти. Може да се види кристалинната структура на заменения минерал. Наистина, трудно се забелязва — ние сме на границата. Структурата се нарушава при това увеличение — вкаменелостта не може да запази всичко. Но самият факт, че изобщо може да се види нещо при хилядократно увеличение е направо невероятен. В момента пред себе си виждате микробиологията на един динозавър.

Това беше нещо изключително. Дори този малък образец си беше чиста проба палеонтологично откритие. А като си помислеше, че вероятно имаше цял динозавър като този, ако информацията му беше точна… Съвършеното вкаменено туловище на тиранозавър рекс, пълно — стомахът, без съмнение с последната погълната храна, мозъкът в цялото му великолепие, кожата, перата, кръвоносните съдове, репродуктивните органи, носните кухини, черния дроб, бъбреци, далак — болестта, от която е страдал, раните му, историята на живота му, всичко, идеално запечатано в камък. Това, до което бяха стигнали, бе най-близкото до „Джурасик парк“ в реалния свят.

Мелъди кликна върху следващото изображение.

— Това е костният мозък…

— Почакай — спря я Корвъс. — Какви са тези тъмни неща?

— Какви тъмни неща?

— Отзад, в последното изображение.

— О, тези. — Тя се върна към предишния образ и Корвъс посочи върху него някаква малка частица.

— Какво е това?

— По всяка вероятност артефакт от процеса на фосилизация.

— Не е ли вирус?

— Твърде голямо е. И твърде рязко очертано, за да е част от примитивната биология. Напълно сигурна съм, че е микрокристално нарастване, може би хорнбленда^[1].

— Напълно си права. Съжалявам. Продължавай.

— Бих могла да го разложа с рентгенов спектрометър с алфа-частици, да видим какво ще стане.

— Добре.

Тя мина през друга серия микрографии.

— Това е страхотно, Мелъди.

Тя се обърна към него с пламнало, сияещо лице.

— Мога ли да ви попитам нещо?

Той се поколеба и се стегна вътрешно. Щеше да има нужда от помощта й, беше ясно, и щеше да е много по-добре да подхвърли няколко трошици слава на лабораторната асистентка, отколкото да включи други куратори в проекта. Мелъди нямаше контакти, не бе влиятелна и нямаше перспектива, щеше да си остане просто една от многото доктори на науките на ниска позиция с мизерна заплата. Толкова по-добре, че е жена и не биха я вземали много на сериозно.

Той обви ръка около нея и се наведе по-близо.

— Разбира се.

— Има ли още от това нещо?

Корвъс не можа да се сдържи и се усмихна.

— Предполагам, Мелъди, че става въпрос за цял динозавър.