Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (7)

Естественият хищник в женското психе

Развиването на връзката с дивата природа е същностна част от женската индивидуалност. За да го постигне, жената трябва да навлезе в мрака, но в същото време не бива да бъде уловена в капан или убита по пътя за натам или на връщане.

В приказката за Синята брада се разказва за този похитител, за тъмния мъж, който обитава женското психе, вродения хищник. Той е специфична и неоспорима сила, за която не бива да се забравя и която трябва да се обуздава. За да контролират естествения хищник^[1] в психето, жените трябва да пазят инстинктивните си сили. Сред тях са прозорливостта, интуицията, издръжливостта, силната обич, изострената сетивност, острият слух, далновидността, пеенето над мъртвите, интуитивното лекуване и грижата за собствения им съзидателен плам.

В психологическата интерпретация ние използваме всички аспекти на приказката, за да представим драмата в индивидуалното психе на жената. Синята брада символизира дълбоко изолиран комплекс, който се таи в периферията на женското битие, наблюдава и чака възможност да се прояви. Макар че в мъжкото психе този комплекс може да бъде символично представен по подобен или различен начин, той е древен и съвременен враг и на двата пола.

Трудно е изцяло да разберем персонифицираната от Синята брада сила, защото тя е вродена, с други думи присъща на всички хора още от момента на раждането, и в този смисъл няма съзнателен произход. И все пак аз смятам, че ние имаме известна представа за развитието на нейната природа в предсъзнателния етап на човека, защото в приказката Синята брада е наречен „неуспял магьосник“. В това си качество той е свързан с герои от други приказки, които също изобразяват злия хищник на индивидуалното психе като доста обикновен наглед, ала неподозирано опасен.

Използвайки това описание като архетипен фрагмент, ние го сравняваме с онова, което знаем за провалената магия или за неуспялата душевна сила в мито — историята. Гръцкият Икар се издигнал прекалено близо до слънцето, слепените му с восък криле се стопили и той паднал на земята. В мита на зуните^[2] за „Момчето и орела“ се разказва за момче, което щяло да бъде прието в царството на орлите, ако не си мислело, че може да победи Смъртта. Докато се реело в небето, орловата кожа, която взело назаем, се скъсала и то се пребило. В християнския мит Луцифер се обявил за равен на Яхве и бил хвърлен в подземния свят. Във фолклора има безброй образи на чираци магьосници, които дръзват да надценят действителните си способности, като се опитват да се противопоставят на Природата. Всички те получават заслужено наказание.

Когато анализираме тези лайтмотиви, ние установяваме, че хищниците в тях се стремят към превъзходство или власт над другите. Те проявяват своего рода психологическа надменност и искат да са равни на онази необяснима велика сила, която по традиция разпределя и управлява тайнствените сили на Природата, включително системите на Живота и Смъртта, законите на човешката природа и т.н.

В митовете и приказките ние откриваме, че опитът за нарушаване, престъпване или промяна на действащите принципи на Необяснимото се наказва или с отнемане на способностите в света на тайнството и магията — например чираците магьосници вече не могат да упражняват занаята си — с прогонване от света на боговете или със загуба на способности чрез осакатяване или смърт.

Ако възприемем Синята брада в качеството му на представител на мита за изгнаника, ще осъзнаем дълбоката и необяснима самота, която понякога го (ни) обзема, защото той е лишен от възможност за изкупление.

Поставеният в приказката за Синята брада проблем е, че вместо да подхранва светлината на младите женски сили на психето, той е изпълнен с омраза и желание да погуби тази светлина. Не е трудно да си представим, че в такъв злокобен капан е хванат някой, който е копнял за прекалено много светлина и затова е изгубил благоволението на Необяснимото. Можем да разберем защо изгнаникът преследва светлината у другите. Можем да си представим, че той се надява да събере в себе си достатъчно душа (души), за да я накара да заблести и най-после да го избави от мрака и самотата.

В този смисъл в началото на приказката ние се срещаме с едно ужасяващо същество в неговия „неизкупен“ аспект. И в същото време този факт е една от основните истини, която трябва да признае най-малката сестра, която трябва да признаят всички жени — че съществува сила, която се противопоставя на инстинктите на естествената същност и че тази зла сила е такава, каквато е. Макар че може да се смилим над нея, първо трябва да я разпознаем, да се предпазим от опустошенията й и накрая да я лишим от нейната смъртоносна енергия.

Всички създания трябва да знаят, че съществуват хищници. Без това познание жената не може спокойно да се разхожда в собствената си гора, защото ще бъде изядена. Хищникът ще се превърне в зряло същество, неуязвимо за наивитета, неопитността и доверчивостта.

Подобно на умел следотърсач, Синята брада усеща, че най-малката сестра се интересува от него, че е готова да стане плячка. Той иска ръката й и в момент на младежки порив, който често е съчетание от безразсъдство, удоволствие, щастие и сексуално привличане, тя се съгласява. Коя жена не познава този сценарий?