Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (92)

Медиалната жена

В приказката е направен интересен компромис. Вместо да изостави детето или завинаги да го вземе със себе си, тюленовата жена го води за малко при онези, които живеят под морето. То е прието за член на тюленовия клан и в подводния дом получава представа за дивата душа.

Детето представлява нов ред в женското психе. Тюленовата жена му вдъхва своя дъх, своята особена жизненост и го превръща в медиално същество^[1], способно да свързва двата свята. Но въпреки че е посветен в подводния свят, Оорук не може да остане там. Той трябва да се завърне на земята. И оттогава насетне започва да играе специална роля. Детето, което се е гмурнало под водата и отново е изплувало на повърхността, не е изцяло его, не е изцяло душа, а нещо по средата.

Във всяка жена има нещо, което Тони Улф, психоаналитик от школата на Юнг, живял през първата половина на XX век, нарича „медиална жена“. Медиалната жена стои между световете на външната реалност и тайнственото подсъзнание и посредничи помежду им. Тя реализира нови идеи, разменя стари идеи за новаторски, осъществява връзката между световете на рационалното и имагото. Тя „чува“ неща, „знае“ неща и „усеща“ какво предстои да се случи.

Тази точка между световете на разума и въображението, между чувството и мисълта, между материята и духа — между всички противоположности и нюанси на значение, които можете да си представите — е домът на медиалната жена. Тюленовата жена от приказката е еманация на душата. Тя може да живее във всички светове — в горния свят на материята и в отвъдния свят, който е неин духовен дом, но не е в състояние да остава за дълго на земята. Двамата с рибаря раждат дете, което също може да живее в двата свята, но не е способно да остава задълго в душевния дом.

Майката и детето образуват система в женското психе, която много прилича на верига от хора, подаващи си кофи с вода, за да гасят пожар. Тюленовата жена — душата същност — предава идеи, чувства и импулси от водата към медиалната същност, която на свой ред ги пренася в съзнанието и външния свят. Структурата действа и в обратния ред. Събитията от ежедневния ни живот, нашите някогашни травми и радости, нашите страхове и надежди за бъдещето се предават от ръка на ръка до душата, която ги коментира в сънищата ни, излъчва чувствата си нагоре през телата ни или ни осенява с миг на вдъхновение, увенчан с някаква идея.

Дивата жена е съчетание от здрав разум и душевен разум. Медиалната жена е нейна близначка и също е способна на двете. Също като детето в приказката тя е от този свят, но може да се спуска в дълбоките кътчета на психето. Някои жени се раждат с тази дарба. Други я усвояват като умение. Няма значение по какъв начин сме я придобили. Ала всеки път, когато се завръщаме у дома, медиалната жена в психето получава нови сили.