Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (23)

Шестата задача — отделяне на това от онова

В тази част от приказката Баба Яга поставя на Василиса две задачи, които изискват по-голямо усилие. Психичните задачи на жената са: да се научи точно да разграничава нещата (отделянето на мухлясалата царевица от здравата, отделянето на маковото семе от пръстта). Да наблюдава силата на подсъзнанието и нейното действие, дори когато егото не я осъзнава (чифтовете ръце, които се появяват във въздуха). Да научи повече за живота (царевицата) и смъртта (маковото семе).

Василиса трябва да раздели четири неща — мухлясалата царевица от здравата и маковото семе от пръстта. Тази задача е изпълнена от интуитивната кукла. Понякога това подреждане се извършва на толкова дълбоко равнище, че не го осъзнаваме, докато един ден…

Подреждането, за което става дума в приказката, се явява, когато се изправим пред дилема или въпрос, но нищо не ни помага да открием отговора. Ала ако го оставим и по-късно пак се върнем към него, решението може да ни очаква там, където доскоро не е имало нищо. Или… „върви да спиш и виж какво ще сънуваш“^[1]. Може би древната старица ще ти дойде на гости от земята на нощта. Може би ще ти донесе решението или ще ти покаже, че отговорът е под леглото ти, в джоба ти, в някоя книга или зад ухото ти. Често срещано явление е въпросът, зададен преди лягане, да получи отговор на сутринта. В психето има нещо от интуитивната кукла, нещо под, над или в колективното подсъзнание, което подрежда материалите, докато ние спим и сънуваме^[2]. И упованието в тази особеност също е част от дивата природа.

Мухлясалата царевица носи двояк символичен смисъл. Като настойка тя може да се използва и като интоксикант, и като лекарство. Един вид гъби се наричат „царевична главня“ — мъхната черна гъба, която расте по царевичното зърно и се смята за халюциногенна.

Различни учени предполагат, че халюциногени от жито, ечемик, маково семе или царевица са били използвани в обредите на Елевзинската богиня в древна Гърция. Освен това подреждането на царевицата е свързано със събирането на лекарства от curanderas — стариците лечителки, които все още се срещат в Северна, Централна и Южна Америка. Ние откриваме древните средства на лечителките както в маково семе, приспивателно и барбитурат, така и в пръстта, която от незапомнени времена се използва за мехлеми, компреси и бани, а в някои случаи се приема дори вътрешно^[3].

Това е един от най-интересните пасажи в приказката. Прясната царевица, мухлясалата царевица, маковото семе и пръстта са останки от древна фармакопея. Те се използват като балсами, чай и компреси. Като метафори те са също лекарства за ума — едни подхранват, други успокояват, едни предизвикват отпуснатост, други стимулират. Те са аспекти на циклите Живот/Смърт/Живот. Баба Яга не само иска от Василиса да отдели това от онова, да определи разликата между нещата — като истинската любов от измамната или покълващия от умиращия живот — но и я кара да разграничи едно лекарство от друго.

Подобно на сънищата, които могат да се разбират на обективно равнище, но въпреки това запазват субективна реалност, и елементите на храната и лекарствата съдържат символично напътствие. Също като Василиса ние трябва да подредим своите психични лекове, да подреждаме, подреждаме, подреждаме, за да разберем, че храната за психето също е лекарство и да изтръгнем истината, същността от тези елементи.

Всички тези елементи и задачи разкриват на Василиса природата на силата Живот/Смърт/Живот и я учат да се грижи за нея. Понякога, за да приближа някоя жена до тази природа, аз й предлагам да се грижи за градина. Градината представлява дивото психе. Тя е конкретна връзка с живота и смъртта. Може да се каже, че градината е религия, защото дава дълбоки психологически и духовни уроци. Всичко, което може да се случи с една градина, може да се случи с душата и с психиката — киша, засуха, зарази, горещина, буря, наводнение, изпотъпкване, чудеса, умиране, възраждане, цъфтеж, благодат, излекуване, изобилие, красота.

Докато се грижат за градината, жените си водят дневник и записват признаците на даването и отнемането на живот. Всеки запис „сварява психична супа“. В градината ние се упражняваме да оставяме да живеят и умират мисли, идеи, предпочитания, желания и дори любов. Ние засаждаме, изкореняваме, заравяме. Ние изсушаваме семето, засяваме го, поливаме го, храним го и откъсваме растението.

Градината е упражнение по медитация. Така се научаваме да разбираме кога е настъпил моментът нещо да умре. В градината човек може да види как идва времето нещо да даде плод. В градината човек усеща дъха на великата дива Природа.

Чрез медитацията ние признаваме, че цикълът Живот/Смърт/Живот е естествен. Даването и отнемането на живот трябва да се сприятелят, завинаги да се обикнат. В този процес ние ставаме като дивата цикличност. Придобиваме способността да вдъхваме енергия, да подсилваме живота и да се отдръпваме от пътя на онова, което умира.