Михаил Булгаков
Фаталните яйца (6)

VI глава
Москва през юни 1928 година

Тя беше озарена, светлините танцуваха, гаснеха и пламваха. На Театралния площад се въртяха белите фарове на автобусите, зелените светлини на трамваите; над бившия магазин „Мюр и Мерилиз“, над десетте надстроени над него етажа подскачаше електрическа разноцветна жена и изхвърляше буква по буква разноцветните думи „работнически кредит“. В градинката срещу Болшой театър, където нощем плющеше разноцветен шадраван, се блъскаше и гълчеше тълпа. А над Болшой театър един гигантски рупор виеше:

— Антикокошите ваксини в Лефортовия ветеринарен институт са дали блестящи резултати. Броят на измрелите кокошки… към днешна дата е намалял двойно.

След това рупорът промени тембъра си, в него нещо ръмжеше, над театъра пламваше и угасваше зелена струя и рупорът се оплакваше басово:

— Образувана е извънредна комисия за борба с кокошата чума, включваща народния комисар по здравеопазването, народния комисар по земеделието, завеждащия животновъдството другаря Пилев-Шопаров, професорите Персиков и Португалов… и другаря Рабинович!… Нови опити за интервенция!… — кискаше се и плачеше като чакал рупорът. — Във връзка с кокошата чума!

Улиците Театрална, Неглинна и Лубянка пламтяха от бели и виолетови ивици, пръскаха лъчи, виеха с клаксони, вдигаше се прах на кълбета. Тълпи се струпваха край стените пред големите листове на обявите, осветени от резки червени рефлектори.

„Под страх от най-строга отговорност на населението се забранява да консумира кокоше месо и яйца. При опит да ги продават на пазарите на частните търговци ще се търси наказателна отговорност с конфискация на цялото им имущество. Всички граждани, които притежават яйца, трябва спешно да ги предадат в районния участък на милицията.“

На покрива на „Работнически вестник“ на екрана се виждаше, стигаща чак до небето, камара от кокошки и зеленикави пожарникари, трепкайки и искрейки, хванали маркучи, ги поливаха с газ. След това по екрана се люшнаха червени вълни, мъртвият пушек набъбваше и се развяваше на парцали, пълзеше като струя и изскачаше огненият надпис: „Изгарянето на кокоши трупове в Ходинка“.

Като очи на слепци гледаха сред лудешки грейналите витрини на магазините, отворени до 3 часа през нощта, с две почивки за обед и вечеря, закованите с дъски прозорци под табелите: „Яйцепродавница. Качеството гарантирано“. Много често с тревожен вой, изпреварвайки тежките автобуси, край милиционерите профучаваха съскащи автомобили с надпис: „Мосздравотдел. Бърза помощ“.

— Още някой се е наплюскал с развалени яйца — шумоляха в тълпата.

В Петровския безистен грееха зелените и оранжевите фенери на прочутия в цял свят ресторант „Ампир“ и в него по масите, до преносимите телефони, бяха сложени картонени обяви, окапани с ликьор: „По нареждане — омлет няма. Получихме пресни стриди.“

В Ермитажа, където като синци жално мъждукаха китайските фенерчета в повехналата, удушена зеленина, на убиващата очите с пронизващата си светлина естрада куплетистите Шрамс и Карманчиков пееха куплети, измислени от поетите Ардо и Аргуев:

Ах, мамо, закъде съм

без яйца?… —

и трополяха с крака степ.

Театърът, носещ името на покойния Всеволод Мейерхолд, загинал, както знаем, през 1927 година, докато поставял Пушкиновия „Борис Годунов“, когато рухнали трапеците с голите боляри, пусна движеща се разноцветна електрическа обява, възвестяваща пиесата на писателя Ерендорг „Кокоши дъх“, постановка на ученика на Мейерхолд, заслужилия режисьор на републиката Кухтерман. Наблизо, в „Аквариум“, примигвайки с рекламните си светлини и блестейки с полуразголените женски тела, в зеленината на естрадата, час по час заглушавано от ръкоплясканията, се играеше ревюто на писателя Ленивцев „Кокоши чеда“. А по Тверская, с фенерчета от двете страни на муцуните, се нижеха на върволица циркови магаренца, носещи на гърбовете си грейнали плакати: „В театъра на Корш се възобновява Ростановият «Шантеклер»“.

Хлапетата вестникарчета ръмжаха и виеха между колелата на автомобилите:

— Кошмарната находка в подземието! Полша се готви за кошмарна война! Кошмарните опити на професор Персиков!

В цирка на бившия Никитин, на приятно миришещата на фъшкии кафява мазна арена, мъртвешки бледият клоун Бом казваше на издутия от карирана дебелина Бим:

— Знам защо си толкова печален!

— Що бе? — пискливо питаше Бим.

— Заровил си яйца, а милицията от 15-и участък ги е намерила.

— Ха-ха-ха — смееше се циркът така, че кръвта в жилите се вледеняваше радостно и жалостиво и трапеците и паяжините под извехтялото шапито започваха да се люлеят.

— Аап! — провикваха се пронизително клоуните и един охранен бял кон изкарваше на гърба си приказно красива жена със стройни крака и малиново трико.

 

 

Без да поглежда никого и без никого да забелязва, без да отвръща на подбутванията и тихите нежни повици на проститутките, в навалицата по Моховая вървеше, вдъхновен и самотен, увенчаният с нечакана слава Персиков. Той отиваше към светлинния часовник до Манежа. Тук, понеже не поглеждаше настрани, погълнат от мислите си, той се сблъска с един чудат старомоден човек и много зле си удари пръстите в дървения кобур на пистолета, окачен на колана на този човек.

— Ах, дявол да го вземе! — изписука Персиков. — Извинявайте.

— Извинявам се — каза минувачът с неприятен глас и те криво-ляво се разклещиха в хорската мешавица. И професорът, който беше се запътил за Пречистенка, тутакси забрави за сблъскването.