Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (86)

83.

Уилям Майър, мислено си повторих, когато влязох в асансьора на жилищната ни сграда. Ако се съди според това как този тип очистваше хората, той приличаше повече на Майкъл Майърс, психото от филма „Хелоуин“.

Още много въпроси оставаха без отговор. Дали Томас Гладстон и Уилям Майър са служили някога заедно? Искаше ми се да разпитам някого от познатите или роднините на Гладстон, но всички бяха мъртви. Застреляни от този Майър, ако най-новата ни теория беше вярна. Дали Гладстон е прецакал Майър… или нещо подобно? А как да си обясним факта, че Майър се е представял за Гладстон? Дори външно си приличали?

Във фоайето пред апартамента ми се разнасяше аромат на ябълки. Върху нашата антикварна маса за пощата, която деляхме със съседите, бе поставена сребърна купа, пълна догоре с ябълки, кратуни и тиквички. На тяхната врата висеше венец от изсъхнали листа в златно и яркочервено.

Докато преследвах един психопат и оглеждах овъглени трупове, Камила Ъндърхил, тази Марта Стюарт от съседната врата, бе превърнала нашата ниша в коридора във великолепен есенен кът. Трябваше да си напомня да й благодаря, когато всичко свърши.

После улових отражението си в огледалото над масата и изстинах. Бях блед като смъртта. Имах торбички под очите и черно петно на брадичката, голямо колкото палеца ми. Но най-лошото бе, че цялата ми физиономия беше смръщена и май така си бе за постоянно. Време беше да се заема сериозно с търсенето на друга работа, реших. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

След като влязох в апартамента, забързах по коридора, водещ към стаята на Джейн, но видях блещукащия синкав екран на телевизора във всекидневната. Беше твърде късно хлапетата да са будни, но може би Мери Катрин ги бе настанила пред телевизора, за да се погрижи за Джейн. Не чух кашлица, нито звуци от повръщане. Да не би епидемията да е свършила?

Като влязох в затъмнената всекидневна, предположенията ми се потвърдиха. На телевизионния екран Хари Потър и Рон зърнаха по един от коридорите в „Хогуортс“, а хлапетата седяха на дивана или по столовете.

После осъзнах, че всичките десет деца бяха там, включително и много болната Джейн. Но още по-странно бе, че с тях бяха Мери Катрин и Шеймъс, които ме гледаха напрегнато.

— Защо, по дяволите, всички са будни до толкова късно? — запитах. — Да не би Джей Кей Роулинг да е написала още една книга или нещо подобно? Хайде, банда, време е всички да си лягат.

— Не, време е да разкопчаеш кобура си, да извадиш пистолета си, да го пуснеш на пода и да го ритнеш към мен — обади се един глас зад мен. В същия миг лампите във всекидневната светнаха.

Едва тогава забелязах, че Шеймъс и Мери Катрин са вързани за столовете с кабела за лампата.

Какво? Не, не тук! О, мили боже! Кучи син!

— Ще го повторя още веднъж. Извади пистолета от кобура и го изритай тук — изрече гласът. — Очаквам от теб да бъдеш много внимателен. Отлично знаеш колко добре стрелям.

Обърнах се, за да го погледна най-сетне в очите.

Свидетелката, френската стюардеса, беше свършила добра работа, помислих си аз. Висок, атлетичен, с красиво младолико лице. Косата му беше руса, но очевидно бе боядисана. И наистина приличаше на Томас Гладстон. Разбирах защо стюардесата го бе разпознала. Този тип тук почти изцяло наподобяваше загиналия пилот, само дето беше малко по-възрастен и по-слаб. Дали той не беше Гладстон? Или Майър? Възможно ли е зъбните отпечатъци от трупа в онзи апартамент да са грешни?

Нямаше как да не забележа още, че пръстът му е плътно притиснат към спусъка на автоматичния пистолет, който бе насочил точно към сърцето ми.

Като се постарах ръцете ми да се виждат, извадих глока си от кобура на колана, пуснах го върху дървения под и го изритах към него. Той се наведе и го затъкна в колана си, при което видях дръжката на още един пистолет, също напъхан там. Явно беше въоръжен до зъби. Господи, този тип действително вдъхваше страх.

— Време е за малък разговор по мъжки, Майк — рече той и с брадичката си ми посочи към кухнята. — Двамата с теб имаме доста да наваксваме.