Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (83)

80.

Когато чу звънеца на задната врата, Мери Катрин тъкмо изтриваше ръцете си в кърпата за бърсане на чинии. Помисли, че е някой доставчик, пуснат от портиера долу, което често се случваше. Никой не можеше да се промъкне в сградата, без да мине покрай него.

Но кърпата й падна на пода, като видя мъжа, застанал там. Погледът й първо се насочи към окървавената му ръка, а после веднага прескочи към двата дяволски страховито изглеждащи пистолета, кои го държеше в ръцете си. Накрая се закова върху широката усмивка, озарила лицето му.

— Резиденцията на фамилия Бенет, предполагам — изрече той, като притисна срязаното черно дуло на единия от двата си автоматични пистолета към челото й. Кръв капеше от китката му, само на сантиметри от смаяните й очи.

О, господи, помисли си младата жена, докато се опитваше да остане спокойна. Какво да направи? Да закрещи? Но това можеше да го ядоса. Пък и кой щеше да я чуе? Мили боже, той е тук, а най-лошото е, че и всички деца са у дома!

Все още усмихнат, мъжът пъхна зловещото оръжие под сакото си.

— Няма ли да ме поканиш? — попита я.

Тя неохотно отстъпи назад. И без това нищо друго не можеше да направи.

Като забеляза Шона и Криси край кухненския плот, той наведе и втория си пистолет, за да го прикрие зад сакото. Мери Катрин благодари мислено на бога поне за тази милост. Децата наблюдаваха новодошлия с умерено любопитство. На тяхната възраст внезапната поява на някой непознат беше само едно от хилядите други мистериозни неща. Заради грипа повечето от хлапетата на семейство Бенет си стояха у дома и не ходеха на училище, което бе объркало разписанието им за лягане.

— Хей, кой си ти? — заговори го Криси, като се плъзна от стола си и се запъти към новодошлия.

Мери Катрин преглътна, като едва се сдържаше да не прекоси кухнята и да грабне детето. Но вместо това пристъпи напред, за да пресече пътя на Криси, като я улови за ръката.

— Познаваме се с баща ти — обясни мъжът.

— Аз пък съм Криси. И ти ли си полицай? Защо ти тече кръв от ръката? И какво е онова отзад?

— Накарай я да млъкне — каза Учителя тихо на Мери Катрин. — Изнервят ме дрънканици от сорта: „Защо небето е синьо?“.

— Идете да гледате филма, момичета — нареди им тя.

— Но нали ни каза, че „Хари Потър“ бил прекалено страшен — обади се Шона и я изгледа смутено.

— Този път може да не е, Шона. Просто върви. Веднага.

Двете момичета се изнизаха навън, най-после подплашени повече от необичайно суровия тон на гувернантката им, отколкото от непознатия мъж.

Той взе парче от моркова върху дъската за рязане и отхапа от него.

— А сега се обади по телефона и кажи на Майк, че трябва спешно да се прибере у дома — заповяда на Мери Катрин, докато дъвчеше. — Няма да излъжеш, ако кажеш, че има спешен случай в семейството.