Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (68)

65.

Докато вървеше по Десето авеню и се оглеждаше за такси, Учителя премина покрай един бар, маскиран като конски фургон, с два мотоциклета „Харли Дейвидсън“, паркирани пред него. От вратата на бара се лееше старата ирландска песен „Улиците на Ню Йорк“. Все още погълнат от мъката си след „погребението“, той реши да влезе в бара.

Може би тъкмо от това се нуждаеше. От питие.

Младата жена зад издраскания чамов плот имаше ръце на играч от отбор по американски футбол, отрупани с пръстени, и метални халки по най-различни части от лицето си.

Учителя си поръча бира „Будвайзер“ и малко уиски „Канейдиън Клъб“, като кимна на групата шлосери, празнуващи пенсионирането на един от тях в затъмнената задна стая.

Щом уискито се появи пред него, веднага го гаврътна. За теб, приятел, каза си, докато се бореше с напиращите сълзи.

Беше на второто уиски и втората бира, когато по телевизора започнаха новините за вихрещия се убиец. Помисли си да помоли барманката да го изключи, но после се отказа. Не беше разумно да привлича ненужно вниманието на околните.

— Шибани ченгета — обади се внезапно груб глас зад гърба му. Учителя се извърна и видя един ужасно грозен заварчик с кървясали очи, с цвят също като червеникавата му коса, дълга като на викинг. — Ето ви една идея, тъпи ченгета. К’во ще кажете да си измъкнете ръцете от затлъстелите си от понички задници и просто да пипнете за гушата този сбъркан кучи син?

— Сбъркан ли? — повтори Учителя. — По-скоро бих казал, че е смелчага. Трепе само богатите юпита и други такива задници. Действа като шериф. Прави услуга на този град. Не е ли голяма работа?

— Шериф? А ти к’во си бе? Да не си му нещо пиар, а? — избухна татуираният заварчик и го изгледа злобно. — Шибана гадна откачалка, това си ти. Ще ти насиня физиономията. Кълна се в Бога, ще го направя. Сигурно си по-сбъркан и от него даже.

— Господи, какво толкова казах? — учуди се Учителя и огорчено се плесна по лицето с ръце. — Току-що идвам от погребение. Мисля, че още съм разстроен от това. Но ти си прав. Наистина съжалявам. Грях е дори да се шегуваш със ставащата трагедия. Нека те почерпя една бира.

— Погребение, така ли? Хм. Това е тежко — омекна тутакси едрият мъжага.

Учителя махна към властелинката на пръстените за още две бири. Когато им сервираха и той остави едната пред заварчика, внезапно се препъна и събори с трясък високото столче на пода.

— О, не — простена Учителя. — Извинявай. Май двете уискита и двете бири ми бяха твърде много.

— Да, по-добре е да го даваш по-леко — посъветва го заварчикът и се наведе, за да вдигне падналия стол.

Учителя счупи първата бутилка в тила му, събори го на пода и прасна втората бутилка в смаяното му лице. Кървящият мъж едва успя да простене, когато Учителя тресна ръката му в месинговата поставка за краката към стола така силно, че я счупи с един замах, със силен скот.

Дотук беше с опитите да не привлича вниманието. Сетне заотстъпва към изхода.

— Повтори след мен, червенокоса главо — провикна се той от вратата. — Не сбъркан, а просто смелчага.