Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (63)

60.

Дори след като шофирах до града със скорост над сто и четиридесет километра в час, още не можех да повярвам. Гладстон наистина беше в кабинета на Каргил, когато позвъних там. За броени секунди не успях да го спра.

Заковах спирачките пред офис сградата на Парк авеню. Зад полицейската лента беше пълно с изпочупени стъкла, върху които лежеше един много, много мъртъв адвокат.

— Първо го прострелял в колената, а после го изхвърлил през прозореца — обясни ми Тери Лейвъри, щом се приближих. — Не че съм голям почитател на адвокатите, но това е ужасно. — Проследих погледа му по остъклената фасада на високата сграда до зеещия правоъгълник в най-горните етажи.

— Имаш ли представа как е избягал? — попитах.

— Спуснал се е по служебното стълбище. Намерихме някакви дрехи на стълбите. Разполагал е с избор на няколко изхода. Има седем откъм сутерена и четири към фоайето. Сигурно се е преоблякъл и е изчезнал навън, преди да пристигнат първите патрулки. Докога този тип ще има такъв късмет?

Бет Питърс се присъедини към нас.

— Чухте ли последните новини? През последния час позвъниха десетки хора, които твърдят, че са виждали Гладстон. Обаждат се от Куинс до Стейтън Айланд. Някаква жена заяви, че се намирал пред нея на опашката за Статуята на свободата.

— Аз пък чух по радиостанцията „1010 Дабълю Ай Ен Ес“, че снощи много от клубовете по Двадесет и седма в Челси останали затворени, защото всички се страхували да излизат — каза Лейвъри. — Да не споменаваме за келнера от едно кафене на Юниън Скуеър, който наръгал с нож един подозрителен клиент, защото го взел за убиеца.

Бет Питърс поклати глава.

— Този град не е полудявал толкова, откакто Динкинс беше кмет.

Телефонът ми отново зазвъня. На дисплея бе изписано името Макгинис. Поех дълбоко дъх и поех разговора с предчувствието, че няма да ми хареса това, което шефът ще ми съобщи.

Оказах се прав.