Скот Мариани
Изгубената реликва (66)

65

Бен се вторачи в Дарси Кейн, но в очите й не видя друго, освен искреност.

— Имах своите подозрения — каза тя. — Доста неща не се връзваха. Междувременно някой полагаше усилия да скрие от мен ключови доказателства. Например изчезването на записите от охранителните камери на Тасони.

— Взети са веднага след убийството — отбеляза Бен. — Проверих.

— И начинът, по който е извършено… просто не можех да допусна, че си толкова невнимателен.

— Приемам го за комплимент. Е, кой тогава е убил Тасони?

— Хората, за които работех.

— Агенцията за борба с тежката организирана престъпност?

Дарси поклати глава.

— Боговете. Онези, които дърпат конците на марионетките. Хората, които казват на Агенцията какво да прави и които ме изпратиха да те заловя, точно както накиснаха теб, за да поемеш вината за мръсните им игри.

— Защо аз? — попита Бен.

— Защото ти уби Анатолий Шиков — обясни Дарси. — Сина на Григорий Шиков, най-издирвания и неуловим руски гангстер и партньор на Урбано Тасони в престъпленията. Притискали са Тасони да ги заведе до Шиков. Благодарение на Тасони предварително са знаели за готвения грабеж в галерията. Когато нещата се объркали, решили да прекъснат връзките с Тасони и да обвинят теб, само за да могат да те хванат и да те окачат на показ като примамка. Не са се съмнявали, че Шиков ще изпрати някой по петите ти, за да търси мъст. А след като те закара в дома му и той те изтезава до смърт, щели да имат в какво да го обвинят.

Бен изведнъж си спомни.

— В обувката ми имаше джипиес.

— Виждаш ли? Вероятно са го сложили, след като са те арестували. Това е бил планът им да хванат Шиков. Аз обаче исках да се добера до теб преди тях. Наблюдавах болницата и чаках да те прехвърлят в затвора. Имах чувството, че руснаците ще нанесат удара си тогава.

Бен се замисли. Звучеше достатъчно зловещо, за да е напълно правдоподобно. Липсваше само един важен елемент.

— А как един оперативен агент може да се добере до такава информация?

— Преди три дни се срещнах с информатор в Париж. Млад агент на МИ6 на име Джейми Листър, който беше решил, че все пак му е останала някаква почтеност. Отначало не бях сигурна дали да му вярвам, но когато някой се опита да те убие, за да попречи истината да излезе наяве, преставаш да се съмняваш.

— Мъртъв ли е този информатор?

— Заедно с онзи, с когото работех. Паоло Буитони. И това ме вбесява. Не обичам около мен да умират невинни хора.

— Съгласен съм — каза Бен. — Но не разбирам какво искаш от мен.

— От три дни насам аз съм агент на първо място в списъка за ликвидиране. Беглец като теб.

— Е?

— Мисля си, че бихме могли взаимно да си помогнем.

— Като екип? Заедно? Аз и ти?

— Не е нужно да звучи чак толкова ужасно.

— Не падаш ли малко под нивото си, агент Кейн?

Тя сви рамене.

— Може би не си в най-добрата си форма. Но аз съм виждала и по-лошо.

— Ласкателствата няма да ме накарат да променя мнението си, Дарси. Защо да ти вярвам?

— Защото съм чудесен и искрен човек и съм вътре в нещата като теб. Няма защо да се страхуваш от мен, кълна се.

— Чувал съм това и друг път.

— Моля те.

— Останах в Италия, за да се погрижа за нещо. То е моя работа, не твоя.

— Търсиш разплата за случилото се в галерията. Искаш да пипнеш Григорий Шиков. Вече го знам.

Бен кимна.

— Той и Тасони са планирали обира заедно. Тасони е мъртъв. Не ме интересува кой му е видял сметката. Знам само, че сега е ред на Шиков. Това също не е твоя грижа.

— Шиков определено е моя грижа — възрази тя твърдо.

— Искаш да хванеш едрата риба? Мислиш си, че ако спечелиш достатъчно червени точки, работодателите ти ще ти позволят да се върнеш?

Дарси се намръщи.

— Мислиш, че съм кариеристка?

— Засега се справяш чудесно, както изглежда.

— Е, у мен може пък да има и нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

— Изненадай ме — каза той. Виждаше пламъка в очите й, като надигаща се буря.

— Знаеш ли какво е „Черна акула“? — попита тя.

— Руски щурмови хеликоптер „Ка петдесет“ — отвърна Бен. — Може би най-съвършеният боен хеликоптер, произведен някога. По-бърз е от нашия „Апачи“ и носи достатъчно въоръжение, за да срине цял град. Но не виждам връзката.

— Представи си, че го използват срещу нашите сили в Афганистан.

Не беше трудно да си го представи. Картината не беше приятна.

— Е?

— Може би чувствам морално задължение да не допусна това да се случи — каза тя. — И може би зад кулисите се случват неща, за които не подозираш. Например, че Григорий Шиков всеки момент ще продаде два откраднати хеликоптера „Черна акула“ на талибаните. Трябва да спрем тази сделка.

Бен я изгледа.

— Джейми Листър беше готов да изложи на риск всичко заради нещо, в което вярва — продължи Дарси. — Да попречи на лошите да убиват и да спре избиването на невинни. И… знаеш ли какво? Искам да направя същото. Искам да направя нещо добро. Нямаш представа какво е да те използват като пионка в нечия мръсна игра. Никога повече няма да допусна да ми се случи подобно нещо.

— Повярвай ми, знам какво е — отбеляза Бен. — Заради нещо такова напуснах армията. Не си дошла тук обаче, за да слушаш биографията ми.

— Ще ми помогнеш ли, Бен? — попита тя.

В очите й той видя решителност.

— А после какво? Когато свърши? Няма да те оставят на спокойствие, докато не те видят мъртва.

В далечината се чу двигател на кола, която приближаваше по главния път. Двамата я наблюдаваха, докато отмина входа на парка за пикник.

— Знам — отговори Дарси. — Но това се отнася и за теб. Твърде късно е да се върнеш назад.

— Може и да си права — съгласи се той.

— Заедно сме, Бен, независимо дали ти харесва, или не. — Лицето на Дарси се поотпусна. — Освен това се нуждаеш от мен, макар да не го осъзнаваш.

Бен се усмихна.

— Наистина ли? Нуждая се от теб?

— Погледни се, за бога! Няма да изминеш и километър с тези дрехи. Дори нямаш обувки!

Бен погледна надолу. Затворническият гащеризон беше изпоцапан и разкъсан от съприкосновението с руснаците. Едно от попаденията на Дарси го беше изпръскало с кръв по гърдите и рамото. Чорапите му се бяха скъсали от тичането по бетона и сега тревата го гъделичкаше през дупките.

— Мислиш, че можеш да ми намериш обувки, без да те хванат?

— Казва го човек, когото са арестували за побой в бар. Е, отговорът „да“ ли е?

— Добре. Но ще го правим по моя начин. И трябва да ме наричаш „сър“.

Тя се ухили.

— Върви на майната си.

— Е, това подлежи на договаряне. — Бен взе карабината на Бунзи, мушна я в сака, затвори ципа и метна сака във вана. — Имаш ли някакви пари? — попита.

— Не много — призна тя.

— Откъде взе този ван?

— Откраднах го.

— Аз имам малко пари. В чантата ми, в сейф.

— Знам. На летището. Изгледах записите от камерите. Да вървим — добави тя и седна зад волана. — По-добре се качи отзад.

— После ще трябва да изоставим форда — каза Бен, седна до сака и затръшна задната врата. — Можем да вземем влак до Монако.

Дарси завъртя стартера.

— Смокинги, рулетки, луксозни яхти. Нямах точно това предвид.

— Нито пък аз — каза Бен. — Дори не е моят стил. Мислех си да посетим една възрастна дама.

— Ето така ми харесва повече.

— Името й е Мими Ренци — уточни Бен. — И съм сигурен, че има да ни разкаже интересни неща.