Скот Мариани
Изгубената реликва (32)

31

Рим

Таксито, което Бен взе от летището, беше бледожълт мерцедес, превърнал се във втори дом за шофьора — възпълен веселяк с къдрава коса. Бен прочете адреса от визитката на Тасони и онзи видимо се зарадва. Беше в другия край на Рим.

В 5:20 ч. трафикът беше интензивен. Докато се движеха през града, шофьорът пускаше „Айрън Мейдън“ през раздрънканите говорители, барабанеше по волана и говореше дори по-неразбираемо от певеца.

— Може ли да пуша? — попита Бен силно, за да надвика шума.

Шофьорът кимна с безразличие. Не беше от заядливите. Бен се отпусна на протритата тапицерия и извади цигарите и запалката си. Предложи пакета „Голоаз“ на шофьора и той с готовност си взе цигара. Бен пушеше и гледаше наоколо, замислен за Урбано Тасони.

Когато днес го покани на вечеря, Бен бе решил, че просто иска да си направи реклама, като се покаже пред камерите с L’eroe della galleria. Представял си е, че ще го посрещне буря от фотосветкавици и армия папараци ще се боричкат, за да го снимат. Бен би направил всичко, за да избегне ръкостисканията и фалшивите усмивки.

Сега обаче той си даде сметка, че предположението му е грешно. На вечерята с добра храна и вино щяха да присъстват само двамата, точно както Тасони беше обещал. Приятни, спокойни два часа, през които опитният политик щеше да пусне в ход цялата си ловкост, за да измъкне от Бен онова, което знаеше или бе успял да разбере за обира в галерията. Онзи, който беше планирал всичко това, не беше предвидил намесата на човек като него. И каквото и да беше участието на Тасони, беше логично сега той да поиска да прецени до каква степен Бен е заплаха за него.

Изненадващата визита щеше да е интересна. Дори и политик можеше да бъде принуден да каже истината. Просто трябваше да приложи малко натиск в подходяща форма. След края на разговора им Тасони щеше да се чувства като изстискан.

 

 

Когато таксито зави по тихата уличка, на която живееше политикът, минаваше шест и петнайсет. Ако се съдеше по колите, паркирани край бордюра, можеше да се каже, че Тасони се бе настанил в доста луксозно предградие. Къщите бяха на големи разстояния една от друга и към тях водеха застлани с чакъл или павирани алеи. Наоколо ухаеше на цветя и прясно окосена трева.

Красивата бяла, полускрита от високи върби къща на Тасони се намираше зад масивна ограда. Пред входа бяха паркирани порше кайман и червен джип кадилак. Ако се съдеше по автомобилите му, Тасони едва ли беше патриот.

От колоните на портала надничаха камери. Бен нямаше намерение да убива никого засега. Така че, без да се притеснява, че го записват как влиза, той се обърна и погледна черните обективи, които го наблюдаваха от високо. Невнимателен човек не би им обърнал внимание, но не и той.

Политикът явно се грижеше за сигурността си. Въпреки това високите метални врати на портала бяха широко отворени и подпрени с дървени трупчета, така че да не се затварят. Не беше от най-добре охраняваните обекти, които Бен беше виждал.

Бен влезе през портала и мина по алеята. Тревата беше окосена, а цветните лехи бяха безупречно поддържани. Чакълът беше от специални декоративни камъни. Бен го забеляза, защото следите от автомобили гуми бяха толкова дълбоки, че на места се показваше синтетичната черна мембрана отдолу. Като че ли някой беше потеглил с мръсна газ. Много странно. Къщата изглеждаше поддържана и явно имаше достатъчно персонал. Сигурно двама души с гребла излизаха след всяка кола, за да заравняват чакъла. Дълбоките следи изглеждаха доста необичайно тук. Бен усещаше нещо, което не беше в състояние да определи точно.

Той тръгна към къщата. Алеята се раздвояваше и минаваше отпред. Бен се изкачи по стъпалата към входа и потърси с очи звънеца. Преди да го открие, видя пролука в рамката. Побутна вратата с крак и тя се отвори безшумно.

Фоайето беше голямо и елегантно, с големи каменни плочи на пода, всяка от които сигурно струваше колкото малка кола. Напомняше на старата част на академия „Джордани“, но много по-помпозно. Широката двойна стълба беше покрита с червен килим, а перилата бяха лъснати до блясък.

На десетина метра от входа двама мъже с черни костюми лежаха по гръб върху лъскавите плочи на пода. Охраната на Тасони. Бяха там отскоро, защото локвите кръв около тях бяха съвсем пресни. И двамата бяха простреляни.

Бен се приближи. Не го интересуваше по-дребният, рус бодигард. Вниманието му привлече едрият. Изправен, сигурно щеше да стърчи над Бен десетина сантиметра. Кройката на костюма му не скриваше огромния гръден кош, раменете и бицепсите на щангист. Никой мускул обаче не може да спре куршум. Един беше пронизал гърдите му точно там, където е сърцето. Вероятно не го беше убил моментално. Смъртоносният изстрел беше разделил тъмните очила на две и беше отнесъл тила му. Всичко над веждите беше кървава пихтия. Лицето под тях обаче не беше засегнато. Тъмните очила ги нямаше и се виждаха очите — отворени, изцъклени. Едното тъмнокафяво. Другото лешниково.

Едрият се беше опитал да използва оръжието си, преди да умре. Големият автоматичен ругер .45 все още беше в изпънатата му настрани ръка. Бен го взе. Зареден. По-добре да е у него и да не му потрябва, отколкото да му потрябва и да не е у него. Първият урок, който навремето му беше дал Бунзи Маккълок.

Огледа се и забеляза обувката, която стърчеше през перилото на стълбата. Обувката блестеше. Скъпа италианска кожа. Изтича по стълбата, за да види по-добре, но вече знаеше чий крак е видял.

Защото лицето на Тасони липсваше. Пръските кръв и дупките от куршуми на стената и стъпалата показваха, че политикът е получил куршум, докато е бил прав, и после още един, когато вече се е свлякъл.

Бен беше виждал и по-кошмарни поражения от изстрели. Куршумът беше минал през главата на Тасони и се беше забил в стената. Бен прекрачи внимателно трупа и огледа дупката в стената. Беше с равни ръбове, като че ли от куршум .38 или .357 калибър. През дупката се виждаше светлината от съседната стая. Наоколо нямаше гилзи, което означаваше, че или стрелецът ги бе събрал, или бе използвал револвер. Три цели, с по два куршума всяка, общо шест. Сигурно беше револвер. Куршумът с най-голяма пробивна сила, който Бен беше използвал с автоматичен пистолет някога в армията, беше .357. Беше създаден с идеята да е малко по-мощен от стандартните 9 мм амуниции. Той обаче не можеше да пробие човешки череп, да отнесе половината от него и после да пробие стената отзад.

Револверът .357 магнум обаче беше нещо доста по-различно. Той не бе разработен от войник, а от ловец на име Елмър Кийт през 1934 г. Идеята на Кийт била да убива лос от 300 метра, а не човек в стая. Ударът с огромна сила на квадратен сантиметър можеше да пробие от край до край двигател на кола. Точно заради страхотната им пробивна сила военните не ги използваха за близък бой. А не се знаеше кой може да е в съседната стая и да пострада — другар, невинен човек, заложник, дете. Поради страхотната му мощ не го използваха дори убийците, особено в жилищни райони. Револвер .357 магнум беше невъзможно да се заглуши. Пробиващ тъпанчетата трясък заедно със свръхзвуковия пукот предизвикваше звуково налягане като боинг джъмбо при излитане. Чуваше се от километри.

И така, за трите секунди, през които оцени ситуацията, Бен установи още странности. Професионално убийство, извършено по непрофесионален начин.

Сега обаче не беше време да търси отговорите. Той се спусна надолу по стълбите и започна да проверява стаите. Първата беше трапезария с дълга маса и роял. Другата приличаше на кухня. Третата врата водеше в малка стая с монитори на стената и маса, заета от скъпо електронно оборудване. Записващите дискови устройства, подредени едно над друго, изглеждаха последна дума на техниката. Оплетените кабели отзад явно бяха свързани с охранителните камери. Машините бяха отворени и с дисковете в тях си бяха отишли и доказателствата от камерите. Системата за сигурност беше сляп свидетел на всичко, случило се впоследствие.

На Бен му се искаше да остане по-дълго в къщата на Тасони. Но полицейските сирени в далечината му подсказваха, че трябва да си върви. Изтича назад във фоайето и през вратата вдясно от стълбите влезе в луксозна дневна. След нея имаше обширна зимна градина и плъзгаща се стъклена врата към задния двор. Бен заобиколи Г-образния басейн и изтича по моравата до стената отзад. Изкачи я и се спусна в съседния двор. Детски люлки, тенискорт, дръвчета. Мушна се сред тях и изчезна, преди воят на полицейските сирени да достигне къщата на Тасони.