Скот Мариани
Изгубената реликва (23)

22

Тъмносините ленд роувъри с бели покриви, червени ивици отстрани и бели надписи „Карабинери“ на вратите бяха минали безшумно по алеята към академия „Джордани“ и се бяха скупчили пред главния вход. Щурмовият екип с паравоенно оборудване, с каски и защитни очила, разби с таран входната врата и нахлу вътре. След секунда фоайето и коридорът се изпълниха с въоръжени полицаи.

Спартак Гурко се втурна през галерията в мига, в който чу да разбиват входната врата. В същия момент от коридора, който водеше към аварийното стълбище, се появи и Роко Маси. Никой от двамата не се поколеба. Откриха огън по полицаите в мига, в който те нахълтаха с автоматите и едрокалибрените си пушки. Стрелбата беше бясна и опустошителна. Пет, осем, десет полицаи паднаха, преди ответният огън да принуди Гурко и Маси да хукнат назад по остъкления коридор.

— Анатолий? — изрева Гурко.

Маси поклати глава — не го бе виждал.

След тях се спуснаха десетина карабинери. Очите на командира им се разшириха зад защитните очила, когато видя изложените в галерията картини. Службата му щеше да плаща огромни суми, ако дори един куршум одраскаше някое от платната.

Маси и Гурко нямаха такива грижи. Гурко насочи оръжието си и пусна дълъг откос по нахлуващите ченгета. Един падна, а останалите се втурнаха назад да търсят прикритие. Три от витрините се пръснаха на парчета. Посипаха се ивици от картина на Пикасо, оценена на осем милиона евро.

В страничната стая заложниците започнаха да пищят от страх. Донатела притисна Джани към себе си и закри очите му с длан. Последва нова бясна престрелка и заложниците видяха как двамата бандити отстъпват към тях през вратата.

Един от заложниците съзря своя шанс. До този момент мъжът с блейзъра на „Валентино“ не беше казал и направил нищо. Сега се изправи на крака, вперил поглед в гърбовете на онези двамата.

— Не! — прошепна Донатела.

Пиетро де Крешенцо го улови за ръкава.

— Седни — помоли го той. — Ще убият всички ни, не бъди глупав!

Той обаче не ги чу. Освободи ръкава си от хватката на Де Крешенцо и преди да успеят да го спрат, прекоси стаята и нападна Гурко в гръб. Улови оръжието му и понечи да му го отнеме.

Гурко беше два пъти по-силен и по-бърз. Преди време беше удържал цяла шайка чеченски бунтовници само с подострена шанцова лопатка, докато дойдат подкрепления. Този тук не можеше да му създаде никакви проблеми. Той изкопчи оръжието си от ръцете на мъжа и го просна на пода, след като изби зъбите му с приклада. Онзи изпищя и запълзя към другите заложници, сякаш можеше да се скрие сред тях. Побеснял от гняв, Гурко го последва, насочи автомата си, натисна спусъка и го задържа. Повече от двайсет високоскоростни куршума заглушиха писъците на заложниците. Той не спря да стреля, докато патроните не свършиха.

Тогава писъците вече бяха стихнали.

Спартак Гурко погледна с безразличие клането в стаята, после се обърна. Забеляза куфарчето, в което беше графиката на Гоя, грабна го и го метна на рамо. Тръгна към галерията и видя, че е пълна с ченгета. Маси беше прикован към пода заради стрелбата. Гурко се изплю. Вдигна оръжието си и изстреля подцевната 40 мм граната.

Взривът разтърси помещението и изби повечето прозорци. Огнената вълна помете карабинерите, които допреди миг напредваха уверено. Пламнали трупове се олюляваха и падаха. Картина на Рембранд гореше на пода.

Гурко и Маси се втурнаха през дима и изскочиха навън през счупен прозорец. Хукнаха с всички сили. Преодоляха ниската стена и бързо изчезнаха през ливадите към гората в далечината.