Скот Мариани
Изгубената реликва (1)

Пролог

Италия

Октомври 1986 г.

Възрастната жена беше сама онази нощ, както беше живяла толкова много години в къщата си край Чезена. Прекара вечерта в ателието си, както толкова много други вечери — заобиколена от ценните си картини и красиви вещи, за да довърши картината, която смяташе за най-добрата, която бе създала.

И тя щеше да бъде последната.

Беше малко след десет и възрастната жена тъкмо мислеше да си ляга, когато чу шум от счупени стъкла и шест въоръжени мъже нахълтаха в къщата й. Сграбчиха я грубо, блъснаха я на един стол, насочиха пистолети към главата й. Водачът им беше едър, груб мъж, чийто нос беше чупен повече от един път. Беше с костюм, а косата му беше ниско подстригана.

За последен път беше чувала акцент като неговия преди много години. Тогава беше млада и красива.

— Къде е? — крещеше той отново и отново, а лицето му беше толкова близо до нейното, че тя осезаемо чувстваше силата на гнева му, когато му отговаряше, че не знае и че не е при нея. И че никога не го бе виждала.

Тогава я пуснаха и тя се свлече задъхана на пода. Докато лежеше, разтреперана от ужас, с длани върху разтуптяното си сърце, шестимата мъже претърсиха къщата й с бяс, какъвто не беше виждала през своите седемдесет и осем години.

Докато мъжете разберат, че няма да намерят онова, за което са дошли, сърцето на старицата не издържа и тя издъхна.

Онова, което мъжете намериха, бе стар дневник, който тя беше държала близо до себе си повече от шест десетилетия. Водачът запрелиства трескаво страниците, очите му пробягаха по избелелите редове, изписани с елегантния почерк на старицата.

Дългото му търсене едва сега започваше.