Саймън Тойн
Sanctus (77)

77.

Ароматът на печено кафе от машината в ъгъла изобщо не успяваше да маскира вонята на моргата. Аркадиан седеше зад безнадеждно отрупаното бюро на Рийс и чакаше източването на големия PDF файл. Отвън тропането и звуците откъм лабораториите показваха, че нещата се връщат към горе-долу нормалния си ход.

Файлът беше изпратен от архивния отдел на Вътрешна сигурност на Съединените щати в отговор на запитването за отпечатъците, които бяха снели от найлона. Бяха получили съответствие за по-малко от минута. Аркадиан чак не можеше да повярва. Естествено, в полицейските филми всичко беше фасулска работа — достатъчно е само да пуснеш отпечатъците в компютъра и след няколко секунди получаваш име, адрес и актуална снимка на търсения. В реалния свят обаче пръстовите отпечатъци почти не се използваха за идентифициране на заподозрени; те бяха част от детайлна поредица доказателства, които свързваха заподозрения и престъплението след като извършителят е бил заловен с други, по-времеемки средства. Повечето отпечатъци просто липсваха в досиетата, за да бъдат сравнени.

Файлът най-сетне се източи и Аркадиан щракна върху него. Първата страница изпълни екрана и той разбра защо са намерили съответствието толкова бързо. Ставаше въпрос за служебно военно досие. Снемането на отпечатъци на мъжете и жените във въоръжените сили беше рутинна работа — така бе по-лесно да се идентифицират, ако загинат при изпълнение на воинския си дълг. До неотдавна повечето страни пазеха доста ревниво личните досиета на бившите си служители, но това бе преди 11/9. Сега като че ли данните бяха достъпни на всяка приятелска страна, която се интересуваше от тях.

Аркадиан прелисти първата страница и започна да чете.

Досието описваше подробно военната кариера на сержант Гейбриъл де ла Круз Ман (вече от запаса), служил в Пета група на Специалните части на Съединените щати. От снимката го гледаше униформен мъж с късо подстригана коса и пронизващи светлосини очи. Аркадиан я сравни с разпечатката от записа на камерата. Косата беше пораснала, но човекът бе същият.

Прегледа всичко — минало, психологически портрет, проверки и т.н. Тридесет и две годишен, баща американец, майка наполовина бразилка и наполовина туркиня. Бащата бил археолог, майката работела, а после оглавила международна благотворителна организация „Ортус“, така че ранните му години минали в обикаляне из света.

Често прекъсвано начално и средно образование в различни международни училища, след това Харвард, специализация в областта на модерно езикознание и икономика. Владее перфектно пет езика, сред които английски, турски и португалски, може да се оправя на пущу и дари след службата си в Афганистан.

Нещо в досието привлече вниманието му и Аркадиан заряза четенето по диагонал и се съсредоточи. В началото на последната година на младия Гейбриъл в Харвард се случило нещо, което несъмнено му се отразило разтърсващо. Докато обработвал важна находка от древни текстове, открити в иракската пустиня до някакво място на име Ал Хила, д-р Джон Ман бил убит заедно с неколцина колеги. Инцидентът сериозно разбунил духовете. Саддам Хюсеин, който по онова време още бил диктатор, обвинил кюрдските бунтовници. Световната общност пък подозирала, че убийството е дело на Саддам, който хвърлил вината върху кюрдите, за да сложи ръка върху безценната находка. Самите текстове изчезнали безследно.

От досието не ставаше ясно кого обвинява Гейбриъл за смъртта на баща си, но фактът, че бе напуснал университета и бе постъпил в армията малко преди войната в Ирак, предполагаше, че е имал известни подозрения. Записал се като редник — макар че образованието му можело да му гарантира офицерски чин — и минал основното обучение с толкова високи оценки, че незабавно бил приет в школа за десантчици.

Прекарал девет месеца във Форт Камбъл на границата между Кентъки и Тенеси, научил се да управлява самолети, да скача от тях и да убива хора по най-различни начини и с най-различни оръжия. С повишаването на секретността на мисиите досието ставаше по-лаконично, но беше ясно, че е служил като сержант на взвод в Афганистан по време на операцията „Трайна свобода“ и е награден два пъти — за храброст по време на бой и за участие в тайна мисия по спасяване на заложници; той и взводът му спасили група отвлечени от талибаните хуманитарни работници. Напуснал армията преди четири години. Без да обяснява защо.

Към края на досието беше добавена допълнителна страница, описваща известната му дейност след уволнението. Работел като съветник по сигурността за „Ортус“ и пътувал много в Южна Америка, Европа и Африка.

Аркадиан потърси в Гугъл информация за „Ортус“. Началната страница на сайта им показваше злокобно познат образ — каменен паметник на брадат мъж с разперени ръце, статуята на Христос Спасителя, гледащ към Рио де Жанейро. „Ортус“ твърдеше, че е най-старата благотворителна организация на света, основана през единадесети век след разтурването на древния монашески орден Братството на мала, чиято история се губела някъде в зората на човечеството. Орденът бил принуден да се откаже от клетвите си, след като Църквата го обявила за еретически. Много от монасите били изгорени на клада заради вярата, че светът е богиня, а слънцето е бог и че целият живот е продукт на брака помежду им. Други успели да се спасят и по-късно се появили като членове на светска организация, посветили се на делата, които преди това вършели като духовници.

Аркадиан се спря върху сегашните им проекти, в които би могъл да има участие и Гейбриъл де ла Круз. Имаше голям проект в Бразилия за защита на големи площи джунгла от незаконни дървосекачи и златотърсачи, друг в Судан за възстановяване на унищожени по време на гражданската война земеделски земи, както и в Ирак за възстановяване на естествените блата, пресушавани от системното настъпване на промишлеността и годините война.

Аркадиан можеше само да си представя какво е да си съветник по сигурността на подобни места. Да защитаваш невъоръжени доброволци от партизани и бандити, докато се опитват да доставят храна и вода в най-бедните райони на света; да се опитваш да наложиш закон там, където закон не съществува. Който и да бе този тип, несъмнено беше светец — което правеше появата му в моргата тази сутрин още по-объркващо.

Върна се на началната страница и щракна върху връзката „За контакти“. Първият адрес в списъка бе в Рио де Жанейро. Това обясняваше статуята. Имаше също адреси в Ню Йорк, Рим, Джакарта и един в Руин — улица „Екзегезис“ в Района на градините, непосредствено на изток от сградата на полицията.

Той записа адреса на гърба на снимката на Гейбриъл от камерата, сгъна я и я прибра в джоба на сакото си.