Саймън Тойн
Sanctus (72)

72.

Катрин Ман посочи едно място на прашния бетонен под на склада и електрокарът направи грациозен пирует и спусна палетата точно там. Катрин се опитваше да нареди нещата така, че следващата пратка — земеделски продоволствия за един от проектите в Уганда — да не се окаже погребана и неоткриваема. Всяка палета имаше тънка алуминиева обвивка и беше с размерите на два големи хладилника. Приличаше на подреждането на голям триизмерен пъзел, но беше по-добре, отколкото да седи в офиса, да гледа новините с Оскар и да чака обаждането на Гейбриъл.

Електрокарът даде на заден, обърна и пое обратно към транспортния самолет. По-голямата част от азотния тор щеше да полети отново след няколко дни — ако имаха късмет.

Силно чукане я накара да се обърне. В края на тясната пътека между палетите видя Оскар — стоеше на прозореца и й махаше да дойде. Лицето му бе навъсено.

Катрин подаде списъка на Беки и каза:

— Погрижи се тези да останат в предната част, нали?

— Гледай — каза Оскар веднага щом Катрин влезе в офиса, насочи дистанционното към телевизора на стената и усили звука.

— Разследването на смъртта на монаха — каза водещият с тон, обикновено запазен за кланета и обявяване на война, — прие мрачен обрат тази сутрин. Близки до полицията източници твърдят, че тялото му е изчезнало от градската морга…

Картината се смени и показа раздърпана окаляна жена, водена от някакъв цивилен към някакъв автомобил.

— Имате ли връзка с изчезването на монаха? — извика някаква репортерка. — Арестувана ли сте?

Жената вдигна очи, погледна право в обектива, после сведе глава и се скри зад завесата от мръсна коса.

— Това трябва да е тя — каза Оскар.

Катрин не го чу. Взираше се като хипнотизирана в цивилния полицай до Лив. Гледаше го как я качва грубо на задната седалка. Камерата се насочи към лицето му. Видя го как вдига луничавата си ръка, за да я отблъсне.

После се качи в колата и потегли.