Саймън Тойн
Sanctus (63)

63.

Хора в бели лабораторни престилки и по ризи изпълваха улицата с пъхнати в джобовете ръце и прегърбени рамене, за да се предпазят от студа. Пожарната спря до друга, която вече беше паркирала пред нещо като огромен мавзолей. Пожарникари в ярки дрехи проверяваха имена по списък.

Аркадиан тръгна към най-близкия, като оглеждаше лицата на околните, вадеше телефона си и натискаше копчетата.

— Да сте виждали доктор Рийс?

Пожарникарят погледна списъка.

— Не. Още не е излязъл.

Записаният глас на Рийс подкани Аркадиан да остави съобщение. Той затвори и забърза към двама пожарникари, които тъкмо излизаха от сградата.

— Какво става? — попита ги и показа значката си. Двамата миришеха на пушек.

— Нищо — каза единият, свали шлема си и избърса потта от челото си. — Задействала се е алармата в един коридор. Някой запалил кошче за боклук в тоалетната.

— Нарочно?

— Че как иначе?

Аркадиан се намръщи.

— Може ли да вляза?

Пожарникарят го погледна, после заговори в микрофона на ревера си:

— Чарли четири, намерихте ли нещо друго?

Чу се пращене, последвано от металически глас:

— Не. Излизаме.

— Заповядайте — каза пожарникарят.

Аркадиан тръгна нагоре по стълбите. Лив го следваше по петите, загледана решително напред и леко намръщена с надеждата, че това прави физиономията й сериозна и пожарникарят ще я вземе за партньор на Аркадиан. Вместо това огнеборецът зяпаше мърлявите й дрехи и сплъстената й коса. Дори отвори уста да каже нещо, може би да я спре, но радиото отново оживя и отвлече вниманието му, което позволи на Лив да вземе на скок последните няколко стъпала и да изчезне вътре.

Озова се в голямо преддверие с няколко врати, пуста рецепция и два асансьора отляво. Пред нея Аркадиан натисна копчетата, изчака няколко секунди, после рязко се обърна и мина през двойната врата. Лив го последва по стълбището, като се стараеше да стъпва в синхрон с него чак до сутерена, за да не я чуе и да не й нареди да остане отвън.

 

 

Аркадиан нахлу в коридора и спря, поразен от царящата тишина. На пода лежеше престилка, съборена от закачалката от някой бързащ да излезе. По-нататък се виждаше вратата на кабинета на Рийс. Беше полуотворена. Той натисна бутона за повторно набиране и предпазливо тръгна напред.

Надникна вътре и видя телефона на Рийс да вибрира върху празното бюро. Апаратът се чукна в черна чаша, наполовина пълна с кафе с мляко. От бледата напитка все още се вдигаше пара. Аркадиан затвори телефона си и тишината отново изпълни всичко. Зад него в коридора се чу някакъв шум и той рязко се извъртя и посегна към пистолета си.

 

 

Лив видя как ръката на Аркадиан се стрелна към сакото му. Видя и че я позна и на лицето му се изписва раздразнение. Погледна над рамото му към празния кабинет. Отчаяно й се искаше да разбере какво става, но знаеше, че не е време да задава въпроси.

Аркадиан бутна вратата, като я докосваше само с ръкава си, и сърцето на Лив се разтупка. Беше в бранша достатъчно време, за да разбере какво означава това движение. Ченгето разглеждаше това място като местопрестъпление.

Аркадиан отново се обърна към нея и нареди:

— Стойте тук. — И тръгна към друга двойна врата в дъното на коридора. — Не пипайте нищо.

Бутна вратата с рамо. Лив забърза след него и се мушна в процепа, преди вратата да се затвори. Озова се в тясна безлична стая.

Температурата бе само няколко градуса над нулата и във въздуха се носеше миризма на дезинфектанти и нещо сладникаво, което предизвикваше леко гадене. Едната стена беше заета от големи шкафове, поне тридесет. Лив внезапно потръпна, когато си даде сметка какво има в тях.

В центъра на стаята стоеше изоставена количка. Върху долната й половина имаше найлон, отметнат настрани като чаршаф. Сякаш лежащият беше станал при включването на тревогата и беше излязъл заедно с всички останали. Аркадиан я заобиколи и спря пред един шкаф на отсрещната стена, трети във втория ред, означен с номер 8. В залепената за прозореца прозрачна папка имаше написана на ръка бележка. Лив не можеше да я прочете от мястото си, но се досещаше какво пише на нея.

Аркадиан хвана дръжката с ръкав да отвори шкафа — и в същия миг Лив чу звук зад себе си и рязко се обърна. Блед кльощав мъж стоеше неуверено на прага. В едната си ръка държеше недояден геврек, с другата отмяташе косата си назад.

— Къде беше, по дяволите? — викна му Аркадиан.

Рийс се облегна на касата и погледна покрай Лив.

— Пропуснах да закуся — каза и посочи геврека. После на лицето му се изписа смущение.

Лив проследи погледа му.

Шкафът бе празен. Тялото на брат й го нямаше.